Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (14)

14.

Франческа се събуди с натежала глава и объркана; колебаеше се дали онова, което се върти из ума й, не е сън. Заспа облечена в леглото в хотел „Гансвоорт“ до Крис. Отвори очи и се обърна да го погледне. Лежеше до нея буден.

— Сънувах ли го?

Той поклати глава.

Не беше възможно; не можеше да се е случило; не беше честно. Айлийн бе мъртва. Вманиачеността й по интернет я бе убила. И не само това. Виновна бе и неадекватната й преценка за мъжете — винаги избираше неподходящи, а и побоищата през детството й си казаха думата — всичко накуп допринесе за тъжния й край. Всеки познаваше симпатични хора, които са се запознали онлайн, влюбили са се и са се оженили. Но освен симпатичните имаше и лоши. Брад бе един от тях. А Айлийн се пристрасти към него, към малтретирането му и не успя да се спаси. Беше го потърсила отново, но това й коства живота.

В момента държаха Брад по подозрение в убийство. Искаха Франческа и Крис да го разпознаят, а после щяха да го призоват на съд. Вече правеха ДНК тестовете, за да установят дали кожата съвпада с тази под ноктите на Айлийн. Окончателните резултати щяха да са готови след три дни. Тялото й се намираше в моргата и след аутопсията щяха да я кремират, но предстоеше да стане едва след няколко дни. За Франческа всичко това беше без значение. Каквото й да се случи, момичето нямаше да се върне. Сети се как правеха хартиени кукли с Иън, колко се забавляваха… После си припомни вчерашния ден и как я идентифицира. Прилоша й, затова стана, отиде в банята и повърна. Беше коленичила на пода, а Крис разтриваше гърба й и й държеше косата, после й подаде мокър пешкир.

— Извинявай — смънка тя, докато си бършеше лицето.

— Съжалявам за нея — промълви той. — Отношенията, при които има малтретиране, са ужасно нещо. Психологическото малтретиране е също толкова ужасно. Хората се пристрастяват към него. Според мен се връщат към миналото или го търпят, за да убедят малтретиращия, че не са лоши хора, че не заслужават такова отношение. Но винаги ги обвиняват. И винаги страдат, а понякога и ги убиват. Според мен Айлийн не беше достатъчно силна или здрава, за да не се среща повече с него.

И двамата бяха наясно, че такива неща често се случват.

Франческа отново легна; нямаше сили да се крепи на краката си. Крис седеше до нея и нежно галеше косата й.

 

 

Марая и Шарл-Едуар точно се бяха върнали от разходка и започваха да приготвят закуска, когато Крис звънна на мобилния на Марая. Апаратът лежеше върху бюрото й и тя не се втурна да отговори. Не очакваше важни разговори, искаше да се наслаждава на компанията на Шарл-Едуар и още бе във ваканционно настроение. Не разпозна номера, но все пак вдигна и се изненада да чуе Крис.

— Здрасти, Марая — поздрави той с дрезгав глас.

Не беше спал много предишната вечер; почти през цялата нощ беше бдял над Франческа. Няколко пъти тя се събуди разплакана. Той се чувстваше уморен и тъжен.

— Каква приятна изненада — зарадва се Марая. — Как е Иън? Къде сте? Аз съм още във Вермонт.

Не бяха се чували, откакто напуснаха Ню Йорк за лятото.

— В Ню Йорк съм с Франческа — обясни той тихо. Франческа го бе помолила да се обади на Марая. — Иън е още в Мартас Винярд. Ще отида да го взема след два дни.

— Нещо станало ли е? Франческа добре ли е?

На Марая й се стори странно, че са двамата, а и той звучеше разстроен.

— Върна се вчера. Съжалявам, че те безпокоя, но в къщата е станало нещо ужасно. Айлийн е била убита преди няколко дни, вероятно от Брад.

— Боже, какъв кошмар! — Очите на Марая се напълниха със сълзи. Айлийн бе такова сладко, мило и глупаво младо момиче. Шарл-Едуар я наблюдаваше и в погледа му се четеше загриженост. — Франческа ли я е открила?

Надяваше се да не е. Не си представяше по-травмираща картина.

