Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сероглазый король, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Слава на теб, безизходна печал!

Вчера умря сивоокият крал.

 

Залезът ален догаряше вече.

Моят мъж влезе, спокойно ми рече:

 

„Чу ли, по време на лов бил убит.

Там, край дъба бил трупа му открит.

 

А пък кралицата млада, горката,

само за нощ побеля й косата.“

 

Взе си лулата, избърса прахта

и пак на работа тръгна в нощта.

 

Аз мойта щерка сега се прегърна,

в нейните сиви очи ще надзърна.

 

А дървесата вън шепнат без жал:

„Няма го вече в света твоят крал…“

 

1910

Бележки

[0] Още ранните изследователи на Ахматова отбелязват художествената роля на различни повествователни елементи в нейната поезия. Един от тези автори, бъдещият академик Виктор Жирмунски пише: „Редица стихотворения на Ахматова могат да бъдат наречени малки повести, новели; обикновено всяко стихотворение е новела в извлечение, изобразена в най-острия момент от своето развитие, откъдето се открива възможност да се обозре цялото предшестващо течение на фактите“. (В. Жирмунский. Вопросы теории литературы. Ленинград, 1928, с.299-300. Същата идея преди това развива и Борис Ейхенбаум в статията си „Роман-лирика“ (Вопросы литературы, 1921, №6-7).)

Типична илюстрация на тази специфична особеност на Ахматовата поетика е стихотворението „Сивоокият крал“. В него съвсем лаконично (друга особеност на Ахматовия стил) е маркиран цял един любовно-криминален сюжет. Съпругът на лирическата героиня, по всяка вероятност лесничей или придворен ловец, е убил краля, защото е разбрал, че е любовник на жена му и баща на тяхната дъщеря.

Край