Том Кланси, Стив Пиечник
Огледален образ (70)

68.

Вторник, 4:54 часа следобед, Санкт Петербург

Разстоянието между мястото, където се намираше Пеги, и главния вход на Ермитажа й се струваше толкова голямо, като че ли се намираше още в Хелзинки. Така се чувстваше тя, докато се движеше забързано към следващата галерия на юг, където бяха изложени картини от болонската школа. Оттам, ако успееше, разстоянието до главното стълбище нямаше да бъде толкова голямо.

Пеги знаеше, че жената я следва и по всяка вероятност има и помощник — някой, който ги наблюдава и докладва в командния център. Може би той се намира точно тук, в Ермитажа, и продължава да работи, независимо от това, дали Орлов разрешава, или не.

Пеги се спря уж да погледне една картина на Тинторето, за да види какво ще направи преследвачката й. Тя я наблюдаваше внимателно като отпечатък под микроскоп.

Жената спря пред една картина на Веронезе. Но без да се прикрива. Спря рязко, очевидно с намерение да даде на Пеги да разбере, че я следи. Пеги помисли, че жената може би се надява по този начин да я паникьоса.

Само две малки бръчици над носа издаваха напрежението й. Пеги преценяваше и отхвърляше различни възможности — от кражбата на картина до запалването на пожар. Такъв род контраатаки непременно изискваха включването на повече хора и правеха измъкването по-лесно. Тя дори обмисляше опит да достигне до телевизионното студио и да се предаде на генерал Орлов. Но бързо отхвърли тази идея. Дори и да беше склонен да уреди измъкването на един чужд шпионин, Орлов нямаше да може да осигури нейната безопасност. Освен това първият урок, който бяха длъжни да научат хората от „петата колона“, беше никога да не се затварят в помещение без изход. А подземието беше не просто помещение, а ковчег.

Пеги обаче знаеше, че няма да й позволят да бяга още дълго. Сега, когато двамата с Джордж вече бяха забелязани, изходите щяха да бъдат затворени за тях, след това коридорите, а накрая и галериите. И тогава наистина щяха да бъдат в безизходица. Но Пеги щеше да бъде последната глупачка, ако позволеше на руснаците да определят времето и мястото на сблъсъка.

Онова, което трябваше да направи, бе да ги обърква, докато се измъкне оттук или в краен случай, докато отвлече вниманието им от редник Джордж. И най-добрият начин за това беше, като започне с любителката на изкуството, която я следеше.

Пеги се чудеше какво ли би станало, ако предложи себе си на тази жена по такъв начин, че онази да не може да се откаже от залавянето й, преди още наоколо да са се събрали достатъчно на брой руснаци, които лесно биха могли да я арестуват.

Като се извърна рязко от картината на Тинторето, Пеги тръгна бързо, почти тичешком към главното стълбище.

Жената я последва, като се стремеше да не изостава.

Пеги бързо зави зад ъгъла на галерията и стигна до великолепното стълбище със стени от жълт мрамор и две редици от по десет колони. Когато започна да слиза, англичанката се промъкна бързо през гъстата следобедна тълпа от посетители и се насочи към партера.

И тогава точно по средата на стълбището падна…