Ана Ахматова
Сивоокият крал ^[0]

[0] Още ранните изследователи на Ахматова отбелязват художествената роля на различни повествователни елементи в нейната поезия. Един от тези автори, бъдещият академик Виктор Жирмунски пише: „Редица стихотворения на Ахматова могат да бъдат наречени малки повести, новели; обикновено всяко стихотворение е новела в извлечение, изобразена в най-острия момент от своето развитие, откъдето се открива възможност да се обозре цялото предшестващо течение на фактите“. (В. Жирмунский. Вопросы теории литературы. Ленинград, 1928, с.299-300. Същата идея преди това развива и Борис Ейхенбаум в статията си „Роман-лирика“ (Вопросы литературы, 1921, №6-7).)

Типична илюстрация на тази специфична особеност на Ахматовата поетика е стихотворението „Сивоокият крал“. В него съвсем лаконично (друга особеност на Ахматовия стил) е маркиран цял един любовно-криминален сюжет. Съпругът на лирическата героиня, по всяка вероятност лесничей или придворен ловец, е убил краля, защото е разбрал, че е любовник на жена му и баща на тяхната дъщеря. ↑