Серия
Свят на смъртта (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deathworld 2 [= The Ethical Engineer], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 39 гласа)
Сканиране и разпознаване
Георги

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

Хари Харисън. Свят на смъртта II

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1992

Библиотека „Галактика“, №113

Преведе от английски: Надя Баева

Редактор: Димитричка Железарова

Художник: Деян Веков

Художествен редактор: Боян Янев

Коректор: Тошка Начева

Американска, първо издание

Излязла от печат месец декември 1992 г.

Формат 70/100/32. Изд. №2403

Печатни коли 13,75. Цена 13,50 лева

ISBN — 954–418–039–7

Издателска къща „Галактика“ — Варна

ДФ „Бряг-принт“ — Варна

 

© Надя Баева, преводач, 1992

© Деян Веков, рисунка на корицата, 1992

c/o Jusautor, Sofia

 

Harry Harrison. Deathworld

© 1960 by Harry Harrison

All rights reserved


1.

— Момент — изрече Джейсън по видеофона, после се извърна и в същия миг застреля един нападащ рогатко. — Не, нищо особено не правя. Ще прескоча да видя дали мога да помогна.

Изключи видеофона и образът на диспечера изчезна от екрана. Когато мина покрай издъхващия рогатко, животното се размърда с последна злобна искрица живот и рогът му изтрака върху металния ботуш на Джейсън; с един ритник той запрати трупа от стената в джунглата отдолу.

В охранителната кула беше тъмно, единствено мигащите светлинки на защитния команден пулт разсейваха мрака. Мета вдигна очи и му се усмихна, после отново насочи цялото си внимание към аларменото табло.

— Отивам до радиокулата на космодрума — каза й Джейсън. — В орбита има космически кораб, който се опитва да осъществи контакт на непознат език. Може да успея да помогна.

— Бързо се връщай — поръча Мета и след като провери за миг дали всички сигнални лампички на пулта светят зелено, се обърна към него и го притегли в прегръдките си. Ръцете й, силни като на мъж и с издължени мускули, го обгръщаха здраво, но устните й бяха меки и женствени. Отвърна на целувката й, ала тя се откъсна от него също тъй внезапно, както го бе прегърнала, и отново се съсредоточи в защитния пулт и алармената система.

— Това му е бедата на Пиръс — заяви Джейсън, — прекаленият професионализъм.

Наведе се и я ухапа лекичко отзад по врата, а Мета се засмя и закачливо го перна, без да откъсва очи от таблото. Той отскочи — но недостатъчно бързо — и когато пое към вратата, разтъркваше пламналото си ухо, а под носа си мърмореше нещо за „дами тежка категория“.

В кулата на космодрума диспечерът беше сам — съвсем младо момче, още неизлизало в космоса, тъй че знаеше само пирийски, докато Джейсън, с кариерата си на професионален комарджия, се бе прославил, че говори или поне поназнайва повечето галактически езици.

— Сега е извън обхвата — поясни диспечерът. — Ще се обади след миг. Звучи съвсем различно от всичко, което съм чувал.

Той увеличи звука и през обичайния пукот долетя глас, който бавно се усилваше. …jeg kan ikke forsta… Pyrrus kan dig hor mig…

— Никакъв проблем — отбеляза Джейсън и взе микрофона. — Това е нитданск. Говорят го на повечето от планетите на сектора Поларис. — Той натисна бутона за говор. — Pyrrus til fumfartskib край — изрече и превключи на приемане.

Отговорът дойде на същия език.

— Разрешете кацане. Какви са вашите координати?

— Не ви се разрешава кацане. Настоятелно ви съветваме да си потърсите по-здравословна планета.

— Невъзможно, тъй като нося съобщение за Джейсън динАлт, а имам информация, че той е на тази планета.

Джейсън погледна към пукащия високоговорител с повишен интерес.

— Информацията е точна. Говори динАлт. Какво гласи съобщението?

— Не бива да се предава открито. Следвам радиолъча за приземяване. Ще ми дадете ли инструкции?

— Нали ви е ясно, че вероятно се готвите за самоубийство? Това е най-смъртоносната планета в галактиката и всички форми на живот от бактериите до грабливците, които са големи колкото кораба ви, са враждебни към човека. В момента има един вид примирие, но за пришълец от друг свят престоят тук означава сигурна смърт. Чувате ли ме?

Отговор не последва. Джейсън сви рамене и погледна към радара за регистриране на приближаващи обекти.

— Е, вие сам се разпореждате с живота си. Да не хриптите обаче в предсмъртна агония, че не са ви предупредили. Ще ви насоча за приземяване. Но само ако обещаете да не напускате кораба си. Аз ще дойда при вас. Така имате шанс едно към едно местните микроорганизми да бъдат унищожени, когато минавам през обеззаразителната ви камера.

— Звучи приемливо — дойде отговорът, — тъй като нямам желание да умирам, а само да ви предам съобщението.

Джейсън насочи кораба за кацане и скоро го видя да изплува от ниско надвисналите облаци.

