Георги Коновски
Водовъртеж на световете (7)

Глава седма

За гостите, за модата, за важните женски дреболии

Добре, че Вселенският билкар не минава често насам. Иначе Мил Итса ще умре от скука. Като седнат, пък като почнат да разказват разни истории, пък разсъждават, пък спорят…

Е, този път бяха само три часа в Пещерата под Лабиринта, ама се е случвало и цял ден да прекарат там. Особено през лятото, когато долу е прохладничко…

И оставят момичето само — без охрана, без компания и грижи на малкия плаж до Езерото. А що за припичане на сребристия пясък е самотното? Даже риба на шиш не е толкова самотна и в отчаяно положение… Представяте ли си — бъдещо хубаво момиче, в прекрасен бански (където се забелязва/, с очертаващи се перспективи да стане жена някога някак си… И — никаква публика!

Поне Ник Кол Ай-ай да беше наблизо, да повъздиша, да помечтае…

Но днес на плажа бяха две. Имаше гостенка. С билкаря беше дошла да я види Галактическата моделиерка Сим Он Аха… Това пътуване не я изненада — моделиерката веднъж на половин година поемаше по Земите от Задгалактическия ъгъл, представяше новите си дрехи, събираше поръчки, запознаваше жените и момичетата с най-новите тенденции във вселенската мода — които измисляше последните три дни преди да тръгне…

Мил Итса обичаше разговорите с моделиерката. Не млъкваха, двата гласа се преплитаха, понякога сливаха и ехтяха над планетата, разнасяйки оригиналната женска лексика:

— Ухааа… Това ми харесва… Леле… Айййй… Чудничко… Искам го…

В подобни моменти даже Главочът избягваше да минава наблизо, а Учителят и Ник Кол Ай-ай използваха настъпилата в другите краища на Долината тишина, за да се насладят на риболов, тих ветрец и космически мир…

До момента, в който някой от тях внимателно предупреждаваше:

— Иде…

И се опитваха да се скрият в Дивата гора…

Натам си беше класика. Херо Мил Итса долиташе с реактивните ботушки, кацваше пред правещите се на разсеяни неуспели маскиращи се, завърташе се около оста си (както Учителят наричаше пространството от тила до петите й) и казваше гордо:

— Нима това тоалетче не си заслужава цената?

Цената ония двамата не знаеха, но със страх предполагаха. Тя я казваше, изчакваше пляскането по челата, неистовите вопли, тъжното скрибуцане на кесията, която Учителят вадеше като собствен зъб от колана си, а после продължаваше с очакваното:

— И елате да видите още какво си харесах…

— Отидоха и изумрудите — изпъшкваше Ник Кол Ай-ай, а момичето се възмущаваше:

— Е, какво толкова? Онзи ден нали ви казах как намерих на Черния континент цяла яма с диаманти? И от тях ще дадем… Ама искам пък…

Както и да е, двамата модни инвалиди прежалваха купчинка скъпоценни камъни, Сим Он Аха ги скриваше в пазвата и бързо се превръщаше в модел на мечтана кръчмарска певица, Мир-О се подсмихваше, а Замразеният бог направо се кикотеше…

Настъпваше умиротворение — поне за ден. Или дори два…

Докато Херо Мил Итса забравеше каква красива дама е и пак се юрнеше да гони я Главоча, я мрачни смешници, я весели погребалници, я гладни ламтурници…

Сега компанията беше точно в умиротворителен момент…

Седяха около огнището, иззидано пред Къщата на Звездния рицар. Къща висока, на два етажа, с остър покрив и устремен към небето комин…

Всъщност, в нея живееше сама Мил Итса, но в какви кралски покои…

Целият първи етаж беше зала. Огромна зала, висока колкото три момиченца, кръгла, с диаметър пет такива. Тя съдържаше Звездния трон, голяма дъбова маса пред него, две пейки за гостите — когато благородната кралица решеше да приеме някого, красива камина, стройна библиотека — но не заета с някакви си книги, а с нежни и изящни съдове, отговарящи на положението на Нейно величество…

Да, да — досега не съм споменавал за тази страна на многоликия образ, посрамяващ и Янус…

Но това си лична тайна. И не е нещо особено — та кое момиче не е принцеса, кралица… понякога и рицар…

До Залата има малка трапезария и още по-малка кухня. Пък и защо ли са, когато Господарката е на вечна диета и не ще даже да държи хладилник — от страх да не се поблазни и скрие в него нещо калорично и опасно…

На втория етаж са Златната баня — с басейн, позволяващ плувни състезания от някогашните Олимпийски игри, спалнята на кралицата и БУДОАРЪТ! Изписва се само с големи — много големи букви. Ник Кол Ай-ай никога не е стъпвал там, Учителят е бил веднъж и най-приятелски посъветва след това момчето да не влиза в тоя ад за нормалните хора. Какво ли не красило няма там… И наистина — никой не знае какво няма в БУДОАРА…

Но засега всички са около огнището и хич и не щат да влизат в Къщата, камо ли в светаята светих…

С изключение на Сим Он Аха, но нали разбирате — казах, че там е ад за мъжете, жените го приемат като чистилище на завистта…