Василий Гросман
Живот и съдба (42)

42

В края на лятото на 1942 година войските от кавказката група на Клайст завзеха първото съветско нефтено находище край Майкоп. Германски войски имаше на Нордкап и Крит, в Северна Финландия и на брега на Ламанш. Народният маршал, войникът под слънцето Ервин Ромел се намираше на 80 километра от Александрия. На връх Елбрус планински части забиха знамето с пречупения кръст. Манщайн получи заповед да придвижи гигантските си оръдия и верферите — новата реактивна артилерия — към цитаделата на болшевизма Ленинград. Скептикът Мусолини разработваше план за завладяване на Кайро, тренираше езда на арабски жребец. Снежният войник Дитъл се бе разположил на онези северни ширини, до които не бе достигал нито един европейски завоевател. Париж, Виена, Прага, Брюксел бяха вече провинциални германски градове.

Бе дошло време да се осъществят най-жестоките планове на националсоциализма, насочени срещу човека, срещу неговия живот и свобода. Лидерите на фашизма лъжат, твърдейки, че напрежението на борбата ги принуждавало да бъдат жестоки. Напротив, опасността ги отрезвяваше, неувереността в собствените им сили ги караше да се въздържат.

Светът ще бъде удавен в кръв в деня, когато фашизмът се почувства напълно сигурен в пълното си тържество. Ако фашизмът остане без въоръжени врагове по Земята, палачите съвсем ще се развилнеят. Нали главният враг на фашизма е човекът.

През есента на 1942 година имперското правителство прие ред особено жестоки, безчовечни закони. Например на 12 септември 1942 година, в самия апогей на военните успехи на националсоциализма, евреите, населяващи Европа, бяха изцяло изведени от юрисдикцията на съдилищата и предадени на Гестапо^[1].

Ръководството на партията и лично Адолф Хитлер обнародваха решение за пълното унищожаване на еврейската нация.