Известно време кръжа и после се приземи най-напред с кърмата си, при което се раздаде оглушителен стържещ шум. Амортисьорите поеха до голяма степен силата на сблъсъка, но една от опорите се беше огънала и корабът застана под странен ъгъл.

— Ужасно кацане — отсъди диспечерът и отново насочи вниманието си към пулта, безразличен към новодошлия. Както на всички пирийци, празното любопитство не му беше присъщо.

С Джейсън беше тъкмо обратното. Именно любопитството го доведе на Пиръс, въвлече го в повсеместната война на планетата и едва не му струва живота. Сега отново любопитството го теглеше към кораба. Поколеба се за миг, защото си даде сметка, че диспечерът не бе разбрал разговора му с непознатия пилот и не подозираше, че Джейсън възнамерява да се качи на кораба. В случай че там го очакваше неприятна изненада, не можеше да се надява на помощ.

„И сам ще се оправя“, засмя се на себе си. В следващия миг повдигна ръка и пистолетът тутакси изскочи от кобура, прикрепен към вътрешната страна на китката му. Показалецът му се бе вече сгънал и щом се допря до спусъка, последва изстрел — само един, но достатъчен да разкъса хищната папрат в далечината, към която Джейсън се беше прицелил.

Добър беше и си го знаеше. Никога нямаше да достигне съвършенството на пирийците, родени и израсли на тази смъртноопасна планета с двойно по-голямото й притегляне, но никой чужденец не можеше да се мери с него по бързина и точност. В състояние бе да се справи с всяка опасност, а според него на кораба нямаше да се размине без изненади. В миналото бе имал разногласия с полицията и различни други планетарни власти, но не вярваше, че по тази линия някой би си направил труда да изпрати междузвезден кораб да го арестува.

Защо бе дошъл този кораб?

На кърмата беше изписан опознавателният номер, а край него се мъдреше доста познат герб. Къде го беше виждал преди?

Вниманието му бе привлечено от отварящия се люк на предната камера. Влезе и люкът автоматично се хлопна след него. Оказал се вътре, Джейсън замижа, додето ултразвуковите устройства и ултравиолетовото лъчение старателно изпълняваха обеззаразителните си функции, изтребвайки всевъзможните микроорганизми, които беше внесъл с дрехите си. Най-после процедурата приключи и когато вътрешният люк започна да се отваря, той се притисна плътно към него, за да скочи вътре веднага щом отворът се разшири достатъчно. Ако се предвиждаха изненади, по-добре да идваха от негова страна.

Когато мина през входа, усети, че пада. Оръжието светкавично се озова в ръцете му и той понечи да го насочи към мъжа в скафандър, който седеше пред командния пулт.

— Газ… — успя само да каже и изгуби съзнание още преди да се строполи на металния под.

* * *

Когато дойде на себе си, най-напред усети, че главата му се цепи от болка, усилваща се и при най-лекото движение. Отвори очи, но веднага отново стисна клепачи, тъй като светлината болезнено го раздразни. Веществото, с което го упоиха, очевидно бе бързодействащо, но и ефектът му преминаваше също тъй бързо. Главоболието вече се притъпя-ваше и той бе в състояние да си отваря очите без усещането, че му забиват игли в тях.

Бяха го настанили в типично за космически кораб кресло с ремъци за китките и глезените, които в момента бяха здраво стегнати. На креслото до него седеше мъж, чието внимание беше издало погълнато от командния пулт. Корабът бе излетял и вече се намираше в открития космос. Непознатият работеше с компютъра — очевидно задаваше траекторията в междузвездното пространство.

Джейсън използва възможността да разгледа спътника си. На вид беше възстар за полицай, макар че при по-внимателно вглеждане човек не би успял да определи точно възрастта му. Косата му беше прошарена и тъй късо подстригана, че му седеше като плувна шапка на главата, но бръчките по обветреното му лице сякаш по-скоро се дължаха на живот на открито, а не на напреднала възраст. Висок и стегнат, на пръв поглед той изглеждаше малко мършав, но Джейсън установи, че създава такова впечатление, защото нямаше нито грам излишна плът. Сякаш беше изпечен от слънцето и премит от дъждовете, тъй че накрая от него бяха останали само кости, сухожилия и мускули. Когато движеше глава, жилите по врата му изпъкваха като въжета, а ръцете му над пулта бяха сухи и кафеникави като птичи крака. С възлестия си пръст натисна бутона за автопилот и се обърна към Джейсън.

— Виждам, че сте буден. Това е лек газ. Не ми беше приятно да го използвам, но така е по-сигурно.

Докато говореше, устата му се отваряше и затваряше с невъзмутимата и строга методичност на банков сейф. Дълбоко разположените му студени сини очи се взираха в Джейсън изпод гъсти и тъмни вежди. Нито в изражението, нито в тона му не се долавяше и най-бегла шеговита нотка.

— Не постъпихте много любезно — отбеляза Джейсън, докато незабелязано опитваше здравината на ремъците. Бяха яки и силно стегнати. — Ако знаех, че спешното ви съобщение всъщност е доза упойващ газ, доста бих си помислил, преди да ви насоча за кацане.

