Читателски коментари (за „Таото на Пух “ от Бенджамин Хоф)

  • 1. Йордан Даракчиев (14 август 2008 в 23:40)

    Имам една забележка относно превода. Името на книгата е „The Tao of Pooh“, което на български език не се превежда като „Таото на Пух“, а като „Даото на Пух“. Това, което на английски се наича Taoism на български е даоизъм. И оттам идва разликата. Вижте в Интернет и по кориците на книгите как е написано. Дори съм го дрещал като „Дао-то“. Това с тирето явно е да се разграничи думата на чужд език от пълния й член на български.

    Поздрави,

    Йордан Даракчиев

  • 2. мирена пламенова (11 октомври 2008 в 09:49)

    Благодаря! Имах спорове и с приятели на тази тема, както и за „Пън“, мненията бяха сходни с вашето, но аз едва ли не от чиста злоба си държах на Тао… В допълнение смятам, че по темата съм „пълен кретен“ и оставих думичките „Тао“ и „Таоизъм“… Преводът си беше за мен самата „нова територия“ и нещо като „приключение в приключението“. Впоследствие реших, че самите промени не биха довели до кой знае каква смислова разлика и ерго са ненужни (глупаво, нали) и оставих всичко така, както е в оригинал… Може би е грешка…

  • 3. Вера Бонева (7 декември 2008 в 08:27)

    Текстът „Даото на Пух“ на Бенджамин Хоф наистина е уникален. Той дава възможност на формирания в контекста на европейската култура интелектуалец да се доближи до Даоизма. На мен лично тази книга ми помогна още по-добре да разбира феномена Мечо Пух, а и някои елементи от околния свят.

    Приветствам идеята на преводачката да го направи достъпен за читателите на този сайт. Но в случая е необходимо да се коригира основният термин, с който се работи — Дао. Могат да се направят и справки с други преводи на български език, които са добри. От това текстът би спечелил, тъй като аз (например) няма да го ползвам в този вид, макар че съм мониторно-клавиатурен типаж, а ще се връщам към малката книжка с това заглавие.

  • 4. Ласин-Бръчков (6 януари 2011 в 16:45), оценка: 6 от 6

    Бъдете живи и здрави, весели и щастливи!

    Ваш Мечо Пух.

  • 5. Бойко (13 януари 2011 в 12:33)

    Би било много хубаво, ако се редактира този текст, защото още при първите глави има адски много грешки. Като се почне от неправилното ползване на пълен и кратък член, та до несъгласуване на мъжки, женски и среден род. Благодаря за положения труд, но текстът се чете много мъчно.

  • 6. haripetrov (13 януари 2011 в 14:12)

    Бойко, хващаш текста и го коригираш, след което в „Работното ателие“ правиш нов запис, в който упоменаваш, че е корекция на вече качения. Всичко тук е на доброволни начала, така че смело напред.

  • 7. назгул (11 юни 2012 в 12:18), оценка: 3 от 6

    Лошият превод ми развали до голяма степен прочита на тази книга. Освен езиковите проблеми все едно го е превеждал човек, който идея си няма от оригиналната книга „Мечо Пух“. Не може Муслонът първо да се превежда като Катерица, а буквално три реда по-надолу като „хефалъмп“. Кенга си сменя пола от изречение на изречение, „кулприт“ не е българска дума, а Северният полюс, преведен като „Северен Прът (!!!)“, ме остави безмълвен. Това направо достига гения на „Кралската мента“ в „Пощоряване“.

    Колкото до самата книга — изчетох я трудно, на места прекалява, преповтаря казаното и дразни с пасивния си негативизъм и критикарство към избралите друг път освен Единствения и Правилния. Цялостното чувство, което ми остана, е като след ядене на американизирана полуфабрикатна супа — уж на картинката изглежда добре, уж съдържа витамини и минерали, а всъщност е бъркоч за мързеливци. Нищо общо с даоизма.

    • 8. силвия (5 юли 2012 в 19:05)

      Интересни мнения изказваш! Само един въпрос- защо даде на приключенията на Лукчо оценка=4? Ще ми е интересно да прочета мнението ти, аз имам малък син и подбирам книжки. благодаря предварително

      • 9. назгул (25 август 2012 в 23:53), оценка: 3 от 6

        Заради пропагандата, която ми се вижда неподходяща за детска книжка. Като дете не ми е правило толкова впечатление, макар да си спомням някакво усещане за объркване. Не знам дали ти се е случвало като дете да четеш нещо, да усещаш, че нещо куца, но да ти липсва опитът и знанията да определиш какво точно.

        Сега като възрастен ми се струва, че „Лукчо“ пропагандира политически идеи твърде грубовато, като удар с чук. Такива са били времената и убежденията на автора и това е ОК — но не ми допада в детска литература.

        Мисля, че литературата за деца (още повече, че тази дори не е за младежи, а баш за дечица) трябва да е изчистена от политика. Иначе напомня за разказите за Ленин от учебника — като дете се комплексирах от тях, защото Ленин бил най-великият, запомнял всичките си уроци още в училище и въобще бил свръх-човек. :)

  • 10. Бойка Иванова (7 април 2014 в 20:29)

    Безкрайно разочарована съм от качеството на превода на една от любимите ми книги. Изключително окепазяване на смисъла, думите, идеята. По повод на факта, че това НЕЩО е любителски превод — самата аз не бих се излагала, ако не мога да предложа умения.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.