Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Satanic Bible, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 43 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
jeims (25.09.2007)

Член 18
от Всеобщата Декларация за Правата на Човека

„Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужения и ритуали.“

УВОД
към Българското издание

През 1993 г. издателска къща „Водолей“ публикува книгата „Зад маската на юношеския Сатанизъм“ на Джойс Мърсър, набожна американка, която все пак прави разлика между Сатанизъм и психопатология. Малко след това книгата бива забранена от Министерството на Просветата. Един новоизлюпен демократ се похвали по БНТ как Министерството действало по-благоразумно от Светия синод по отношение на сектите. Ето, въпросната книга била против сектите, но давала прекалено много информация за опасни секти и за да се избегнело сеене на по-нататъшни вражди книгата просто била спряна. Благодарим за вниманието, но…

Сектантство и Сатанизъм? Звучи ужасно за промития от масмедиите мозък, но има ли нещо по-нелепо и по-абсурдно от поставянето на знак за равенство между тези две неща? Сатанизмът от една страна, винаги е бил тайното верую на индивидуалиста (доколкото се е осъзнал като такъв) и не може да има нищо общо с някаква стадна форма на социализиране. Християнството, от друга страна, преди да се превърне в политическа идеология, е било просто една секта на юдаизма и нищо повече. Съвременното „Вещерство“, което се счита за продължител на древната езическа традиция, отхвърля Сатанизма като страничен продукт на Християнската Църква. Да, Християнската Църква определено е спомогнала за обединението на цялата езическа „опозиция“ под егидата на Сатаната. Разбира се, имало е и все още има психопати, които почитат християнския „Дявол“ и вярват, че са се посветили на „Злото“. Това не е далеч от истината, като се има предвид, че подхранват една загиваща догма и правят услуга на най-зловещия диктатор на нашето време — общественото мнение. Това са просто нещастни жертви на църковната пропаганда или на нейния достоен заместител в по-нови времена — средствата за масова информация.

Независимо от цялата тази истерична маймунска врява около Сатанизма, Пътят на Лявата Ръка винаги е съществувал паралелно на всяка институционализирана религия или култ. С каквито и прозвища да са го заклеймявали през цялата човешка история, Пътят на Лявата Ръка винаги е бил трън в очите на всички духовни и политически пастири навсякъде по света. Това са хората, които отказват да вървят в крак със Стадото — от угояване към заколение. Това са личностите, които не живеят по предписания и разписания, защото са господари на себе си и могат сами да определят съдбата си. Това са тези, които успяват да осъществят желанията и мечтите си още докато са живи. Те не служат на „Доброто“, нито на „Злото“, но могат да си служат и с двете, ако е необходимо. Те служат само на себе си — те са себе си. Те никога не са били, не са и няма да бъдат лесна плячка за „ловците на вещици“, защото съвсем не са беззащитни и могат да разпростират влиянието си доста надалеч — ръцете им са достатъчно дълги. Тяхната проста тайна е, че следват законите на собствената си природа, а не тези, измислени от хора, които дори и себе си не могат да управляват. Основната разлика между тях и останалите им човешки събратя е, че където и да се намират, те интензивно се забавляват. Въпреки някои формални ограничения, на тях определено им харесва да са на Земята.

От незапомнени времена Човек е променял концепциите и законите си, но собствената му природа се е подчинявала и продължава да се подчинява единствено на закона на джунглата. Малко или много всеки осъзнава този факт. За тези, които се отвращават от животното в себе си, това звучи ужасно. Този, който напълно осъзнава този факт, не може да възприеме на сериозно Президента, Папата и ООН.

Човечеството се състои от индивиди, а не от маси. Божествот на някои от тези индивиди се нарича Сатана — архетипа на човека-магьосник, оцелял сред останалите зверове и боговете и богините на своята раса по свой образ и подобие. Сатаната също е и Тъмната сила на Вселената — черния вакуум между звездите и елементарните частици на материята, всепораждащата и всерушащата сила, позната на човечеството от най-дълбока древност, но откликваща само на тези, които най-убедително са я призовавали — на шаманите, на жреците, на вещиците и чародеите, на откривателите и авантюристите, на магьосниците и творците от всички времена, на тези, които действат като катализатори за човешкия прогрес и еволюция.

