Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пърси Джаксън и боговете на Олимп
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Demigod Files, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 51 гласа)

Информация

Сканиране
midnight_sun17 (2015)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Рик Риърдън. Досиетата на героя

 

Корица: Мека

Формат: 13×19

Страници: 128 черно-бели

ISBN: 978-954-270-574-1

История

  1. — Добавяне

Интервю с Анабет Чейс, дъщеря на Атина

Ако можеш да построиш нова сграда в лагера, каква ще е тя?

Анабет: Толкова мило от ваша страна, че попитахте. Нуждаем се от храм, спешно. Все пак сме деца на боговете на Олимп. Невероятно е, че още нямаме монумент, посветен на родителите си. Аз бих го разположила на Хълма на нечистокръвните. Ще го конструирам така, че всяка сутрин слънцето да осветява прозорците му и да очертава различен божествен символ на пода. Например, един ден орел, на другия — сова. Ще има статуи на всички богове, разбира се, както и места за приношения. Ще направя така, че да има перфектна акустика, като залата „Карнеги“, така че да си правим състезания по свирене на лира или флейта. Мога да продължавам още и още, но съм сигурна, че вече сте схванали идеята ми. Според Хирон за осъществяването на този проект ще трябва да продадем четири милиона камиона, пълни с ягоди. Според мен обаче си струва!

 

Освен вашата майка, кой от боговете на Олимп смятате за най-мъдър?

Анабет: Нека помисля… да ви кажа, при цялото си уважение към тях, боговете на Олимп не са известни с мъдростта си. Все пак Зевс, по свой начин, е мъдър. Запазил е семейството си цяло за четири хиляди години, а това никак не е лесно. Хермес е много умен, веднъж дори е заблудил Аполон, който също не е глупав. Винаги съм се възхищавала на Артемида. Тя не прави компромиси с убежденията си и живее живота си както намери за добре, вместо да спори с другите на Олимп. И понеже прекарва доста време в света на смъртните, разбира нещата. И понятие си няма от момчета обаче. Е, предполагам, че никой не е съвършен.

 

От всичките си приятели в лагера на нечистокръвните, кого би искала редом до себе си в битка?

Анабет: А, Пърси, разбира се. Няма място за сравнение. Е, вярно е, че понякога ме дразни, но можеш да разчиташ на него. Той е храбър и се бие много добре. И обикновено, ако ме слуша какво му говоря, печели.

 

Знае се, че често наричаш Пърси „водорасляк“. Коя негова черта те дразни най-много?

Анабет: Е, не му казвам така, защото е гений! Не че е глупав, дори е доста интелигентен. Понякога обаче се държи като кръгъл идиот. Не знам дали не го прави, само за да ме дразни. Има толкова хубави черти. Храбрец е. Има чувство за хумор. И изглежда много добре, но да не сте посмели да му го кажете.

Докъде бях стигнала? А, да. Та, той има хубави черти, но понякога е толкова… невъзприемчив! Точно това е думата. Имам предвид, че не забелязва съвсем очевидни неща, например това как се чувстват хората. Независимо дали му правят намеци, или са направо откровени. Какво? Не, нямам предвид някой или нещо конкретно! Говоря принципно. Защо всички си мислят, че… ох! Забравете.