Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (1)

Глава 1

Маями, Флорида

2002 година

Ария и Анн се наслаждаваха на 14-тия си рожден ден. Родителите им им бяха обещали да го прекарат в лунапарка, което беше любимото им място. Независимо колко много се страхуваха за безопасността на необикновените им безценни момичета, те не можеха да им откажат. За тяхно щастие не се бе случило нищо, което да помрачи празника им, а и двете не разбираха напълно защо родителите им толкова се притесняваха.

Момичетата от часове дебнеха родителите си с надеждата те да отклонят поглед, за да могат да се качат на най-интересната за тях атракция тук — влакчето на ужасите. И ето, че това се случи. Родителите им се заговориха с познати, а момичетата бързо тръгнаха към желаното влакче.

Наредиха се на опашката, но когато продавачът на билетите ги погледна, веднага им отказа, тъй като бяха под допустимата възрастова граница. Ария обаче го погледна втренчено право в очите. Без повече възражения и забравил, че току-що им бе отказал, той им подаде два безплатни билета.

Сестрите се запътиха към влакчето. Заеха две от местата в купенцето за четирима. Докато оглеждаха съседните седалки, две момчета с объркани изражения тихо се настаниха срещу тях на свободните места. Момчетата си размениха бързо някакви странни знаци и предизвикаха интерес у момичетата.

— Не сте ли прекалено малки, за да сте тук? — попита ги едното момче със сини очи и черна коса.

— Не, не сме — отговори му Ария и извъртя очи.

— Така ли? — попита ги другото с кафявите очи и кестенява коса.

— Така! — отвърна надменно Анн.

И четиримата замълчаха, но продължаваха да се гледат изучаващо. Влакчето тръгна и девойките трябваше да си признаят, че им се разтрепериха мартинките, а момчетата срещу тях не само че бяха спокойни, но изглеждаха и страшно отегчени. Много странна двойка бяха тези момчета. Нещо човъркаше отвътре Анн, която ги изгледа изучаващо и попита:

— Със сестра ми се чудехме за кой път се возите на това чудо?

— Достатъчно — отговори й синеокия, без дори да я погледне.

Когато влакчето спря, изплашените момичета побързаха да слязат. Отвън обаче ги чакаха родителите им, а вида на майка им, нервното й потропване с крак не предвещаваше нищо добро. Ария бутна с лакът сестра си.

— Загазихме, мама е бясна!

— И то много. Не ми се мисли какво ще последва — направи физиономия Анн.

След девет години

Ария и Анн се гледаха в огледалото, беше 23-тия им рожден ден. С всяка изминала година ставаха все по-красиви. Макар да бяха еднояйчни близначки, Ария имаше сини очи, а Анн — зелени, но и двете имаха прекрасни дълги, начупени руси коси.

Бяха наели една от най-големите дискотеки в града само за тях и най-близките им приятели. Родителите им, както винаги, се притесняваха за тях, но този път знаеха защо. Понякога дори самите момичета се притесняваха. А и нямаше как да не са, все пак бяха дъщери на вампир и върколак, а съюзите между двете раси бяха забранени и децата биваха убивани, тъй като никой не знаеше какви способности можеше да притежава един хибрид. Но за щастие или не, случая при двете бе различен. Те не бяха хибриди. Просто едната от тях бе вампир, а другата — върколак.

Момичетата се облякоха подобаващо за случая, казаха „чао“ на родителите си, качиха се в новата кола на Ария и потеглиха.

След десетина минути пристигнаха и бяха посрещнати от всичките си приятели. Дискотеката, както се бяха разбрали, бе изцяло на тяхно разположение.

И купона започна. Бяха претрупани с подаръци. Хубавото беше, че те не получаваха еднакви подаръци, въпреки че бяха близначки. Всичко бе страхотно и изпипано до последния детайл. И точно в разгара на купона, се чу тътен и музиката спря. Двете изтичаха да видят какво става, следвани от гостите им. Когато стигнаха мястото, откъдето дойде звука, всички се спряха като заковани.

Бившият им приятел, с когото излизаха преди няколко месеца, и който така и не разбра, че са две, бе на земята, а над него се бяха надвесили две непознати момчета. Приличаха си като две капки вода.

Момичетата реагираха незабавно, като Ария скочи върху единия и му се озъби с красивите си и ужасно остри вампирски зъби, а Анн повали на земята другия и му изръмжа заплашително. Точно сега не искаше да си съсипва роклята като се превръща във вълк. Ария за секунди телепортира четиримата в кабинета на собственика, за който предварително знаеха, че е празен.