След векове анонимност Пътят на Лявата Ръка излъчи един свой „официален говорител“ в лицето на Антон Шандор Ла Вей, който с прости слова и силни дела най-сетне обясни на изплашения свят за какво всъщност става дума. Понякога истината е толкова проста, че никой не иска да я забележи — защото сме свикнали да мислим сложно и да не живеем в телата си, т.е. да се самозалъгваме. Сатаната е архетипът на Зверо-Човеко-Бога, живял в онези далечни праисторически епохи, когато Човечеството не е страдало още от шизофреничното раздвоение между дух и материя, тяло и ум и т.н., тогава, когато човек е бил единен в мислите и действията си. Сатанинската Библия на Ла Вей пробужда този архетип у тези, у които може да бъде пробуден. Да си Сатанист означава просто да бъдеш сто процента себе си, че и нещо повече. 666 е кабалистичният код за това ниво на съзнание. Сатанинската Библия, обаче, няма нищо общо с многоучените и многословни писания на Алистър Кроули, чийто Закон „Прави каквото искаш“ се приема с хиляди уговорки и се тълкува от страхливи интелектуалци в светлината на Евангелието. Сатанинската Библия няма нищо общо с моралните поучения на т. нар. „Вещерство“, чиито представители са романтични лелички с незадоволени сексуални мераци, които се преживяват като приемници на старата езическа традиция, а всъщност пеят старата морална песен на нов глас.

Сатанинската Библия дава някои доста мощни магически оръжия в ръцете на читателя. Единствената препоръка е те да се използват стратегически — магьосникът трябва да действа като главнокомандващ преди сражение, т.е. да има план. Изисква се и умение за насочване на емоционалната енергия — колкото трябва, където трябва, когато трябва и както трябва. Естествено, Черните Изкуства са опасни за профана. Профан е всеки, който тръгва да се занимава с магия без да е наясно с мотивацията си. Природата, както казва Кроули, не приема извинения: „Ако по погрешка пиеш отрова вместо вино, грешката няма да ти спаси живота“. Трябва обаче, да се действа вероломно и от сърце — в един свят, където насилието и произвола се прикриват зад законността и морала, магията може да бъде последното оръжие на индивида. Както е било през Средновековието. Оттогава насам твърде малко неща са се променили в човешката природа. Само дето Църквата е заменена с Телевизията.

Някога Българският народ е дал своя принос в съпротивата срещу натрапената по политически причини чужда религия, която била чужда и на всички останали европейски народи. Ересите, породени по нашите земи, са освободили много умове по света. Тези, които считат националния ни дух за неразривно свързан с Християнството, нека си припомнят този исторически факт — писмото на папа Николай I Велики до цар Борис I през 866 година:

„Вие ни съобщавате, че сте покръстили поданиците си въпреки тяхното несъгласие, поради което избухнал бунт, заплашващ вашия живот. Хвала вам, защото сте укрепили авторитета си, като сте заповядали да избият заблудените овце, отказващи да влязат в кошарата. Вие не сте сторили никакъв грях като сте проявили такава свещена жестокост; напротив, заслужавате похвала, защото сте унищожили враговете, които не са пожелали да влязат в лоното на Апостолската църква и по този начин сте отключили Царството Небесно за подвластните ви народи. Нека царят не се бои от убийства, ако те могат да държат поданиците му покорни и да ги подчинят на Християнската вяра! Бог ще го възнагради за греховете на този свят във вечния живот.“

Методите, по които се налагат политическите идеологии, са били винаги едни и същи — както през IX век, така и през XX век. Масови убийства… в името на някакво си „добро“! Някой някога да е чувал за масово клане, извършено в името на „злото“? Това неизменно са били „злите“, които са били изтребвани: злите езичници, злите еретици, злите евреи, злите комунисти, злите фашисти, злите монархисти, злите капиталисти и въобще злите… Изглежда „Смърт на злото!“ е бил девизът на обществото през цялата човешка история!

И накрая, по въпроса за човешките жертвоприношения — тези, които много обичат да вярват на пропагандата за този „любим спорт“ на Сатанистите — нека си направят психологическо изследване, за да проверят дали все пак подобна тенденция не съществува в тях самите.

 

Приятно четене!