П. Г. Удхаус
Пълен напред, Джийвс (6)

Шеста глава

Гъси още носеше белези от мрачните си преживелици. Лицето му бе изпито, очите му приличаха на смачкани бълхи, ушите му бяха клепнали и целият му вид бе на човек, заклещен из чарковете на суровата машина на живота. Повдигнах се на възглавниците и го погледнах изпитателно. Виждах, че в момента има остра нужда от бърза помощ и веднага взех да му я оказвам.

— А, Гъси.

— Здравей, Бърти.

— Здрасти.

— Здрасти.

След това, прецених, че е дошъл моментът за деликатно докосване до миналото.

— Чух, че си имал неприятности.

— Да.

— Благодарение на Джийвс.

— Джийвс какво е виновен?

— Вината е изцяло негова.

— Не виждам защо. Аз си забравих парите и ключа.

— А сега най-добре да забравиш и Джийвс. Защото, Гъси — казах аз, след като прецених, че ще е най-добре веднага да го вкарам в курса на нещата, — сигурно ще ти е приятно да чуеш, че той вече не се занимава с твоя проблем.

Това го халоса яко. Долната му челюст увисна, ушите му клепнаха още повече. Ако преди това мязаше на умряла риба, то сега заприлича на риба, умряла миналата година.

— Какво!

— Таквоз.

— Да не искаш да кажеш, че Джийвс няма да…

— Няма.

— Ама недей така…

Бях любезен, но твърд.

— Без него ще си по-добре. Надявам се, че ужасните ти преживелици от изминалата нощ са ти подсказали, че Джийвс вече не става за нищо. И най-големите мислители изфирясват. Точно това се е случило с Джийвс. Отдавна виждам накъде вървят работите. Загубил е форма. Трябва да му се почистят клемите. Несъмнено това е шок за теб. Предполагам, че тази сутрин си дошъл тук за съвет от него.

— Разбира се.

— По какъв въпрос?

— Мадлин Басет замина на гости в провинцията и искам да знам какво, според него, трябва да правя.

— Е, както ти казах, Джийвс е свален от този случай.

— Ама, Бърти, недей така…

— Джийвс вече не работи по случая — повторих с известна строгост в гласа. — Сега по въпроса работя само аз.

— Ти пък какво можеш да направиш?

Овладях негодуванието си. Ние Устърови сме толерантни люде. Можем да проявим разбиране към хора, дефилирали цяла нощ из Лондон по червено трико. Плътно прилепнало.

— Ще видим — рекох спокойно. — Седни да поговорим. Ще започнем с това, че работата ми изглежда съвсем проста. Казваш, че момичето е отишло на гости у приятели в провинцията. Очевидно трябва и ти да отидеш там и да се лепнеш за нея като кърлеж. Елементарно.

— Но аз не мога да се натреса на куп непознати хора.

— Че ти не ги ли познаваш?

— Не, разбира се. Аз никого не познавам.

Свих устни. Това наистина усложняваше нещата.

— Знам само, че се казват Травърс и че домът се нарича Бринкли Корт, някъде в Уърстършир.

Отпуснах устни.

— Гъси — усмихнах се бащински, — щастлив е бил за теб денят, когато Бъртрам Устър се зае с делата ти. Както предвидих от самото начало, в състояние съм да уредя всичко. Обещавам ти още днес да бъдеш в Бринкли Корт като почетен гост.

Той се раздруса. Сигурно за новака е доста вълнуващо да гледа как поемам нещата в ръце.

— Ама, Бърти, да не би да познаваш тези Травърсови?

— Ами че те са леля ми Далия.

— Стига бе!

— Виждаш ли какъв късмет извади, че имаш мен зад гърба си. Отиваш при Джийвс и какво прави той? Нацърква те в пурпурно трико, лепва ти най-отблъскващата брада, която бях виждал, и те запокитва на бал с маски. Резултатът е изтерзан дух и нулево придвижване напред. След това аз поемам нещата и те вкарвам във верния път. Можеше ли Джийвс да те вмъкне в Бринкли Корт? Друг път! Леля Далия не е негова леля.

— Ей, Бърти, не знак как да ти се отблагодаря.

— Е, хайде стига!

