Ричард Осбърн
Първичен инстинкт (1)

Пролог

Приглушена музика долиташе от блестящия компакт плеър до прозореца на спалнята. Зад стъклата се развиделяваше бавно. Здрачът над Сан Франциско отстъпваше на ясната утрин, нещо необичайно за този прочут с мъглите си град.

На широкото месингово легло беше се изтегнал Джони Боз, мъж с пари, а също и с вкус, обаче не само добър — той ценеше изкуството, музиката и небрежния лукс, но и по-различни неща. Харесваха му наркотиците, обичаше да го връзват, падаше си и по сбъркани жени.

Жената, възседнала голите му гърди, беше много красива. Дълги руси коси обвиваха голите й рамене, изваяните й гърди се полюшваха като зрели плодове над лицето му и той ги ловеше с жадните си устни.

Жената сведе глава над устата му и го целуна алчно, езикът й се стрелна напред, той го засмука дълбоко. Тя изпъна ръцете му нагоре, издърпа изпод възглавницата бял копринен шал и омота китките му, а сетне ги завърза за месинговата рамка. Мъжът се задърпа, притворил сладострастно очи.

Тя се плъзна надолу, той нахлу в нея с едно-единствено дълбоко движение, бедрата й прилепнаха към хълбоците му. Той напираше, дълбаеше я, вклиняваше се в тялото й, поел цялата му влажна тежест.

Бяха отдадени изцяло на мига, повлечени от горещите вълни на наркотичната си страст. Тя се оттласкваше и връщаше, затворила очи, извила гръб, притиснала бедра към него, с настръхнали и твърди гърди.

Той усети дълбоко в себе си надигащия се оргазъм, отметна глава и откри бялата си шия, зинал в безмълвен стон, извъртял очи, загърчи се в сладостна болка, заби нокти в коприната, която стягаше ръцете му.

Беше дошъл нейният час. Сребристо сияние разцепи мрака, блесна стоманен шип, остър и смъртоносен. Дясната й ръка замахна бързо и неумолимо, острието прободе бледия му гръклян, бликна алена кръв. Той се замята диво между болката на бързата, мъчителна смърт и разтърсващата агония на оргазми.

Отново и отново ръката замахваше към шията и гърдите му, изпод острието пръскаше кръв. Кремавите постелки поаленяха. Той издъхна, вливайки тялото и душата си в нея.