— Когато влязла, й се сторило, че нещо не е наред. Звънна ми и я посъветвах да се обади в полицията. Те са открили Айлийн мъртва в стаята й. Пребил я и я удушил. Сега е задържан. Днес трябва да го разпознаем.

Не спомена за идентифицирането на тялото предишния ден. Франческа, смъртно бледа, лежеше на леглото със затворени очи и слушаше разговора. Двамата се държаха за ръце и изглеждаха много тъжни. Той бе доволен, че е до нея в този момент.

— Искате ли да дойда? Ние можем да пристигнем за няколко часа.

Направи му впечатление, че тя каза „ние“, но реши, че се е объркала от ужасната новина за Айлийн.

— Няма нужда. Добре сме.

Изрече го, ала въобще не отговаряше на истината.

— В къщата ли сте отседнали?

Настръхна само при мисълта от това.

— В „Гансвоорт“ сме — успокои я той.

От полицията им дадоха името на фирма, специализирана в чистене на местопрестъпления. След като съберат необходимите им улики и направят съответните снимки, от фирмата щяха да пристигнат и да заличат всички следи от престъплението. За целта се нуждаеха от няколко дни. При необходимост щяха да пребоядисат стаята, но това най-често се налагало, ако е имало изстрели. На Крис подобен род работа се стори доста мрачна.

— Всичко би трябвало да е наред, докато си дойдеш — увери я той.

Но наред или не, Айлийн вече никога нямаше да е там. Още сутринта Франческа реши, че не желае да дава стаята на никого другиго. Лично тя не изпитваше никакво желание да я вижда; щеше да се натъжи прекалено много. Искрено харесваше Айлийн, независимо от глупостта, която проявяваше по отношение на мъжете. Беше я взела под крилото си и я пусна в дома си, а сега тя бе мъртва.

— Много съжалявам — повтори Марая. — Не искам да безпокоя Франческа, но ако мога да помогна с нещо, звънни. Ще се кача на колата и ще пристигна след няколко часа. Възнамерявам да се върна тези дни. Някой обади ли се на родителите й?

— Полицията. Ще кремират тялото след аутопсията и ще пратят праха на майка й. В Ню Йорк няма да има погребение или възпоменателна служба.

— Може ние да направим помен вкъщи — подметна Марая неопределено.

Беше прекалено шокирана, за да мисли в момента. Напомни му да предаде поздрави на Франческа и затвориха.

— Какво е станало? — попита Шарл-Едуар загрижен.

— Айлийн, момичето от най-горния етаж, с което се запозна, е била убита в къщата. Пребита от бой и удушена.

— От крадец ли?

— Смятат, че е мъжът, с когото излизаше. Задържали са го и ще го обвинят в убийство. И преди я беше пребивал на два пъти.

Марая не изглеждаше добре. Седна на дивана с отнесено изражение. Шарл-Едуар се настани до нея и я прегърна през раменете. Беше тъжно начало на първия ден от новия им живот. Неща започваха и свършваха… Зараждаше се нова връзка, а една млада жена бе умряла… Животът е пълен с горчиви и сладки неща…

Марая го погледна, потъна в обятията му и се разрида.

 

 

В Шести полицейски участък на Западна десета улица дълго подготвяха редицата за разпознаване.

Накрая се получи доста разнородна група. Имаше двама високи мъже, един нисък и трима със среден ръст, всички с татуировки; един дългокос; трима задържани по други обвинения; полицай под прикритие; наскоро пуснат под гаранция и Брад. Когато той се изправи с лице към стъклото, а после — в профил, както го бяха инструктирали, двамата го разпознаха веднага. Крис и Франческа потвърдиха, без колебание, че е той. После изведоха мъжете. Всичко приключи. Щяха да го изправят пред съда на следващия ден. Освободиха Крис и Франческа да си вървят.

Върнаха се пеша в хотела; имаха нужда от въздух. Докато се прибираха, Иън звънна на Крис. Баща му го увери, че всичко е наред, а Франческа му прати поздрави. Беше му казал, че се връща в Ню Йорк по работа и да помогне на Франческа с къщата. Не искаше Иън да се притеснява, че нещо е станало с майки му в затвора. Малкият постоянно — но и основателно се тревожеше за нея. Този път бе обвинена в убийство. Крис се съмняваше дали баща й ще успее да я измъкне. Никой не успя да спре, предпази или спаси Айлийн. Както Крис добре знаеше, жени, склонни към самоунищожение, рано или късно завършват трагично.

