Серия
Истории от Последното измерение (1)
Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Издание:

Делиян Маринов

Истории от Последното измерение

Книга първа: Пътуване през спомени (част едно)

 

Българска

Първо издание

 

Редактор: Нели Господинова

Рисунка на корицата: Лиляна Семкова

Дизайн на корицата: Рубен Лазарев

Редактор (ел. версия): Весислава Савова

 

ISBN 978–954–311–125–1

Печатни коли 14

Формат 84×108/32

София, 2013 г.

 

Издателство Весела Люцканова

http://www.vessela.eu

e-mail: [email protected]

Печат: Полиграфюг АД

 

 

Издание:

Делиян Маринов

Истории от Последното измерение

Книга първа: Пътуване през спомени (част две)

 

Българска

Първо издание

 

Редактор: Ралица Николова

Рисунка на корицата: Лиляна Семкова

Дизайн на корицата: Рубен Лазарев

Редактор (ел. версия): Весислава Савова

 

ISBN 978–954–311–133–6

Печатни коли 10

Формат 84×108/32

София, 2014 г.

 

Издателство Весела Люцканова

http://www.vessela.eu

e-mail: [email protected]

Печат: Полиграфюг АД


Последното Измерение

Въведение в света

… В него устройството бе запланувано така, че само Животът и всичките му блаженства да властват над съществуващите раси и народи.

Ето защо, в това последно измерение съществуваха единствено богове, символизиращи естествения и непорочен кръговрат на самия Живот. Това бяха петимата Зити — на Прераждането, на Кръвта, на Изцелението, на Природата и на Магията.

Не съществуваха Божества на злото, войната и бунта. Защото в това Последно Измерение трябваше да царува единствено Животът, за да бъде запазен вовеки.

 

В началото Великите Зити създадоха земята, която нарекоха Сявасугда. Тя беше реплика на тяхната материя. Създателите вградиха частица от себе си във всичко материално и нематериално, духовно и отвъд духовно.

За да могат, обаче, да управляват по-добре делата и равновесието в Последното Измерение, Зитите създадоха Аморфидите и Аморфериите. Първите, за да свързват подизмерението на мъртвите с това на живите. Вторите, за да свързват подизмерението на Божественото със самата земя.

Аморфидите помещаваха свое лично подизмерение, където спяха, докато някой жив не умреше и душата му нямаше нужда от това да бъде съпроводена към подизмерението на Мъртвите, където да е в покой, очаквайки Великия Зит на прераждането да я върне в Сявасугда в друга форма на екзистенция. Когато биваха призовани, Аморфидите приемаха формата на някое случайно избрано животно — най-често гарвани, лешояди и котки, — което суеверните смъртни свързваха с различните си вярвания. Аморфидите, обаче, можеха да бъдат призовавани и от добри магове или ясновидци. В повечето случаи пратениците на Зитите сами избираха дали да последват това призоваване, като откликваха най-вече на по-могъщите заклинатели.

От своя страна, хората, успели да ги повикат, ги използваха, за да общуват посредством тях с някой мъртъв, тъй като аморфидите успешно свързваха подизмерението на загиналите с това на все още живите.

Доста често се случваше някои аморфиди да станат доброволно компаньони на някои магове, особено когато се изморяваха от това само да спят. Аморфериите бяха също пратеници на Великите Богове, но не притежаваха свое собствено подизмерение като Аморфидите. Самите аморферии скитаха по земята в човешки облик, но бяха дълголетни. Тяхната задача бе да влияят на човешката природа по такъв начин, че да клони към доброто, към нравствеността и порядките. Аморфериите трябваше да учат хората на добродетели и вяра във Великите Зити. Така Последното Измерение щеше да бъде съхранено и опазено от саморазрушение. Зитите само трябваше да контролират двойствената природа на хората и да ги връщат винаги в правилния път, когато се налагаше. А аморфериите бяха най-добрият инструмент. И доброто щеше да бъде запазено завинаги в този свят.

Но се случи така, че Боговете не предвидиха нещо много важно. И сгрешиха…

 

… Давайки човешки лик и отчасти съзнание на Аморфериите, Великите Зити забравиха да изолират онова човешко качество, което най-често караше злото да покълне в сърцето. Завистта.

Постепенно, докато обикаляха из Сявасугда, Аморфериите започваха да осъзнават, че другите пратеници на Боговете — Аморфидите — ги превъзхождат.

Те имаха собствено лично подизмерение, можеха да приемат различна животинска форма. Сякаш Аморфидите бяха любимците на Зитите, а аморфериите — низвергнати и наказани с това да обитават човешка форма.

