Волен Сидеров
Бумерангът на злото (10)

Глава IX
Нацизъм срещу болшевизъм

Теорията за „месианството“ на Хитлер е създадена целенасочено от западноевропейски окултисти. Още в началните си години НСДАП е била част от окултен орден, подобен на розенкройцерите и тамплиерите. Кариерата на фюрера е плод на усилията на няколко тайни общества, свързани с Тибет. Защо се крият фактите за финансирането на Хитлер от едри американски и европейски евреи-магнати? Гьоринг имал пари и акции на щатски фирми в САЩ за $3 575 000. „Дженеръл мотърс“, „Дюпон“ и ITT въртят бизнес с Германия, докато Америка воюва с нея. Създателят на „Шел“ Хенри Детердинг инжектира с 10 милиона марки фюрера за изборите през 1932 г. Днес същите компании са световни знаци на глобализма.

След като „вражеската окупация“ на Русия от една еврейска върхушка създава най-злокобния и сатанински тоталитаризъм, по теорията на диалектиката е нужна антитеза. Тя бива намерена в лицето на хитлеристка Германия. От сблъсъка на двете свръхсили — комунистическа Русия и нацистка Германия, ще се роди опустошена Европа, която ще стане идеално поле за опити след 1945 г. от страна на юдеизираната Америка. Но за целта трябва да бъде създаден „злодеят на всички времена“, който да превърне евреите в най-големия народ-мъченик на всички времена. В нещо неприкосновено, което не подлежи на обсъждане, каквито и свинства да прави оттук нататък. Нужен е един Хитлер.

Най-запомнящата се личност на изминалия XX век се казва Адолф Шиклгрубер, останал в историята като Хитлер. Литературата, посветена на германския фюрер, надхвърля книжнината по коя да е друга тема. Фигурата на този човек застава като мистичен феномен над събитията между 1919 г., когато Хитлер се записва като седми подред член на D.A.P. — Немска работническа партия, и 1945 г., когато ще завърши живота си под развалините на Германия.

И нескритите симпатизанти, и яростните отрицатели на Хитлер не могат докрай да обяснят именно неясното, мистичното в съдбата на кариерата на фюрера. Тези, които го обявяват за психопат, маниак и истерик без други сериозни качества, не стигат до пълноценен отговор на въпроса: „Как един маниак и психопат повежда десетки милиони германци след себе си и ги довежда до същото състояние, в което се намира самият той?“ Такива хипнотизаторски способности не са известни досега в историята. Другите пък — „материалистите“, които тълкуват политическия възход на Хитлер само през състоянието на икономиката в Германия след Първата световна война, с безработицата и популизма, който нацисткият лидер използвал, изпускат нещо друго. Безработица и кризи има в повечето страни на света по това време. Голямата депресия в САЩ е не по-лоша почва за поява на диктатор, но той не се появява. Може би най-близко до истината са тълкуванията, които комбинират икономическата конюнктура в Германия през 20-те и 30-те години с личните качества и отдадеността на Адолф Хитлер на нещо ирационално — нещо, което не влиза в схемата на рутинната политика.

Всъщност Хитлер е последният политик на XX век, използвал мащабно окултизма в своя път към властта и към завладяването на света.

Последният мащабен ирационален държавник, който се опита да прескочи Божия закон и да използва цялата мощ на тъмните сили за чисто земни дела.

Расизмът е по-стар с векове от фюрера

Първите признаци на расизъм се намират, както вече установихме, в Стария завет. Обявяването на един народ за „божи“ според много коментатори вече е дискриминация на останалите. Според редица изследвачи на юдаизма фарисеите изкопирали древнохалдейската теория за богоизбраност на един народ и за неговата „мисия“ да властва над другите. Юдаистите-талмудисти превърнали тази теория през вековете след Христос в последователна идеология, която се предавала само от равини на учениците-евреи, обикновено устно. Въпреки това са запазени стотици писмени доказателства за расисткото учение на евреите, което те изучават в Талмуда. За това, че останалите народи са „тор“, „животни“, маса, която е създадена да робува и обслужва „богоизбраните“ евреи. Този расизъм обаче остава скрит, неразпространяван широко, в нееврейски среди, заради което и днес е неизвестен за мнозинството хора. Особено след обявяването на евреите за супержертви на всички времена след Втората световна война. Няма 66 милиона православни жертви на еврейския комунизъм, няма 20 милиона руснаци, избити във войната срещу Хитлер. Няма други народи, дали стотици хиляди и милиони жертви. Има еврейски холокост и толкова! Днес всички държавни глави на евроатлантическия свят честват еврейския Холокост, но не и останалите жертви на войната. Обявяването на само един народ за жертва на нацизма и войната е също толкова расистки акт, колкото и арийската теория на Хитлер. Защото този акт казва направо: нашите жертви са по-ценни от всички други! Така както САЩ казаха след 11 септември 2001 г.: „Американските жертви са по-ценни от всякакви други и светът трябва да отбележи специален траур за тях.“

В модерен вариант, и то в германската му версия, расизмът се развива като научна теория през XVIII и XIX век. За основа на модерния нацизъм служат някои средновековни творби. Като тази от 1105 г., когато в манастир край Бон била написана поема за архиепископ Арно от Кьолн. Според поемата германците са дошли от Арарат и са наследници на Ной. Тоест слезли са директно от Ноевия ковчег.

