Върнър Виндж
Дълбина в небето (13)

10.

Станеше ли дума за ръководна длъжност, Езр си даваше сметка, че е малко муден за такава работа. Но думите на Нау бяха съвсем ясни и категорични. Вин дори мина такъв курс на обучение в училище. Щом стигнаха лагера, Нау дръпна кратка и прочувствена реч, с която представи Вин като „новия предводител на флота на Чуенг Хо“. Той специално подчерта, че Езр Вин е най-изтъкнатият представител на фамилиите, собственици на кораби в експедицията. Двата кораба на Вин бяха останали незасегнати по време на битката. Ако сред оцелелите имаше някой, притежаващ правото да ръководи хората на Чуенг Хо, то това несъмнено бе Езр Вин. В случай, че останалите подкрепят справедливия избор на Нау, това ще е за благото на всички тях. После Езр на свой ред беше изтикан напред. Той измърмори, че е щастлив да се върне отново сред приятелите си и колко много разчита на тяхната помощ.

През следващите няколко дни Вин осъзна непреодолимата пропаст, която Нау беше прокарал между дълг и лоялност. Езр уж беше сред свои, а всъщност не се чувстваше желан и приет. Всеки ден срещаше познати лица — Бени Уен и Джими Дием бяха живи и здрави. Езр и Бени се познаваха още от шестгодишни, а сега приятелят му се държеше като непознат. Като отзивчив непознат.

Един ден, повече по силата на случайността, отколкото по предварителен план, Езр се натъкна на Бени близо до хангара за совалки в лагера. Езр беше сам. Напоследък неговите асистенти от Новородените все по-често го оставяха без надзор. Дали вече му се доверяваха напълно? Или мислеха, че просто няма накъде да мърда? Сигурно не допускаха, че е способен да им причини неприятности. Това не говореше добре за него. Но пък така се чувстваше свободен.

Бени тъкмо приближаваше заедно с малка група от хората на Чуенг Хо към най-външната стена на лагера. Тъй като в тази част бяха складовете и хангарите, стените не бяха уплътнени отвън. През купола често се виждаха сигналните светлини на прелитащите совалки. Групата на Бени се пръсна в подножието на стената, за да провери местата, където се съединяваха отделните части на купола и автоматиката, осигуряваща достъп до лагера. Наблюдаващият от Новородените стоеше по-настрани, но се виждаше добре от всички.

Езр идваше по страничния тунел, видя Бени Уен и като прескочи леко преградите в коридора, мина от неговата страна.

Уен вдигна очи от онова, което вършеше в момента, и кимна любезно.

— Предводител флота Вин.

Официалният тон вече се беше наложил между двамата и всеки път действаше на Вин като юмрук в лицето.

— Здрасти, Бени. Как я караш?

Уен хвърли бърз поглед към наблюдаващия. Стоеше наперено с вид на господар, но неговите сиви дрехи повече потискаха хората от Чуенг Хо, известни със своето богато въображение и силно развития си индивидуализъм. В момента говореше нещо с висок глас на трима от групата на Бени, но заради голямото разстояние думите му се чуваха приглушено. Бени погледна отново към Езр и сви рамене.

— Всичко е наред. Известно ли ти е какво правим тук?

— Подменяте комуникационната система.

Една от първите задачи на Новородените бе да конфискуват всички шлемове. Дотогава поне тези устройства, които им осигуряваха връзка с останалите членове от екипажа и достъп до всички системи на флотата, поддържаха крехката илюзия за свобода.

Уен се засмя горчиво, продължавайки да държи под око наблюдаващия.

— Позна от първия път, Езр, стари приятелю. Нали разбираш — новите ни… работодатели имат много проблеми. Затова им трябват нашите кораби и цялото ни оборудване. За жалост не могат да ги използват без комуникационната система. Как мислиш обаче — дали Новородените ще й се доверят?

Една добре действаща система като тяхната винаги може да бъде контролирана и променяна. Новородените обаче не владееха нейните тънкости. А тя от своя страна беше свързана с мрежата на корабите във флотата. И всичко това работеше в съвършен синхрон.

Софтуерът на системата беше развиван с хилядолетия и доусъвършенстван от Чуенг Хо през последните сто години. Ако Новородените разрушаха онази част от системата, която беше в корабите, тогава те нямаше да са им по-полезни от куп старо желязо. Но как можеха завоевателите да се доверят на нещо, което не разбират и не могат да владеят изцяло? В повечето такива случаи оборудването на завладените биваше унищожавано. Но както отбеляза Томас Нау, Новородените не можеха да си позволят да загубят повече ресурси.

— Те монтират свои устройства към всяка част от нашата система, при това не само тук, но и в корабите. И така, стъпка по стъпка, си я присвояват.

