Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
孫子兵法, 510 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 67 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)

Издание:

Сун-Дзъ

ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА

Първо издание

Изданието е осъществено въз основа на английския превод на Лайънел Джайлс, Deodand Classics, 2002

Редактор Мария Коева Коректор Мария Христова

Технически редактор Олга Стоянова

Формат 60/84/16, печ. коли 5,5

Художествено оформление © ФАМА

ИК ФАМА, София, 2003. Печат „Унискорп“

ISBN 954-597-173-8

История

  1. — Добавяне

2
Водене на война

Сун-Дзъ каза:

 

Когато в бойните действия са включени хиляда маневрени колесници и още толкова тежки, сто хиляди войници с брони, а също и достатъчно припаси, та да стигнат за преход от хиляда ли, разходите на фронта и в тила, включително за прием и угощения на пратеници, за дребни принадлежности като клей и бои, а също и за колесници и доспехи ще възлизат общо на хиляда жълтици дневно. Толкова струва поддържането на стохилядна войска.

Когато започнат истинските сражения и победата изглежда далечна, оръжията на войниците ще се изтъпят, а пламът ще се превърне в униние. Ако обсаждаш град, ще изхабиш силите си.

 

Също тъй, ако войната се проточи, ресурсите на Държавата не ще бъдат достатъчни, за да устоят на натиска.

Ето защо, когато оръжията са изтъпени, пламът — угаснал, силите — изчерпани и хазната — опразнена, други вождове ще се появят ненадейно, за да се възползват от безизходното ти положение. И тогава никой човек, колкото и да е мъдър, не ще може да предотврати последствията, които неминуемо ще настъпят.

 

И макар да сме чували за глупава привързаност в бойните действия, военното умение никога не се е свързвало с продължителни забавяния.

 

Няма случай, в който някоя страна да е извлякла полза от дълга война.

 

Само онзи, който е изцяло запознат с ужасите на войната, може да схване в пълнота как тя да се води, та да произтече от нея полза.

 

Способният военачалник не свиква допълнителен набор, нито прибягва до втори обоз.

 

Вземай снаряжения от страната си, но зоб и храна — от врага. Така армията ще разполага с достатъчно продоволствия, за да задоволява нуждите си.

 

Ако е оскъдна държавната хазна, става тъй, че войската трябва да се поддържа отдалеч, чрез военни налози. А поддържането на войска отдалеч, чрез налози, води до обедняването на народа.

 

От друга страна, в близост до военни лагери цените се вдигат и това поскъпване допълнително стопява имуществото на народа.

 

Когато имуществото се стопи, селячеството изпада в бедствено положение.

 

Поради загубата на имущество и изчерпването на силите домакинствата в родината осиромашават, а седем десети от доходите им се разпиляват; същевременно държавните разходи, свързани с възстановяването на потрошени колесници и негодни коне, нагръдни брони, шлемове, лъкове и стрели, копия и щитове, предпазни мрежи, впрегатни волове и тежки каруци ще съставляват шест десети от общите постъпления.

 

Ето защо мъдрият военачалник смята за важно снабдяването с продоволствия от неприятеля. Един товар вражески припаси се равнява на двайсет доставени от родината; една крина зоб — на двайсет собствени.

 

За да убиват врага, у нашите мъже трябва да бъде разбуден гняв. Заради ползите от поражението на врага, на тях им се полагат награди.

 

Следователно, когато при сражение с колесници бъдат завзети повече от десет, тези, които са пленили първата, следва да бъдат наградени. Знамената се поставят на мястото на вражеските, а колесниците се зачисляват и използват заедно със собствените. На военнопленниците се полагат добро отношение и грижи.

 

Така, чрез победения враг, укрепваш собствената си мощ.

 

Ето защо смисълът на една война трябва да бъде победата, а не продължителните военни действия.

 

И нека се знае, че пълководецът е повелител на съдбата на народа; той е човекът, от когото зависи дали нацията ще живее в мир или ще е изложена на опасност.