От Арарат до Индия се говорело немски. Това е началото на „арийската“ теория. Седемстотин години по-късно Якоб Грим развива версията за първоначалието на немския език, от който произлезли латинският и гръцкият. Започва налагането на теорията за „немския дух“. Световноизвестните немски мислители Фихте, Хегел, Хумболт и Бьоме доизграждат тезата на Грим и я превръщат във философия от религиозен тип. Християнството е отречено от тях, Бог е заменен с Дух, а на германската нация е приписана месианска роля.

Този немски философски национализъм търси „чисто научни“ доказателства, за да стъпи на тях и да се превърне в политическа доктрина.

Намира ги французин. Френският граф Артур Гобино (1816 — 1882 г.) пише фундаментален труд: „За неравенството на човешките раси“. В него той десетилетия преди Хитлер построява доктрината на расизма. Според Гобино расовият проблем доминира над всички останали. Чрез него се обясняват всички исторически процеси и обрати. Културата е дело на бялата раса, казва Гобино, и без нейната властваща роля над останалите раси цивилизацията е невъзможна.

Френският философ и ориенталист въвежда за първи път и понятието „арийско семейство от народи“. В него той поставя част от французите, всички англичани и ирландци, холандците, германците между Рейн и Хановер и скандинавците. За най-чисти арийци Гобино обявява живеещите на запад от Рейн немци.

Англичанинът Хюстън Стюард Чембърлейн (1885 — 1927 г.) продължава линията на Гобино. Той се жени за дъщерята на композитора Вагнер, живее в Германия и написва куп съчинения на исторически, политически и религиозни теми. Както споделя самият той, „демони“ му диктували какво да прави. Чембърлейн пише специални писма на Хитлер малко преди смъртта си, в които го уверява, че му предстоят велики дела.

Приносът на англичанина към расовата теория е твърдението му, че и Христос е бил ариец. От верска гледна точка — абсолютен нонсенс, защото въплъщението на Син Божи в човешка плът и кръв става за изкупления на греховете ни, а не за да помогне за етническата характеристика на човечеството. Въпросът „От какъв етнос е Исус?“ няма смисъл, тъй като Неговото явяване не е част от биологическото продължение на нечий род, за да разсъждаваме чии антропологични черти носи, а знак за Божието милосърдие.

Към расовата теория имат принос и геополитиците Ратцел и Шведцелен, както и Ван дер Брук и Литхарт. Особено значение за въздействието и върху Хитлер има Карл Хаусхофер (1869 — 1945 г.). През 1924 г. той започва да издава списание „Геополитика“, основава в Мюнхен и институт за геополитика. Хаусхофер доразвива теориите на Ратцел за жизненото пространство — Lebensraum. (Тук е моментът да си спомним, че Бенджамин Франклин, основател на САЩ и масон, също говори за „жизнено пространство“, което трябва да бъде извоювано от туземците — индианци). За известно време Хаусхофер е посланик в Япония и там става член на източния орден „Златният дракон“. Според него Германия трябва да се разширява на Изток и конфликтите с по-малките държави са неизбежни. Две цели определя той за доминирането на Германия — надмощие над Русия за контрол над Евразия и надмощие над Англия по вода, за покоряване на „света — остров“. Обаче е против „блицкрига“ срещу Русия. Хаусхофер подготвя идейно Рудолф Хес, който ще стане вторият човек след Хитлер в партията. Има версии, че Хес внушава на Адолф идеите на Хаусхофер, изложени в „Моята борба“. Когато излежават присъдата си в Ландсбергския затвор през 1924 г. след пуча, професорът по геополитика ги посещава често и носи на Хитлер литература — книги от Гобино, Макдугъл, „Психология на тълпата“ от Густав льо Бон.

Както виждаме, расизмът е „подаден“ от юдаистите-талмудисти на англичани, немци и французи, за да бъде доразвит от тях в модерните времена. Сред православните народи няма създадена теория за расово превъзходство над останалите, както има при евреи и немци.

Копието на съдбата — окултната мечта на Хитлер

Още като младеж във Виена Адолф Хитлер попаднал на „адепти“, на организатори на тайни общества, които го повлекли към окултното. От книжарницата на Ернст Прецше младият Адолф се снабдявал с литература за тайните знания и сили. Тогава на мода била теософията, растял интересът към индуизма. Книжарят Прецше запознал Адолф с Гуидо фон Лист — лидер на секта, която за първи път „отворила очите“ на Адолф за Кала — мистичния германски език, на който говорели някога, за Volk — религията, която ще стане политика по-късно, месианството на немския народ. Лист е ученик на Блаватска, видна фигура в теософията през XIX в. Само че той развива ново течение, наречено „ариософия“.

Лист теоретизира и върху пангерманизма. Издава вестник „Истинско немско слово“. Лист германизирал основния труд на Блаватска „Тайната доктрина“. Последната раса на човечеството — лемурийската (както твърди теософията на Блаватска), според Лист е германският народ. Гуидо Лист сформирал „Общество на Лист“ — тайно общество, в което копирал принципите на ордена на тамплиерите и розенкройцерите — окултни общества от Средновековието, които присъстват като степени в днешното масонство.

В „Моята борба“ Хитлер описва как открил във Виена нещо, което го разтърсило и обърнало целия му живот. Става дума за копие на римския войник Гай Касий, станал известен по късно като Лонгиний Копиеносеца. Гай Касий пробол страдащия на кръста Христос, уж за да спести мъките му. През вековете се ражда митът, че който владее това копие, ще владее целия свят. То е било притежание на Карл Велики, на Фридрих Барбароса, за да стигне накрая до музея на Хабсбургите във Виена. Именно там младият Адолф бил поразен от него и поискал да го има. Ще го има, но много по-късно — след аншлуса с Австрия той го пренася в Нюрнберг, откъдето американците го връщат във Виена през 1945 г.

