Матю Райли
Летящ старт (17)

Венеция II, Италия

(понеделник от едноседмичния турнир)

Джейсън, Бъг и Сали слязоха от частния летящ лайнер на Ломбарди на главното пристанище на Венеция II.

Треската за предстоящото състезание от ФЛК беше обхванала цяла Италия.

Огромни изображения на Алесандро Ромба висяха по протежение на крайбрежието на летящи билбордове с размерите на сграда. Снимки на шампиона, стиснал кутийка кола или седнал зад волана на летящи спортни коли.

От всеки стълб на уличното осветление се вееха многоцветни знамена — или с цветовете на италианското знаме, или на някой от състезателните отбори. Хората танцуваха по улиците, облечени в екипите на своя любим отбор, пееха и пиеха, тоест с две думи — забавляваха се добре.

Седмицата на Италианското бягане беше седмица на купоните. Вниманието на списанията, вестниците и ТВ токшоутата беше насочено само към едно: Ла Корса. Състезанието.

Букмейкърите въртяха цъфтяща търговия: предлагаха залози за всякакви възможни резултати — за победителя, за завършилите на първите три места в определен ред, други подреждания или просто името на състезател, завършил в челната петица.

Световният шампион и местен герой Алесандро Ромба беше в устата на всички. Победите му в Сидни и Лондон караха всеки фен на ФЛК да се пита дали той няма да излезе първият състезател в историята на спорта да завърши Златния голям шлем — да спечели и четирите турнира от Големия шлем през годината. Всъщност тази година той дори не беше успял да завърши добре някой от големите турнири. Непрекъснато участваше в токшоута и всички италианци бяха влюбени в него.

Състезателят от Франция Фабиан също обикаляше медиите. Веднъж Джейсън гледа едно негово интервю.

Водещият попита Фабиан какво е видял в спортното училище в Австралия.

— Там има много талантливи деца — отговори франсето. — Много таланти. Двамата студенти, които дойдоха да участват, са едни от най-добрите.

— Какво ще кажете за пилотката в училището? — полюбопитства водещият. — Около записването й се вдигна голяма шумотевица. Какво мислите за нея?

Очите на Фабиан проблеснаха подло.

— Откровено казано, много шум за нищо. Изгуби още в първия кръг на турнира, и то безапелационно. Може да ме наречете сексист или старомоден, но аз лично не виждам място за жени в състезанията от ФЛК.

Джейсън се отврати.

Обаче скоро след това, винаги гладни, винаги търсещи нещо ново, медиите се нахвърлиха върху двамата млади пилоти, които щяха да направят своя дебют в Италианското бягане — един от турнирите за Големия шлем: Зейвиър Зонора и него.

Зейвиър, изглежда, приемаше вниманието на медиите като нещо естествено. Може би това се дължеше на факта, че беше принц. Или пък се дължеше на изкусния отдел Връзки с обществеността на заводския отбор на „Локхийд-Мартин“, който избираше най-подходящите предавания за неговите участия. Вероятно Черния принц бе роден за суперзвезда.

Медиите (особено жълтите им страници) го представяха като предано протеже, като способния ученик, който ще наблюдава и ще се учи от своя учител, №1 в заводския отбор на „Локхийд-Мартин“ Алесандро Ромба. Целите му бяха скромни: „Много бих се радвал, ако успея да свърша в първата десетка“. И след няколко дни започнаха да го величаят като законен наследник на Алесандро Ромба в ролята му на национален любимец.

На Джейсън му беше по-трудно — дори само това, че се виждаше по телевизията и по кориците на списанията и вестниците, беше достатъчно плашещо.

Медиите се вкопчиха в годините му. При все че другата сряда щеше да стане на 15, те го представяха като блестяща изгряваща млада звезда — 14-годишното дете чудо — още момче, което въпреки всичко дръзва да влезе в мъжкия свят на ФЛК.

Той беше рядкост, оригинал — нещо като брадатата жена по цирковете — и това не му харесваше.

След първия репортаж, който твърдеше, че е недостатъчно подготвен, му се прииска да напише писмо на главния редактор. След двайсетия — просто мълчаливо се ядосваше.

Щеше му се Скот Сиракюз да беше тука, но неговият учител беше останал в спортното училище — в края на краищата той имаше и други ученици, които да наглежда в състезанията от училищния шампионат. Сиракюз беше казал, че ще се опита да дойде в Италия в неделя за състезанието.

Джейсън се надяваше, че ще успее.

 

 

Макар че Италианското бягане започваше в Рим, отборът „Аргонавт“ беше базиран във Венеция II, тъй като целият град и каналите бяха собственост на Умберто Ломбарди.

Джейсън беше отседнал в грандхотел „Ломбарди“ в апартамент, който се оказа третият най-добър в цяла Венеция II. Разбира се, най-добрият беше собственост на Ломбарди. Във втория най-добър беше настанен пилот №1 на отбор „Ломбарди“ Пабло Ривиера.

Във всеки случай апартаментът на Джейсън се оказа по-голям от всички къщи, които беше виждал. Просторен и модерен, с ултрамодерни летящи мебели. От него се откриваха панорамни гледки към Адриатическо море и удивителната възстановка на площад „Сан Марко“ във Венеция II.

До състезанието имаше цяла седмица.

Днес беше понеделник.

Официалната тренировка за местата в стартовата решетка щеше да се проведе в петък на тясна миниписта в сърцето на Италия. След това щеше да има галавечеря.