От полицията ги бяха уверили, че къщата ще е готова до средата на седмицата. Дотогава възнамеряваха да останат в хотела. Преди да тръгнат към полицията, Крис си беше наел самостоятелна стая. Не се интересуваше дали ще я използва, или не, но така се чувстваше по-независим, и не възразяваше всяка нощ да седи на стола в стаята на Франческа.

По време на разходката минаха възможно най-далеч от къщата. Франческа не искаше да я вижда.

Запита се дали винаги ще е така, или ще могат да заживеят отново там. Не знаеше какво ще стане.

Не беше хапвала от предишния ден и Крис най-после успя да я убеди да отидат в „Да Силвано“ за спагети. В популярния и оживен ресторант им предложиха маса отвън. Франческа не докосна храната. Мислеше единствено за Айлийн. Прибраха се пеша в хотела, влязоха в нейната стая и Крис пусна телевизора. Предаваха бейзболен мач. Настани се на стола до леглото, за да го гледа, а тя заспа. Размърда се няколко пъти, сънува един-два кошмара, стана веднъж, за да отиде до банята, но като цяло спа до сутринта. Той спа облечен на стола пред включения телевизор, но на следващия ден и двамата се чувстваха по-добре.

Поръчаха закуска в стаята. Марая звънна, за да провери как са. Този път разговаря с Франческа. И двете поплакаха за Айлийн. Това накара Франческа още по-остро да усети липсата на Марая. Тя не каза нищо за новото развитие на отношенията си с Шарл-Едуар. Хубавата новина нямаше да прозвучи подходящо в този тъжен момент.

— Искаш ли да дойдеш с мен в Мартас Винярд за няколко дни? — предложи Крис по време на закуска.

Франческа отказа.

— Не знам какво искам — обясни тя все още объркана. — Не ми се среща с хора, а и трябва да отворя галерията и да се захвана за работа.

Щеше да й се отрази добре да се поразсее — например да отиде в къщата на баща си в Кънектикът. Той и Ейвъри току-що се бяха върнали от Аспен.

Звънна на Ейвъри следобед и й описа какво се е случило. Мащехата й се ужаси.

— Май идеята за съквартиранти не се оказа много добра — отбеляза Ейвъри тихо.

Беше й жал за Франческа. Дали къщата вече ще и се струва омърсена и злокобна? Франческа се питаше същото. Не знаеше. Щеше да разбере, когато се върне.

— Какво ще правиш сега? Ще продадеш ли къщата?

Звучеше много крайно, но за никого нямаше да е лесно да живее там, където е била убита младата жена, която харесваха. Сега къщата пазеше много тъжни спомени. Ейвъри намекна, че едва ли вече си струва борбата да я задържи. Попита я дали е звъннала на майка си.

— Още не. И не съм сигурна дали ще го направя. Няма нужда да знае. Само ще ми опява, че от самото начало е била права и не е трябвало да задържам къщата и да пускам наематели. Положително ще настоява да я продам. Сама трябва да преценя дали искам да го направя, но в момента не съм в състояние.

— Ще се справиш, когато му дойде времето. Засега е прекалено рано, освен ако не си сигурна, че искаш да я продадеш.

— Не съм. Още обичам къщата, но ненавиждам това, което се е случило. Все се питам дали можех да направя нещо, или да се държа по-твърдо с нея. Но аз й бях съквартирантка, хазайка, а не майка. Как да й забраня да се вижда с него? Оставаше ми само да настоявам, че не го искам вкъщи, но тя го е приела, докато ме е нямало. Постоянно я молех да потърси помощ и да спре да се запознава с мъже по интернет. Според мен беше далеч по-сложно същество, отколкото изглеждаше, и беше обременена от малтретирането й през детството. Сякаш я привличаха лоши хора. Щеше да открие някой друг Брад. Дори без помощта на интернет. Всички имаме свои тайни, проблеми и грижи: аз продължавам да се старая да преодолея Тод, Марая — загубата на съпруга си, а Крис — да се справи с бившата си съпруга, пристрастена към хероина, и да опази сина си. Всеки води своите битки и нещата явно не са такива, каквито изглеждат на повърхността. И с Айлийн беше така, виж докъде се стигна.

