Включено в книгите:
Руски поети
Петър Велчев: подбор, превод от руски и коментар
Оригинално заглавие
Два голоса, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“


1

Мъжествено, смело борете се, братя,

макар и да няма надежда в борбата!

Над вас, мълчаливи, звездите горят,

под вас са гробове — те също мълчат.

 

А там на Олимп божествата сияят

безсмъртни — ни труд, ни печал ги терзаят.

За смъртни сърца са трудът и скръбта…

И вместо победа, ги чака смъртта.

2

Борете се, братя, усърдни и смели,

борбата е трудна, а боят — жесток!

Над вас са безмълвните звездни предели,

под вас зее гробът пустинно-дълбок.

 

Но нека със завист следят божествата

как долу сърцата се борят без страх…

И който загине — но в бой със Съдбата,

венеца победен ще грабне от тях.

 

1850

Бележки

[0] Стихотворението почива върху философски изведената опозиция между светлината на звездите и мрака на гробовете. И двете са еднакво безмълвни, т.е. безучастни към човешката участ. Горе е вечността, долу е смъртта. Горе, на Олимп, са боговете, безсмъртните небожители, блажените господари на съдбата. Долу, на земята, са хората — смъртните, смазани от тревога и труд човешки твари. Едните съзерцават, другите се борят. Тази борба е безнадеждна, но е единственият смисъл на човешкото съществуване.

„Два гласа“ е едно от любимите стихотворения на Ал. Блок, който на два пъти го цитира в своя дневник — на 13 и на 14 ноември 1911 година — и пише, че в него има някакво „елинско, предхристиянско чувство за Съдба, трагично“. Според Юрий Лотман: „Най-същественото е в това, че окончателната смислова конструкция се създава не по пътя на победата на един от гласовете, а чрез тяхната съотнесеност“. (Ю. Лотман. Анализ поэтического текста. Ленинград, 1972, с.185.)

Край