НСДАП — „акционер“ в окултния „Германенорден“

В първите години на века в Германия никнат като гъби тайни общества и ордени. Основните от тях, които имат отношение към оформянето на Хитлер, са орденът „Туле“, основан от ученика на Блаватска Рудолф Глауер, взел името барон Фон Зеботендорф. В това общество влизат част от създателите на НСДАП. Дитрих Екарт — наставник на Хитлер, е главна фигура в „Туле“. Той пренася сатанинските ритуали от сектата на майстора по черна магия Алистър Кроули в „Туле“. Кроули е световноизвестен сатанист, който основава ложите „Орден на тамплиерите на Ориента“ през 1912 г. в Берлин и „Сребърна звезда“.

Кроули формира в Сицилия общество от последователи, практикуващи содомия, черна магия, садистични сексуални практики и жертвоприношения. Той има връзка с „Туле“.

Също през 1912 г. Зеботендорф създава и един тевтонски орден, който ще играе важна роля за възхода на нацистката партия — „Германенорден“. Има документ от 1921 г., от който се вижда, че членове на ордена са 38 организации. На 34-о място е записано: „Националсоциалистическа работническа партия на Германия“. Оказва се, че бъдещата партия — страшилище за Европа и света, се излюпва от някакъв мистичен окултен орден. През 1932 г. самият Хитлер става Велик магистър на „Германенорден“.

В края на 20-те години пък се създава орденът „Аненербе“, който става ядро на СС. По начало групите за охрана, наречени СС, се създават по специален начин. Когато начело застава Химлер, те стават истински орден. Райхсфюрерът на СС е почитател на черната магия, смята се за прероденият дух на германския крал Хайнрих I от IX век.

Смятал се и за прероден крал Артур. На масата му винаги сядали 12 души — обергрупенфюрери. За седалище на ордена си Химлер избрал замъка Вавалбург, недалеч от Падерборн. Замъкът бил ремонтиран и превърнат в център на окултни обреди.

Самите СС се формирали като масонска ложа. Приемането ставало след тест, измерване на мерки и полагане на клетва: „Заклевам ти се, Адолф Хитлер, на тебе — фюрера и канцлера на Германския райх, да бъда верен и храбър, да пазя послушание чак до смъртта си.“ Есесовците се подчинявали на чисто езически правила, въведени от Химлер.

Християнските празници били зачеркнати, празнували се „ден на зимното слънцестоене“ вместо Коледа. Венчавките ставали пред прекия началник на есесовеца, не пред свещеник. При посвещаването си те получавали пръстен с изображение на череп, който били длъжни да носят до смъртта си.

Тибетското име на Хитлер е Хси Тале

Малко известни са фактите за огромния интерес на нацисткия режим към Тибет и тайните учения на тази страна. До Лхаса германците правят няколко експедиции по времето на Хитлер. Оттам идва и знакът, с който нацистите идват на власт — свастиката. Този пречупен кръст, който наскоро разтревожи общественото съзнание у нас, защото беше показан върху знаме в новогодишната нощ на 31 декември 2000 г. на пл. „Батенберг“, е древен тибетски символ за вечността на вселената. Според Хаусхофер, който създал и още едно тайно общество „Врил“, свастиката на нацистите трябвало да се обърне с крилата надясно, защото така се вещаело идването на нова ера. Това било продължение на практиката на черните тантрически тибетски монаси, които противостоели на оранжевите монаси — пацифисти. Всъщност така свастиката ставала символ на смърт и разрушение. През 1925 г. в Мюнхен вече имало колонии от тибетски монаси. Войските на съюзниците намерили труповете на някои от тях, извършили ритуални самоубийства след краха на Хитлер.

През 20-те години в Берлин жънел слава един гадател и ясновидец — Ханусен. Той бил евреин по произход, но това не пречело на нацистите да го използват за предсказания. До 1933 г., когато той направил грешката да предскаже краха на Хитлер. През същата година намерили трупа му в гората край Берлин.

Заместил го астрологът Ернст Шьофер. През 1939 г. Химлер го изпраща на експедиция в Тибет заедно с петима учени и двадесет есесовци. Дал му следното нареждане: „Трябва да изучите обредите, магическите формули, средствата, с които се контролират човешките души. Трябва да откриете в Тибет онези места, където в почвата са скрити вълшебни камъни, върху които с окултни символи е разказана историята на нашия Hakenkreuz — свастиката.“

Шьофер се върнал дни преди началото на Втората световна война и донесъл на Хси Тале (тибетското име на Хитлер) магически камък, послание от Пантичния Лама, и ламическа библия. Някои изследователи на хитлеризма твърдят, че точно тази експедиция дала самочувствието на Хитлер да започне най-голямата авантюра на века — Световната война.

В Европа трябвало да има държава за посветените

Планът за прекрояване на Европа предвиждал депортирането на холандците, елзасците и заселване на чисти немци на техните места.

Франция била разселена на седем зони, в една от които влизали Белфор, Шампан, Пикардия и Монбелиар. Тази зона, заедно с част от Швейцария, Люксембург и Белгия, ставала една Бургундска империя. Бургундия щяла да има знаме с древногермански руни, свои монети и да се управлява от СС, не от партията. НСДАП Хитлер разглеждал като инструмент за вземане на властта и подчинение на масите. СС обаче бил орденът на „посветените“, който знаел за какво става дума.