Франческа отново се разплака. Наистина харесваше момичето. А и никой от познатите й не беше убиван. Каква ужасна смърт: да те пребият и удушат в леглото ти. Но той бе дал доста признаци, че е опасен мъж, а тя се вкопчи в него, вместо да побегне на часа. Айлийн просто бе болен човек, пристрастен към малтретирането на Брад, и заплати прекалено висока цена. Ейвъри й напомни, че статистическият брой на малтретиращи мъже и малтретирани жени е ужасяващо висок. Седемдесет и пет процента от мъжете, заплашили да убият жените, с които имат връзка, са го направили. Сега Айлийн просто е влязла в статистиката, а не е вече сладкото момиче с лунички от най-горния етаж. Излизането на срещи с напълно непознати и липсата й на преценка се бяха оказали фатални.

 

 

На следващия ден Крис замина за Мартас Винярд, за да прибере Иън. Обеща да се върне възможно най-бързо. Франческа твърдеше, че е добре. Отвори галерията, но задържа стаята в „Гансвоорт“. Беше оставила куфарите в антрето на къщата и сега помоли да й ги донесат в хотела. Каза на Марая, че не е нужно да бърза да се връща. Нямаше какво да правят. Изнесоха всичко от стаята на Айлийн и сега я чистеха с пара. Щяха и да я боядисат. След като полицията прегледа вещите и взе нужните улики, опаковаха останалото в кашони и го изпратиха в Сан Диего. Франческа възнамеряваше да затвори стаята и да я заключи. Никога повече не искаше да стъпи там. Засега зачеркна най-горния етаж на къщата. Не си представяше кой би пожелал да живее горе, след като разбере, че е имало убийство. В резултат се налагаше да започне да плаща половината от стойността на вноските, а не четвърт както досега. Плащаше същата сума и когато живееше с Тод. Щяха да останат тя, Крис и Марая. И Иън, разбира се. Бяха зрели хора, разсъждаваха разумно, водеха нормален живот и не излагаха нито себе си, нито другите на опасност. Не би преживяла още един път същата травма. И никога не знаеш какво правят хората, когато са насаме. Нито тя, нито Марая, нито Крис имаха връзка или партньор в момента. Бяха трима възрастни и едно дете, което всички обичаха. Айлийн се оказа прекалено незряла и увредена, за да е отговорна, и Франческа се винеше, задето не го бе разбрали по-рано преди това ужасно нещо да се случи. Ако нещата се бяха стекли по друг начин, може би нямаше да бъде убита. Но всички заминаха във ваканция и тя се превърна в лесна плячка.

От полицията я информираха, че срещу Брад ще има дело. Засега твърдеше, че е невинен, следвайки съвета на предоставения му обществен защитник. Настояваше да водят дело, макар да нямаше големи изгледи да спечели. Обвиниха го в хладнокръвно убийство. ДНК пробите го свързаха с убийството. Щяло да мине година, преди да се гледа делото, а дотогава той щял да бъде в затвора, без право да го пуснат под гаранция. Това й напомни за бившата съпруга на Крис — и тя беше в затвора и чакаше да започне процеса срещу нея. Баща й и адвокатите се мъчеха да постигнат извънсъдебно споразумение, но прокурорът не искаше и да чуе. Тя носеше отговорност за наркомана, с когото се бяха дрогирали, тя бе доставила и хероина. Било е грозна гледка, а горкият Иън е присъствал, докато онзи е умирал, и е видял как същото едва не е сполетяло и майка му. Разправил на Крис, че е видял как си инжектират дрогата. Крис възнамеряваше да използва това като довод в делото за попечителство. Не желаеше синът му да живее с жена, която се дрогира в негово присъствие, дори да е майка му, и наоколо да се навъртат съмнителни типове като търговци на дрога и други наркомани. Щеше да настоява срещите между Иън и нея да стават в присъствието на трети човек, когато тя излезе от затвора. Нямаше да допусне никога повече Иън да остане насаме с нея. Не хранеше никакви надежди, че някога тя ще се откаже от порока си. Досега не бе станало, независимо от всички скъпи и претенциозни клиники, които посещаваше от години. Родителите й искаха тя да се изчисти; и той го искаше, но никога нямаше да се случи. Беше затънала прекалено дълбоко, за да й пука. Мечтаеше единствено за дрогата си, независимо на каква цена. Точно както Айлийн бе мечтала за Брад. Той се оказа нейният наркотик и то така летален, както хероинът за приятеля на майката на Иън. Сега и двамата бяха мъртви.