— За какво по дяволите беше това? — изкрещя тя, без да прибере зъбите си.

— Опита се да ни убеди, че за да бъдем тук, ни трябва покана — каза й едно от момчетата.

— Така е — отвърна Анн и се засмя. — Мисля, че ние много добре знаем кого сме поканили на рождения си ден.

— Е, честито щом така казваш — пренебрежително и с непукистки тон се включи и другият.

Ария не можеше да повярва на наглостта им. Не стига, че се бяха натресли на рождения им ден, но и се правеха на важни.

— Нагъл си, знаеш ли? — възмути се Ария.

— Семейна черта. Предава се по наследство — отвърна й той със страшно спокоен глас и насмешка в очите.

Това преля чашата на търпението й. Точно днес, някакви задръстеняци нямаше да й се надуват и да провалят празника им.

— Имате точно три секунди да се изнесете или днес ще ядем шифтърско! — каза Ария още по-ядосано.

— Да, ноктите ми и без това се нуждаят от подостряне — се включи и Анн със злобна усмивка.

Обаче момчета се изправиха светкавично и награбиха рожденичките да ги целуват. Стреснати от внезапните действия на младежите, момичетата се съпротивляваха с всички сили. Но кой да предположи, че шифтърите са по-силни от тях. Внезапно, както започнаха целувките, така и престанаха. Анн гледаше в захлас момчето пред нея, а Ария мъркаше доста шумно.

— Добре, може да останете, но си искам подаръка — каза Ария на момчето пред себе си.

Двамата натрапници се усмихнаха и казаха едновременно:

— Става! — и се запътиха към купона.

Близначките се чудеха какво бе станало току-що. Не знаеха защо позволяваха на нахалниците да останат, но в момента като че ли не ги и интересуваше особено. Оправиха тоалетите си и се присъединиха към другите, като без да искат непрестанно следяха с очи двамата непознати.

Вече в малките часове, след здравия купон, всички се бяха разотишли, с изключение на двамата непознати. Четиримата бяха сами в дискотеката. Като домакини близначките трябваше да си тръгнат последни, но те решиха, че направения вече компромис към двамата натрапници е достатъчен. Нямаше да притесняват повече родителите си заради тях и се запътиха към изхода. Но в последния момент единия младеж им направи предложение с предизвикателен тон.

— Какво ще кажете да излезем по двойки?

— Ние не сме двойка — каза му спокойно Анн, въпреки че вътрешно кипеше.

Ария се замисли за момент и със същия предизвикателен тон отговори:

— Ако толкова искате, намерете ни телефонните номера! — и хвана сестра си за ръката. Доволни от себе си и кикотейки се, двете изчезнаха в нощта.

Една седмица по-късно

Двете момичета скучаеха в хола, чудейки се какво да правят. Но изглежда нямаше никаква надежда да изскочи нещо интересно.

— Каква скука само — каза Ария, докато си вееше с едно ветрило.

— Да, ужасно е! — отвърна Анн и изпуфтя.

— Искам и аз да съм навън, а не да запълвам времето си с глупости. — Ария отпусна ръце тъжно.

— Да, но след като входната врата е заключена, а ти не можеш да ни телепортираш, няма как! — въздъхна Анн.

— Мога да се пробвам. Няма да ми навреди — отвърна Ария с надежда.

— А заклинанието? Забрави ли го? — попита тя сестра си.

— Проклятие! — промълви Ария и се пльосна на дивана. Бе забравила за заклинанието, което преди години майка й бе сложила около къщата им, за да не може дъщеря им, която е вампир, да се измъква, без да я усетят.

— Знам, знам! — отвърна й Анн, като също седна, но върху другия диван.

— Не знам — въздъхна Анн. — Знаеш ли? Поне се радвам, че успях да накарам чистача на басейна да се съблече чисто гол, харесва ми така — рече Ария. — Мисля от сега нататък да поддържаме тази му визия. Ако не мога да се забавлявам навън, то поне нека да го правя тук. Ще бъде много забавно. Нали, сестричке? — продължи тя, като й намигна.

— Да, това беше добра идея! — отвърна й Анн.

И тогава телефона звънна. Тя натисна копчето на високоговорителя и се отпусна на мекия диван. Вероятно бяха родителите им, които отново ги проверяваха, само че когато чу гласа от другия край на слушалката, се изненада. Ария също повдигна учудено вежди.