Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Sei personaggi in cerca d’autore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
stomart (2010 г.)
Форматиране и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Луиджи Пирандело. Избрани творби

Италианска. Първо издание

Редактор: Виолета Даскалова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Художествено оформление — Иван Кьосев

 

Luigi Pirandello

Opere Scelte

Novelle per un anno

Mondadori, Milano, 1956–1957

 

Il fu Matia Pascal

romanzo

Mondadori, Milano, 1928

 

Sei personaggi in cerca d’autore

Enrico IV

Mondadori, Milano, 1966

 

Traduzione si Svetosar Slatarov

A cura di Violetta Dascalova

Casa editrice Narodna cultura

Sofia 1975

 

Литературна група IV

Дадена за набор 6.1.1975 г.

Подписана за печат май 1975 г.

Излязла от печат юни 1975 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 40

Издателски коли 30,40

Цена 2,73 лв.

ДИ „Народна култура“ — София

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Действието се развива денем, на сцената на драматичен театър.

 

Пиесата няма нито действия, нито сцени. Представлението ще прекъсне първия път, когато Режисьорът и Бащата се оттеглят, за да се споразумеят за сценария на ненаписаната пиеса и Актьорите напуснат сцената. Втори път действието ще бъде прекъснато, когато Сценичният техник спусне завесата по погрешка.

 

Влизайки в залата на театъра, зрителите ще заварят завесата вдигната и сцената, както е денем, без кулиси или рундхоризонт, почти тъмна и празна. Тъй още от началото ще добият впечатление за импровизирано представление.

Две стълби, вляво и вдясно, ще свързват сцената със залата. Будката на суфльора ще бъде сложена отстрани на сцената, край трапа на суфльора. От другата страна, в най-близката до салона част, за Директор-режисьора ще има масичка и кресло с облегало, обърнато към публиката. На сцената ще са извадени и две други маси, едната по-голяма, другата по-малка, със столове наоколо, за да са готови при нужда през време на репетицията! За актьорите ще има няколко стола отляво и отдясно и едно пиано, почти скрито от едната страна в дъното.

След изгасяването на светлините в залата ще се види, че от вратата за сцената влиза Сценичният техник със синя престилка и чанта за инструменти, препасана на кръста. Той взема от един ъгъл в дъното няколко метални приспособления за закрепване на декори, нарежда ги в предната част на сцената и като застава на колене, започва да ги кове. При шума, причинен от ударите на чука, откъм вратата за гримьорните на актьорите ще притича Театърмайсторът.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Ей! Какво правиш?

 

СЦЕНИЧНИЯТ ТЕХНИК

Как какво правя? Кова.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Сега ли е време за това?

(Поглежда си часовника.)

Вече е десет и половина. Всяка минута може да пристигне директорът и репетицията ще започне.

 

СЦЕНИЧНИЯТ ТЕХНИК

Ама, моля ви, нали и аз трябва да разполагам с малко време, за да работя!

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Ще разполагаш, но не сега.

 

СЦЕНИЧНИЯТ ТЕХНИК

А кога?

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Тогава, когато няма репетиция. Хайде, хайде изнасяй всичко това и ме остави да подготвя сцената за второто действие на пиесата „Игра на интересите“.

 

Сценичният техник ще събере металическите приспособления, като пухти и мърмори, и ще си отиде. Междувременно откъм входа за сцената ще започнат да влизат Актьорите от трупата, мъже и жени. Първо ще влезе един, после втори, след това двама заедно, подир тях останалите. Те могат да бъдат девет или десет души — колкото се предполага, че трябва да вземат участие при репетицията на пиесата „Игра на интересите“ от Пирандело, чието поставяне се подготвя. Влизайки, Актьорите ще поздравяват Театърмайстора, ще се поздравяват и взаимно с „Добър ден“. Някои ще се отправят към своите гримьорни, други, между които Суфльорът, със свит машинописен екземпляр от пиесата под мишница, ще останат на сцената в очакване на Режисьора за започване на репетицията. Междувременно, седнали на групички или прави, ще разменят по някоя дума. Някой ще запали цигара, друг ще се оплаче от ролята, която му е определена, трети ще чете на глас пред другарите си новина от театрално вестниче. Добре ще е както актрисите, тъй и актьорите да бъдат облечени в дрехи със светли и свежи цветове и тази първа импровизация да бъде колкото може по-непосредствена и изпълнена с нерв. В определен момент един от актьорите дори би могъл да седне на пианото и да засвири мелодия, подходяща за танцуване. Тогава най-младите актьори и актриси ще започнат да танцуват.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

(пляска с ръце, за да ги прикани към ред)

Хайде стига, престанете! Ето, иде господин Директорът!

 

Музиката и танците внезапно престават. Актьорите се обръщат и поглеждат към театралния салон, през чиято врата влиза Директор-режисьорът. С бомбе на глава, стиснал бастун под ръка и с дебела пура в уста, той прекосява пътеката между столовете в партера и поздравен от Актьорите, се качва по една от стълбите към сцената. Секретарят му подава пощата: няколко вестника и някакъв свит и вързан ръкопис.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Писма?

 

СЕКРЕТАРЯТ

Няма. Това е цялата поща.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(подава му свития ръкопис)

Занесете го в кабинета ми.

(После се оглежда и се обръща към Театърмайстора.)

О, тук нищо не се вижда. Моля ви, наредете да пуснат малко светлина.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Веднага.

 

Отива да се разпореди и малко след това цялата дясна страна на сцената, където са застанали Актьорите, се облива в силна бяла светлина. Междувременно Суфльорът се е настанил в суфльорската будка и е запалил малката лампа, като е разположил пред себе си машинописните листове с текста на пиесата.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(пляска с ръце)

Хайде, почваме.

(Към Театърмайстора.)

Всички ли са тук?

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

Липсва Първата актриса.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Както винаги!

(Поглежда си часовника.)

И без това вече сме закъснели десет минути. Отбележете си, моля ви… Да се научи друг път да бъде редовна на репетиции.

(Едва завършва ядните си думи и от дъното на залата се чува гласът на Първата актриса.)

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Не, не отбелязвайте, моля ви. Тука съм. Тука съм!

 

Облечена е цялата в бяло, носи голяма предизвикателна шапка и прегърнала дребничко кученце, притичва по пътеката между седалките, за да се изкачи бързо по една от стълбите.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Зарекли сте се вечно да закъснявате.

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Извинете ме! Тъй дълго търсих такси, за да пристигна навреме! Но както виждам, вие още не сте започнали, а аз не участвам в първата сцена.

(После извиква по име Театърмайстора и му предава кученцето.)

Моля ви, затворете го в моята гримьорна.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(мърмори)

И кучето си носи! Като че ние малко лаем тука по цял ден.

(Пляска отново с ръце и се обръща към Суфльора.)

Хайде, почваме второ действие на „Игра на интересите“.

(Сяда в креслото.)

Внимание, господа. Кои участват в първа сцена?

 

 

Актьорите и актрисите се отдръпват, за да седнат встрани, и освобождават предната част на сцената. Изключение правят тримата участници, които трябва да започнат репетицията, и Първата актриса, която, без да обръща внимание на поканата на Режисьора, сяда край една от двете масички.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(към Първата актриса)

Значи, и вие участвате сега?

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Аз? Не, господин директор.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(раздразнен)

Тогава махнете се оттам, за бога!

 

Първата актриса се надига, отива да седне при другите актьори, които се отдръпват, за да й направят място.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(към Суфльора)

Почнете, почнете.

