Нора Робъртс
Невинни в смъртта (10)

10.

Не откриха никакво доказателство за връзка на Уилямс с отровата или със смъртта на Фостър, но откриха достатъчно, за да го задържат. Ив повика оперативна група да събере уликите и се подготви за разпита.

— Ще започнем с убийството, стандартни въпроси — каза тя на Пийбоди. — Все още не се е свързал с адвокат. Твърде вироглав е.

— Ако питаш мен, през повечето време мисли не с тази глава, която е на раменете му.

— Права си. Ще се възползваме от това. Две глупави кучки, ще си каже. Прегледахме набързо дисковете, които Макнаб изрови. Явно този тип си пада по тройките. И така, ще го подпитаме за жертвата, а после ще намесим незаконните наркотични вещества, които намерихме в дома му, и отново ще се върнем на убийството.

„Малко разиграване, за да го извадим от равновесие“, каза си Ив, докато влизаше в стаята за разпити.

— Крайно време беше, по дяволите! Знаете ли колко дълго чаках? — разгневи се Уилямс. — Имате ли представа какво означава за професионалната ми репутация да дойдат двама яки полицаи и да ме измъкнат от класната стая?

— След малко ще поговорим за професионалната ви репутация. Първо трябва да обявя начало на разпита и да ви обясня правата и задълженията. Официално.

— Как така правата ми? — Тялото му потръпна, сякаш през него премига електрически ток. — Арестуван ли съм?

— Не, разбира се. Но това е официален разпит и има установена процедура за защита на разпитвания. Искате ли нещо друго за пиене, освен вода? Кафето не струва, по-добре си изберете нещо газирано.

— Искам това да свърши час по-скоро и да си тръгна.

— Ще се постараем да бъдем кратки. — Ив включи на запис, обяви началото на разпита и му прочете обновената версия на правата при задържане. — Разбирате ли правата и задълженията си, господин Уилямс?

— Да. Но това не ме кара да се чувствам по-спокоен.

— Сигурна съм, че е така. Сега нека проследим движението ви в деня на убийството на Крейг Фостър.

— Господи! Вече дадох показания. Оказах ви съдействие.

— Слушайте! — Ив седна и изпъна крака. — Става дума за убийство, извършено в училище и оказало влияние върху малолетни. Трябва да проверим всяка подробност. Хората забравят подробностите и са нужни повторни разпити.

— Съжаляваме за неудобството — вметна Пийбоди с усмивка на разбиране. — Но трябва да бъдем изчерпателни.

— Добре, дано да бъде за последен път.

„Мисли се за велик и явно е свикнал да сплашва момичетата“, каза си Ив.

— Ще се постараем. Според предишните ви показания и тези на други хора вие сте се видели и сте разговаряли с Фостър поне два пъти в деня на смъртта му. Вярно ли е?

— Да, във фитнес центъра и после в стаята за отдих малко преди да започнат часовете.

— Какво си казахте във фитнес центъра?

— Нищо. Вече ви обясних.

Ив прелисти записките си.

— Друг път сте си говорили за разни неща.

— Разбира се, за бога. Бяхме колеги.

— Но разговорите ви невинаги са били приятелски, а?

— Не разбирам какво имате предвид.

Ив скръсти ръце върху папката и се усмихна победоносно.

— Тогава ще ви обясня. Когато господин Фостър постави ребром въпроса за вашите завоевания сред учителките и майките, това приятелски разговор ли беше?

— Смятам въпроса за унизителен.

— Според показанията на жени, които сте преследвали и тормозили, унизително е било вашето поведение. — Ив затвори папката и отново се усмихна. — Хайде, Рийд, и двамата знаем как стоят нещата. Тези жени не са имали нищо против. Харесвало им е вниманието и тръпката. Не си ги пошляпвал и изнасилвал. Всичко е ставало с тяхно съгласие, а Фостър, доколкото разбирам, е пъхал носа си където няма работа.

Уилямс дълбоко си пое дъх.

— Нека бъдем наясно — настръхна той. — Никога не съм отричал, че се радвам на завиден сексуален успех сред жените. Не е незаконно да имам интимни отношения с колежки и майки на ученици. Неетично, може би…

— Е, всъщност сексуалните отношения в училище са забранени, все пак там присъстват малолетни. Така че ако си се радвал на този успех в учебно време на територията на училището, където държиш запас от презервативи, извършил си престъпление.