— Няма начин да подменят всички части с техни.

„Поне се надявам да е така.“ Един от отличителните белези на най-свирепите диктатури бе правителство да контролира комуникациите и системите за връзка.

— Ще бъдеш много изненадан, ако разбереш докъде са стигнали в подмяната. Гледах ги как работят. Техните компютърни специалисти са… странни. Откриха елементи в системата, за които никога не съм подозирал, че съществуват. — Бени сви рамене. — Но ти си прав, те не пипат комуникациите на по-ниско ниво. Изобщо се подчиняват на някакви неразбираеми правила. Затова пък сега интерфейсът навсякъде е чисто нов. — Бени си позволи да се усмихне криво. После свали някакво продълговато черно приспособление от колана си. Приличаше на клавиатура. — Не след дълго ще използваме само това.

— За бога, та то изглежда толкова допотопно!

— Опростено, не допотопно. Мисля, че засега ни подхвърлят само най-старата си техника. — Бени отново погледна към наблюдаващия на Новородените. — По-същественото е, че съдържанието на тази кутийка им е познато и те свободно оперират с него. Само си поиграй малко с нея и навсякъде по локалната мрежа ще се разпространи сигнал за тревога. Така на практика могат да контролират всичко, което правим. — Бени отново сведе поглед към кутията, после претегли тежестта й. И той като Езр бе обикновен стажант и също като него не притежаваше кой знае какви технически познания. Затова пък имаше находчив и изобретателен ум. — Много странно. Всички технологии на Новородените, които съм видял досега, изглеждат доста елементарни. Въпреки това тия приятели съвсем сериозно са решили да ни контролират. Очевидно владеят нещо, което все още е тайна за нас.

Той сякаш говореше по-скоро на себе си.

Иззад купола една светла точка ставаше все по-ярка, докато накрая бавно ги подмина. Поредната совалка пристигаше в хангара. Накрая се чу само тъпо триене о повърхността на дока. По купола се образуваха леки вълни. После се разнесе звукът от затварянето на люковете в дока, който по-скоро приличаше на вой. Езр се поколеба. Шумът можеше да попречи на наблюдаващия да чуе разговора им. „Вероятно е така, но за разлика от човешките уши всяко подслушвателно устройство лесно ще декодира думите ни дори сред рева на ракета.“ Ето защо, когато заговори отново, той почти крещеше, сякаш се опитваше да надвика шума от кацането, а не шепнеше като конспиратор.

— Бени, напоследък се случиха много неща. Държа само да знаеш, че аз не съм се променил. Че не съм…

„Не съм предател, дявол да го вземе!“

За миг изражението на Бени остана непроменено… После той неочаквано се усмихна.

— Знам това, Езр, знам.

После го поведе към останалите от групата.

— Ела да ти покажа с какво още се занимаваме.

Езр го последва. Приятелят му от време на време сочеше ту в една, ту в друга посока, обяснявайки какви промени са направили Новородените. В съзнанието на Вин все по-ясно се открояваха правилата на играта. „Ние сме необходими на противника, той разчита да му служим още дълги години. Сигурно много неща бихме могли да научим едни от други. Те няма да ни убият, защото очакват да получат от нас информация как да си свършат по-добре работата.“

Воят откъм дока постепенно утихна. Някъде зад купола навън хора и машини започваха разтоварването.

Уен се приближи плътно до външната стена.

— Чувам, че местят много от хората си тук.

— Да, скоро ще станат четиристотин, може да дойдат и още.

Лагерът се състоеше от няколко съединени помежду си огромни балони. Построиха го малко преди идването на флотата. Въпреки това площта му беше изчислена така, че да побере хората, прекарали петдесет светлинни години в летаргичен сън — колкото трае пътуването от Триланд. Това означаваше подслон за три хиляди души. А сега бяха останали едва триста Чуенг Хо.

— Мислех, че си имат свой лагер, при това по-добър от нашия — повдигна вежди Бени.

— Аз… — Наблюдаващият от Новородените вече можеше без усилие да подслуша разговора им. „Но това не е заговор. Боже мили, трябва да продължим да си говорим като нормални хора!“ — Смятам, че те са претърпели много по-сериозни загуби, отколкото признават. — „Според мен бяхме само на крачка от победата, въпреки че те първи ни нападнаха и разполагаха с повече оръжия.“

Бени кимна и Езр си помисли, че той отдавна знае всичко това. Дали му беше известно обаче, че:

— Въпреки новото попълнение в лагера ще остане още много място. Томас Нау има намерение да събуди още от нашите, най-вероятно някои офицери. — Новородените сигурно си даваха сметка, че така поемат огромен риск, но Нау явно наистина държеше да си сътрудничат… За нещастие Пастирът не бе така благосклонен към обектите на „фокусиране“. Като Триксия.