— Само че един момент…

— Сега пък какво?

— Ами като отида там?

— Ако познаваше Бринкли Корт, нямаше да зададеш този въпрос. В романтичната му обстановка няма начин да не процъфтиш. През вековете множество прочути влюбени са уреждали брачните си формалности в Бринкли. Там просто бъка от атмосфера. Ще бродиш с момичето по сенчести алеи. Ще седите по слънчеви ливади. Ще се разхождате с лодка по езерото. И постепенно…

— Май си прав!

— И още как. Три пъти съм се сгодявал в Бринкли. Не че имаше голяма полза, но фактът си остава. При това съм отивал там без и през ум да ми е минавало да се отдавам на пагубната страст. Не съм имал и най-малкото намерение да правя предложение на когото и да било. Въпреки това, едва стъпил в тия романтични места, аз протягах ръце към най-близкото момиче и бухвах душата си в нозете му. Има нещо във въздуха.

— Напълно те разбирам. Точно това искам да направя — да се настроя постепенно. А пък в Лондон — проклет град! — всичко е тъй напрегнато, че човек няма и най-малката възможност за настройка.

— Така е. Лондон действа разцентроващо.

— Ще бъда нов човек в провинцията. Какъв късмет, че тази Травърс накрая се оказа твоя леля.

— Как така накрая? Тя винаги ми е била леля.

— Имам предвид, колко необикновено е това, че леля ти е човекът, у когото Мадлин ще гостува.

— Няма нищо необикновено. Двете с братовчедка ми Анджела са неразделни. В Кан тя беше през цялото време с нас.

— О, значи познаваш Мадлин от Кан! Ах, Бърти — прошепна замечтано бедният гущер, — как съжалявам, че не съм бил с нея в Кан! Колко ли великолепно е изглеждала по бански костюм! О, Бърти…

— Много — казах резервирано, защото човек, дори когато е възстановен след тежка нощ чрез някоя от дълбочинните бомби на Джийвс, не е в настроение за подобни разговори. Натиснах звънеца и когато Джийвс се появи, помолих за бланка и молив. След това написах до леля Далия телеграма в много добър стил, като с подходящи думи я уведомих, че изпращам днес своя приятел Огъстъс Финк-Нотъл в Бринкли Корт да се възползва от гостоприемството й.

— Пусни я от първата поща, покрай която минеш — заръчах на Гъси. — Нека я завари с пристигането си.

Той скочи и хукна, размахал телеграмата, а аз се обърнах към Джийвс и му описах в резюме действията си.

— Семпло, както забелязваш, Джийвс. Никакви финтифлюшки.

— Да, сър.

— Нищо не докарвам от през девет баира. Нищо пресилено или необичайно. Оставям всичко в ръцете на Майката-природа.

— Да, сър.

— Ето така трябваше да се проведе операцията от самото начало. Залагам всичко на близкото им общуване. То, според мен, ще свърши цялата работа. Понастоящем, както знаеш, Гъси е като слънчасал пластилин в нейно присъствие. Но задай си въпроса как ще се чувства подир една-две седмици, след като са си сервирали колбаси от една и съща чиния ден подир ден на масата за закуска и са си сипвали от едни и същи поднос бъбречета и бекон…

Тук млъкнах рязко.

— Божичко, Джийвс!

— Да, сър?

— Ето ти нагледен пример как човек трябва да мисли за всичко. Нали чу, че споменах колбаси, бъбречета, бекон и шунка?

— Да, сър.

— Ами никакви такива! Последиците ще са фатални. Изцяло погрешна линия на поведение. Подай ми бланка и молив. Налага се тутакси да предупредя Гъси.

Той трябва да изгради в съзнанието на момичето впечатлението, че линее от любов към нея. А това не се постига, когато човек се тъпче с колбаси.

— Прав сте, сър.

— Чудесно, тогава.

И като взех бланката и молива, нахвърлих следното:

Финк-Нотъл

Бринкли Корт

Маркет Снодсбъри

Уърстършир

 

Никакви колбаси. Забрави шунката. Бърти.

— Изпрати я, Джийвс, и то незабавно.

— Веднага, сър.

Отпуснах се на възглавниците.

