Том Кланси
Бойни действия (42)

42.

Вторник, 13:23

Тел Неф, Израел

Старши сержант Вилнай и полковник Брет Огъст се намираха в бетонната подземна радиозала вече повече от час. През по-голямата част от това време двамата разглеждаха на компютърния екран подробни въздушни карти на Бекаа. Чернокосата радистка Гила Харарит чакаше връзка с Фалах.

Няколко минути преди това при тях беше дошъл командирът на базата майор Матон Яркони. Ветеранът от войната Йом Кипур през 1973 година имаше лице на бик. Беше нисък, но с яко телосложение. Огъст бе чувал, че обича да играе футбол. Когато пристигна, майорът започна да обсъжда пълната бойна готовност, обявена в Израел, когато Сирия прати войски на север. В случай на война израелците бяха готови да помогнат на Турция.

— Нито Израел, нито НАТО могат да си позволят да оставят войнстващите фракции да разкъсат Турция на части — каза майор Яркони. — НАТО се нуждае от преграда срещу ислямските фундаменталисти. Като Сирия и Израел се нуждае от вода. Струва си да се включим в тази евентуална война, за да запазим държавата непокътната.

— Какво ще е поведението на НАТО? — попита Вилнай.

— Току-що разговарях с генерал Кевин Бърк в Брюксел — отвърна Яркони. — Освен засиленото американско военно присъствие в Средиземноморието войските на НАТО в Италия са приведени в бойна готовност втора степен.

— Умен ход — рече Огъст. — Преди да постъпя в „Страйкър“, служих в частите на НАТО в Италия. Обзалагам се, че обявяването на бойна готовност втора степен цели да принудим Гърция най-после да определи на коя страна е. Или заедно със съюзниците си от НАТО ще помогне за защитата на Турция, или трябва да се присъедини към Сирия. А ако Гърция застане на страната на Сирия, италианският ботуш ще ги изрита право по задника.

Старши сержант Вилнай бавно поклати глава.

— Близкият Изток е пред война, а НАТО се разцепва. Светът прекалено много се е разделил.

— Доизясни се — мрачно изрече полковникът.

— Една държава се съюзява с друга, но фракциите в тези държави съчувстват на фракции в други страни. Скоро вече няма да има държави.

— А само особени интереси. Свят на враждуващи диктатори и алчни царе.

В този момент на пулта светна червена лампичка. Радистката напрегнато се заслуша, докато дигиталното записващо устройство приемаше съобщението. То се състоеше от два кратки и два продължителни сигнала. Последва повторение, след което предаването завърши.

Радистката свали слушалките си и се обърна към компютъра до радиостанцията.

— Е? — нетърпеливо попита Яркони.

— Това е кодиран сигнал за спешност — отвърна младата жена и пусна записаното съобщение направо на компютъра. На монитора се появи разшифровката: «Пленниците са тук. Приближава вражеска група. Опитвам се да избягам».

— Значи са го открили — каза майорът.

Единствената промяна в поведението на Огъст беше стисването на челюстта му. Той не бе от хората, които дават израз на чувствата си.

— Има ли начин пак да се свържем с него?

— Малко е вероятно — отвърна Вилнай. — Ако е в опасност, Фалах ще изостави радиостанцията. Не може да си позволи да го хванат с нея. Ако смята, че може да избяга от преследвачите си, ще се опита да го направи. В случай, че успее, навярно ще се върне при апарата. Ако реши, че няма шанс, ще използва кюрдската си самоличност и ще се представи на ПКК като потенциален нов боец.

Полковникът погледна към радистката без да я вижда. Виждаше лицата на екипа на РОЦ. Непрекъснато го измъчваше една мисъл: че когато най-после открият центъра, ще са пристигнали прекалено късно. Преди имаше смисъл да чакат разузнавателни данни. Но сега, когато разузнаването вече бе станало безпредметно, нямаха причина да отлагат.

— Майоре — каза, — искам да поведа хората си.

Яркони се вгледа в очите на високия мъж.

— Знаем къде е пещерата — настоя той — и двамата със старши сержант Вилнай проучихме подстъпите от запад и изток. — Приближи се до майора. Гласът му беше напрегнат, почти шепнеше. — Майор Яркони, не е заложен само екипът на РОЦ. Ако тази пещера е щабът на ПКК, можем да ги разбием. Можем да спечелим тази война още преди да е започнала.

Яркони сведе глава. Очите му станаха още по-тъмни.

— Добре. Вървете. И нека Господ е с вас.

— Благодаря ви — отвърна Огъст.

Мъжете отдадоха чест, след което американският офицер бързо се насочи към стълбището.

Старши сержант Вилнай качи картите на дискети и настигна Огъст при палатките точно зад бариерата от бодлива тел.

Десет минути по-късно четирите коли за бърза атака пътуваха със сто и двайсет километра в час през хълмистия, покрит с гъста гора терен. Движеха се в клиновиден строй — две КБА отпред и две отзад под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Наредени в две тройни колони, пустинните мотоциклети се вклиняваха във вътрешната страна на ъгъла. Петдесеткалибровите картечници и четиридесетмилиметровите базуки бяха заредени, а стрелците — готови да отблъснат всяко нападение.

Полковник Огъст седеше във водещата КБА. От Тел Неф до границата имаше двайсет минути. След пет минути от базата щяха да излетят израелски хеликоптери, които щяха да пресекат границата и да отвлекат вниманието от „Страйкър“. Щом ливанските и сирийските части се отдалечаха, той и хората му щяха да могат да продължат напред. От границата до целта им нямаше и половин час път.

Сателитните карти бяха качени от дискетите на компютрите в колите. Докато групата напредваше през горите на Северен Израел, най-зелената част от страната, Огъст и сержант Грей обсъдиха възможностите за атака и стратегиите за оттегляне. Ако имаше каквито и да е признаци, че пленниците все още са живи, щяха да използват всички необходими средства, за да ги измъкнат. Ако имаше възможност да спасят РОЦ, щяха да го направят. В противен случай щяха да го унищожат. Ако се наложеше да убиват хора, за да постигнат която и да е от тези цели, полковникът нямаше да се колебае.

Когато двамата със сержант Грей свършиха, Огъст сложи слънчевите си очила. Не беше участвал в бойна мисия още от Виетнам, но сега бе готов. Впери поглед през гъстата гора към мъгливите планини в далечината. Някъде там държаха в плен Майк Роджърс. „Страйкър“ щеше да го спаси. А ако най-старият му приятел беше мъртъв, полковникът бе готов да направи още нещо.

Лично щеше да очисти кучия син, който беше убил генерала.