— Аха — гласът на Бени не изразяваше никаква емоция, но погледът му изведнъж стана изпитателен. После отклони очи настрани. — Това ще промени положението за мнозина от нас… Като малката дама, с която работих в този коридор например. — Той протегна глава през отвора и извика високо: — Ей, Киви, приключи ли вече?

Хлапето? Езр я беше срещал един-два пъти след нападението — достатъчно, за да се успокои, че не е ранена или взета за заложник. Но напоследък прекарваше повечето време извън лагера, в компанията на Новородените. Вероятно им се е видяла твърде млада, за да представлява заплаха за тях. Минаха няколко секунди; от коридора се измъкна дребничка фигура в смахната шарена дреха.

— Да, бе, да. Всичко вече е готово. Затегнах двойно връзките на купола… — Тя едва сега забеляза Езр. — Здрасти, Езр! — За първи път не се хвърли на врата му. Просто кимна и направи гримаса, наподобяваща усмивка. Може би вече съзряваше. Жалко, че това става при толкова тежки обстоятелства. — Всичко около входовете е подсигурено, няма никакви проблеми. Чудя се обаче защо тия момчета просто не използват код.

Тя пак се усмихна. Той забеляза, че около очите й се открояват тъмни кръгове, а лицето й изведнъж бе придобило изражението на възрастен. Киви се поклащаше във въздуха, придържайки се към въжетата на купола само с един крак, обут в ботуш. Затова пък ръцете й бяха кръстосани върху гърдите, с разперени настрани лакти. Малкото безцеремонно чудовище отпреди нападението беше изчезнало завинаги. Бащата на Киви все още беше сред „фокусираните“ — също като Триксия. Може би никога вече нямаше да се върне при тях. А Кира Пен Лизолет беше сред старшите офицери.

Момичето продължаваше да обяснява какво точно е направило в коридора. Тя имаше добра квалификация. Докато останалите деца играеха на кукли заедно с връстниците си, Киви отрасна в почти празен междузвезден кораб, носейки се из космоса. Това я превърна в добре подготвен професионалист, специализиран в няколко важни области.

Тя преливаше от идеи как да спестят време, докато монтират оборудването, за което настояваха Новородените. Бени само кимаше с глава, слушайки внимателно думите й.

После Киви внезапно промени темата.

— Чух, че скоро в лагера ни ще има нови хора.

— Да…

— Но какви? Какви?

— От Новородените. После и някои наши, поне така се надявам.

Усмивката й грейна за миг, но веднага след това тя с видимо усилие потисна вълнението си.

— Ходих в Хамърфест. Пастир Нау искаше да проверя хладилните камери преди да ги пренесат на „Далечно съкровище“. Аз… Видях мама, Езр. Успях да зърна лицето й през прозрачния капак — тя дишаше, макар и съвсем слабо.

— Не се притеснявай, дете… — рече Бени. — Ние… Всичко ще бъде наред и с майка ти, и с баща ти.

— Знам. И Пастир Нау каза същото.

В очите й отново светна надежда. Ето какво било значи — Нау залъгваше горката Киви с мъгляви обещания и така я правеше зависима от неговата воля за цял живот. Някои от обещанията можеше и да не са просто голи приказки. Защо наистина да не излекуват баща й от проклетата зараза, която самите те му бяха докарали. Но воинът Кира Пен Лизолет щеше да е много опасна за устоите на тяхното господство. Тя можеше лесно да организира контраатака. Затова сигурно щеше още дълго да спи… „Незабавна контраатака.“ Погледът му рязко се върна към Бени, но очите на неговия приятел гледаха равнодушно, сякаш отново беше изпаднал в предишната апатия. Внезапно Езр почувства, че тук наистина се готви нещо. Вероятно само след няколко Мсек хората на Чуенг Хо ще предприемат ответен удар.

„Аз мога да помогна; знам, че ще съм от полза за приятелите си.“ През Езр Вин минаваха всички официални връзки, освен това той участваше в координирането на работата на Новородените. Ако се намесеше отвътре в полза на своите… За беда го охраняваха по-строго от всички останали. Дори Томас Нау не го уважаваше истински. За миг Езр почувства гняв. Бени прекрасно знаеше, че приятелят му не е предател, но въпреки това не би могъл да помогне на конспирацията без неволно да изложи на риск заговорниците.

 

 

Лагерът на Чуенг Хо оцеля след голямата битка без никаква повреда. Комуникациите в него не бяха нарушени и за миг даже по време на схватката. Преди да подменят частите на локалната мрежа, на Новородените предстоеше дълго ровене из базата данни.