 

СУФЛЬОРЪТ

(почва да чете от машинописните листове)

„Във дома на Леоне Гала. Една особена стая — едновременно столова и кабинет.“

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(обръща се към Театърмайстора)

Ще използваме червената стая.

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

(записва на лист хартия)

Червената! Добре.

 

СУФЛЬОРЪТ

(продължава да чете)

„Масата за хранене е сложена, писалището е отрупано с книги и книжа. Рафтове с книги и витрини с богати сервизи за маса. В дъното — врата към спалнята на Леоне. Страничен изход вляво към кухнята, входът е вдясно.“

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(става и сочи, за да подчертае думите си)

Значи, добре запомнете. Там е входът, оттатък кухнята.

(Обръща се към актьора, който ще играе ролята на Сократ.)

Вие ще влизате и излизате от тази страна.

(Към Театърмайстора.)

В дъното ще сложите портал и ще поставите завеси.

(Отново сяда.)

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

(записва)

Добре.

 

СУФЛЬОРЪТ

(чете)

„Първа сцена. Леоне Гала, Гуидо Венанци, Филипе, наречен Сократ.“

(Към Режисьора.)

Трябва ли да чета и ремарките?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да! Да, разбира се! Сто пъти ви казах!

 

СУФЛЬОРЪТ

(чете)

„При вдигане на завесата Леоне Гала с готварска шапка на глава, препасал престилка, разбива с дървена лъжица яйце в една паничка. Филипо разбива друго яйце, и той е нагласен като готвач. Гуидо Венанци седи и слуша.“

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

(към Режисьора)

Извинете, ама наистина ли трябва да си сложа готварска шапка на главата?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(раздразнен от забележката)

Струва ми се, че трябва! Щом е написано така!

(Сочи текста.)

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Извинете, но това е просто смешно!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(скача разгневен)

„Смешно! Смешно!“ Какво мога да помогна аз, след като от Франция вече не идват подходящи пиеси и ние сме принудени да поставяме комедии от тоя Пирандело? А той ги пише тъй, че, който ги разбере, е умник! Пиесите му са такива, че нито актьорите, нито критиците, нито публиката никога не остават доволни!

(Актьорите се разсмиват. И тогава Режисьорът, като става и се приближава до Първия актьор, извиква.)

С готварска шапка! Ясно ли е? И ще биете яйца! Навярно си мислите, че работата се изчерпва с разбиването на яйцата? Имате много здраве! Ще трябва да изиграете ролята на черупката на яйцето, което сте разбили!

(Актьорите отново се разсмиват и коментират подигравателно.)

Тишина! И когато обяснявам, имайте добрината да слушате!

(Обръща се отново към Първия актьор.)

Да, господине, черупката, или с други думи, празната форма на мисълта, лишена от пълнежа на инстинкта, който е сляп! Вие сте мисълта, а съпругата ви е инстинктът в една игра, където сте с предопределени интереси и роли, поради което вие, изпълнявайки вашата роля, се превръщате доброволно в манекен на самия себе си. Разбрахте ли?

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

(разтваря ръце)

Да си кажа право — не!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(връща се на мястото си)

И аз не разбирам! Ала хайде да продължаваме! Все ще я изкараме на добър край, ако не се провалим.

(Поверително.)

Но, моля ви, застанете в полупрофил, иначе при този неразбираем диалог, ако и вие не дадете възможност на публиката да ви чуе, всичко отива по дяволите!

(Отново пляска с ръце.)

Внимание! Внимание! Продължаваме!

 

СУФЛЬОРЪТ

Извинявайте, господин директоре, ще разрешите ли да се закрия с будката? Тук става такова течение!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, добре, закрийте се!

 

 

Междувременно Портиерът на театъра е влязъл салона с обшитата си в ширити фуражка и след като е прекосил пътеката между столовете в партера, се приближава до сцената, за да съобщи на Режисьора за пристигането на Шестте лица, които, влезли на свой ред в залата, малко объркани и замаяни, го следват на известно разстояние, оглеждайки се.

 

Който иска да направи опит за поставяне на тази пиеса, трябва да се постарае по всички възможни начини тези Шест лица да не се смесват с Актьорите от трупата. Без съмнение ще бъде от полза показаното в ремарките разположение на едните и на другите от момента на изкачването им на сцената. Ще помогне и различното осветяване посредством специални прожектори. Но най-ефикасно и подходящо средство, което предлагаме, е употребата на специални маски за Лицата: нарочно изработени маски от материал, който няма да се размекне от потта, но няма да затруднява актьорите, които трябва да ги носят. Те трябва да са изработени и изрязани тъй, че да оставят свободни очите, ноздрите и устата. По този начин ще се даде израз и на по-дълбокия смисъл на пиесата. Така, Лицата няма да се появяват като видения, а като създадена реалност, неизменни постройки на въображението, и тъкмо поради това по-реални: и по-веществени от изменливата естественост на Актьорите. Маските ще спомогнат за изграждане на впечатление за изкуствено създадени образи, всеки поотделно замръзнал в израза на присъщото си основно чувство. А тези чувства трябва да бъдат угризението за Бащата отмъщението за Доведеницата, възмущението за Сина, скръбта за Майката, представена с неподвижни восъчни сълзи по оловносините сенки под очите и по бузите, каквито се виждат по рисуваните или изваяни образи на Mater dolorosa в черквите. И тъканите, от които ще са направени костюмите, трябва да бъдат от особена материя, ала без пресилени неща. Дрехите трябва да са с твърди гънки и обемисти почти като на статуи, тъй че да не дават представа, че са направени от плат, който може да се купи от всеки магазин в града и да бъде кроен в която и да е шивачница.

 

БАЩАТА трябва да бъде на около петдесет години: с пооголели слепоочия, но не и плешив, с жълто-червеникави коси, с гъсти мустачки, почти събрани на кичурче около още свежата уста, често разтворена в несигурна и празна усмивка. Бледен, това е особено подчертано в широкото чело, с кръгли, сини, много блестящи и пронизващи очи. Ще бъде облечен в светли панталони и тъмно сако; ще бъде ту сладкодумен, ту ще избухва и тогава ще се показва сприхав и груб.

 

МАЙКАТА ще бъде просто смазана от непоносимата тежест на срама и унижението. Забулена в гъст черен вдовишки креп, тя трябва да бъде облечена скромно в черно, а когато повдига воала, ще се открива не изстрадало, а сякаш восъчно лице. Ще гледа винаги надолу.

 

Осемнадесетгодишната доведена дъщеря, ДОВЕДЕНИЦАТА, ще се държи дръзко, почти безсрамно. Тя трябва да е много хубава, да бъде в траур, ала с крещяща елегантност. Проявява капризно и дразнещо неуважение към кроткото, покрусено, почти объркано държане на братчето, невзрачното Момче на четиринадесет години, което също е облечено в черно. Доведената дъщеря ще проявява в същото време подчертана нежност към сестричката, МОМИЧЕНЦЕТО, на около четири години, облечено в бяло, с широка копринена панделка около кръста.

 

СИНЪТ ще бъде на двадесет и две години, висок, почти вдървен от едва сдържано презрение към Бащата и високомерно равнодушие към Майката. Той ще бъде облечен в теменужено пардесю, с едно дълго зелено шалче, завито около врата.[1]

 

ПОРТИЕРЪТ

(с шапка в ръка)

Извинявайте, господин комендаторе.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(внезапно грубо)

Какво има още?

 

ПОРТИЕРЪТ

(стеснително)

Тук едни господа търсят вас.

 

Режисьорът и Актьорите удивени се обръщат, за да погледнат от сцената долу в салона.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(още по-разгневен)

Сега репетирам! А много добре знаете, че докато репетирам, тук не бива да влиза никой!

