Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Αἴας, 450 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Софокъл. Трагедии

ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013

Превод от старогръцки: Александър Ничев

Редактор: Иван Гранитски

Коректор; Валерия Симеонова

Художник: Кънчо Кънев

ISBN: 978-954-09-0765-9

 

Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5

Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година

История

  1. — Добавяне

Трети стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

        Имат ли край, кога най-подир

        тези безкрайно тежки години ще спрат?

        Те ми носят безбройни)

беди и скърби от страхотни сражения

в просторните поля на Троя —

позор и гибел за Елада!

 

Първа антистрофа

 

        По-рано, ах, да бе отишъл

        в ширния свод или пък в огромния ад

        онзи[29], който научи

Елада да воюва с проклети оръжия!

Беди, прамайки на беди!

Че колко хора той погуби!

 

Втора строфа

 

        Нито с венци[30],

        нито с дълбок

        пълен съсъд

        той ме дари —

        той ми отне

        тяхната сладост!

        Ни флейти със звук

        сладък — уви,

        бедният аз! —

        ни радостта

        в нощния час!

Пресекна любовта, ах, любовта, горко ми!

А изоставен аз лежа

        с вечно влажни коси

от едри капки роса,

        спомен от скръбната Троя!

 

Втора антистрофа

 

        Да, а преди —

        мрак страховит,

        вражи стрели!

        Ала Аякс,

        мощният цар,

        щит бе за мене!

Но днес го срази

        зло божество.

        Кой ли, ах, кой

        радост сега

        ще ми даде?

Сега да бъда там, където над морето

стърчи обрасъл шумен нос

        над сунийския бряг[31]!

Оттам да поздравя

        виком свещена Атина!

Бележки

[29] Онзи — не определена личност, а изобщо онзи неизвестен човек, който пръв научил гърците да воюват.

[30] Когато пирували, атиняните слагали на главите си венци.

[31] Сунийският бряг — на Сунион, нос в Атика.