Софокъл
Аякс (8)

Трети епизод

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Приятели, ще съобщя най-важното:

току-що дойде Тевкър от мизийските

скали^[21]. Но щом се приближи до царската

палатка, с хули хората го срещнаха.

Да, още отдалече, щом го зърнаха,

събраха се край него и отвсякъде

със хулни думи те го заобсипваха.

Наричаха го брат на полуделия

изменник на войската. Вече нямало

какво да пречи да го смажат с камъни.

И стигнаха дотам, че всички мечове

от ножниците мигом се изтеглиха.

Но щом върха достигна, стихна разпрата,

когато стари хора се намесиха.

Но где е царят, да му съобщя това?

Аз трябва всичко да вестя на властните.

 

ХОР

Излезе преди малко. Нови планове

запрегна в променената си мисъл той.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

О — о̀! О — о̀!

Дали ме прати късно изпращачът ми

на път, или съм закъснял самият аз?

 

ХОР

Какво от всичко нужно е пропуснато?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

За него Тевкър каза — вън от шатъра

да не излиза, докато пристигне той.

 

ХОР

Излезе, ала с най-полезен помисъл —

отново да се помири с безсмъртните.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Това е глупост — ако прорицателят

Калхас е дал правдиви предсказания!

 

ХОР

Какви? Какво е твоето известие?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Узнах това, случайно бях на мястото.

От сбраните на царско съвещание

Калхас излезе, скритом от Атридите,

и сложи дружески ръка в десницата

на Тевкър; каза му — по всички начини

да задържи сега, през този светъл ден,

в палатката Аякс, да го не пуща вън,

ако желае да спаси живота му.

Че гневна го преследва само този ден

Атина, както каза ясновидецът.

Че боговете вкарват в тежки бедствия

незнаещите разум и умереност,

които — тъй говореше гадателят —

са люде, а не мислят като люде.

Аякс показал своето безумие

на тръгване, когато слушал бащини

съвети. „Сине, побеждавай с копие —

мълвял баща му, — но и с помощ божия!“

А той отвърнал самохвално, глупаво:

„Та с боговете, татко, и нищожният

човек би победил! А аз, уверен съм,

без тяхна помощ бих спечелил славата!“

Тъй, дръзко, отговорил той. А втори път,

когато го подбуждала богинята

да вдигне към врага пестници кървави,

отвърнал й с ужасна, непростима реч:

„Царице, стой до други от аргивците!

Врагът не ще огъне редовете ми!“

С такива думи той спечели страшния

Атинин гняв — не знаеше умереност.

Но ако той е жив сега, ний може би

ще бъдем с бога негови спасители.

Тъй рече жрецът. Тевкър още този час

при тебе ме изпрати с поръчение

да го опазиш. Иначе — загинал е

Аякс, ако пророкът казва правдата.

 

ХОР

Текмесо бедна! О, живот страдалчески!

Ела и чуй словата на вестителя.

Пресече ме! Без радост е сърцето ми!

 

ТЕКМЕСА

Защо пак мене, клетата, извиквате?

Едва-що спря безкрайното страдание.

 

ХОР

Изслушай този мъж, дошъл с известие

за участта на царя! Ах, ужасно е!

 

ТЕКМЕСА

Уви, какво вестиш? Нима загиваме?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не зная твоята съдба, но страх ме е

за царя, ако е отишъл някъде.

 

ТЕКМЕСА

Да, вън е. Чакам трепетна словата ти.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

За него Тевкър заповяда в шатъра

да го държите, да не го оставяте.

 

ТЕКМЕСА

Къде е той? Защо е тая заповед?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ще дойде подир миг. Това излизане —

бои се той — за него ще е гибелно.

 

ТЕКМЕСА

О, бедна аз! Но от кого узна това?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

От жреца, от сина на Тестор, — в този ден,

във който смърт или живот ще вкуси той.

 

ТЕКМЕСА

О, скъпи, подкрепете ме в бедата ми!

По-скоро нека дойде Тевкър! Бързайте!

Към запад вий, а вий — към изток тръгвайте,

дирете го в съдбовните му пътища!

Разбрах сега, че съм била измамена,

че старата му обич е изчезнала!

Дете, какво да правя? Ах, не ще стоя,

ще ида, дето мога, и самата аз!

Да тръгнем незабавно, ако искаме

да го спасим, когато дири гроба си!

 

ХОР

Готов съм да вървя и към словата си

прибавям бързината на нозете си.

 

АЯКС

Тъй най-добре ще ме прониже мечът ми —

като че всичко е докрай обмислено!

Дарен ми е от Хектор, най-омразния,

най-първия ми враг между чуждинците.

Забит е тук, във вражи край, под Ѝлион,

изострен е в железоядни камъни.

Забит в пръстта и тъй добре затъпкан е,

че с бърза смърт ще ме дари приятелски.

И тъй, готов съм. Отсега — тъй, както е

и редно, — Зевсе, първи помогни ми ти!

Не ще те моля за големи милости.

Прати вестител да обади злата вест

на Тевкър. Той да вдигне мен, прострения

връз този меч, облян от струя кървава,

за да не ме съзрат и хвърлят моите

врази на псета и пернати хищници.

Това желая, Зевсе! И ти, Хермесе,

водителю подземен, дай ми кротък сън,

след като скоча бързо и стремително

и в този меч разкъсам слабините си!

На помощ викам днес и приснодевите,

които гледат всички людски бедствия —

суровите и бързоноги фу̀рии^[22] —

да видят как загивам от Атридите!

И нека зле, с ужасна смърт злодеите

погубят те! И както гледат моето

самоубийство днес, така от своите

най-мили хора да умрат и двамата!

Елате вие, бързи възмездителки,

разете, не щадете всенародната

войска! Ти, Фебе, бродиш из просторите

с кола. Когато видиш мойта бащина

земя, задръж за миг златокованите

юзди! За теглилата ми, за края ми

вести на стар баща, на клета майчица!

Когато чуе тая вест, тя, бедната,

ще огласи града ми с вопъл горестен.

Но няма нужда от напразни плачове!

Аз трябва да се заловя за работа.

О, Смърт, о, Смърт, ела ме погледни сега!

Но тебе аз и в ада ще приветствувам.

Не, тебе, светлина на този ясен ден,

и Хелиос, коларя, призовавам аз

за сетен път сега и вече никога!

О, слънце! Вий, поля свещени в родния

мой Саламин, и ти, огнище бащино!

Прославена Атино, вий, приятели!

Реки, полета, илионски извори!

Зова ви днес: прощавайте, хранители!

Това Аякс ви казва за последен път,

а другото ще кажа там, при мъртвите!