По начало Германия в случай на победа трябвало да владее цяла Европа, разделена на различни зони и заселена според зоните с различни типове по качество раси. Африка същи влизала в плановете на фюрера, както и Азия до Пенджаб. Интересно развитие претърпяла концепцията на нацистите през 1944 г., когато войната се закучила. Тогава Гьобелс пише в доклад до фюрера, че трябва да се съюзят със Сталин. „Разбира се, ще се наложи да му преотстъпим значителни територии — Финландия, Северна Норвегия, трите балтийски държави, Полша до Варта. Няма да му правим предложение за Чехословакия. За нея ще видим по-късно. Ще трябва да му предоставим като зони на влияние Румъния, България и най-вече Гърция, която ще му осигури излаз на Средиземно море. Ще решим в негова полза конфликта за протоците, но така той ще може да заплашва пътя на англичаните към Индия.“ Както виждаме, Чърчил и Рузвелт почти изпълнили идеята на Гьобелс след войната без частта за Босфора, естествено.

Интересно е, че лично Чърчил се е намесил много активно архивите за окултните тайни общества и дейности на нацистите да бъдат отстранени от цялата документация на съда в Нюрнберг. Може би защото англичаните също използват окултисти в битката с Хитлер. Медиумът от унгарски произход Де Вол работел за MI 5 — британското контраразузнаване. Няколко битки на англичаните били датирани по негови предсказания. Намиращите се в Лондон ясновидци от други страни като французина Сора също се намесили и предсказали поражението на Германия в Африка и Сталинград.

Дори през най-драматичните месеци от края на войната — април и май 1945 г., когато атаките на съюзниците просто сривали Германия, Химлер мислел за нови окултни върхове. Той поръчал на барон Джулио Сезар Евола да състави нова религия, която да измести трайно християнството и да се наложи в света. В основата и трябвало да стоят тезата за богочовека, за висшата раса, неоезичеството и култът към тибетските мистерии.

Изследвачът на темата Дитрих Брондер цитира след войната изказване на един посветен тибетец — Требич Линкълн, евреин, преминал на антиеврейски позиции и привърженик на нацизма. Той споделил с немския резидент на разузнаването в Шанхай: „Сегашната война се води не от Хитлер, Сталин или Рузвелт, а от няколко човека в Тибет, или от онези, които са израснали там и сега живеят в различни страни по света.“

Кой победи Германия — Сталин или Православието?

Един почти неизвестен епизод от войната хвърля някаква светлина върху битката между антихристиянските окултни сили, намерили почва в нацистка Германия, и Православието. По време на обсадата на Ленинград, когато нещата били безнадеждни за руснаците, както и когато изглеждало, че Москва ще падне, се случило нещо, което е като откъс от фантастичен филм, но е факт.

През 1941 г., когато Русия сякаш е рухнала пред немските войски, а Сталин е в депресия според съвременниците му и се чака падането на Москва, в Антиохия, един от най-старите центрове на християнството, се подема необикновена молитвена защита на православна Русия. Антиохийският патриарх Александър III се обърнал с послание към всички християни по света да се молят за Русия. В тази обща молитва се включил и ливанският православен митрополит Илия. Той се затворил в изолирано помещение и три дни се молил пред иконата на Света Богородица, без да яде и пие. На третия ден митрополит Илия получил откровение. В огнен стълб му се явила самата Божия Майка и му обявила, че е избран да предаде Божието решение за руската страна и руския народ. Ако не се изпълни това решение, Русия ще загине. Ето какво било решението: „Всички храмове и манастири, духовни академии и семинарии в цяла Русия да се отворят незабавно. Свещениците да се върнат от фронта и да се пуснат от затворите, за да започнат да служат. Сега се готви предаването на Ленинград (Санкт Петербург). Да не се предава на никаква цена. Нека да изнесат чудотворната Казанска икона на Св. Богородица и да направят литийно шествие около града, тогава нито един враг няма да стъпи на святата земя. Това е избран град. Пред Казанската икона да се направи молебен и в Москва. След това тя трябва да отиде в Сталинград (Царицин), който също не трябва да бъде предаван на врага. Казанската икона трябва да върви с руските войски до възстановяването на границите на страната. Когато войната свърши, митрополит Илия трябва да отиде в Русия и да разкаже за това, как е била спасена.“

Митрополитът изпраща телеграфически цялото откровение на Сталин. През зимата на 1941 г. Сталин вика при себе си в Кремъл висшето духовенство. Предава им какво трябва да направят и им дава пълни правомощия. Започва точното изпълнение на Божият промисъл.

През пролетта на 1942 г. за първи път от десетилетия в Москва се празнува Великден с официалното разрешение на властта. На 4 септември Старин кани в Кремъл йерарсите на Руската православна църква — московския митрополит Сергий, Киевския митрополит Николай, Петербургския митрополит Алексий. И тримата са извадени от затвори и лагери. Сталин им обещава пълна подкрепа на правителството. В края на 1943 г. се възстановява списанието на Московската Патриаршия, открива се Богословският институт и курсове към Московската духовна академия. За първи път от 1917 г. в програмата на ЦК не са включени задачи по „организацията на научно-просветна пропаганда за решителна борба за преодоляване на религиозните предразсъдъци“. Общо до края на войната са открити за служене отново 20 000 храма и манастири, милиони руснаци получават официално възможност да се черкуват.