— Е, Джийвс, ето как действам, когато лично се нагърбя с нещата. Забелязваш хватката ми. Несъмнено вече осъзнаваш, че си струва да поизучиш методите ми.

— Несъмнено, сър.

— Но дори сега не оценяваш цялостно забележителната мъдрост и проницателност, които демонстрирам. Знаеш ли какво бе довело леля Далия тук тази сутрин? Дойде да ми каже, че трябва да връчвам наградите в някакво гаднярско училище в Маркет Снодсбъри, на което е управител.

— Наистина ли, сър? Боя се, че подобно поръчение едва ли би ви се сторило привлекателно.

— Само че аз няма да ги връча. Натрисам задачата на Гъси.

— Моля, сър?

— Възнамерявам, Джийвс, да телеграфирам на леля Далия и да я известя, че не съм в състояние да отида и да й предложа вместо мен да пусне Гъси на онези зверчета.

— Но ако господин Финк-Нотъл откаже, сър?

— Да откаже? Как го виждаш да откаже? Представи си само картината, Джийвс. Сцена: гостната в Бринкли, Гъси стои притиснат в ъгъла, леля Далия надвиснала над него издава ловджийски звуци. А сега ти задавам въпроса, Джийвс: как го виждаш да откаже?

— Трудно, наистина, сър, признавам. Госпожа Травърс не е свикнала да чува „не“ в отговор.

— Завалията няма шанс да се измъкне. Единственият начин е чрез офейкване, а той не може да офейка, защото копнее за компанията на госпожица Басет. Не, ще трябва Гъси да си трае и да изпълнява, а аз ще бъда спасен от едно задължение, при мисълта за което — признавам — душата ми тръпне от ужас. Да се кача на подиум и да произнеса кратка мъжествена реч пред глутница сополиви хлапета! Как ме виждаш, Джийвс? Вече съм се подлагал на подобно изпитание. Помниш ли онзи път в девическото училище?

— Споменът е запечатан незаличимо в съзнанието ми, сър.

— На какъв идиот се направих!

— Действително съм ви виждал в по-добра форма, сър.

— Знаеш ли, я ми донеси още един от тези твои динамити, Джийвс. Тъй на косъм ми се размина, че ми прималя.

 

 

Леля Далия сигурно бе пътувала около три часа до Бринкли, защото телеграмата й пристигна доста след като се наобядвах. Тонът й беше на телеграма, писана в прилив на нажежени до бяло чувства две минути, след като е прочела моята.

Гласеше следното:

Съветвам се адвокат с цел установяване дали удушаването на племенник-идиот минава за убийство. Ако не пази се. Намирам поведението ти абсолютно крайния предел. Как така ще ми натрисаш гнъсните си приятели? Бринкли Корт да не ти е колония за прокажени? Кой е този Спинк-Ботъл? С обич Травърс.

Бях очаквал подобна реакция. Отговорих в спокоен тон.

Не Ботъл. Нотъл. Привети. Бърти.

Изглежда Гъси бе пристигнал почти непосредствено, след като тя бе изплакала сърцето си в горното послание, защото само двайсет минути по-късно довтаса следното:

Получих шифрована телеграма подписана теб. Гласи „Никакви колбаси. Забрави шунката“. Незабавно телеграфирай шифъра. Финк-Нотъл.

Отговорих:

И бъбреците. Бъди здрав. Бърти.

Бях заложил всичко на надеждата, че Гъси ще направи добро впечатление на домакинята, като увереността ми се дължеше на това, че той бе от онези плахи, усърдни и услужливи души, които подават чашите с чай и предлагат сандвичи на околните. На жени като леля Далия такива им допадат от пръв поглед. Че не бях надценил своята проницателност се доказа от следващата й телеграма, която — както забелязах със задоволство — съдържаше значително по-голяма доза от млякото на човешката доброта, както се изразява Джийвс^[1].

Ето текстът:

Е приятелят ти пристигна и трябва да призная че за твой приятел не изглежда толкова субнормален колкото очаквах. Малко оцъклен и определено мухльо, но общо взето чистичък и учтив и невероятен капацитет по тритоните. Обмислям да изнесе няколко лекции в областта. Въпреки това нахално да използваш дома ми като курортен хотел и когато дойдеш поговорим надълго въпроса. Очаквам те трийсети. Вземи си гети. С обич Травърс.