Онази част от оборудването, което оцеля след атаката, продължаваше да извършва рутинните операции без особени затруднения. Всеки ден населението на лагера се увеличаваше с по няколко души. Повечето бяха Новородени, но имаше и неколцина военни на Чуенг Хо с по-нисък чин, наскоро извадени от летаргията. И двете страни обаче изглеждаха така, сякаш са преживели някакво голямо бедствие. Никой не се опитваше да прикрие щетите на Новородените, нито количеството оборудване и техника, които са загубили. „Възможно е Триксия да е вече мъртва.“ Всички фокусирани пациенти бяха настанени в новия лагер на Новородените — Хамърфест. Затова все още никой не знаеше подробности за тях.

С течение на времето условията в лагера на Чуенг Хо ставаха все по-лоши. Макар обитателите да бяха едва една трета от пълния му капацитет, системите постоянно отказваха. Една от причините беше частичната подмяна на оборудването. Друга се коренеше във факта, че хората не вършеха съвестно работата си. Това обаче бе по-скоро страничен ефект. Главно промените в оборудването и неумението на Новородените да боравят с животоподдържащите системи отклоняваше вниманието им и правеше конспирацията възможна. За късмет на заговорниците Киви прекарваше по-голяма част от времето извън лагера. Езр знаеше, че тя лесно може да предугади намеренията на противника. А неговият принос към конспирацията бе само да мълчи и да не привлича вниманието върху това, което се готвеше. Той прескачаше от една дребна авария към друга, чудейки се какво ли са замислили другарите му.

Лагерът започна да вони. Ето защо Езр и неговият асистент от Новородените отидоха в Светая светих, за да проверят водните басейни и филтрите за бактерии — мястото, където стажант Вин прекарваше толкова Ксек… Доскоро. Какво ли не би дал да остане завинаги стажант и да работи тук долу, стига да върне капитан Парк и всички загинали.

Зловонието в оранжерията за бактерии бе по-страшно дори от онова, което се случваше да усети при някой провален опит в училище. Стените зад преливниците с бактерии бяха покрити с мека черна слуз. Тя трептеше като желе под въздушната струя на вентилатора. Кирет и Марли получиха пристъпи на гадене, а единият направо избълва в респиратора. Накрая Марли първи се съвзе.

— Пфу! За нищо на света няма да се занимавам с тая гадост! Ще те чакаме отвън, докато оправиш повредата.

И те зашляпаха, разплисквайки тинята наоколо. Накрая вратата се затвори плътно зад гърбовете им. Езр остана сам, потънал в смърдящата слуз. Той постоя известно време неподвижен, осъзнавайки, че ако някога иска да остане съвсем сам, това можеше да стане само тук.

Тъкмо беше започнал да проверява системите, когато някаква фигура, облечена във водонепромокаем костюм и с респиратор на устата, се надигна изпод тинята. Тя вдигна ръка, давайки знак да мълчи, и прекара детектор по костюма на Езр.

— Добре, чист си — дочу се приглушен глас. — Или просто ти имат доверие.

Беше Джими Дием. Езр едва се удържа да не го прегърне, въпреки гнусната слуз, с която беше покрит. Независимо от предпазните мерки, заговорниците все пак намериха начин да се свържат с него! Но в гласа на Дием не личеше облекчение и радост, че отново вижда приятеля си. Очите му оставаха скрити по маската, затова пък стойката беше напрегната.

— Защо постъпи като гадина, Вин?

— Не е вярно! Аз просто изчаквам удобен момент.

— Така мислят и… някои от нас. Нау обаче ти даде твърде много правомощия и сега за всичко трябва да се съобразяваме с теб. Нима наистина си въобразяваш, че разполагаш със съдбите на онези от нас, които оцеляха?

Именно в това го уверяваше Нау при всяка тяхна среща.

— Не! Те може и да си мислят, че са ме купили, но… За бога, сър, нима не съм бил винаги лоялен член на екипажа?!

Дочу се сподавен смях и Дием се поотпусна.

— Да, така е. Вечният мечтател, неспособен да задържи дълго вниманието си върху работата. — За това най-много му се караха навремето, но сега в гласа на Дием имаше нотка на гордост. — Затова пък не си глупав и никога не опита да се възползваш от влиянието, което има твоята фамилия… Така да бъде, стажант, добре дошъл отново на борда!

Това бе най-щастливото повишение, присъждано някога на Езр Вин. Той потисна хилядите въпроси в себе си; отговорите на повечето от тях дори не биваше да знае. Но въпреки това имаше един — Триксия…

Дием обаче вече му даваше нареждания.

— Ще запомниш няколко шифрови системи, но въпреки това се налага да се срещнем лично още веднъж. Дори тази смрад да намалее, тя непременно трябва да остане проблем. Така ще имаш добро извинение да слизаш тук долу. Остава един съществен въпрос — как да се измъкнем навън.