В първите месеци на обсадата на Санкт Петербург Казанската икона била изнесена и било направено литийно шествие, както диктувало откровението на митрополит Илия. Градът в крайна сметка бил спасен и врагът не влязъл в него. Най-удивителният случай обаче бил при Кьонигсберг (Калининград). Протойерей Швец свидетелства за десетки офицерски разкази за чудото на Казанската икона там. Ето един от разказите: „Нашите войски бяха съвсем сдали багажа, а немските бяха със свежи сили. Загубите бяха огромни и очаквахме поражение. Изведнъж виждаме — пристига командващият фронта, много офицери и с тях — свещеници с икона. Започнахме да се шегуваме, че поповете са дошли да ни помагат. Командващият прекрати всякакви шеги и заповяда да се строим. Свещениците отслужиха молебен и тръгнаха пред войниците с иконата. Хванахме се за главите — къде отиват, ще ги избият. От немска страна стрелбата беше като огнен дъжд. Те обаче спокойно вървяха към огъня. Внезапно от немска страна стрелбата спря като по знак. Дадоха сигнал на нашите войски и те се втурнаха в атака. Хиляди немци бяха пленени и войската им беше разбита. След това пленените немци разказваха едно и също в един глас. Точно пред самия руски щурм «в небето се появила Мадоната. Тя се виждала от всички немци и в този момент оръжията им засекли на всички до един. Тогава нашата войска атакувала и ги разбила. По време на това явление в небето немците паднали на колене и много от тях разбрали кой помага на руснаците.»

Това било чудото на Казанската икона, регистрирано от хиляди и хиляди немски и руски войници и офицери. След войната митрополит Илия наистина отишъл на всеправославен събор в Москва и разказал на руските църковни йерарси как е получил откровението и как се е спасила Русия. Неговите писма и телеграми се пазят в държавния архив на Русия и днес. След време обаче съветските вождове, успокоени от победата, потулили случая и отново дали път на атеизма.

Така изглежда битката на века, погледната от мистичната и страна.

Останалото е широко известно. Но именно тази страна на историята се нуждае от още много осветляване, след което може би самата история ще трябва да се пренаписва.

Но ако учениците на теософката Блаватска създават идейно Хитлер, за да го хвърлят срещу Православието, кой му дава парите за тази операция? Оказва се, че същите, които даваха пари на Бронщайн-Троцки да удави Русия в кръв през 1917 г.

Хитлер получи пари от същите кръгове, които платиха на Троцки

Пътят на Адолф Хитлер към властта не е лесен. Въпреки насложените исторически клишета — че той успял да увлече милиони и милиони германци, Хитлер не успява да спечели никога достатъчно гласове, за да има пълно мнозинство в Райхстага. През 1930 г. НСДАП получава шест милиона и половина гласове от трийсетте милиона гласоподаватели. Това са 107 депутатски мандата в 600-местния Райхстаг. На президентските избори през март 1932 г. Хитлер се явява срещу дотогавашния президент Хинденбург и губи — взема 13 418 000 гласа срещу 19 400 000 гласа за Хинденбург. Тогава партията му е в разцвета си и се очаква, че на парламентарните избори през същата година ще вземе мнозинство. Това не се получава. Тя успява да вземе 230 мандата. През ноември 1932 г. има нови избори. НСДАП влагат максимум усилия. Стигат до цифрата 280 депутатски места. Антинацистката преса започва да говори за «залез на Хитлеровата партия». На местни избори започва видим спад и отлив на гласове за НСДАП. Гьобелс записва в дневника си: «Бъдещето е тъмно и мрачно. Всички предположения и надежди напълно изчезнаха.» Изглежда, че нацистката партия никога няма да вземе властта по парламентарен път.

И тогава става чудото. Само месец след тези мисли на Гьобелс Адолф Хитлер става канцлер на Германия.

Сделката за канцлерския пост

През 1930 г. Германия е в криза. Голямата депресия се е отразила и тук — има около 6 милиона безработни, през 1932 г. те ще станат 8 милиона. Ръстът на производството е спаднал с 40% в сравнение с 1929 г. Външният дълг на Германия през 1930 г. е 28 милиарда марки.

Президентът Хинденбург назначава Фон Папен за канцлер. Представителят на генералитета, човекът, който реди политическия пасианс — Шлайхер, предлага Папен като «преходен». Всъщност този преходен канцлер ще доведе Хитлер на държавното кормило.

Следват няколко кабинета, които са нестабилни, кризата се задълбочава и Хинденбург се чуди какво да прави. Хитлер му помага да вземе категорично решение чрез рекет. Самият Хинденбург и близки до него се оказват замесени в корупция. По т.нар. план «Източна помощ» — от огромни пари, отпускани от правителствата за подпомагане на разорени едри земевладелци в Източна Германия, са ставали отклонения на средства. Част от тях влизали в джоба на сина на президента Оскар. На 22 януари става една последна уточняваща среща за съставяне на нов кабинет. На нея присъстват Фон Папен, Хитлер, Гьоринг, Фрик, шефът на канцеларията на президента Майснер и синът му Оскар. След срещата, според спомените на Майснер, Оскар споделил, че няма как — ще се наложи нацистите да вземат властта.