— Към измамниците с измама — изрече устата със стиснати и сбръчкани като на костенурка устни. — Ако имаше друг начин да ви хвана, щях да го използвам. Но тъй като познавам репутацията ви на безпощаден убиец и ми е ясно, че на Пиръс имате приятели, приложих единствения възможен метод.

— Извънредно благородно от ваша страна — заяви Джейсън, раздразнен от категоричната увереност на мъжа в собствената му непогрешимост. — Целта оправдава средствата, или нещо от тоя род, нали? Не е особено оригинално като аргумент. Само че аз дойдох по своя воля, затова не се оплаквам. — Поне не много, с горчивина добави той на себе си. Като не можеше да срита тоя многознайко, му се искаше поне на себе си да го изкара, задето се показа такъв наивник. — Но ако не ви се струва нахално, бихте ли ми казали кой сте и защо си направихте целия този труд да се сдобиете с недохраненото ми тяло.

— Аз съм Мика Самон. Връщам ви на Касилия, за да се явите на процес и да бъдете съден.

— Касилия… Така си и помислих, като видях знаците на кораба. Не се учудвам, че още държат да ме намерят. Но трябва да ви съобщя, че почти нищо не остана от трите милиарда и седемнайсет милиона кредита, които спечелих в казиното.

— Касилия не си иска парите обратно — поправи го Мика, после превключи на автоматично управление и се завъртя с креслото си към Джейсън. — Не преследва и вас, тъй като вече сте герой на планетата. Когато сте избягали с нечестно получената печалба, те са разбрали, че повече няма да си видят парите. Затова пуснаха в ход шумните си реклами и вече сте известен във всички съседни звездни системи като „Джейсън Трите милиарда“ — живо доказателство за честността на безчестните им игри и примамка за слабите духом. Вие ги изкушавате да печелят от комар, вместо да се трудят почтено.

— Простете, но днес малко бавно схващам — прекъсна го Джейсън. — Трудно ми е да следя мисълта ви. Що за полицай сте — да ме арестувате, след като обвиненията са оттеглени?

— Аз не съм полицай — отсече рязко Мика, като сплете ръце пред себе си и внимателно го погледна в очите. — Аз вярвам в Истината, нищо повече. Корумпираните политици, които управляват Касилия, са ви издигнали на почетен пиедестал. Славят вас, един още по-корумпиран човек (ако изобщо е възможно някой да ги надмине), и трупат приходи от ореола, с който са ви обкръжили. Но аз ще използвам Истината, за да разсея този ореол, а като сторя това, ще изтръгна и корена на злото.

— Твърде висока цел за сам човек — подхвърли Джейсън спокойно, по-спокойно, отколкото се чувстваше в действителност. — Да имате цигара?

— На кораба, естествено, няма нито тютюн, нито алкохол. Освен това аз не съм сам, имам последователи. Партията на Истината вече е сила, с която се съобразяват. Изразходвахме доста време и енергия, за да ви открием, но си струваше. Проследихме безчестния ви път назад в миналото до „Планетата на Махаут“ и казино „Небюла“ на Галипто, съпроводен от серия долни престъпления, отвратителни за всеки почтен човек. От всички тези места имаме разрешение за вашето арестуване, а в някои случаи разполагаме и с протоколите от съдебни процеси, на които сте получили смъртна присъда.

— Вероятно чувството ви за справедливост не се бунтува срещу факта, че тези процеси са водени в мое отсъствие — подхвърли Джейсън, — нито че съм скубал единствено казина и закоравели комарджии, които на свой ред скубят наивници?

Мика Самон отхвърли посочените доводи с пренебрежителен жест.

— Признат сте за виновен в редица престъпления. Колкото и да го увъртате, няма да се изплъзнете. Бъдете благодарен, че престъпният ви начин на живот в крайна сметка ще послужи на благородна цел. Той ще бъде лостът, с който ще прекатурим поквареното правителство на Касилия.

— Ще трябва да предприема нещо срещу това мое любопитство — въздъхна Джейсън. — Погледнете ме — и той размърда китките си, от което ремъците автоматично се затегнаха още повече. — Радвах се на цветущо здраве и свобода, додето не ме повикаха да говоря с вас по радиото. А после, вместо да ви оставя да се забиете в първото възвишение, съвсем импулсивно ви насочих за кацане и си заврях глупавата глава в тоя капан. Крайно време е да се науча да не действам така импулсивно.

— Ако това е молба за милост, звучи ми доста отблъскващо — надменно изрече Мика. — Аз никога не съм приемал услуги, нито дължа нещо на хора като вас. Както и никога няма да…

— Никога е голяма дума — тихо го прекъсна Джейсън. — Завиждам ви за вашата увереност в железния порядък на нещата.

— Забележката ви подсказва, че може би не сте съвсем безнадежден. Нищо чудно да признаете Истината, преди да умрете. Готов съм да ви помогна с беседи и обяснения.

— Предпочитам екзекуцията — отсече Джейсън.