— Това са глупости.

— Звучи малко пресилено, съгласна съм, но трябва да следвам закона. Мога да поговоря с прокурора да повдигне обвинения срещу теб, но трябва да запиша подробностите.

— Никога не съм правил секс в помещение, където могат да влязат ученици.

— Е, добре, това е плюс. Но си го правил на места, до които жертвата е имала достъп. Така ли е?

— Възможно, но говорим за пълнолетен човек. Искам да зная какво ви кара да твърдите, че според показанията на някои жени отношението ми към тях е било унизително.

— Не мога да назова имена, това е част от споразумението помежду ни. Както казах, за мен е очевидно, че е било по взаимно съгласие. Кой знае защо се правят на невинни? — иронично присви очи Ив.

— Сигурно са разстроени заради смъртта на колегата ви — намеси се Пийбоди. — Тези жени не са свикнали да говорят пред ченгета, така че когато се наложи да дават показания във връзка с нещо толкова шокиращо като убийство, думите просто се изплъзват от устата им. Трябва да доизясним въпроса, господин Уилямс. И за нас е неприятно. Лично аз смятам, че всеки трябва да живее и да остави другите да живеят. Но сме длъжни да се погрижим за всичко.

— Правил съм секс, но не съм навредил на никого. Точка!

— Но Крейг Фостър не е одобрявал — подкани го да продължи Ив.

— За мъж с толкова горещо парче за съпруга беше твърде пуритански настроен — поклати глава Уилямс.

— И при нея ли се пробвахте? — трепна Пийбоди.

— Само в началото, когато той постъпи на работа. На онзи етап обаче тя беше твърде обсебена от него. След няколко месеца брачен живот, когато съпружеските отношения се превръщат в рутина, бих опитал отново. Но има предостатъчно други. Добър съм в това, което правя.

— Не се и съмнявам — въздъхна Ив и попита нехайно: — Може би Крейг е проявил известна ревност, не мислиш ли?

Уилямс повдигна вежди.

— Никога не ми е хрумвало! Но да, може би… Всъщност възможно е. Беше добряк и дяволски способен учител, трябва да призная. През повечето време се разбирахме добре. Наистина започна да си пъха носа в някои от заниманията ми. В личния ми живот.

— Заплашваше ли те?

— Не бих го нарекъл заплахи.

— А как?

— По-скоро бе нравоучение.

Уилямс смирено погледна нагоре.

— Заради нравоучението му ли прекрати въпросните занимания? — заинтересува се Ив.

— Станах малко по-дискретен, би могло да се каже. И по-внимателен в избора си. — Сви рамене. — Нямаше смисъл да си търся белята.

— Но не се ли тревожеше, че той може да отиде при Моузбли и да изрази неодобрението си пред нея? Или дори пред училищното настоятелство?

Този път Уилямс се усмихна искрено:

— Не вярвах, че му стиска. Не обичаше да дърпа дявола за опашката. Честно казано, това не означаваше нищо за мен.

— Добре. — Ив притисна слепоочията си. — Но вероятно за него е имало значение, особено ако е узнал, че използваш незаконни упойващи вещества в някои от тези лични занимания.

— Какво? — разтревожи се мъжът.

— „Проститутка“ и „Зайче“, които открихме в шкафчето с играчки в спалнята ти. А, не споменах, че след показанията успяхме да издействаме съдебна заповед за обиск на жилището ти. Лошо момче си ти, Рийд! Много лошо момче.

— Това е отвратително! Това е посегателство върху личната свобода! — скочи разтреперен той.

— Ето заповедта. — Ив спокойно извади копие от папката. — Според нас притежанието и употребата на упойващи вещества противоречи на философията „Живей и остави другите да живеят“. Прокурорът е на същото мнение. Обзалагам се, че настоятелството на „Сара Чайлд“ и учителският синдикат биха го споделили.

Млъкна и впери поглед в очите му. Едва сега по лицето му изби пот.