Крис звъня на Франческа няколко пъти от Мартас Винярд, защото се притесняваше, че е сама. Беше се върнала в къщата. Звучеше унило, но го увери, че е добре. Не му призна колко много ще се радва, когато той и Марая се върнат в Ню Йорк, и колко й е тревожно да е сама.

И Марая не бързаше да се върне; мислеше колко ще е тъжно. Още не бе споделила хубавата си новина с Франческа; моментът продължаваше да й се струва неподходящ. Но тя и Шарл-Едуар бяха щастливи във Вермонт и се радваха на нови страни на връзката си, каквито никога дотогава не бяха споделяли. Сега нямаха никакви задръжки — нали той се развеждаше. Два пъти разговаря с адвоката си от Вермонт и всичко вървеше по план. Жена му нямаше търпение да приключат по-бързо, за да се омъжи за неговия помощник-готвач. Настояваше за половината от имуществото на Шарл-Едуар и след трийсет години брак той го възприемаше като справедливо. Обясни на Марая, че разполага с достатъчно, за да даде половината на Ариел и пак да живее охолно. Това стигаше и на двамата, а и Марая не искаше нищо от него. Просто да живеят приятно; полагаха отлично начало. Тя не бе очаквала да е с него — или с друг мъж — след Джон. Двамата бяха изненадани и се налагаше да се приспособят, но всеки проявяваше гъвкавост и толерантност към навиците на другия. Бяха добри хора; наслаждаваха се на живота и сега се обичаха не само като приятели. Той продължаваше да настоява да се оженят. Тя пък не отстъпваше: искаше доказателства за способността му да й бъде верен. След трийсет и шест години щастлив брак с Джон сега нямаше да се даде на измамник, а до този момент Шарл-Едуар бе точно такъв. Самият той го признаваше. Обясняваше го с това, че не бе обичал съпругата си. Марая твърдеше, че не я интересуват причините и няма да търпи човек, който не се колебае да има връзки. Той се кълнеше как това никога няма да се случи.

Изкараха чудесно във Вермонт: разхождаха се с колата, посетиха няколко планински хижи, ходиха до Ню Хампшър и ядоха скариди, омари и семпли блюда из местните ресторанти. Отскачаха до фермерски пазари, купуваха продукти и готвеха вкъщи. Уточняваха кой какво ще приготви, а някои блюда майсторяха заедно. Пробваха рецепти за бъдещата книга, засадиха зеленчуци в градината й, беряха цветя, излизаха на дълги разходки, плуваха в близкото езеро, ловяха риба, готвеха я и се любеха поне веднъж на ден, което смая Марая. Тя не подозираше, че на тяхната възраст сексуалният живот е възможен. Шарл-Едуар се оказа сексапилен мъж с мераците на много по-млад, а и притежаваше способността да доведе акта до край. Тя сияеше от вниманието, с което я обсипваше. Свързваше ги истинска любов. Единственото черно петно в този момент бе новината за смъртта на Айлийн. Марая, дълбоко опечалена, заведе Шарл-Едуар на църква, за да се помоли за момичето. Плачеше, когато запали свещичка за душата й. Щеше да й липсва. Запита се дали Франческа щеше да потърси нов квартирант.