Вин се досети за „Далечно съкровище“ и бойците на Чуенг Хо, които все още спяха в хладилните камери на лагера. Дали пък нямаше скрито оръжие на борда на техните оцелели кораби?

— Хм. Има такава възможност. Предстои поправка на няколко участъка отвън, а в това ние сме единствените експерти.

— Известно ми е. Сега най-важното е да се подберат правилните хора за екипите, които ще извършват поправките, и те да бъдат изпратени на точно определени места. Ще ти дадем имената.

— Добре.

— Още нещо — трябва ни информация за фокусираните болни. Интересува ни къде точно ги държат и дали могат бързо да бъдат преместени.

— Аз също се опитвам да се добера до информация за тях. — „При това с много по-голямо упорство, отколкото можеш да си представиш, водачо.“ — Рейнолт твърди, че са живи и че се опитват да спрат развитието на болестта им. — Вирусът на „гнилия мозък“. Рейнолт не беше споменавала този ужасяващ термин, но един от редовите Новородени си развърза езика пред него. — Освен това поисках разрешение да видя…

— Ясно. Триксия Бонзол, нали? — Покритата със слуз ръка съчувствено потупа Вин по рамото. — Хм, значи имаш добър мотив да настояваш за сведения. За другото им се подчинявай и си кротувай, но за това бъди особено упорит. Дай им да разберат, че ако ти помогнат, после ще могат винаги и във всичко да разчитат на теб… Хубаво. А сега се махай оттук!

И Дием се изгуби във вонящия мрак на оранжерията за бактерии. Вин внимателно заличи следите от пръстите му по ръкава си. Когато се отправи към изхода, той вече не усещаше мириса на гнилоч около себе си. Отново работеше със своите приятели. При това имаха всички шансове да успеят.

 

 

Не стига, че Томас Нау назначи предводител за жалките останки от експедицията на Чуенг Хо — смешна по същината си длъжност — но скоро нареди да се създаде и Управителен съвет на флота, за да може Езр Вин да се съветва с него по най-важните въпроси и да определя предстоящите задачи. Принуждаването на невинни хора да извършват явно предателство се оказа една от главните стратегии на Нау. Редовните срещи на съвета на всяка Мсек се превърнаха в истинско мъчение за Вин. Единственото му успокоение беше, че Джими Дием е един от членовете на новата управа.

Езр мълчаливо наблюдаваше десетимата, събрали се в неговата заседателна зала. Нау нареди да я обзаведат с мебели от полирано дърво и прозорци от най-доброто качество. Хората в лагера вече знаеха за особените привилегии, с които се ползват предводителят на флота и неговият съвет. Всички освен Киви си даваха сметка, че ги използват. Повечето съзнаваха, че така може да продължи години, дори завинаги, ако Томас Нау не освободи останалите оцелели от Чуенг Хо, които сега държеше в състояние на летаргия. Някои — като Джими например — предполагаха, че тайно ще будят от време на време висшите офицери за разпит или за краткотрайни услуги. Все щяха да се намерят негодници, които да сътрудничат на Новородените.

Но поне засега сред тях нямаше предатели. Въпреки това екипът им не вдъхваше особени надежди: петима стажанти, трима младши офицери, една четиринайсетгодишна девойка и един напълно изкуфял лаик. Е, може Фам Тринли и да не беше съвсем изкуфял, поне физически; дори се радваше на доста добра форма за възрастта си. Най-вероятно винаги си е бил идиот. Самият факт, че не счетоха за необходимо да го включат към фокусираните пациенти, говореше красноречиво сам за себе си. Той остана единственият военен на Чуенг Хо, който не спеше в хладилните камери.

„Което още повече подчертава ролята ми на чучело.“ Предводителят на флота Вин призова присъстващите да заемат местата си. Можеше да се очаква, че след като се чувстват използвани, те ще съкратят срещите си до минимум. Напротив — съвещанията им често се точеха Ксек наред, прескачайки от една на друга идея, коя от коя по-безумна. „Сигурно ти е много забавно да подслушваш разговорите ни, Нау!“

Единодушно приеха, че премахването на вонята, която идва откъм оранжериите с бактерии, е особено важно. Това поне беше напълно изпълнимо. До следващата среща противната миризма, заплашваща да ги прогони от лагера, почти изчезна. Останаха само няколко неовладени участъци с бактерии (много добре!), но те вече не представляваха опасност за хората в лагера. Вин избягваше да гледа Дием, докато слушаше неговия доклад за хода на операцията. До този момент двамата се бяха срещали три пъти при басейните с бактерии. Разговорите им траеха кратко и обикновено говореше само единият от тях. Вин си даваше сметка, че ще му откажат информация именно по въпросите, които най-много го вълнуваха: колко хора от Чуенг Хо са привлечени в заговора, кои са те, имаше ли вече конкретен план как да надделеят срещу Новородените и да спасят заложниците.

