Повестта е кратичка, но сече дълбоко — подобно на „Един ден на Иван Денисович“ и „Децата на Арбат“. Паралелите са нужни, страшни и очевидни, но единствено за пожелалите да прогледнат през камуфлажа прикриващ престъпленията и безумието на онова ужасно време.
Имаме късмет, че г-н Богдан Глишев е направил отличен превод на български, достъпен за всички сега в „Читанка“.
Бягство!
Лудост!
Смърт!
Това са възможните излази, трептящи мимолетно пред бъдещите неосъзнати жертви на безпощадната пролетарска репресивна машина.
Мнозина и днес си мечтаят това време да се завърне, но някак удобно или глупаво не си представят, че ще са между първите премазани от безмилостните и бутала! Полагат карамфили в нозете на главния палач — Сталин, величаят гения и успехите му предполагаеми. За цената безчовечна, която са платили милиони — ни дума…
Самата Чуковска е репресирана, въпреки позицията висока на баща ѝ в съветското общество. Вторият ѝ съпруг — физикът Бронщайн е разстрелян. Самата тя е била на заточение, не са публикували творбите ѝ. Водила е борба с властта до смъртта си, да се запази основания от нея и дъщеря ѝ дом-музей Чуковски, посветен на творчеството на баща ѝ. А днес, ако отворите страницата на музея, няма да намерите ниьо по темата или за тях двете, Това е Русия на Путин…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.