Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (3)

Глава 3

Срещата премина по-добре от очакваното. Прекараха си чудесно, което момичетата не очакваха. Момчетата бяха много галантни и ги накараха да се чувстват специални. В края на нощта нещата се подредиха така, че Ария бе повече със Зейн, а Анн с Ерик. Вероятно си допаднаха повече.

Дните минаваха, срещите зачестиха и те започваха да се сближават все повече. Ария започна връзка със Зейн, а Анн — с Ерик. Но нещо не беше наред. Ария го усещаше. Да, чувстваше се добре със Зейн, но някак си не беше редно. Не знаеше как да си го обясни, но нещо я притесняваше. Всеки път, когато виждаше сестра си и Ерик, нещо я жегваше. Не знаеше как да го опише. Да не би да беше ревност? Но защо? Тя си падаше по Зейн, нали? Питаше се. Реши да не обръща внимание на това, да се съсредоточи върху Зейн и тяхната връзка.

Дойде Нова година и четиримата решиха да я посрещнат заедно.

 

 

Новата 2012 година

Бяха наели хижа в Алпите, в която те четиримата щяха да посрещнат новата 2012-та година. Всичко бе готово, оставаха няколко, само няколко часа, докато часовника удари 12 часа. Може би посрещането на новата година нямаше да е толкова шумно, както предишните, но момичетата се радваха, че ще я прекарат с приятелите си.

Хубавото бе, че родителите им бяха приели момчетата без много-много да роптаят. Все пак решението беше на Ария и Анн и те трябваше да се съобразят с него. А те избраха да бъдат с момчетата.

Всичко бе готово, сложиха масата и купона започна. Ария наблюдаваше сестра си и Ерик, и незнайно защо, й се искаше тя да е на нейно място. Странно! Та нали момчетата си приличаха като две капки вода? Какво я бе привлякло в Ерик? Забеляза, че Анн я гледа и отмести поглед, но сестра й стана от масата и с поглед я подкани да я последва в кухнята.

— Какво ти става? — попита я тя. — Какви са тези погледи?

— Какво имаш предвид? — отвърна Ария на свой ред, преструвайки се, че не знае за какво става дума.

— Как така нищо? Гледаш мен и Ерик много странно. Искаш ли да ми кажеш нещо?

Ария не искаше да признае какво чувстваше. Винаги споделяше всичко със сестра си, но не и този път. Чувстваше се виновна, че не го правеше, но ако й кажеше, щеше да я нарани. Как можеше да каже на сестра си, че си падаше повече по Ерик, отколкото по Зейн?

— Нищо, мила. Просто не съм се хранила от доста време и се чудех кой от двамата братя да избера, за да си хапна — пошегува се тя и се усмихна на сестра си.

— Споко, мила, разбира се, че Зейн ще го отнесе.

Върнаха се на масата и хапнаха. След малко Зейн стана и се запъти към прозореца. Бе чул вълчи вой, а той много харесваше вълците. Стана и подкани останалите.

— Някой иска ли да потичаме? Нали няма да се чувстваш самотна, ако те оставим най-много за час, мила? — попита той Ария.

Тя поклати шава.

— Няма проблем. Забавлявайте се, аз ще се оправя.

Ерик се изправи и изгледа всички.

— Вие вървете, аз ще остана тук и ще правя компания на Ария.

Но Ария поклати глава в знак на неодобрение.

— Недей, Ерик. Иди и се забавлявай.

Ерик направи физиономия, а Анн и Зейн излязоха. Ерик седна до нея на дивана и я погледна в очите.

— Защо не му каза?

— Да му кажа какво, Ерик? — попита го тя, неразбиращо.

— Че не ти е приятно да оставаш тук сама.

Ария въздъхна силно и отвърна:

— Знаеш ли, не се ядосвам, защото ще ме оставите сама, а защото това е единственото нещо, което не мога да споделя със сестра си и приятелите си. Не мога да се превръщам във вълк и да тичам, защото… съм вампир, а тя върколак.

Ерик се приближи до нея и я прегърна, а това никак не беше на добре, имайки предвид раздвоените й чувства.