Следващата задача обаче беше спорна. Новородените настояваха навсякъде във флотата да се използват техните уреди за отчитане на времето.

— Аз също не разбирам това тяхно желание — отвърна Вин на мълчаливото недоумение на съвета. — Секундите на Новородените се равняват на нашите, което е достатъчно за нормалното провеждане на локалните операции. Останалото е само въпрос на дребни календарни промени, които не са проблем за нас, защото винаги сме се съобразявали с календара на нашите Клиенти.

Вярно, понякога се получаваха известни трудности при обикновен разговор — балакреанският ден се равняваше на техни 100 Ксек, а годината им беше приблизително 30 Мсек, но останалите единици за време лесно се усвояваха.

— Разбира се, не е проблем да се съобразим с техния календар, но според мен това нареждане по-скоро прикрива нещо друго. — Арло Дин, бивш стажант програмист, сега отговаряше за софтуерните програми в лагера. — Нашите нови, хм, работодатели използват цялата техника на Чуенг Хо, а при промяната на стандартите могат да възникнат странични ефекти.

Арло изрече всичко това с нескрита ненавист.

— Добре, добре. Ще взема необходимите… — Езр направи пауза, обзет от неочаквана решителност да се справи с тая административна каша. — Арло, защо ти не отидеш направо при Рейнолт? Обясни й проблемите, които би предизвикала промяната.

И Езр се втренчи в дневния ред пред себе си, избягвайки сърдития поглед на Арло.

— Следваща точка: посрещането на нови обитатели в лагера. Пастирът предупреди да се подготви място за още най-малко триста души от Новородените, а веднага след това и петдесет Чуенг Хо. Предполагаме, че засега животоподдържащите системи ще се справят. Как стои въпросът с останалите системи обаче. Гонле?

Когато чиновете им все още значеха нещо, Гонле Фонг беше младши комендант по настаняването на „Невидима ръка“. Сега обаче отказваше да възприеме промяната. Видът й с нищо не подсказваше нейната точна възраст. Ако не беше атаката, сигурно до края на живота си щеше да остане комендант по настаняването. Беше от хората, чиято кариера спира точно на най-подходящото място — възможностите й напълно отговаряха на онова, което се изискваше от нея. Сега обаче…

Фонг кимна в отговор на неговия въпрос.

— Подготвила съм някои сведения, които искам да ви покажа.

Тя затрополи по клавиатурата на Новородените, която се намираше пред нея, допусна грешка и побърза да я поправи. На екрана в другия край на стаята тутакси се появиха няколко съобщения, информиращи за допуснатата неточност.

— Как се работи с това чудо — промърмори Фонг, ругаейки под нос. После отново написа нещо, пак сгреши и този път не успя да овладее гнева си. — Дявол да ги вземе тия проклетии, не мога да се оправя с тях! — Тя грабна клавиатурата и я удари силно върху полираната маса. По повърхността на дървото се появиха пукнатини, но клавиатурата остана невредима. Фонг опита отново, този път с още по-голям замах; върху екрана се появиха съобщения във всички цветове на дъгата, които изразяваха протеста на системата срещу това насилие, после изчезнаха едно след друго, Фонг се надигна от мястото си и размаха странното приспособление пред лицето на Езр: — Тия проклетници Новородените ни отнеха всички интелигентни системи, които работеха съвсем нормално. Сега не мога да давам нарежданията си гласно на това несъвършено оборудване, нито пък имам контролен шлем за управление. Единственото, с което разполагаме, е някаква допотопна компютърна система и дяволските клавиатури.

Фонг отново метна клавиатурата върху масата. Тя отскочи и се превъртя във въздуха.

Останалите се присъединиха в хор към възмущението на Фонг, макар и не с толкова цветисти изрази.

— С тия клавиатури не може да се направи нищо. Трябва ни нашето оборудване за връзка и контрол… Сега сме като с вързани ръце, дори когато подсистемите работят нормално.

Езр вдигна безпомощно ръце, очаквайки недоволството да утихне от само себе си.

— На всички ви е известна причината, поради която използваме клавиатурите. Новородените чисто и просто не се доверяват на нашата система и искат непрекъснато да контролират всяка точка от лагера.

— Точно така! Именно затова са разположили наблюдателите си във всеки участък. Аз също не бих се доверил на противниковата система, дори когато тя уж работи за мен. Това обаче е наистина нетърпимо. Нямам нищо против да използвам тяхното оборудване, но нека ни раздадат контролни шлемове с визьори и…

— Искам да те предупредя, че има хора, които са готови да си върнат обратно предишното оборудване — започна Гонле Фонг.

