Фьодор Тютчев
Два гласа ^[0]

[0] Стихотворението почива върху философски изведената опозиция между светлината на звездите и мрака на гробовете. И двете са еднакво безмълвни, т.е. безучастни към човешката участ. Горе е вечността, долу е смъртта. Горе, на Олимп, са боговете, безсмъртните небожители, блажените господари на съдбата. Долу, на земята, са хората — смъртните, смазани от тревога и труд човешки твари. Едните съзерцават, другите се борят. Тази борба е безнадеждна, но е единственият смисъл на човешкото съществуване.

„Два гласа“ е едно от любимите стихотворения на Ал. Блок, който на два пъти го цитира в своя дневник — на 13 и на 14 ноември 1911 година — и пише, че в него има някакво „елинско, предхристиянско чувство за Съдба, трагично“. Според Юрий Лотман: „Най-същественото е в това, че окончателната смислова конструкция се създава не по пътя на победата на един от гласовете, а чрез тяхната съотнесеност“. (Ю. Лотман. Анализ поэтического текста. Ленинград, 1972, с.185.) ↑