На това отвърнах:

Като прегледах бележника ангажиментите установих невъзможно да дойда Бринкли Корт. Дълбоко съжалявам. Бъди здрава. Бърти.

В отговора й имаше зловеща нотка:

А така ли било? Бележника ти с ангажименти значи! Друг път дълбоко съжаляваш. Слушай какво ще ти кажа обаче момчето ми ще съжалиш много ама много повече ако не се явиш. Ако дори само за миг си допуснал че ще ти се размине раздаването на наградите много се лъжеш. Аз пък дълбоко съжалявам че Бринкли Корт е на сто мили от Лондон, та съм лишена от възможността да те наложа с тухла по дебелокората тиква. С обич Травърс.

Тогава заложих всичко на един удар — печеля или губя. Не беше момент за дребни икономии. Писах бързо, без да се замислям за пощенските разноски:

Ама хайде сега! Недей така! Честно ти казвам за какво съм ти? Хвани Финк-Нотъл да раздава наградите. Роден е за раздавач и ще се гордееш с него. Изпълнен съм с увереност че Огъстъс Финк-Нотъл ще предизвика истински фурор като Церемониалмайстор на трийсет и първо число т.м. Не пропускай тази изключителна възможност може да не се повтори. Мляс мляс. Бърти.

Последва час на напрежение и затаен дъх, и накрая благата вест:

Добре от мен да мине. Май има нещо смислено в предложението ти. Все така те смятам за коварен червей и презряно безгръбначно желе, но пипнах Спинк-Ботъл. Остани си тогава където си и дано те прегази автобус. С обич Травърс.

Както можете да си представите, планина се смъкна от плещите ми. Все едно, че някой наля в мен с фуния Джийвсови освежители. Пях, докато се обличах за вечеря. В „Търтеите“ бях толкова весел и жизнерадостен, че предизвиках няколко оплаквания. Когато се върнах у дома и си легнах, заспах като дете невръстно още щом се положих между чаршафите. Струваше ми се, че цялата тревожна афера вече може да се смята за окончателно приключена.

Затова представете си неприятната изненада, когато, събуждайки се сутринта и надигайки се в леглото, за да отпия от утринния си чай, съзрях на подноса нова телеграма.

Сърцето ми се сви. Възможно ли бе леля Далия да е размислила, след като е преспала? Или Гъси, като не е могъл да понесе мисълта за очакващото го мъчение, е офейкал през нощта по водосточната тръба? С бушуващи тревоги в ума аз разкъсах плика. А като прочетох съдържанието, нададох тревожен вопъл.

— Да, сър? — рече Джийвс и застана на прага.

Прочетох телеграмата отново. Да, правилно я бях разбрал. Не, не се бях излъгал относно смисъла й.

— Джийвс — казах, — знаеш ли какво?

— Не, сър.

— Нали познаваш братовчедка ми Анджела?

— Да, сър.

— Също и младия Тъпи Глосъп?

— Да, сър.

— Развалили са годежа.

— Съжалявам да чуя това, сър.

— Ето тук телеграма от леля Далия, с която изрично ми го съобщава. За какво ли са се скарали?

— Не бих могъл да кажа, сър.

— Разбира се, че не би могъл. Не ставай глупав, Джийвс.

— Няма, сър.

Замислих се. Бях дълбоко развълнуван.

— Е, значи ще трябва още днес да заминем за Бринкли. Леля Далия треска я тресе и мястото ми е до нея. Стягай багажа и хвани влака в един без петнайсет. Аз имам среща за обяд, затова ще тръгна по-късно с колата.

— Да, сър.

Продължих да размишлявам.

— Трябва да призная, че за мен това е голям шок, Джийвс.

— Несъмнено, сър.

— Много голям шок. Анджела и Тъпи. Да не повярва човек. Ами че те бяха залепени един за друг като тапет за стена. Животът е пълен с тъга, Джийвс.

— Да, сър.

— Но какво да се прави.

— Несъмнено, сър.

— Добре тогава. Пусни да се пълни ваната.

— Да, сър.