(Обръщайки се надолу към дъното на залата.)

Кои сте вие, господа? Какво желаете?

 

БАЩАТА

(следван от другите, излиза напред, до една от двете стълби)

Дошли сме тука да търсим автор.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(удивен и сърдит)

Автор? Какъв автор?

 

БАЩАТА

Какъвто и да е, господине.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но тук няма никакъв автор, защото не репетираме нова пиеса.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(весело и пъргаво се изкачва по стълбата)

Толкова по-добре, толкова по-добре! Ние бихме могли да станем вашата нова пиеса.

 

ЕДИН ОТ АКТЬОРИТЕ

(сред оживените коментари и смехове на другите)

Я виж ти!

 

БАЩАТА

(качва се по стълбата след дъщерята)

Тъй си е, ама като го няма автора?

(Към Режисьора.)

Освен, ако не бихте желали вие да станете наш автор…

 

Майката, уловила Момиченцето за ръка и заедно с Момчето изкачва първите стъпала и застава там в очакване. Синът остава долу враждебно настроен.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Господа, вие шегувате ли се?

 

БАЩАТА

Съвсем не, какво говорите, господине! Тъкмо обратното, носим ви една тъжна драма.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

И бихме могли да ви донесем успех!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Моля ви, бъдете тъй добри и се махайте. Нямаме време за губене с луди хора!

 

БАЩАТА

(оскърбен, ала говори със сладкодумен глас)

О, господине, вие сам знаете, че животът е пълен с безброй абсурди, които са тъй безсрамни, че дори не се нуждаят от правдоподобност. Те просто са действителни.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

По дяволите, какво искате да кажете?

 

БАЩАТА

Казвам и твърдя, че е истинска лудост усилието да се прави обратното, тоест да се създават правдоподобни абсурди, та да изглеждат действителни. Но позволете ми да забележа, че макар и да е лудост, то в същото време е единственият смисъл на вашата професия.

 

Актьорите протестират възмутени.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(като става прав и го пронизва с поглед)

Такава ли била работата? Значи, нашият занаят ви се струва работа на луди?

 

БАЩАТА

Разбира се. Щом представяте онова, което в действителност не съществува, без да е необходимо, ей тъй, за игра… Нима вашата работа на сцената не се състои в това да давате живот на измислени неща?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(внезапно, като става изразител на растящото възмущение на Актьорите)

Аз ви моля да повярвате, уважаеми господине, че професията на актьора е една благородна професия! И ако днес за днес уважаемите съвременни драматурзи ни дават за представяне идиотски пиеси и вадят чучела вместо хора, знайте: ние можем да се гордеем, че сме дали живот — ето тук на тези дъски — на безсмъртни творби!

 

Актьорите, доволни, одобряват и ръкопляскат на своя Режисьор.

 

БАЩАТА

(прекъсва го и подхваща с жар)

Точно така! Отлично! Вие създавате живи, действащи лица, по-живи от ония, които дишат и се хранят. Може би по-малко реални, но по-правдиви. Ние сме на едно и също мнение!

 

Актьорите се споглеждат смаяни.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Ама как така? Нали отначало казахте, че…

 

БАЩАТА

Не, моля ви се, отговорих на вашите думи, господине, когато извикахте, че сте нямали време за губене с луди хора, докато сам най-добре знаете, че природата си служи с инструмента на човешкото въображение, за да продължи по-нататък и по-нагоре своята съзидателна работа.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Много добре, много добре. Но какво заключение искате да извадите от всичко това?

 

БАЩАТА

Никакво, господине. Просто исках да ви докажа, че човек се ражда за живота по най-различни начини, в най-различни форми: дърво или камък, вода или пеперуда… или жена. И че може да се роди и действащо лице!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(иронично, с престорено учудване)

И вие заедно с тези господа тук сте се родили като определени действащи лица?

 

БАЩАТА

Именно тъй, господине. И при това сме живи, както виждате.

 

Режисьорът и Актьорите избухват в смях като при някоя сполучлива шега.

 

БАЩАТА

(засегнат)

Съжалявам, че се смеете, защото ние носим в себе си, както вече казах, една трагична драма. Вие, господа, сами бихте могли да се досетите, ако погледнете тази жена в траур.

 

Като казва така, подава ръка на Майката, за да й помогне да изкачи последните стъпала, и като продължава да я държи за ръката, я завежда с някаква трагична тържественост до другия край на сцената, която се осветява веднага от странна светлина. Момиченцето и Момчето следват Майката, после идва Синът, който се държи на разстояние и застава сам в дъното. И Доведеницата тръгва след тях, но се отдалечава и застава пред другите, облягайки се на страничната колона. Актьорите, първо изумени, после заинтригувани от това развитие на нещата, избухват в ръкопляскане като на представление, което се разиграва пред тях.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(първо втрещен, после сърдит и възмутен)

Хайде стига! Пазете тишина!

(После, обръщайки се към Лицата.)

А вие си отивайте! Махайте се!

(Към Театърмайстора.)

За бога, изгонете ги!

 

ТЕАТЪРМАЙСТОРЪТ

(като тръгва напред, но после спира, сякаш възпрепятстван от някакъв необясним страх)

Марш! Отивайте си!

 

БАЩАТА

(към Режисьора)

Но, вижте… ние…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(вика)

Разберете, ние сега трябва да работим!

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Не е позволено да се правят такива шеги…

 

БАЩАТА

(решително, като излиза напред)

Учудвам се на вашето недоверие. Тъкмо вие, господа, не сте ли свикнали да виждате как изскачат живи тук при вас на сцената лицата, създадени от автора? Навярно поради това, че там няма

(сочи будката на Суфльора)

екземпляр от текста, в който да ни има?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(приближава се към Режисьора и се усмихва ласкаво)

Повярвайте, ние сме наистина шест интересни лица, господине, много интересни лица. Макар и блуждаещи.

 

БАЩАТА

(като я отстранява)

Да, блуждаещи, без път, съгласен съм!

(И едва след това към Режисьора.)

Разбирате ли, в смисъл, че авторът, който ни е създал живи, след това не пожела или пък не успя с перото си да ни въведе в света на изкуството. Това беше истинско престъпление господине, защото, комуто се е паднал жребият да се роди живо действащо лице, може и да се надсмее над смъртта. Той не ще умре! Ще умре човекът, писателят, инструментът на създаването, а самата творба няма да умре! И при това, за да живее вечно, не е необходимо дори да притежава изключителни качества или да върши чудеса. Кой беше Сандо Панса? Кой беше дон Абондио[2]? И въпреки това живеят вечно, защото — бидейки живи зародиши — им се е паднал жребият да открият плодоносна утроба, едно въображение, което е съумяло да ги отгледа, и, отхрани, да им вдъхне живот за вечността!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

С всичко това съм съгласен! Но вие какво точно искате тук от нас?

 

БАЩАТА

Да живеем, господине, да живеем!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(иронично)

Във вечността?

 

БАЩАТА

Не, господине: поне един миг, у вас.

 

ЕДИН АКТЬОР

Я виж ти!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Искат да живеят у нас!

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

(сочи Доведеницата)

Аз нямам нищо против, ако ми се падне онази там!

 

БАЩАТА

Моля, имайте пред вид, че пиесата тепърва трябва да се напише,

(към Режисьора)

но ако вие и вашите актьори желаете, можем веднага още тук да се споразумеем.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(раздразнен)

За какво има да се споразумяваме! Тук не се правят такива споразумения! Тук се играят драми и комедии!

 

БАЩАТА

Много добре! Тъкмо затова сме дошли при вас!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А къде е машинописният препис на текста?

