Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2016)
Издание:
Миле Марковски. Приказки
Българска. Първо издание
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Ирина Кьосева
© Саша Марковска и Борис Крумов, съставители, 1984 г.
® Маргарита Сандева, художник, 1984 г.
с/о Jusautor, Sofia
Националност българска
Дадена за набор на 25. IX. 1983 г.
Подписана за печат на 15. I. 1984 г.
Излязла от печат на 20. III. 1984 г.
Формат 16/60/90.
Тираж. 35,115.
Издателски коли 8.
Печатни коли 8.
УИК 4,80.
Цена 0,42 лв.
Държавно издателство „Отечество“, София
ДП „Г. Димитров“, София, 1984
История
- — Добавяне
Тренировката на детето, което…
Толкова много дъжд се лееше, че дори и самият дъжд недоумяваше откъде беше намерил толкова капки.
Скитах по улиците. Всички бяха с чадъри и очи, които гледаха надолу. В същност улиците бяха чадърени.
Но както и да е.
Под една стряха стоеше дете без чадър, свило глава между рамената.
— Здравей, юнак!
То дори не ме погледна.
— Казвам добър ден, добър дъждовен ден!
Момчето малко нацупи устни.
— Ти не знаеш ли да говориш?
— Не!
— Е, най-сетне продума…
— Не!
— Добре — не. Но ще ми помогнеш ли? Аз съм пратеничка на морския цар. Иначе потеклото ми е от австралийската риба…
— П-с-с-с-т!
Недоумявах.
— Край! — каза детето. — Здравей. Аз съм Асен. Имах тренировка. Всеки ден по един час се уча на мълчание. Всички ме упрекват: — Много говориш!
В часовете:
— Престани да говориш!
На улицата:
— Ама че бъбриво дете!
Затова сега по няколко часа мълча като риба. Учителката ми задава въпрос, аз си трая.
— Няма ли да отговаряш?
Мълча.
— Онемя ли?
Мълча.
— Ще ти пиша двойка!
Мълча.
„Ха да видим — казвам си — кой е по инат!“
Но това не са твои работи. Хайде, слушам те, каква помощ търсиш?
— Аз съм риба.
— Виждам. И?
— Пратеничка съм на морския цар. Иначе потеклото ми е от австралийската риба дипноа, която някога е живяла и на сухо, и във вода.
— Досега нищо интересно — равнодушно каза Асен.
— Изпраща ме морският цар да узная дали земните жители ще ни приемат, и въобще да видя…
— Само това ли е?
— Това е.
— Да тръгваме?
Дъждът полека намаляваше и след време спря. Чадърите изчезнаха. Небето изсипа няколко кошници жълти конфети. Те се оглеждаха в локвите вода. Детето подскачаше. След него и аз.