Когато Шарл-Едуар и Марая тръгнаха от Вермонт, тя изглеждаше здрава, загоряла и щастлива. И сините очи на Шарл-Едуар сияеха на почернялото му лице, от което косата му изглеждаше по-бяла. Беше облечен в синя риза, джинси и с еспадрили, а червен пуловер бе метнат на раменете му, когато слязоха от колата пред Чарлс Стрийт 44. Вътре разтовариха куфарите и торбите с пресни зеленчуци от градината й и от фермерския пазар във Вермонт.

Докато оглеждаше къщата отвън, Марая въздъхна. Мислеше колко ще е различна без Айлийн. Тя заразяваше всички с младежкия си дух.

Крис и Иън си бяха вкъщи. Изненадаха се да видят Шарл-Едуар. Двамата с Марая изглеждаха по-щастливи от всякога. Докато ги гледаше, Крис отново съжали, че Шарл-Едуар е женен и не може да е с нея. Бяха идеална двойка.

— Добре завърнали се вкъщи — посрещна ги Крис, когато ги чу да влизат.

Иън пристигна тичешком от кухнята с мустаци от мляко и бисквита в ръка. Усмихна се широко на Марая и се хвърли в отворените обятия на Шарл-Едуар.

— Имам яйце в ухото! — извика той развълнувано.

Този път Шарл-Едуар измъкна монета от ухото му и му я подаде.

— Продал си яйцата за пари — обяви той.

Целуна момчето по двете бузи и прегърна Крис.

Той вече бе свикнал със сърдечните френски изблици на Шарл-Едуар. Иън помогна да свалят багажа долу, а Крис прошепна на Марая, че още не е казал на сина си за Айлийн. Само споменал, че се е върнала в Калифорния, за да е при родителите си. Донякъде отговаряше на истината. Представата, че е била убита в къщата, щеше да изплаши Иън, а той бе преживял достатъчно травми с майка си. Марая напълно одобри решението му и обеща да предупреди Шарл-Едуар да не споменава за убийството и дори за смъртта й. И без това на всички им беше тежко и тъжно. Прегърна Крис ласкаво и си размениха нежен, любящ поглед.

— Как прекара лятото? — попита той. — Нашето в Мартас Винярд беше чудесно.

Наистина изглеждаше добре, а и Иън също. Бяха хванали тен също като нея. Като се изключи трагедията, сполетяла Айлийн, всички бяха прекарали прекрасно.

— Изкарахме много добре във Вермонт — отвърна Марая сияеща, — а Европа винаги е приказна. Върнах се преди месец, а имам чувството, че е било много по-отдавна.

Когато Крис и Иън пристигнаха от Мартас Винярд предишната седмица, вече нямаше никакви следи от безредието. Стаята на Айлийн горе бе затворена и заключена. Франческа най-после бе купила мебели за всекидневната и заменила взетите от Тод преди осем месеца. Сега помещението бе придобило доста уютен вид и тя реши да не продава къщата, независимо от Айлийн. Така каза и на Крис. Да, беше трагедия, но трябваше да продължат напред. Той одобри решението й и изпита облекчение. С Иън бяха щастливи там. Устройваше ги идеално и вече не можеше да си представи живота без Марая и Франческа като приятели наоколо. Те бяха като любящи лели на Иън, макар Крис да знаеше, че и Айлийн ще му липсва; четяха приказки заедно, правеха оригами…

Както винаги, когато Марая си беше вкъщи, всички се струпаха в кухнята. Тя сложи да се стопли супата от гъби, приготвена сутринта във Вермонт, преди да тръгнат. Ухаеше божествено. Шарл-Едуар правеше номера с яйцата на Иън, който се превиваше от смях. Изведнъж къщата се изпълни отново с вкусни аромати, радост, шум и смях. Не беше така, когато се върнаха с Иън и отначало му се стори много мрачно, все едно всички бяха в траур. Сега определено беше по-добре. Марая и Шарл-Едуар внасяха енергия и живот. До този момент без тях бе прекалено тихо.

Когато се върна от работа, Франческа ги чу всички да се смеят в кухнята. Усмихна се, щом зърна Марая. Вече беше препасала престилката и готвеше. Печеше кокошка във фурната за вечеря. Шарл-Едуар остави пастета, който приготвяше, прегърна Франческа и я целуна по бузите.