 

БАЩАТА

У нас е, господине.

(Актьорите се разсмиват.)

Драмата е в нас. Драмата — това сме ние, и чакаме с нетърпение да я представим, защото в нас напират страстите.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(предизвикателно, с безсрамно и пресилено кокетство)

Моята страст, ах, ако познавахте моята страст… към него!

Сочи Бащата и понечва да го прегърне, но после избухва в писклив смях.

 

БАЩАТА

(избухва гневно)

Ти засега си стой на мястото! И моля те да не се кикотиш така!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не бива ли? О, тогава разрешете ми, макар и да съм осиротяла едва преди два месеца, да покажа пред господата как умея да пея и да танцувам!

 

 

Започва да пее със злобна многозначителност песента „Пазете се от Чу-Цин Чу“ от Дейв Стемпър, адаптирана за фокстрот или бавен уанстеп от Франсис Салабер. Пее само първата строфа, като я придружава с танцови стъпки.

Les chinois sont un peuple malin,

De Shangai a Pekin,

Ils ont mis des ecriteau partout:

Prenez garde a Tchou-Thin-Tchou!

 

Актьорите, и особено по-младите, сякаш привлечени от странно очарование, се придвижват към нея и понечват да вдигнат ръце, като, че ще я сграбчат. Тя се изскубва и когато Актьорите избухват в аплодисменти, остава след сгълчаването на Режисьора, някак разсеяна и отвлечена.

 

АКТЬОРИТЕ И АКТРИСИТЕ

(смеят се и аплодират)

Много добре! Браво! Отлично!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(ядосан)

Тишина! Да не мислите, че се намирате в кафе-шантан?

(И като дръпва настрана Бащата, малко уплашен му задава въпрос.)

Моля ви, кажете ми, тя луда ли е?

 

БАЩАТА

Луда ли? Съвсем не! По-лошо!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(притичва веднага към Режисьора)

По-лошо, господине! Съвсем друга е работата! По-лошо! Слушайте, моля ви се: позволете ни веднага да представим тази драма и в даден миг ще видите, че аз, когато ей това ангелче,

(хваща за ръчичка Момиченцето, което е близо до Майката, и го отвежда пред Режисьора)

виждате каква е хубавка? —

(взема я на ръце и я целува)

Миличка! Миличка! —

(оставя я на земята и добавя развълнувано, сякаш против волята си)

да, когато ей това ангелче господ внезапно го отнеме от онази клета майка и когато това глупаче тук

(избутва напред Момчето, като го хваща грубо за ръкава)

направи най-голямата си глупащина, защото си е роден тъпак,

(блъска го обратно към Майката)

тогава ще видите как аз ще избягам! Да, точно така, господине! Ще избягам! Ще се махна! И изгарям от нетърпение, вярвайте ми, изгарям! Защото след всички онези твърде интимни неща, дето се случиха между мен и него,

(сочи Бащата с едно отвратително намигане)

не мога повече да изтрайвам в тази компания, не мога повече да присъствам на страданията на тази майка заради оня особняк там.

(Сочи Сина.)

Погледнете го! Погледнете го! Той е безразличен, той е леден, защото той е законният син, той! Пълен, с презрение към мен, към онуй момче

(сочи Момчето)

и към бедната душичка, че сме били копелета. Разбрахте ли? Копелета.

(Приближава се до Майката и я прегръща.)

А тази клета майка, която е майка на всички нас — онзи там не иска да я признае и за своя майка и я гледа отвисоко; той я смята само за майка на нас, трите копелета — подлецът!

(Изрича всичко това бързо, в крайно възбуждение, и след като извисява глас, произнасяйки „копелета“, процежда последната дума — „подлецът“, тихо, сякаш я изплюва.)

 

МАЙКАТА

(с безкрайно страдание в гласа, към Режисьора)

Господине, в името на тези две създания, умолявам ви…

(почти загубва свяст и залитва)

… о, боже мой…

 

БАЩАТА

(спуска се да я подкрепи заедно с почти всички Актьори, които са уплашени и изпълнени със състрадание)

Моля ви, един стол, един стол за тази клета вдовица!

 

АКТЬОРИТЕ

(като се притичват и се струпват)

Ама, значи, наистина? Действително ли припадна?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Бързо тук един стол, веднага!

 

Един от Актьорите предлага стол, другите състрадателно се скупчват наоколо. Майката, която е седнала, се мъчи да попречи на Бащата да вдигне воала от лицето й.

 

БАЩАТА

Погледнете я, господине, погледнете, я…

 

МАЙКАТА

Не, за бога, престани…

 

БАЩАТА

Остави да те види!

(Вдига воала й.)

 

МАЙКАТА

(става и отчаяно закрива с ръце лицето си.)

О, господине, моля ви, не разрешавайте на този човек да осъществи намеренията си, за мене те са ужасни!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(изненадан, объркал)

Но аз вече не разбирам нито къде се намираме, нито за какво става дума!

(Към Бащата.)

Това вашата съпруга ли е?

 

БАЩАТА

(веднага)

Да, господине, моята жена!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

А как е възможно тя да е вдовица, щом вие сте жив?

 

Актьорите изливат цялото си удивление в шумен смях.

 

БАЩАТА

(силно засегнат, наранен)

Не се смейте, не се смейте! Много ви моля! Тъкмо в това е нейната драма, господине. Тя имаше друг мъж. Един друг мъж, който сега би трябвало да бъде тук!

 

МАЙКАТА

(с вик)

Не! Не!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

За щастие той умря преди два месеца, нали ви казах. Както виждате, още носим траур.

 

БАЩАТА

Ала той не присъства сега тука, разбирате ли, не защото е мъртъв. Той не е тук, защото — погледнете я, господине, моля ви се, погледнете я, и ще разберете веднага! Нейната драма не можеше да се състои в любовта на двама мъже, към които тя не бе в състояние да изпитва нищо друго освен може би малко признателност (не към мене: а към оня, другия). Тя не е жена, тя е просто една майка! И нейната драма (сърцераздирателна, господине, сърцераздирателна!) изцяло се състои тъкмо в тези четири деца от двамата мъже, които е имала.

 

МАЙКАТА

Аз ли съм ги имала? Ти смееш да казваш, че аз съм ги имала, сякаш сама съм ги желала? Причината беше той, господине! Той ми натрапи другия! Принуди ме, принуди ме да отида при другия!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(избухва възмутена)

Не е вярно!

 

МАЙКАТА

(смаяна)

Как да не е вярно?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не е вярно! Не е вярно!

 

МАЙКАТА

Какво можеш да знаеш ти за това?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Не е вярно!

(Към Режисьора.)

Не вярвайте! Знаете ли защо го казва? Казва го заради

(сочи Сина)

онзи там! Защото се топи от мъка, страда за това, че онзи син там не я зачита. Тя иска да го убеди, че ако го е изоставила от две години, то е само защото

(сочи Бащата)

е била принудена от него.

 

МАЙКАТА

(силно)

Принуди ме, принуди ме, бог ми е свидетел!

(Към Режисьора.)

Попитайте него

(сочи мъжа си)

дали не е вярно! Накарайте го да каже!… Тя

(сочи дъщерята)

какво би могла да знае?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Зная, че ти живееше винаги в мир с баща ми, докато той беше жив, и че беше доволна. Опитай се да го отречеш!

 

МАЙКАТА

Не отричам, не…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Той беше винаги преизпълнен с любов и внимание към тебе!

(Към Момчето, с гняв.)

Не е ли вярно? Кажи! Защо не говориш, глупако?