На 30 януари 1933 г. Хинденбург връчва мандата за канцлерския пост на Адолф Хитлер. Но играта не се казва само «изнудване на президента». В нея участват едри риби от бизнеса. И то не само германския бизнес. Подкрепа за Хитлер дава и международният, сега бихме го нарекли «наднационален глобалистичен капитал» — с участие на американски, английски, френски компании.

Големите световни пари работят за фюрера

«Световната плутокрация», както наричат самите нацисти едрия финансов капитал на Уолстрийт, подпомага финансово и не прекъсва деловите си отношения с Хитлерова Германия почти до края на войната. Имаме същия парадокс като при Ленин и Троцки. Мултимагнати плащат на своя идеологически враг. Защото Хитлер обявява в предзиборната си програма «борба с демоните на златото в капиталистическата икономика», удар срещу световните спекулативни капитали, главно еврейски според фюрера. Би трябвало тези капитали да правят всичко възможно да изолират и бойкотират нацизма. Кой знае защо обаче не става така.

Всички познават емблемата на «Шел», превзела света в днешно време.

Не всички знаят обаче, че създателят на «Роял дъчшел» холандецът Хенри Детердинг е бил до края на живота си (1939 г.) голям почитател и спонсор на Хитлер. Дотам, че за Коледа през 1936 г. Детердинг подарява на Хитлер сандък с платина, който е намерен от съюзниците през 1945 г. Хенри Детердинг открито финансира нацистката партия от края на 20-те години. Не пречи фактът, че негов съдружник е евреинът Марк Самюел, а банков представител му е Джеймс Ротшилд от прословутата еврейска банкерска фамилия. Което значи, че банкерите Ротшилд нямат нищо против финансирането на Хитлер. Детердинг е правел планове за кавказкия нефт и инвазията на Хитлер в тази посока му е помагала.

За потока пари от «Шел» към НСДАП преди изборите през 1932 г. пишат английските автори Моурер и Робъртс в книгата си «Германия връща часовника назад», излязла през 1933 г. Английският журналист Блъд Райън пък през 1938 г. констатира, че «излишните американски капитали потекли към много от организациите на нацистката партия».

Потвърждение на тези финансови инжекции на щатски компании за Хитлер, както и за деловите връзки между германски и американски компании дават разкритията на Нюрнбергския процес и някои правителствени разследвания на САЩ след войната. Например на военното министерство, което констатира в доклад, че «без огромните възможности на „И. Г. Фарбен Индустри“ воденето на войната от Германия би било невъзможно». Само че «И. Г. Фарбен Индустри» е в наднационални корпоративни отношения с американската химическа промишленост от края на Първата световна война. Веднага след нея един заем от 30 милиона долара на Рокфелеровата «Нейшънъл Сити банк» прави от «Фарбен» гигант. През 1925 г. «И. Г. Фарбен Индустри» и Дюпон сключват споразумение, с което си поделят световните пазари на химически продукти. След което щатските фирми «Доу» и «Американска алуминиева компания» стават холдинг с «И. Г. Фарбен Индустри» и получават монопола за производство на магнезий в САЩ. Но то не трябва да надвишава 4000 тона годишно. Докато «наказаната» от Версайският договор Германия произвежда в пъти повече магнезий.

През 1929 г. се сключва споразумение между «И. Г. Фарбен Индустри» и «Стандарт Ойл», също Рокфелерова компания. «Стандарт Ойл» се задължава да не конкурира германците дори в САЩ. Петролната компания на Рокфелер се задължава също да предостави на свръхконцерна, ръководен от «И. Г. Фарбен Индустри», правото за контролен пакет акции на всички нови предприятия, които се откриват навсякъде по света.

Така от 1929 до 1945 г. икономическата власт в химията е дадена на германския концерн, който е основен финансов стълба на Хитлер и режима му. От двете страни на океана в този концерн конците дърпат двамата братя Вартбург — Паул и Макс. Първият е в борда на директорите на «Стандарт Ойл» като представител на «И. Г. Фарбен Индустри», а вторият ръководи самата «И. Г. Фарбен Индустри» в Германия. Може ли тези видни, богати и образовани евреи да не знаят за антиеврейските възгледи на Хитлер и да го финансират щедро?

Англия си поръчва оптика в Райха през цялата война

През 1944 г. Уендъл Бридж — помощник на главния прокурор на САЩ и шеф на антитръстовия отдел в министерството на правосъдието, издава книга, в която привежда много данни и факти от сенатски комисии, материали от следствия, визиращи деловите отношения между германските компании и американските през цялото време на нацистката власт. Там има и един интересен сюжет за монопола върху оптиката, който кара Англия да си купува военна оптика от Германия чрез посредници до края на войната. Още през 1921 г. производството на оптически прибори е договорено между «Карл Цайс» и американската компания «Бош и Ломб» в Рочестър. Щатската фирма помага на германската да заобиколи ограниченията на Версайския договор за военно производство, каквото е оптиката. Цайс строи завод в Холандия, в градчето Венло. Формално заводът е на «Нидерландска оптическа компания», която е филиал на «Цайс». Световният пазар е поделен и на «Буш и Ломб» се пада САЩ, на «Цайс» — останалият свят.

През цялото време от 1921 г. до 1945 г. «Буш и Ломб» изпращат всички технически характеристики на своето производство и така немците имат представа за американското въоръжение. Когато Англия и Франция се обръщат към тях през войната за купуване на оптика, «Буш и Ломб» отказват под предлог, че са претоварени (за да спазят договорката с «Цайс») и препращат съюзниците към немската фирма, прикрита под името «Нединско». Французи и англичани нямат избор и през цялата война инсталират на своите подводници, самолети и танкове оптически прибори, изработени от германци, през които пък техните бойци се целят пак в германци.

