Георги Коновски
Водовъртеж на световете (9)

Глава девета

За спокойствието и красотата, за емоциите на възрастта, за цивилизацията, за умните шебеци и глупавите хора

Учителят се облегна на високото каменно перило и замислен впери поглед на север. Тиха вечер — най-вече, защото Мир-О беше тръгнал пак по пътищата си и отвел шумното Галактическо магаре. И заради леката настинка на Херо Мил Итса и Ник Кол Ай-ай, накарала ги да седят в Библиотеката на Замъка, да четат, увити в одеяла, да гълтат горещ чай от специалните билки, донесени им от Вселенския билкар… От време на време съскаха един срещу друг, но — едно, че гърлата ги боляха, а наедрелите езици не можеха да се превъртят, второ, че кокалите им направо се бяха превърнали в топено сирене, та спираха кавгите преди да са започнали…

А Учителят доволно си отдъхваше и се наслаждаваше на гледката на високите заледени върхове, на шеметните пропасти, на полузамръзналите потоци и водопади… На цялата оная необзорна красота, която можеше да поднесе за успокоение на една бурна душа далечната Северната планина…

Защото Учителят — не забравяйте това! — е представител на Вселенския разум. И първото, което това дарение и задължение изискваше от него, беше дискретност и тишина…

В този момент Мил Итса и Ник Кол Ай-ай, които поглеждаха понякога през голямата стъклена врата към терасата на Замъка, виждаха облегнатия Учител и това действаше като рязко опъване на поводите на беса в пуберските им душички…

Но всъщност на терасата е само тялото на Учителя. Душата му е получила отпуска, а разумът реши да съчетае тоя отдих с изискваното от него постоянно контролно присъствие. Засега — на планетата…

А тук си е тихо и дразнещо спокойно. Никакви приключения, никакви проблеми — нормален за Вселената миг…

Макар че за Вселената ненормални мигове няма. Тя си съществува, живее, развива… Така, както е нормално — веднъж се свива, после гръмва с поредния Голям взрив, сетне започне да се извива, накрая се разгъва… И така — поне веднъж на милиард години на степен милиард… Или по-често — в зависимост от настроението й…

А настроението й… Спомнете си уроците в училище и определете от кой род е Вселена…

Тъй е — времето си тече, изтича, пак се влива отнейде…

И Боговете се появяват, създават свои светове, унищожават ги — де с мълнии, де с наводнения, де с някой астероид, грабнат ненадейно във внезапна Божа ярост. А яростта при Боговете възниква ей така — от живота, бита, глупостите на жалките човешки създания, киселини от препържена божествена манджа, главобол от младо вино…

Причини много, поводи още повече…

Та затова Учителят е вдигнал душата и разума си и за пръв път от много време насам, двамата са се хванали ръка за ръка, носят се над планетата Земя GK 4747–13, внимателно изслушват всяка живина и мъртвина, която има някакви проблеми…

А проблеми имат всички — та нали така светът се движи напред. Мързи го някой шебек да се изкатери по клона и си откъсне банани, метне случайно зърната пръчка, после се заоглежда, щото не му се мъкне цялата връзка, пък нещо му прищрака, вземе парче от паднало дърво, пооглади го отстрани, пробие дупка в центъра на кръга, закрепи две яки дръжки, метне бананите отгоре и забута количката…

И те ти развитие на проблемите в геометрична прогресия — местните шебеци не се сещат да се кротнат и живеят нормално, тихо, с осигурена природна храна, ами почват да се цивилизоват, да трупат история, да увеличават географията си…

А на друга планета шебеците са умни, не са самоизтъкващи се глупаци като тези, предните. Видял някой банани, накъсал си, наял се, наспал се, пък — като и когато — се върне при стадото, посочва де има от тая благина. Имат ли късмет — и другите ще спят с пълни стомаси. Нямат ли… Бе, какво му пука на оня, първия? Той нали е доволен? Кефи се сега — щото утре не се знае какво ще е…

Вярно, ония — първите, де — се развиват, цивилизоват, създават градове, държави, империи, оформят философии, закони и правила, измислят пари и пазарни отношения…

И работят ли, работят… Та да получат пари срещу труда си и си купят банани…

Което често кара Учителят да се замисля: кои са по-умните? Откривателите на цивилизацията или ония, дето са предпочели да си останат в нормалното диво състояние…

Само че тия неща вълнуват разума на Учителя… А до него нежно се носи душата — мълчалива, леко унесена, при това красива. Е, след толкова години съвместен живот в един човек — всяка душа ще ти изглежда красива. Още повече, когато нямаш друг избор. Носителят ти е оформил и теб, разум човешки, и нея — твоята половинка душата…

Но в момента разумът не е на вълна философия, той се е превърнал в съзерцание. И следва погледа на душата, вълнува се, разтапя се — та в един момент стига дори до поезия…

Което е направо тревожно и рисково състояние за един разум…

И има от какво…

Планетата е типична Земя. С континентите му, с океаните, с планините, с равнините, с горите и полята…

Доста трудно Учителят избра тази Долина. Но я намери…

Не е близо до екватора — жегата не я суши. Не е до полюс — студ не я сковава. Не е в редкия въздух на планините. Не е и сред безкрайната, но еднообразна степ…

Просто — Долината…

Сега в нея е лято…

Тревата е почти педя висока. Тия дни Жрецът помоли пак Замразеният бог и онзи прати любимото си стадо бизони. Големите космати добичета преплуваха Западния океан, пробиха огромна просека из Щурия лес, а после внимателно минаха надлъж и нашир по Долината. И тази година свършиха добра работа — опасоха полубокс тревата, освежиха ландшафта, та дори наториха хубаво. За да има и следващата година буйна трева. И да осигурят цял ден смях за Ник Кол Ай-ай, следящ внимателно стъпките на Мил Итса и залял се в ежегодния кикот, когато тя — пак! — не забелязва купчина меко и недотам уханно подобрение…

Така че днес Реката бавно носи водите си на юг и се наслаждава на чистото корито. Езерото сияе под топлите лъчи на тукашното Слънце, а то недоволно се извърта на запад, отдето припряно го вика Луната — тя откога е готова, пък не й дават да се поразходи…

А и нощта се задава романтично-красива — ей ги, звездичките надничат над хоризонта, хванали се за ръцете, готови за поредна вълшебна нощ…

Ами — хайде…