 

МАЙКАТА

Остави на мира това нещастно момче! Защо искаш хората да повярват, че съм Неблагодарница, дъще? Аз съвсем не искам да обидя твоя баща! Отговорих му, че не по моя вина, нито по собствено желание напуснах неговия дом и собствения си син!

 

БАЩАТА

Истина е, господине. Аз бях причината.

Пауза.

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

(към своите другари)

Гледайте, гледайте само какво представление!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Сега те играят вместо нас!

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Веднъж и ние да сме публика!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(вече живо заинтригуван)

Нека да послушаме! Нека да послушаме!

(И като казва тъй, слиза по една от стълбите и застава прав пред авансцената, за да прецени като зрител впечатлението, което сцената създава.)

 

СИНЪТ

(без да мръдне от мястото си, студено, иронично)

Да, послушайте сега каква лекция по философия ще изнесе! Ще ви говори за Демона на Опита.

 

БАЩАТА

Ти си глупав циник и съм ти го казвал сто пъти!

(Към Режисьора долу в салона.)

Подиграва ми се, господине, за ония думи, които изрекох за мое оправдание.

 

СИНЪТ

(предизвикателно)

Фрази.

 

БАЩАТА

Фрази! Фрази! Като че ли всеки човек не търси утеха, когато се сблъска с необясним факт, със зло, което трябва да изтърпи, като изнамери някоя дума, наистина незначеща нищо, но успокояваща!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Точно така, и най-вече успокоява угризенията!

 

БАЩАТА

Угризенията? Не е вярно. Аз не съм заглушил угризенията в себе си само с думи.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

И с малко пари, нали? И с малко пари! Със стоте лири, които той се готвеше да ми плати, господа!

 

Движение на ужас и отвращение сред Актьорите.

 

СИНЪТ

(с презрение към доведената сестра)

Това е подлост!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Подлост? Парите бяха там, в един небесносин плик върху махагонената масичка, там, в задната стаичка на дюкяна на мадам Паче. Знаете ли, господине? Една от ония „madames“, които под претекста, че продават Robes et Manteaux в своите ateliers привличат нас, бедните момичета от добри семейства.

 

СИНЪТ

И ето че с тия сто лири си е купила правото да тиранизира всички нас, с тия сто лири, които той щял да й плати, но които — обърнете внимание — за щастие не е имало защо да плаща.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Е, да, ама работата беше стигнала, кажи-речи, дотам, знаеш!

(Избухва в силен смях.)

 

МАЙКАТА

(с негодувание)

Срам, дъще, срам!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(веднага)

Срам ли? Та това е моето отмъщение! Аз тръпна, господине, тръпна от нетърпение да изживея онази сцена! Стаята… Тук — витрината с мантата, там — диванът-легло, тоалетната масичка, един параван и пред прозореца на споменатата масичка от махагон — небесносиният плик със стоте лири. Виждам го! Мога да го докосна! Но вие, господа, трябва да се обърнете: аз съм почти гола! Не се червя: вече, защото сега ще се черви той!

(Сочи Бащата.)

Но аз ви уверявам, че той беше бледен, много бледен в онази минута!

(Към Режисьора.)

Вярвайте ми, господине!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Аз вече нищо не разбирам!

 

БАЩАТА

Разбира се! След като всички ние се нахвърлихме върху вас тъй внезапно! Наложете малко ред и оставете аз да говоря; не обръщайте внимание на калта, която тя с такъв жар сипе върху мене, без да ми даде възможност да разкажа, да изложа необходимите обяснения.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Никакво разказване! Тук не се разказва!

 

БАЩАТА

Но аз не разказвам, искам просто да му обясня.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

А, така значи, да обясниш, както на теб ти отърва!

 

Тук Режисьорът се качва отново на сцената, за да възстанови реда.

 

БАЩАТА

Но нали точно от това идва най-голямото зло! От думите! Всички ние крием в себе си по един свят от преживявания. Всеки от нас крие по един свят! А как можем да се разберем един друг, господине, ако аз в моите думи влагам смисъла и стойността на онова, скритото вътре в мене, докато оня, който ги слуша, ги възприема в онзи смисъл и им придава онази стойност, които имат в неговия свят? Въобразяваме си, че се разбираме, а всъщност никога не се разбираме! Ето вижте, цялата ми жалост към тази жена

(сочи Майката)

се възприема от нея като най-сурова жестокост.

 

МАЙКАТА

Но нали ти ме изгони!

 

БАЩАТА

Ето, чувате ли я? Бил съм я изгонил! На нея й се струва, че съм я изгонил!

 

МАЙКАТА

Ти умееш да говориш, аз не умея… Но повярвайте ми, господине, че след като той се ожени за мене… кой знае защо!… Та аз бях бедна, скромна женица…

 

БАЩАТА

Ето, тъкмо за това, тъкмо тази твоя скромност обичах у тебе и вярвах…

(Спира да говори при жеста на отрицание, който Майката прави, разтваря отчаяно ръце, виждайки невъзможността да бъде разбран от нея, и се обръща към Режисьора.)

Виждате ли? Тя не е съгласна! Ужасяваща е, господине, повярвайте ми, ужасяваща е

(удря се по челото)

липсата на какъвто и да е разсъдък! Е, да, има сърце, да, за децата! Но е тъпа, тъпа, господине, просто отчайващо тъпа, липсва и всякакъв разсъдък!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Добре, но сега нека каже той какво ни докара, като е много умен.

 

БАЩАТА

Ах, ако човек можеше да предвиди всичкото зло, което се поражда от добрите ни намерения!

 

Тъкмо в този миг Първата актриса, която се измъчва, като гледа как Първият актьор се опитва да ухажва Доведеницата, излиза напред и пита Режисьора.

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Извинявайте, господин директоре, репетицията ще продължи ли?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но, да, разбира се! Само че сега ме оставете да слушам!

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Та това е един необикновен случай!

 

МЛАДАТА АКТРИСА

И толкова интересен!

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

За онзи, който специално се интересува!

(И хвърля многозначителен поглед към Първия актьор.)

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(към Бащата)

Сега вие трябва всичко да ни обясните.

(Сяда.)

 

БАЩАТА

Да, добре. Вижте, господине, при мене служеше един беден човек, мой подчинен, мой секретар, преизпълнен с уважение и признателност, който във всичко и за всичко се разбираше с нея

(сочи Майката)

без сянка на злоумишленост — да, сме наясно! — един добър, скромен като нея човек!… И двамата — и той, и тя — бяха неспособни не само да извършат, но и да си помислят нещо лошо!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Затова пък той наместо тях не само намисли злото, но и го извърши!

 

БАЩАТА

Не е вярно! Аз смятах да им сторя добро и в същото време — да, признавам — да направя добро и за самия себе си! Господине, нещата бяха стигнали дотам, че не можех да кажа една дума на нея или на него, без те да си разменят погледа, пълни с взаимно тайно разбирателство. Тя веднага търсеше неговите очи, за да поиска съвет как да реагира на моята дума, та да не се разсърдя. Това беше достатъчно, вие ме разбирате, за да кипи вечно у мене гняв, за да бъда непрестанно в състояние на нетърпимо озлобение!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Извинявайте, но защо не го изгонихте онзи ваш секретар?

 

БАЩАТА

Точно така! Аз наистина го изгоних, господине! Но ето че тогава тази клета жена започна да се лута из къщи като замаяна, подобно на онези животни, загубили господаря си, които ние прибираме от милост.

 

МАЙКАТА

Хайде де!

 

БАЩАТА

(внезапно се обръща към нея, сякаш за да предвари думите й)

Ще кажеш за Сина, нали?