— Престанете! — Ето от това се страхуваше най-много. Езр направи всичко възможно с поглед да каже на Фонг онова, което не можеше да изрече гласно. — Давате ли си сметка какво казахте току-що, госпожице Фонг? Съгласен съм, това е огромно неудобство, но Пастир Нау ще приеме всяко неподчинение за предателство. Това е нещо, което Новородените смятат за директна заплаха.

„Така че си запази старото оборудване, ала не вдигай много шум.“ Но Вин не изрече гласно това.

Фонг се върна обратно на мястото си, погледна го и мрачно кимна.

— Помолих Нау и Рейнолт за допълнително оборудване и скоро може би ще го получим. Не забравяйте обаче, че се намираме на светлинни години от най-близката технически развита цивилизация. Ето защо всяко нещо трябва да бъде изработено с материалите, с които Новородените разполагат на L1. — Езр не вярваше това да даде особен резултат. — Изключително важно е да обясните на хората ни, че използването на нашето оборудване е строго забранено. Става въпрос за личната им безопасност.

Той огледа изпитателно всеки един от присъстващите. Почти всички отвърнаха на погледа му и Вин усети, че изпитват огромно облекчение. Когато се върнат обратно сред хората си, членовете на съвета с чиста съвест ще могат да прехвърлят цялата вина на безгръбначния Езр Вин, който служи единствено като рупор на заповедите на Новородените. Това щеше да закрепи разклатените им позиции и да оправдае необходимостта от прилагането на непопулярни мерки.

Езр мълча дълго след това, чувствайки се напълно изтощен. „Господи, дано поне правя онова, което очаква от мен водач Дием.“ Но очите на Джими бяха също толкова безизразни и непроницаеми, както и погледите на останалите. Извън оранжерията за бактерии той безупречно играеше ролята си.

Езр опря ръце върху масата и се наклони към Фонг.

— Вие трябваше да ми докладвате за новодошлите. Какви проблеми има с пристигането им?

Фонг се намръщи, опитвайки се да си припомни какво точно бяха обсъждали преди да избухне. Накрая изненадващо рече:

— А, няма никакъв проблем с тяхното настаняване. Бихме могли да приемем още по-голямо количество новодошли. За бога! Ако контролирахме системата, дори три хиляди души няма да са много в този балон. Що се отнася до самите хора… — Тя вяло сви рамене. — Същински безчувствени пънове, каквито съм срещала неведнъж при други деспотични режими. Наричат себе си „Пастири“, но в действителност са истински пауни. Нещо в нас обаче ги тревожи. — Коварна усмивка разкриви чертите й. — Тук има хора, които знаят как да се оправят с такива Клиенти. Някои от нас се сприятелиха с Новородените. Забранено им е да говорят открито за много неща — като вируса на „гнилия мозък“ например. Казвам ви обаче, че ако не изяснят съвсем скоро каква е тая работа, ние ще се постараем сами да открием отговора.

Езр не й се усмихна в отговор. „Слушате ли, Пастир Нау? Независимо какви са вашите планове, ние скоро ще научим истината.“ А Джими Дием ще използва разкритията им, за да действа по-нататък. На път за срещата Езр мислеше само за темата, включена като последна точка в техния дневен ред. Сега обаче всичко си дойде на мястото. Май не се справяше чак толкова зле.

Последната точка от дневния ред засягаше предстоящата поява на слънцето. Джими можеше да разчита за повече сведения единствено на изкуфелия глупак срещу себе си — един напълно некомпетентен глупак — Фам Тринли. Старчокът успя да превърне в истински спектакъл придвижването си до екрана на стената.

— Да, да — рече той, — разполагам с известен илюстративен материал. Секунда само! — Върху екрана се появиха десетина графики. Тринли се прикрепи по-здраво към подиума, върху който стоеше, и започна своята лекция. Безспорно притежаваше дарбата да приковава вниманието на слушателите си. Независимо от това обаче речта му се състоеше от вече известни факти и банални фрази.

Вин го остави да дърдори стотина секунди, после го прекъсна:

— Напомням ви, че темата на доклада е „Подготовка за Изгрева“, господин Тринли. Какво очакват от нас Новородените?

Старецът измери Езр с презрителен поглед.

— Наричайте ме боец Тринли, ако обичате, предводителю на флота. — И той го изгледа мълчаливо от глава до пети. — Много добре, да караме направо тогава. Ето тук има близо пет милиарда тона диаманти. — Върху екрана зад него затрептя червена точка, указвайки въртящите се бавно около своята ос скали — единствените свободно движещи се тела, които капитан Парк откри в тази слънчева система. Ледът и златото, изкопани на Арахна, представляваха малко по-малки купчини, струпани в дупките и по края на астероида. — В момента нашата флота е закотвена за тези скали. Та, както се опитах да обясня преди няколко секунди, Новородените искат от нас да разположим електрическите си джетове точно в центъра на астероида.