Свръхкапиталът на Райха е за социализъм, макар и «национал»

Макар че говори срещу световния капитал пред масите, Хитлер се среща с този капитал и се договаря още в началото на кариерата си на фюрер. През 1926 г. той изнася многочасов доклад за програмата си пред бизнеселита в Кьонингсвинтер. Среща се и в Есен с Круп и Емил Кирдорф, шеф на управата на «Гелзенкирхенбергверке АГ». След години той пише в спомените си как накарал фюрера да конспектира речите си и да ги събере в брошура, за да бъдат представени на по-широк кръг индустриалци. Фриц Тисен финансира нацистката партия от 1923 г. След десетилетия той ще напише книга «Аз плащах на Хитлер». На Нюрнбергския процес дават показания такива магнати като Функ, Фридрих Флик, Круп, Тисен. Споменават се дарения за по милион, по два милиона марки.

Изчисленията показват, че само за предизборната кампания през 1932 г. НСДАП е похарчила между 70 и 90 милиона марки. Това е огромна сума за това време и не може да се събере от членски внос (при 200 000 членска маса тогава). Има данни, че около 10 милиона от тях е дал Хенри Детердинг, създателят на «Шел» и съдружник на евреи.

През 1931 г. става едно голямо събиране на едри немски бизнесмени, които се обединяват около подкрепата на Хитлер. Мястото е имението на Кирдорф, цифрата на магнатите е 40, но това са най-едрите риби: Тисен, Ернст Пенсген (стоманодобивна промишленост), Ерих Люберг (концернът АГ), Едмунд Хилгард (в управителния съвет на двете най-големи застрахователни компании), Фридрих Райнхард (търговска банка АГ), Ото Фишер (банка «Марк, Фик и Ко»), Емил Майер (Дрезденска банка), Карл Раше (Вестфалска банка) и други от такъв ранг.

Този консилиум осигурява финансовото рамо на Хитлер. Към тях се присъединяват и 300 рурски магнати година по-късно. Както виждаме, въпреки някои чисто еврейски фамилии като Майер сред финансовите бонзи, сътрудничеството с НСДАП и фюрера върви.

Нацистките лидери държали парите си при врага

През последните години грандиозни скандали разкриха връзката между швейцарските банкери и нацисткия режим. Установи се, че през цялата война Швейцария се грижи за сметките на нацисткия елит и за ограбвани от германците пари. Гиганти като «Креди Сюис» и Ю Би Ес“ изплатиха през 1998 г. 1,25 милиарда долара на евреи — наследници на жертви на нацизма.

Оказва се обаче, че САЩ също са били финансов оазис за сметките на лидерите на Райха. Още преди войната в Щатите се появяват данни, че германски ръководители прехвърлят пари и ценности в американски банки. След войната обаче независимата английска агенция „Инвестигейшънс Ейджънси“ публикува данни, според които райхсмаршал Гьоринг притежава в САЩ имущество за 3 575 000 долара в пари и ценни книжа. Включително и в акции на американските компании „Пенсилвания Рейлроуд“, „Бетлеем Стийл“ и „Илиноис сентрал енд сити сървиз“.

Други 600 000 долара в акции на „Монтекатини“ и „Роял дъч“ Гьоринг държал в „Сунитомо Банк“ в Сан Франсиско. В друга банка според същата агенция са открити 400 000 долара в банкноти, дадени на трезор, за прехвърлянето на които е посредничела една чикагска фирма. Освен това райхсмаршалът имал застраховки с американски, шведски, холандски и швейцарски осигурителни дружества на обща стойност 4 милиона долара.

За Гьобелс е установено, че имал 4 635 000 долара, от които 1 850 000 — в банкноти, дадени на трезор в голяма банка в Буенос Айрес на името на г-н Дойч. Гьобелс е притежавал и сметки в Люксембург, в „Интернешънъл берър бонд“, за 2 480 000 белги. И 465 000 лири стерлинги. Застрахователните му полици в чужбина били за 865 000 долара за него и 2 490 000 долара за жена му.

Преди да стане министър на външните работи на Райха, Йоахим фон Рибентроп бил главен пласьор на шампанско на немската фирма „Хенкел и Ко“ във Висбаден.

Според по-късни американски разследвания през 1937 г. в САЩ пристигат Емил Делю и Карл Икрат, представители на „Хенкел и Ко“. Те имали вече акции от щатската фирма „Америкън уайн къмпъни“. Рибентроп им привежда 10 милиона долара, за да изкупят акциите на тази фирма, и става притежател на 52% от акциите. Това остава така и във времето, когато САЩ са във война с Германия. Само осигуровката за живот на Рибентроп в САЩ била за 6 676 000 долара.

Парите на Химлер, шефа на СС, са в Южна Америка и са около 2 милиона долара. Самият Хитлер имал в САЩ сметка за 70 000 долара от продажбата на „Моята борба“ до влизането на САЩ във войната. Не е известно за други авоари на фюрера в чужбина поне под негово име.