 

МАЙКАТА

Преди това той откъсна от мене сина ми, господине!

 

БАЩАТА

Но не от жестокост! А за да отрасне близо до земята здрав и силен.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(сочи го с пръст, иронична)

Ето, то се вижда!

 

БАЩАТА

(веднага)

А, значи пак аз съм виновен, че той по-късно израсна такъв? Дадох да го гледат на село, господине, дадох го на една селянка, защото майка му не ми изглеждаше достатъчно силна, макар и от простолюдието. Впрочем по същата причина се ожених и за нея. Това е може би моя мания и предразсъдък, но какво да правя? Винаги съм се стремял към тоя проклет здрав и прост морал.

 

(Доведеницата при последните думи избухва наново в несдържан смях.)

Накарайте я да спре! Непоносима е!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Престанете! Оставете ме да слушам, за бога!

 

И отново при порицанието на Режисьора тя прекъсва отведнъж смеха си, като внезапно замръзва и остава замислена и далечна. Режисьорът слиза в залата, за да огледа сцената.

 

БАЩАТА

Не можех повече да гледам край себе си тази жена.

(Сочи Майката.)

Но, вярвайте ми, не толкова заради моето раздразнение, заради озлобението, колкото заради състраданието — мъчителното състрадание, — което, изпитвах към нея.

 

МАЙКАТА

И затова ме изгони…

 

БАЩАТА

Снабдих я с всичко необходимо и я изпратих при оня човек, точно така, господине, за да я избавя от мене!

 

МАЙКАТА

И за да се избави сам той!

 

БАЩАТА

Точно така, господине. И за да се избавя сам, признавам! И от това последва голямо зло. Но аз направих всичко с цел да сторя добро… и то повече на нея, отколкото на самия мене: заклевам се!

(Кръстосва ръце на гърдите, после веднага се обръща към Майката.)

Кажи, изпуснах ли те от очи, изпуснах ли те от очи, докато онзи неочаквано не те отведе без мое знание някъде далече, засегнат като истински глупак от моя безкористен интерес, повярвайте ми, безкористен, без каквато и да е умисъл. Интересувах се с невероятна нежност как растат новите й деца. И тя може да го потвърди!

(Сочи към Доведеницата.)

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Уф, разбира се! Знаете ли, аз бях съвсем мъничка! С плитчици по раменете и гащички, по-дълги от роклята — бях ей такава мъничка — и го виждах да ми се изпречва пред портата на училището, когато излизах. Идваше да следи как раста…

 

БАЩАТА

Това е подло! Нечестно!…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Защо, моля?

 

БАЩАТА

Подло! Подло!

(И веднага развълнувано се обръща към Режисьора, сякаш за да му даде обяснение.)

Моят дом, господине, когато тя си отиде,

(сочи Майката)

опустя изведнъж. Тя беше моят кошмар, но изпълваше къщата! Останал сам, аз се въртях из стаите като муха без глава. Вероятно защото бе отгледан навън онзи там,

(сочи Сина)

щом се върна у дома, аз вече не го чувствах мой син. Като липсваше майката между мене и него, той израсна сам, отделен, без никаква душевна връзка с мене, без общи интереси, без чувства, които да ни свързват. И тогава (може да ви изглежда странно, господине, ала е така) аз отначало изпитвах любопитство, после почувствах влечение към новото й семейство, изникнало като резултат и на моите деяния: мисълта за нея започна да запълва празнотата, която чувствах около себе си. Изпитвах необходимост, да, именно необходимост, да зная, че е спокойна, че е погълната от най-простите житейски грижи, че е доволна тъкмо защото е далече, вън от сложните терзания на моя дух. И за да се уверя в това, отивах да видя момичето при изхода на училището.

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Тъй, тъй! Следеше ме по улицата, усмихваше ми се и преди да се прибера в къщи, махваше ми с ръка — ей така! Гледах го враждебно, с разширени очи. Не знаех кой е! Казах на мама. А тя навярно веднага е разбрала, че е той.

(Майката потвърждава с кимване.)

Отначало няколко дни тя не ме пускаше да ходят на училище. А когато отново тръгнах на училище, заварих го пак при изхода — просто смешно беше! Носеше един пакет. Приближи се, помилва ме и измъкна от пакета голяма хубава шапка от флорентинска слама, украсена с венче от майски розички… Подарък за мене!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но всичко това е разказ, уважаеми господа!

 

СИНЪТ

(презрително)

Разбира се, литература! Литература!

 

БАЩАТА

Каква ти литература! Това е животът, господине! Страсти!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Moke и да е така. Но няма как да се представи на сцената!

 

БАЩАТА

Съгласен съм, господине! Защото всичко това е предистория, го само води към същественото. Аз не казвам да го представяме. Защото в действителност, виждате, и тя

(сочи доведената дъщеря)

вече не е някогашното момиченце с плитчици по раменете…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

И с гащи, по-дълги от полата!

 

БАЩАТА

Драмата следва по-нататък, господине! Нова, сложна драма…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(мрачна, горда, като излиза напред)

След смъртта на баща ми…

БАЩАТА

(веднага, за да не й даде възможност да говори)

Изпаднали в нищета! Върнали се тука без мое знание. Просто поради нейната глупост!

(Сочи Майката.)

Тя едва знае да пише, но можеше да накара дъщерята или момченцето да ми пишат, че са в нужда!

 

МАЙКАТА

Ах, кажете ми вие, господине, можех ли аз да предположа всичките тези благородни чувства у него.

 

БАЩАТА

Точно в това е твоята грешка, ти никога не си разбрала нито едно от моите чувства!

 

МАЙКАТА

След толкова години на раздяла и след всичко, което се беше случило между нас…

 

БАЩАТА

Нима аз съм виновен, че онзи човек ви отведе тъй неочаквано?

Обръщайки се към Режисьора.)

Казвам ви, съвсем неочаквано… защото си бил намерил не знам каква работа. Не успях да открия и следа от тях. И тогава естествено моят интерес към тях започна да спада от година на година. Драмата, непредвидената и жестока драма, господине, избухна при тяхното връщане, когато аз за съжаление, доведен от нищетата на моята все още жизнена плът… Ах, какво нещастие, истинско нещастие е всичко това за един самотен мъж, който не желае унизителни връзки, който не е достатъчно стар, за да може без жена, а не е вече млад, та да ходи лесно и без да се срамува да я търси! Нещастие? Какво говоря! Ужас! Ужас! Защото никоя жена вече не може да му даде любов. И когато това му стане ясно, би трябвало мъжът да се откаже… Ала… Господине, всеки отвън, пред другите, е облечен в достойнство: но вътре в себе си познава много добре всичко онова, което тайно се премълчава. Ние отстъпваме, поддаваме се на изкушението, за да се вдигнем веднага след това — ако можем — с най-голяма бързина и да възстановим нашето достойнство, да го възстановим изцяло и нерушимо като каменна плоча, която скрива и погребва в собствените ни очи всеки белег и дори самия спомен за срама. Така е с всички! На хората липсва само смелост, за да казват някои неща!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Затова пък да ги вършат, смелост имат всички!