А самото Италианско бягане щеше да се проведе в неделя.

За повечето състезатели седмицата до старта щеше да е изпълнена с тренировки на самото трасе, щяха да посещават различни Спонсорски прояви и галавечери „само с покани“, организирани от някои отбори.

За Джейсън беше важно, че в седмицата до старта можа да се срещне с членовете на отбора „Ломбарди“. Макар че щеше да се състезава със своя обичаен екип — Бъг и Сали, те щяха да получат подкрепата на напълно оборудван инженерен и технически екип „Ломбарди“, известен като И & Т.

Но най-важното и може би най-тъжното за Джейсън беше, че за първи път нямаше да се състезава с „Аргонавт“.

Защото тук щеше да пилотира един чисто нов болид „Ферари Ф-3000“, боядисан в цветовете на отбора „Ломбарди“ — черно с жълти ивици.

В сравнение с малкия „Аргонавт“ ферарито беше истински звяр: по-голямо, по-бързо, по-жестоко. Беше много по-нов модел от „Аргонавт“ и имаше приблизително формата на болид, само че беше по-тесен и по-обтекаем.

Някога Джейсън си беше мечтал да кара „Ферари“, но сега, когато мечтата му щеше да се сбъдне, някак си му се искаше да се състезава със своя „Аргонавт“.

Обаче пропъди тази мисъл и се вторачи в ниския Ф-3000.

Той и екипът му разполагаха с четири дни, за да опитомят този звяр.

 

 

През първите два дни от седмицата до състезанието, понеделник и вторник, Джейсън се упражняваше със своя Ф-3000 под вторачените обективи на телевизионните хеликоптери и телеобективите на папараците. Тълпа журналисти винаги чакаше пред вратите на пистата на Ломбарди в покрайнините на Венеция II.

Във вторник се запозна с Пабло Ривиера, пилот №1 на отбора „Ломбарди“, и той веднага му хареса. Ривиера беше на 26, колумбиец. Млад и талантлив, но още не на върха на пилотажа, колумбиецът не пестеше съветите:

— Най-добрият съвет, който мога да ти дам — каза той, — е да си легнеш рано. Тренировките ще те уморят, но работата с медиите ще те изтощи напълно. Повярвай ми. А единственото, което има значение, е да си готов в деня на състезанието.

Обаче във вторник следобед, когато Джейсън и неговият екип си тръгваха от пистата в неговата летяща лимузина, той забеляза, че тълпата представители на медиите е нараснала поне три пъти.

Направо бяха превъртели от вълнение, когато летящата лимузина стигна до изхода.

Тълпата журналисти, оператори и фотографи се хвърли върху колата и я принуди да спре: подвикваха на Джейсън въпроси още по-настойчиво отпреди.

И тогава, зад тях, видя причината.

Там, ухилен гадно, стоеше френският пилот Фабиан.

 

 

Джейсън и останалите слязоха от лимузината.

— Джейсън! — завикаха репортерите. — Джейсън!

— Джейсън! Какво отговори на поканата на Фабиан?

Джейсън сбърчи чело.

— Покана? Каква покана?

Фабиан пристъпи театрално и заговори с мазния си френски акцент.

— Дами и господа, моля! Оставете младия Джейсън на мира. За него това е нещо ново.

Тълпата драскачи се смълча.

— Джейсън — обърна се към него Фабиан с повече фамилиарност, отколкото на Джейсън му харесваше, — моят личен спонсор, пивоварната „Циркус Максимус“, реши да организира показно състезание утре по залез-слънце между мен и противник, когото аз избера. Наричаме го „Предизвикателството на Фабиан“.

Тълпата го гледаше в устата и слушаше внимателно всяка негова дума — и Фабиан го знаеше. Той продължи небрежно:

— Днес следобед случайно споменах в телевизионното студио, че ще ми е приятно да се състезавам срещу решителния млад пилот, за когото говорят всички. Тоест с теб. Какво ще кажеш, Джейсън? Искаш ли да се състезаваме?

Всички микрофони, камери и обективи се насочиха към Джейсън.

Светът сякаш спря да се върти.

По-късно Джейсън дори не си спомняше какви думи са излезли от устата му — обаче ги чу много ясни, когато се видя по всички телевизионни канали следобед.

— Готово — беше отговорил на предизвикателството на франсето.

Остатъкът от следобеда и вечерта прекара в разговори по телефона с Ломбарди и неговите механици и инженери.

Ломбарди не се сърдеше на Джейсън, че е приел предизвикателството. Напротив, идеята един от неговите пилоти да участва в показно състезание срещу Фабиан му харесваше.

— Джейсън, аз може да съм богат, но моят отбор в сравнение с останалите във ФЛК е на средно равнище. Със сигурност не е толкова добър, че да привлече вниманието на някой като Фабиан. Обаче ти го направи! Помисли си само каква реклама е това!

Обаче ентусиазмът му стигна само дотук.

Не пожела да изложи на опасност в показното състезание новото „Ферари Ф-3000“. Това беше причината да разреши на механиците да монтират комплект чисто нови магнитни дискове „Ферари ХР-7“ и супераеродинамичния опашен спойлер от Ф-3000 на „Аргонавт“, за да го изравнят по скорост с реното на Фабиан.

Цяла вечер телефоните не спряха да звънят.

В апартамента на Джейсън непрекъснато влизаха и излизаха хора.

И по средата на цялата тази суматоха Джейсън влезе в спалнята си и проведе един-едничък разговор.