— O, la la chatelaine! — възкликна той възторжено. Обичаше да я нарича „господарката на замъка“. Чарлс Стрийт 44 далеч не приличаше на замък, но беше техен дом и те го обичаха. — Красива си с тен, Франческа. — Косата й бе като златна.

Всички говореха едновременно. Марая огледа кухнята. Някои неща бяха разместени и тя ги върна по местата им. Едва тогава забеляза, че кухненският компютър е изчезнал. Франческа го бе дала на полицията като улика. Всички разполагаха с компютри по стаите и не им трябваше и в кухнята. Марая подозираше, че е изчезнал, защото Айлийн го използваше прекалено често.

Петимата не спряха да говорят — всеки искаше да разкаже какво бе правил. За пръв път, откакто се върна от Мейн, Франческа усети къщата отново оживена, щастлива и радостни. Всеки внасяше собствена магия. Представляваха задружно семейство.

Докато седяха на кръглата маса в кухнята за вечеря и се опитваха да не мислят за отсъствието на Айлийн, Франческа забеляза нещо различно у Марая и Шарл-Едуар. Не заговори пред всички, но когато помагаше на Марая да вдигне чиниите, прошепна:

— Аз ли полудявам, или има нещо между теб и Шарл-Едуар?

Беше ненатрапливо, ала присъстваше. Крис също го бе забелязал, но никога не би попитал. Беше прекалено тактичен.

Марая се усмихна дяволито и също отговори шепнешком:

— Съпругата му го напуснала това лято. Подала молба за развод. Ще се омъжва за неговия помощник-готвач.

Франческа я зяпна смаяно.

— Леле, боже, наистина ли? — Изрече го малко по-силно, отколкото възнамеряваше, и отново сниши глас, за да попита: — Ще се ожените ли?

— Още не знам. Искам да видя дали може да ми е верен повече от пет минути. Но сме щастливи и се забавляваме. Засега това е всичко. Появи се ненадейно във Вермонт преди няколко седмици. Всичко е още в зародиш.

Изглеждаше млада и красива, докато го казваше. Шарл-Едуар погледна към двете шепнещи жени на мивката. Досети се за какво говорят, като ги чу как се смеят. Усмихна се на Марая.

Когато седнаха отново, той се обърна към Франческа:

— Марая каза ли ти?

Тя кимна и ги погледна възторжено. Само Крис изглеждаше още объркан.

— Много се радвам за вас — обяви Франческа, погледна ги любящо, стана и целуна двамата по бузите два пъти, както правят французите. — Чудесна новина.

— Пропуснал ли съм нещо? — попита Крис озадачен. — Нещо случило ли се е между вас това лято?

— Влюбени сме. Жена ми иска развод — отвърна той щастливо усмихнат.

— Браво на вас! — зарадва се и Крис. — Радвам се и за двамата. — Беше искрен, макар самият той да не желаеше да е в подобна ситуация. След Кимбърли се беше отказал завинаги да търси любовта. Постоянно повтаряше, че и така нищо не му липсва. Животът му е нормален, спокоен и има Иън. — Много вълнуващо. Кога се случи?

— Във Вермонт — отвърна Марая.

Шарл-Едуар стана, за да налее шампанско, и всички вдигнаха тост за двойката.

Франческа огледа масата. Буца заседна в гърлото й, но искаше да отпият и за още някого.

— За Айлийн — обяви тя. — Дано сега е на по-добро място.

Вдигнаха отново чаши и отпиха.

— Защо се е върнала в Калифорния? — попита Иън. — Липсва ми. Беше симпатична.

— Да, така е — съгласи се Франческа. — Понякога обаче хората, които обичаме, заминават.

Иън кимни и започна да реже месото в чинията си. Заговориха за Марая и Шарл-Едуар и плановете им за есента. Иън щеше да е в трети клас, Франческа я чакаха няколко тежки откривания на изложби в галерията, а и искаше да отскочи до Панаира на изкуствата „Арт Базел“ в Маями през декември. Шарл-Едуар и Марая щяха да довършат книгата си. За пръв път от седмици животът на Чарлс Стрийт 44 отново течеше нормално. Айлийн не бе забравена и никога нямаше да я забравят, но животът продължаваше.