 

БАЩАТА

Вършат ги всички! Но скришом! И тъкмо затова трябва повече смелост да ги кажеш! Защото стига един да се обади — и готово! — лепват му обвинението, че е циник. А в действителност то не е вярно, господине: той е като всички други и по-добър, дори по-добър от тях, защото не се страхува да открива със светлината на разсъдъка червенината на срама, там, сред човешкото падение, което винаги затваря очи, за да не види тази светлина. Жената — например, — жената фактически как се държи? Гледа ни, настървява ни, кани ни. Сграбчваш я! И щом, я притиснеш, веднага: затваря очи. Това е знакът на нейното отдаване. Знакът, с който казва на мъжа: „Заслепи се! Аз съм сляпа!“

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

А когато не ги затваря вече? Когато повече не чувства нужда да крие от самата себе си, затваряйки очи, червенината на своя собствен срам и в същото време с вече нечувствителните си и пресушени очи вижда срама на мъжа, който, макар и без любов, се е заслепил? Ах, какво отвращение предизвикват всичките тези интелектуални усложнения, цялата тази философия, която разкрива животното и после иска да го спаси, да му прости… Не мога да го слушам, господине! Защото, когато някой е принуден да „опростява“ живота — тъй, по животински, — захвърляйки всевъзможните „човешки“ задръжки като разните там непорочни стремежи, чисти чувства, идеали, дълг, срам, свян, нищо не предизвиква у него: повече възмущение и отвращение, колкото угризенията: крокодилските сълзи!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Да се върнем към съществените факти, драги, господа! Това са празни разправии!

 

БАЩАТА

Веднага, господине! Но един факт е като мях, като празен мях, който не се държи сам. За да се държи сам, трябва първо в него да влязат мислите и чувствата, които са го обусловили. Аз не бях в състояние да узная, че след смъртта на онзи човек и след връщането им тук в нищета, за да осигури издръжката на децата, тя

(сочи Майката)

се е заела да работи като шивачка и е отишла да търси поръчки именно от онази… мадам Паче!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Фина шивачка, ако господата искат да знаят! Дава вид, че обслужва най-изисканите госпожи, но в същото време нарежда всичко тъй, че тези най-изискани госпожи от своя страна също й услужват, а да не говоря как постъпва с другите, които са по-обикновени…

 

МАЙКАТА

Повярвайте ми, господине, през главата ми не е минало и най-далечно подозрение, че тази мегера ми дава работа само защото е хвърлила око на моята дъщеря…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Бедна майко! Знаете ли, господине, какво правеше онази жена, когато й занасях извършената от майка ми работа? Даваше ми да разбера, че майка ми е похабила дадените за шев поръчки и подбиваше, подбиваше цената. Тъй че, разбирате, нали, трябваше да плащам аз, докато тя, горката, вярваше, че се жертва за мене и за онези двамата, като шие по цели нощи поръчките на мадам Паче! Жестове и възклицания на възмущение от страна на Актьорите.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(веднага)

И там вие един ден срещнахте…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(сочейки Бащата)

… него, него! Точно така, господине! Стар клиент! Ще видите каква сцена ще излезе! Превъзходна!

 

БАЩАТА

Когато тя, майката, ни завари…

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(веднага, злобно)

… Почти навреме!

 

БАЩАТА

(извиква)

Не, тъкмо навреме! Защото за щастие я познах навреме! И ги прибрах всички в къщи, господине! Представете си сега моето и нейното положение един пред друг: тя, такава, каквато я виждате, и аз, който не мога вече да вдигна очи, за да я погледна в лицето!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Съвсем глупаво положение! Възможно ли е, господине, да иска от мене — „след всичко това“ да се държа като скромна госпожичка, добре възпитана и почтена и да се съглася с проклетите му стремежи към „здрав и прост морал“?

 

БАЩАТА

Драмата за мене е изцяло тук, господине: в представата, която съм си изградил, че всеки един от нас — виждате ли — си мисли, че е „един“. Ала то не е вярно: той е „мнозина“, господине, „мнозина“, поради многото възможности за съществуване, които се крият у нас: „един“ сме пред този, „друг“ — пред онзи — и тези „един“ и „друг“ са тъй различни! И като храним илюзията, че за всички сме винаги едни и същи, ние вярваме, че във всички наши действия се крие този „един“. Не е вярно, не е вярно! Ние много добре се убеждаваме в това, когато поради някаква проклета, случайност ни изненадат в някое от нашите действия и сякаш оставаме закачени на ченгел, увиснали. Тогава откриваме, това искам да подчертая, че не се съдържаме целите в туй отделно действие. Жестока несправедливост е другите да съдят за нас, като изхождат само от това единствено действие, за да ни държат закачени и увиснали на позорния стълб през цялото наше съществуване, сякаш цялото ни съществуване се съдържа само в това действие! Разбирате ли сега подлостта на това момиче? Тя ме изненада в един дом, в едно действие, където и както и не е бивало да ме познава, видя ме, какъвто аз не би трябвало да бъда за нея, и иска да ми прикачи една същност, като изхожда от някакъв краткотраен и срамен миг в моя живот! Тъкмо това, тъкмо това най-вече ме измъчва, господине. И ще видите, че от това драмата ще придобие голяма стойност. И още — положението на другите! Например — неговото…

(Сочи Сина.)

 

СИНЪТ

(прави възмутено отрицателен знак с глава)

Мене ме оставете на мира, аз нямам нищо общо с тази работа!

 

БАЩАТА

Как тъй нямаш нищо общо?

 

СИНЪТ

Нямам и не желая да имам; много добре знаеш, че не съм създаден, за да се показвам тук сред вас!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Е, да! Ние сме хора вулгарни — а той изтънчен! Ала вие, господине, сам можете да видите, че колкото пъти го погледна, за да го прикова с поглед, толкова пъти той свежда очи, защото съзнава злото, което ми е сторил.

 

СИНЪТ

(поглежда я бегло)

Кой, аз?

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

Ти! Ти! На тебе дължа, че станах уличница, на тебе!

(Движение на ужас сред Актьорите.)

Нали ти ме лиши — истина ли е? — с твоето държане, не казвам от топлината на дома, а дори от обикновеното гостоприемство, което премахва неудобството у гостите? Ние се превърнахме в натрапници, нахлули в царството на твоята „законност“! Господине, бих желала да присъствате на някои сценки, разиграли се на четири очи между мен и него! Казва, че съм тиранизирала всички! Но сега разбирате ли? Тъкмо поради неговото държане се реших да се възползвам от онова обстоятелство, което той нарича „долно“, обстоятелството, поради което влязох в неговата къща като господарка заедно с майка си, която е и негова майка.

 

СИНЪТ

(бавно излиза напред)

Лесно им е на всички, господине, да играят ролята си срещу мене. Но я си представете вие един син, на когото се случва, тъй както си седи спокойно вкъщи, да види, че пристига някаква безочлива дръзка госпожица, която търси бащата; имала да го пита нещо поверително… Представете си после как я вижда да идва повторно, със същото държане, придружена от онова мъниче там, и накрая да се отнася към баща ми — кой знае защо — по много съмнителен и „делови“ начин, като иска пари, и то с тон, който дава да се разбере, че той трябва да даде парите, че той е длъжен да ги даде…

 

БАЩАТА

… Но аз наистина съм длъжен заради твоята майка!

 

СИНЪТ

А аз откъде да зная това? Колко пъти съм я виждал майка си, господине? Колко пъти съм чувал да се говори за нея? И един прекрасен ден се явява внезапно заедно с нея,

(сочи Доведеницата)

заедно с онова момче и с онова момиченце. Казват ми: „Запознайте се, тя е също така и твоя майка!“ Успявам да подразбера от нейното държане

(сочи отново Доведеницата)

с каква умисъл така внезапно влязоха у дома… Господине, онова, което изпитвам, онова, което чувствам, аз не мога и не желая да го изразя. Най-много бих могъл да го изповядам, но не бих желал да го призная дори пред самия себе си. Ето защо, както виждате, то не би могло да породи участие от моя страна в никакво действие на сцената. Повярвайте, повярвайте ми, господине, че от драматична гледна точка аз съм едно „неосъществено действащо лице“ и се чувствам зле, изключително зле в тяхната среда! Оставете ме на мира!