— Не съм го изпитвал, но със сигурност и аз щях да се чувствам така. Какво ще кажеш да гледаме някой филм, докато „лапичките“ се върнат. Какво ще кажеш за „Грозната истина“?

— Супер. Обожавам го — каза тя, включи телевизора и ДВД-то и много бързо отиде до кухнята да вземе два пакета пуканки.

— Надявам се да обичаш пуканки.

— И питаш. Давай насам — протегна се той и взе единия пакет. След това седна плътно до нея.

 

 

Изгледаха филма, но от другите двама още нямаше и помен. Минута преди да настъпи Новата година, се обърнаха един към друг и той я попита:

— Нали нямаш нищо против да те целуна навръх Новата година. Все пак така повелява традицията.

И питаш, помисли си тя. Целувай колкото искаш. Няма проблем.

Часовникът удари дванадесет и двамата долепиха устните си, наслаждавайки се на целувката, на която оказа се не й липсваше страст.

 

 

1 януари 2012 година

00:01 часа

Целувката приключи и те се дръпнаха един от друг. Спогледаха се и този път се нахвърлиха един на друг още по-страстно. Не мислеха за нищо, просто се оставиха на чувствата си. Продължаваха да се целуват и когато Ерик повдигна блузата й и бръкна под нея, тя се опита да го спре с думи.

— Ами Анн и Зейн? Не трябва да го правим — каза накъсано тя, защото той не спираше да я целува.

Той спря за момент само, за да й каже:

— Забрави за тях. Точно сега те не са важни. — Целуна я, но отново спря. — Можеш ли да ни телепортираш?

Когато тя кимна, той буквално й нареди:

— Телепортирай ни в спалнята за гости.

Когато се озоваха там, той нетърпеливо разкъса роклята й и бързо свали собствените си дрехи. Нейното бельо последва неговото, а той се взря в очите й и прошепна с натежал от страст глас:

— Нека да те огледам и да се насладя на формите ти, преди да те вкуся.

Ария не можеше да каже нищо, защото бе тотално погълната от своето желание да бъде с Ерик. Искаше го до такава степен, че бе готова на всичко.

Мъжът я бутна на леглото и се намести върху нея. Няколко мъчителни за Ария минути я обсипваше с целувки и ласки, преди да проникне в нея и двамата да се задвижат в синхрон, споделяйки изпепеляващото ги желание.

Може би заради това, че бяха свръхестествени същества, правиха любов доста продължително. Накрая, задоволени и уморени, двамата заспаха прегърнати.

На сутринта чуха тропане и гласове. Зейн и Анн се прибираха. Ария веднага стана и се облече. Ерик се опита да я спре, но тя вече се беше телепортирала в стаята си.

— Мамка му! Мразя това, колко бързи вампирите — ядоса се той.

А Ария вече бе започнала да събира багажа си. Тогава в стаята й влезе Зейн.

— Малко се поувлякохме със сестра ти. Решихме да ловим бели мечки. Съжалявам, скъпа — каза той и се опита да я целуне, но тя се дръпна.

— Знаеш ли, това между нас не се получава. По-добре да продължим, но отделно. Не сме един за друг и моля те, не се опитвай да ме убедиш да остана. Няма смисъл — продължи задъхано тя и след това изчезна. Беше се телепортирала далеч от него.

Зейн бавно слезе в кухнята, а погледът му излъчваше нещо странно между ярост и удовлетворение.

— Ария ме заряза и си тръгна — изтърси.

Анн и Ерик го погледнаха учудено.

— Но защо? — попита Анн.

— Не сме били един за друг. Това е, но аз си мисля, че има друг. Някак си последните няколко дни бе резервирана и не отвръщаше на ласките ми.

Ерик стана незабавно и си взе сакото.

— Трябва да разберем къде е. Може вече да не сте заедно, но тя все пак е сестра на Анн. Да тръгваме!

— Ако сестра ми иска да бъде намерена, ще я намерите, ако ли не — няма да имате никакъв успех.

Анн се опита да го разубеди.

— Няма значение, аз тръгвам — каза той и излезе през вратата, оставяйки Анн и Зейн сами.