Войната е най-добрият бизнес

Факт е открай време, че войните са месомелачка за войниците и златно време за бизнеса. За Втората световна война този принцип важи в увеличен мащаб. Днес няма нито една от големите световни марки като „Сименс“, „АГ“, „Бош“, „Филипс“, „Шел“ — лице на глобализиращия се свят, която да не се е кръвосмесвала с нацизма. Най-големият немски концерн, за който стана дума по-горе — „И. Г. Фарбен Индустри“, застава на съд в Нюрнберг. Седмици след решението да бъде разтурен от щаба на Айзенхауер идва нова заповед да не се закача. Причината е проста — огромни дялове в съдената за съдействие на нацизма групировка имат такива американски еманации на бизнеса като Дюпон, Рокфелер, Мелън, Форд. Няма как — „И. Г. Фарбен Индустри“ елегантно е префасониран на три дружества, но капиталите му са непокътнати и продължават да работят за печалбата на своите акционери. Филип Реемстма, цигареният крал, също е човек на нацистите. Това не му пречи след войната да продължи, необезпокоен от никого, да превзема световните пазари на цигари.

Когато в килията в Нюрнберг съобщили на Ялмар Шахт — стопанският министър на Хитлер, че се готвят да отправят обвинения към германски индустриалци, той избухнал в смях — „Ще трябва да обвинят и «Дженеръл мотърс» — заводите «Опел» са собственост и на «Дженеръл мотърс»“, казал той.

През 1941 г. Дюпон чрез дружеството си „Ремингтън армс къмпъни“ е в холдингова връзка с „И. Г. Фарбен Индустри“ чрез нейната дъщерна фирма „Райниш Вестфалише Шпренгщоф“. През 1942 г. сенатска комисия установява чрез помощник главния прокурор на САЩ, че на практика американският бюджет плаща на „И. Г. Фарбен Индустри“, тъй като немската фирма получавала процент от печалбите от продажбата в САЩ на експлозиви и патрони.

На 13 юли 1942 г. нюйоркското списание „Инфакт“ публикува сензационен протокол за срещата между двама нацистки представители и седем големи американски индустриалци, проведена на 23 ноември 1937 г. Германски представители на срещата са били Фон Типелскирх, генерален консул на Райха в Бостън, и Фон Килингер — експремиер на Саксония, тогава консул на Райха в Сан Франсиско. В словото си Фон Типелскирх казва, че за завладяването на такива огромни пазари като Русия и Китай е необходимо сътрудничество между Америка и Германия.

За целта Германия е готова да положи максимум усилия за сближаване с ръководните индустриални и финансови кръгове на САЩ. От щатска страна на срещата били: представител на „Дженеръл мотърс“, на Дюпон, на групата Морган, както и един сенатор — Вандерберг. Алфред Слоън от управата на „Дженеръл мотърс“ се съгласява, че изгодното влагане на капитала в тази посока трябва да става в синхрон с „нашите немски приятели“. Дюпон също се изказва за сближение с Германия, което може и да е непопулярно, но е необходимо.

Компанията на Морган (която включва и еврейската фамилия Ротшилд) — Интернешънъл телефон енд телеграф, владее 40% от германската телефонна индустрия. През 1933 г. при Хитлер идва специален пратеник на Ай Ти Ти, който го моли да посочи подходящи хора за шефове на германските фирми на Ай Ти Ти. Фюрерът посочва.

Сред тях е и генералът от СС Шрьодер, виден активист на НСДАП. Хитлер има здрава финансова поддръжка и в Англия. Там в средата на 30-те години е сформирано Англо-германско дружество за приятелство. В него членуват като компании такива фирми като „Дънлоп“, „Гинес“, банката на братя Лазар. Самуел Гинес, съсобственик на банка „Шродер и Ко“, също е вътре. Еврейските имена на някои от тези магнати явно не са смущавали нацистките лидери и обратно.

Изглежда в политиката винаги има две пиеси. Едната е за широката публика и в нея се казва, че Хитлер е яростен антисемит и преследвач на световните еврейски капитали. От втория сюжет се вижда, че германският фюрер не се измъчвал от скрупули, когато праща свои агенти да привличат международни капитали, да инвестират, както сега се казва, в нацистка, антисемитска и расистка Германия. Както виждаме от фактите, на повика без колебания са се отзовавали такива световни бизнес гиганти като „Шел“, „Дженеръл мотърс“, „Ротшилд“, „Дюпон“, „Ай Ти Ти“, „Дънлоп“ и други от това ниво. Много от тях днес са още по-големи гиганти и са част от глобализирания свят с финансова мощ, по-голяма от тази на цели държави.

Кой знае защо обаче тези гиганти не искат да инвестират и развиват икономиките на страни като антирасистка, антинацистка и демократична България. Която на всичкото отгоре е единствената страна в света, спасила евреите си от Хитлер. Ако отидете в Музея на холокоста в САЩ обаче, няма да видите никъде името на България като държава, спасител на евреи. Нито в един справочник на музея не присъства името България.

Крайният резултат от Втората световна война е 50 милиона жертви, разорена Европа и една Америка, която излиза от войната още по-мощна и просперираща. Една Америка, превзета от евреи и въоръжена вече с оръжието на пропагандата, която тръби мощно, че цялата световна война е запалена, за да бъдат преследвани и избивани евреи. Няма „руски“ холокост за 20-те милиона загинали във войната руснаци, няма „френски“, „сръбски“, „чешки“ или дори „цигански“ холокост. Има само еврейски. Защото световната пропаганда работи за това. Как ли? Чрез световните медии. Имаш ли медиите, имаш мозъците на хората. Наднационалният еврействащ елит, базиран в САЩ, отдавна е разбрал това. И е направил необходимото.