 

БАЩАТА

Ама как така? Че нали тъкмо защото ти си тъй…

 

СИНЪТ

(крайно раздразнен)

А ти отгде знаеш какъв съм аз? Кога си се погрижил за мене?

 

БАЩАТА

Съгласен съм! Съгласен съм! И това само по себе си не е ли драматична ситуация? Това, че ти тъй жестоко страниш от мене, от майка си, която се е върнала в къщи и те вижда едва ли не за първи път, изведнъж толкова голям, и не те познава, но знае, че си неин син…

(Сочи с пръст Майката на Режисьора.)

Ето, вижте я: тя плаче!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(ядосано тропа с крак)

Като истинска глупачка!

 

БАЩАТА

(веднага сочи и нея на Режисьора)

А тя не може да понася това!

(Отново говори за Сина.)

Казва, че нямал нищо общо с другите, докато всъщност той е едва ли не оста на действието! Погледнете това момче, което стои винаги близо до майка си, наплашено и обидено… Такова е то заради него! Може би положението на това дете е най-мъчително… чувства се чуждо повече от всички други. И чувства, бедничкото, мъчителното унижение, че е прието в дома ей тъй от милосърдие…

(Поверително.)

Прилича съвсем на баща си! Скромно, дума не продумва…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Е, да, но няма да ни е от полза. Вие не подозирате какви ужасни затруднения създават децата на сцената.

 

БАЩАТА

О, то веднага ще се махне и няма да ви пречи! Също и онова момиченце, то дори първо ще си отиде…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Много добре, точно така! Уверявам ви, че всичко това ме заинтригува, живо ме заинтригува. Надушвам материал за една хубава пиеса!

 

ДОВЕДЕНИЦАТА

(опитва се да се намеси в разговора)

Разбира се, с такова действащо лице като мене!

 

БАЩАТА

(прогонва я и напрегнато очаква решението на Режисьора)

Ти мълчи!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(продължава, без да обръща внимание на репликите на другите)

И при това нова, оригинална…

 

БАЩАТА

Ех, съвсем оригинална, господине!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Все пак у вас трябва да има доста смелост — тъй поне ми се струва — да дойдете и да ми тръснете всичко това…

 

БАЩАТА

Господине, трябва да ни разберете: такива сме си, родени за сцената…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Вие навярно сте актьори любители?

 

БАЩАТА

Не, казвам родени сме за сцената, защото…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде, хайде, вие навярно и преди сте играли!

 

БАЩАТА

Ама не, господине: само дотолкова, доколкото всеки играе ролята, която му е определена или която другите са му определили в живота. А колкото за мене и моята страст, разбирате ли, от само себе си става малко театрална, щом се поразпаля… Тъй е у всички…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Хайде, стига толкова, стига толкова! Вие ще разберете, драги господине, че без автор едва ли ще можете… Аз бих могъл да ви насоча към някого…

 

БАЩАТА

Не, моля ви, почакайте: станете вие авторът!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Аз? Какво говорите?

 

БАЩАТА

Вие, вие! Защо не?

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Защото аз никога не съм бил автор!

 

БАЩАТА

А не може ли сега да станете автор, моля ви? Не е кой знае какво. Кой ли не се захваща с това? Вашата задача се улеснява от обстоятелството, че всички ние сме тук, живи, пред вас.

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Но това още не е достатъчно!

 

БАЩАТА

Как да не е достатъчно? Като виждате да изживяваме нашата драма…

 

РЕЖИСЬОРЪТ

И това е вярно! Но все пак някой трябва да я напише!

 

БАЩАТА

Не — да я препише, ако изобщо трябва да пише драмата, след като вижда действието да се развива пред очите му сцена подир сцена. Ще бъде достатъчно да се набележи най-общо, просто една скица за ориентиране — и да се репетира!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

(поблазнен от тази идея, се качва на сцената)

Е, почти… ме изкушихте… Да опитаме. Ей тъй, за шега… Наистина може да опитаме…

 

БАЩАТА

Разбира се, разбира се, господине! Ще видите какви сцени ще излязат! Веднага ще ви помогна да ги нахвърлим!

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Блазни ме… блазни ме. Може и да опитаме… Я елате с мене в моя кабинет.

(Обръща се към Актьорите.)

Засега сте свободни, но не се отдалечавайте много. След около четвърт час, най-много до двадесет минути, отново бъдете тук.

(Към Бащата.)

Да видим, да опитаме… Може би ще излезе нещо наистина интересно…

 

БАЩАТА

Ами да, без съмнение! Ала не мислите ли, че ще бъде по-добре да вземем и тях?

(Сочи Лицата.)

 

РЕЖИСЬОРЪТ

Добре, да заповядат. Да заповядат и те!

(Тръгва към кабинета си, но после се обръща към Актьорите.)

И моля ви, нали, бъдете точни. След четвърт час.

 

Режисьорът и Шестте лица прекосяват сцената и излизат. Другите Актьори остават като зашеметени и се споглеждат.

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Ама сериозно ли говори? Какво е намислил?

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Това е истинска лудост!

 

ТРЕТИЯТ АКТЬОР

Иска да ни накара да импровизираме пиеса ей тъй, отведнъж?

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

Нали? Като актьорите от комедия дел’арте![3]

 

ПЪРВАТА АКТРИСА

Ах, какво си въобразява, че аз ще се съглася на такива подигравки…

 

МЛАДАТА АКТРИСА

И аз не съм съгласна!

 

ЧЕТВЪРТИЯТ АКТЬОР

Бих искал да зная що за хора са ония.

(Намеква за Лицата.)

 

ТРЕТИЯТ АКТЬОР

Как що за хора? Побъркани или мошеници!

 

МЛАДИЯТ АКТЬОР

И той най-сериозно разговаря с тях!

 

МЛАДАТА АКТРИСА

Всичко е от суета! От суетата да се прояви като автор…

 

ПЪРВИЯТ АКТЬОР

Но това е нещо нечувано! Ако театърът, господа, падне дотам…

 

ПЕТИЯТ АКТЬОР

За мене пък е забавно!

 

ТРЕТИЯТ АКТЬОР

Карай! В края на краищата ще видим какво ще излезе от цялата работа.

 

 

И разговаряйки така помежду си, Актьорите опразват сцената. Някои от тях излизат през вратата в дъното, други се прибират в своите гримьорни. Завесата остава вдигната.

Представлението прекъсва за около двадесет минути.

Бележки

[1] Цялата пиеса „Шест лица търсят автор“ е написана от Пирандело в бъдеще време. Без съмнение по този начин авторът още веднъж е искал да създаде у читателя, и то главно у постановчика, впечатление за готвена импровизация, за нещо, което не е осъществено още. За да се даде представа как звучи оригиналът, в настоящия превод бъдещето време е запазено в началото и там, където авторът представя Шестте лица. Трябва да се знае, че в самия оригинал строгото изискване ремарките да бъдат в бъдеще време не е опазено напълно, защото повечето от тях са безглаголни.

[2] Дон Абондио — герой от романа „Годениците“ на Алесандро Мандозни (1785–1873). Името му отдавна е станало в Италия нарицателно за страхлив, посредствен човек, угодничещ пред властниците.

[3] Комедия дел арте — или комедия на маските. Тъй се нарича още традиционният италиански театър, където текстът е бил даден в неокончателен вид, само като „сценарий“ в общи линии, и водейки се от него, актьорите са импровизирали своите реплики.