Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lille Virgil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Оле Лунд Киркегор

Заглавие: Гумения Тарзан

Преводач: Анюта Качева; Пиринка Пенкова

Език, от който е преведено: Датски

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1984

Тип: Повести

Националност: Датска

Печатница: Димитър Благоев

Излязла от печат: юни 1984

Редактор: Рима Иванова

Редактор на издателството: Невена Захариева

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Оле Лунд Киркегор

Коректор: Ирина Кьосева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1444

История

  1. — Добавяне

Виргил Дребосъка

В едно малко градче, в един кокошарник живееше момче, на което му викаха Виргил Дребосъка.

Кокошарникът беше на хлебаря, но той бе разрешил на Виргил Дребосъка да живее в него, докато го съборят. Хлебарят беше голям чудак, по цял ден правеше хляб, сладки и ябълкови торти, въпреки че хората в градчето почти не ги купуваха. Хората в градчето купуваха само по два или три хляба на ден. Всички сладки, ябълкови торти и хлебчета със стафиди хлебарят изяждаше сам.

В кокошарника живееше и един петел. Той имаше само един крак и за да не падне, винаги стоеше облегнат на кокошарника. Този петел будеше Виргил Дребосъка всяка сутрин. Той кукуригаше толкова силно, че се чуваше чак до блатото. Но това беше необходимо за един петел, който трябваше да събужда момче като Виргил Дребосъка.

В градчето, разбира се, освен Виргил Дребосъка имаше и други момчета. Например Оскар, който живееше в една много стара дървена къща. В тази къща Оскар живееше с майка си и с малкото си братче.

Майката на Оскар беше много едра, може би най-едрата майка в градчето. Тя переше дрехите на другите хора и затова дворът й винаги беше пълен с пране. Наоколо на въжета и върху клоните на дърветата бяха прострени безброй ризи, долни гащи, чорапи и фланели.

Майката на Оскар почти не говореше. Тя дори не казваше на Оскар да си учи уроците. Само веднъж майката на Оскар му наговори много неща. Това се случи, когато Оскар и Виргил Дребосъка хвърляха кал в двора и изцапаха прането.

В една друга къща живееше Карл Емил. Пред къщата на Карл Емил имаше градина и четиринадесет лалета, засадени в дълга редица. Бяха много красиви.

Карл Емил ядеше най-много от всички момчета в градчето. Той се хранеше и сутрин, и обед, и вечер. И ядеше не само сливи, круши, корички от ръжен хляб, сланина, а истински ястия в чинии. Понякога хрускаше и захарни пръчки.

Освен това Карл Емил беше богат. Той имаше колело, дървен меч и един син бастун, който вземаше, когато отиваше на разходка с Виргил Дребосъка.

Надолу по пътя към блатото живееше големият черен ковач. Той имаше дълга черна брада и цял ден пушеше голяма черна лула, докато ковеше черното желязо и покрай ушите му хвърчаха искри. В огнището му гореше огън. Голям червен и жълт огън. Върху стените на ковачницата му по цял ден нагоре-надолу играеха сенки.

Когато говореше, ковачът викаше най-силно от всички хора в градчето.

В училището живееше червенокосият учител. При него всеки ден ходеха да се учат Виргил Дребосъка, Оскар, Карл Емил и всички останали деца. С изключение на почивните дни. Но учителят почти нямаше почивни дни. При него децата трябваше да пишат, да четат и да смятат, но понякога, когато се обърнеше с гръб към тях, те поглеждаха навън през прозореца. Оттам се виждаше чак при госпожа Мадсен, която живееше в една кула с петле ветропоказател на покрива. Петлето ветропоказател беше боядисано в червено и зелено, и когато духаше вятър, изглеждаше като живо. Червенокосият учител им казваше, че не трябва да поглеждат през прозореца по време на час. Той казваше също, че който не седи мирно на стола, трябва да остане след училище и да пише в черната тетрадка. От момчетата в класа Оскар най-много пишеше в черната тетрадка.

Бакалинът живееше в къща с мъх и трева върху покрива. В магазина му можеше да се купи почти всичко — дори захарни пръчки. В градината си бакалинът имаше касперови дървета и винаги ядеше касперови семки. Почти през целия ден той седеше до прозореца, свиреше на цигулка и ядеше касперови семки.

kupuvach.png

— Много бих искал и аз да опитам тези касперови семки — каза Виргил Дребосъка на бакалина. — Сигурно са вкусни.

— Не са лоши — рече бакалинът. — И после посвири малко на цигулка.

— Дали е много трудно да намериш и да опиташ касперови семки?

— Предполагам, че е трудно — отвърна бакалинът. — Малко хора ги отглеждат.

— Но някои ги отглеждат — каза Виргил Дребосъка и погледна към градината на бакалина.

— Някои ги отглеждат — потвърди бакалинът. — Но не са много.

— Няма да е лошо да опитам някоя семка — каза Виргил Дребосъка. — Какъв ли цвят има касперовата семка?

— Това е тайна — отговори бакалинът.

— Може би червен? — попита Виргил Дребосъка.

— Да, може би — отвърна бакалинът. — Никога не се знае. Но от тях пораства носът. Ако човек не е бакалин и няма къща с мъх и трева на покрива, носът му пораства с няколко метра.

— Добре че ме предупреди, чичо бакалин — каза Виргил Дребосъка. — Представяш ли си да изял някоя семка.

— Да — рече бакалинът, — и носът ти щеше да стане дълъг колкото дръжка на метла.

— Добре, че ме предупреди. Благодаря ти. Сега си отивам доволен, че не изядох някоя касперова семка.

И Виргил Дребосъка си тръгна към къщи при еднокракия петел, който стоеше облегнат на кокошарника и го чакаше.

— Никога не трябва да кълвеш касперово семе в градината на бакалина — каза той на петела. — Никога! Иначе клюнът ти ще стане дълъг колкото дръжка на метла.

— Ко-ко, ко-ко — отвърна петелът.

А Виргил Дребосъка мечтаеше един ден да стане бакалин и да има къща с мъх и трева на покрива.

Защото ужасно много му се искаше да опита поне една касперова семка.