Потънали в безгранична завист и гняв, Аморфериите се обединиха един по един и решиха да се опълчат на Зитите. Ето защо, тайно от Боговете, съществата започнаха да разпространяват грешни вероизповедания и идеи. За няколко века, различните раси в Сявасугда започнаха да се кланят на различни идоли — на омразата, съперничеството, войната, покварата и извращенията.

Появиха се и множество различни религии. Но за да бъде хаосът още по-пълен, Аморфериите подклаждаха пряко враждата между вероизповеданията. После хората забравиха за Великите Зити и повярваха или във фалшивите религии, или, още по-лошо, не вярваха в нищо.

А вярата в Живота и Надеждата бяха отритнати от сърцата им, вечно двоумящи се и стоящи на границата между доброто и злото.

Това беше грехопадението на Последното Измерение.

А Великите Зити, които късно осъзнаха какво се бе случило, отслабнаха неимоверно…

… И бяха пленени и оковани от Аморфериите, които като ги затвориха в различни части на света, започнаха бавно и решително да абсорбират божествената им есенция и материя.

А когато успееха да погълнат цялата мощ на Великите Зити, Аморфериите щяха да станат като тях и да се заемат с Аморфидите, като в крайна сметка заличат всичко и всички.

Този момент щеше да дойде рано или късно. Времето нямаше значение, защото нито хората, нито преданията помнеха кои са Великите Зити и как е устроен светът им…

Макар изненадани в последния момент и покорени, Петимата Богове успяха да реагират по някакъв начин и да оставят частица Надежда за Последното Измерение. Всеки един от зитите заключи част от есенцията си във вълшебна сфера, изпращайки я на земята при различните раси.

Така в Сявасугда бяха разпръснати: Камъкът на прераждането, Камъкът на изцелението, Камъкът на кръвта, Камъкът на природата и Камъкът на магията.

Зитите се надяваха, че когато Аморфидите разберат какво е станало и бъдат пробудени, ще потърсят вълшебните сфери и с тяхната сила ще намерят Великите си Създатели и ще ги освободят…

 

Случи се, обаче, нещо непредвидено.

Тъкмо Епохата на Грехопадението беше в кулминацията си, когато камъкът на природата, запратен към Сявасугда, се разпръсна на четирите основни елемента на природата — вода, въздух, огън и земя. Тези части бяха успешно намерени от четири различни Аморфида. Съществата, обаче, съществуващи в изменен свят, подчинен на човешките недостатъци, също бяха изгубили силата си.

Така четирите Аморфида, вместо да се обединят, започнаха да воюват помежду си. Всеки един желаеше сам да завладее и обедини частите на сферата и да бъде герой в очите на Великия Зит на природата.

Така Епохата на грехопадението премина в Епохата на Катаклизма — ужасяващи времена на природни стихии, които за малко да унищожат Сявасугда. Времена, в които злата природа на расите се доразпали още повече. Времена, в които, доволни от случващото се, Аморфериите, скрити в най-недостъпните части на Измерението, продължаваха да изсмукват есенцията на Боговете.

За щастие, от дългата борба, четирите Аморфида изгубиха енергията си и се оттеглиха в своето измерение, където да съберат сили за вбъдеще.

Тогава Сявасугда успя да си отдъхне, макар и за малко. Време, през което се родиха и умряха множество поколения хора, неподозиращи за случващото се. Епохата на Катаклизма доведе на жителите на Последното Измерение урагани, пожари, потопи и земетресения и така подреди събитията в света, че множество народи се преселиха на други територии, търсейки по-добър живот.

След това настъпи следващата Епоха, тази на Трите Камъка.

В нея бяха намерени и използвани сферите на прераждането, изцелението и кръвта.

Само, че не от Аморфиди, а от хора, които, неразбиращи напълно есенцията на магическите камъни, ги използваха за човешките си цели.

Камъкът на Изцелението беше намерен от магьосник-пътешественик, бягащ от бедствията в собствената си страна и следван от оцелелия й народ. Мъжът, неподозиращ за истинското значение на Камъка и разгадал само част от силите му, реши да го използва за своите дела, които, за радост бяха в добра насока. В новообразуваното Кралство силата на Камъка спомогна за създаването на Школите на Изцелението. И тъкмо хората там започваха да се обръщат, макар и бавно към доброто, когато беше намерен друг камък — този на Прераждането, наричан още Камъкът на Живота…

… Уви, Камъкът на Прераждането бе намерен от зъл човек, който, познаващ добре язвите в процъфтяващото ново Кралство, реши да използва силата на божествения артефакт със зли намерения и мисия…

… Така започва и настоящата история…

В петата епоха на Последното Измерение. Епохата на трите Камъка…