— Преди Изгрева ли? — попита Дием.

— Точно така.

— Искат да осигурим стабилността на астероида по време на Изгрева значи.

— Съвършено правилно.

Хората около масата си размениха напрегнати погледи. Осигуряване на позициите преди някое решително действие беше обичайна практика още от древността. Ако всичко се изчисли правилно, задържането на астероида в орбита щеше да изхаби незначително количество гориво. Намираха се на по-малко от милион и половина километра от Арахна, почти по средата между нея и слънцето. През настъпващите светли години ярката слънчева светлина щеше да прикрие присъствието им в орбитата на планетата. Но Новородените залагаха на едро — те вече бяха построили немалко съоръжения, включително и техния Хамърфест върху купчината скали. А сега искаха да намерят място и за джетовете, още преди да се е появило слънцето. Веднага след поредното си възраждане Изчезващата звезда щеше да излъчи от петдесет до сто сола, докато светлината й не се върне до нормалното равнище. Тия пънове бяха преценили, че двигателната сила на джетовете може да предотврати отделянето на диамантените скали от орбитата на планетата през това време. Това беше игра с огъня, но Новородените вече се разпореждаха с всичко. „Освен това тази операция щеше да позволи на Джими да излезе навън.“

— Честно казано, не мисля, че ще срещнем особени проблеми при изпълнението на тази операция. — Киви Лизолет се изправи от мястото си и се понесе към картите на Тринли, пренебрегвайки онова, което той имаше да казва. — Неведнъж съм се упражнявала, докато пътувахме насам. Майка ми искаше да стана инженер и смяташе, че стационирането в определена позиция е сред най-важните операции в една мисия.

Думите на Киви звучаха много по-зряло и отговорно от изказванията на хората преди нея. Тя за първи път беше облякла зелената униформа на Лизолет. Момичето застина за миг неподвижно пред екрана, изучавайки подробностите. Поведението й на малка дама радваше всички присъстващи.

— Боже мили, май никак не ни жалят. Тия скали са много нестабилни. Дори най-прецизните изчисления не биха могли да ни дадат точна представа за налягането вътре. А ако леките елементи започнат да се изпаряват под слънчевата светлина, тогава ще възникнат нови проблеми — тя подсвирна с уста, а усмивката й беше по детски очарователна. — Напълно е възможно да се наложи да преместим джетовете по време на Изгрева. Аз…

Фам Тринли изгледа кръвнишки момичето. Без съмнение тя току-що обезсмисли поне хиляда секунди от неговото изказване.

— Да, ще падне здрава работа. Разполагаме само със сто електрически джета, с които да задържим цялата тая купчина. Следователно през цялото време на открито при скалите трябва да има наши екипи.

— Напротив, това не е вярно. За джетовете имам предвид. Разполагахме с много по-малко от тях при Зева Бризго. Тая работа едва ли ще е по-сложна от онова, което правих там.

Ентусиазмът на Киви беше пресечен като с нож, но сега срещу нея не беше Езр Вин.

Съветът не прие веднага идеята и всички заговориха в един глас. Младшите офицери, включително и Дием, настояваха скалната маса да бъде разпръсната на по-малки части по време на Изгрева, а запасите от летливи вещества да се прехвърлят откъм сенчестата страна на големия диамант. Дявол да го вземе този Нау, операцията щеше да бъде много рискована. Тринли на свой ред се наежи и взе да крещи, че всичко това вече го е обяснил на Новородените.

Езр удари нетърпеливо по масата, после още веднъж, по-силно.

— Тишина, моля. Тази работа така или иначе трябва да се свърши. Най-добрият начин да помогнем на хората си е добре да обмислим как точно да постъпим и после да поемем отговорността за своето решение. Предполагам, че ще получим и помощ от Новородените. Само трябва да намерим правилния подход да я поискаме.

Сега всички се обърнаха към него. „Колко ли от тях участват в заговора?“, зачуди се той. Дали и Киви не беше вътре? След няколко секунди разгорещени спорове отново се озоваха там, откъдето бяха започнали: не им оставаше нищо друго, освен да раболепничат и да се молят. Джими Дием се облегна назад и въздъхна.

— Добре, ще направим каквото ни е наредено. Така поне сме сигурни, че имат нужда от нас. Нека обаче притиснем Нау и го накараме да освободи някои от нашите специалисти.

Около масата се разнесе одобрително мърморене. Вин за миг спря поглед върху Джими, после бързо отклони очи. Дали така ще успеят да освободят някои от заложниците? Не биваше да хранят големи надежди. Но сега Езр знаеше със сигурност кога точно ще започнат да действат заговорниците.