Александър Пушкин
Пророк ^[0]

Александър Пушкин
Пророк

От висша жажда изнурен,

се влачех в пустошта далече,

и серафим шесткрил пред мен

на кръстопът ми се изпречи;

той пръсти, като сън, простря,

зениците ми в миг допря —

прозряха мъдрите зеници,

като на стреснати орлици.

Ушите ми докосна той

и звуци екнаха безброй:

дочух как сводът потреперва,

в небето — ангелски летеж,

в морето — гмуркаща се гмеж,

и как лоза листа разперва.

А той над мене сведе лик,

изтръгна грешния език,

бърборещ глупости лукави,

и мъдро жило на змия

в пресъхналите ми уста

с десница кървава постави.

Разсече с меч моите гърди,

отне сърцето ми туптящо,

и въглен, в който жар гори,

ми сложи в тялото трептящо.

Лежах аз, труп всред пустошта,

и Божий глас ми завеща:

„Стани пророче! Вижд и внемли^[1]

на мойта власт се покори,

и посред друми морски, земни

със стих сърцата обгори!“

 

1826

Измъчван от духовен глад,

в пустиня мрачна аз се мъкнех

и ангелът със шест крила

яви ми се на кръстопътя.

Той леко пръсти доближи,

докосна моите очи.

И се отвориха зеници

като на стресната орлица.

Ушите ми докосна той

и ги напълни с звън и вой:

усетих трепета в небето,

как ангелски крила летят,

как морски дълбини кипят,

и как расте върба в полето.

В устата бръкна той за миг,

откъсна грешния език

и празнодумец, и двуличен,

и жило мъдро от змия

в замлъкналата ми уста

положи с кървава десница.

Гръдта ми той разсече с меч,

сърцето тупкащо извади,

и въглен, ярък и горещ,

в отворената гръд постави.

В пустинята лежах сломен

и божи глас дочух към мен:

„Стани, пророк, и зорко гледай,

и мойта воля изпълни,

върви по земните предели

и с думи-жар сърца храни“.

1826

Превод: 17.07.2016 г.