— Има и още нещо — продължи тя, — което кара подозрителния ми ум да се пита следното: дали човек, който е намерил начин да се снабдява с тях, би могъл да си набави и достатъчно отрова, за да отстрани заплахата. Фостър ти е оказал натиск, нали? — Изправи се, заобиколи го и се наведе над рамото му. — Някакво досадно младо копеле да се перчи пред теб с пуританските си възгледи и да се меси в личния ти живот! А училището е било пълно с улов за опитен рибар като теб. Колежки, помощен персонал, майки, настойнички, детегледачки… Просто си стоял с въдицата, пък те сами са налапвали стръвта. А той е заплашвал, че ако продължаваш така, ще загубиш работата си. Това е щяло да бъде краят на кариерата ти.

— Не, нищо подобно. Не ме е заплашвал.

— Сигурно го е направил. Може би и други са знаели или поне са подозирали, но са затваряли очите си. Страхували са се за собствената си кожа. Но не и Фостър. Той си е наумил да направи нещо по въпроса. Нещастникът не е имал никакво право да ти изнася нравоучителни беседи, нали? А е бил там, ден след ден, пред лицето ти и те е държал под око, в случай че намислиш нещо, което не би му харесало. Всеки ден е сядал на бюрото си със старателно опакован обяд от къщи. Еднообразно. Скучно. И трън в петата за теб. Откъде се сдоби с рицина, Рийд?

— Никога не съм виждал рицин. Дори не знаех какво е, преди това да се случи. Не съм убил никого.

— Сигурно си бил бесен, че Мири Халиуел предпочита да учи с него, отколкото да се търкаля с теб в онова голямо червено легло. Ужасна обида, мамка му! Трябвало е да му запушиш устата. Да го спреш. Затова си се измъкнал от час, докато той не е бил в класната си стая, и си решил проблема. Бързо и лесно.

— Лъжа! Пълна лудост! Вие сте побъркани! — Лицето на Уилямс почервеня.

— Има начин да смекчиш вината си, Рийд. Заяви, че Крейг те е изнудвал. Преследвал те е. Постоянно е отправял заплахи. Въпросът е бил ти или той. Трябвало е да се защитиш.

— Не съм се доближавал до неговата класна стая в онзи ден. Не съм го убил, за бога! Не бях сам, когато излязох от класната си стая. Имам свидетел.

— Кой?

Той отвори уста, но изведнъж млъкна, стисна устни и втренчи поглед в масата.

— Искам адвокат — отрони най-сетне. — Настоявам да използвам правото си на адвокат. Няма да кажа нищо повече преди пристигането му.

— Добре, но само за твое сведение вече си арестуван за притежание на незаконни упойващи вещества и за използването им, за което имаме доказателство от палавата ти камера. Можеш да се свържеш с адвоката си, преди да бъдеш регистриран.

 

 

Ив си припомни целия разпит и го добави към основните пунктове в разследването на таблото. Сложи и снимки на флаконите от чекмеджето със секс играчки. После отбеляза връзките му с Лейна Санчес и Алика Страфо, Ейлийн Фъргюсън и Мири Халиуел. Кои ли други е преследвал? С кои е имал успех и с кои се е провалил?

Трябваше да проследи всички записи от камерата в спалнята му. Несъмнено щеше да бъде много забавно. Възложи на Макнаб да прегледа дисковете от охранителните камери на сградата през последните три дни, макар да се съмняваше, че ще попаднат на нещо ценно в тях.

Програмира кафе, но то не й помогна. Бе капнала от умора и кофеинът не можеше да я ободри. Поиска запор на финансите на Уилямс, макар да бе безсмислено при повдигнатото обвинение.

Провери съобщенията си и откри две от Надин Фърст. Напомняше й часа на телевизионното предаване. Споменаваше за подходящо облекло и питаше дали е попаднала на солидни улики по случая „Фостър“.

А защо Рурк не се бе обадил да й напомни?

„Може би е сърдит, че се измъкнах така сутринта“, каза си Ив. Е, все пак не нея търсеше рано сутринта по джобния линк бивше гадже.

Докато седеше сърдито в офиса си, Пийбоди подаде глава през вратата.

— Пристигна адвокатът на Уилямс. Познай кой е.

Нужен й бе само миг.

— Сигурно се майтапиш!

— Защо мислиш така. Не съм казала, че е…

— Оливър Страфо? Дяволска ирония.

Лицето на Пийбоди издаде разочарование, че я лишиха от изненадата.

— Самият той! Посъветва клиента си да не дава повече показания и да не отговаря на въпроси, преди да се консултират. После настоя да поговори с нас.

Ив погледна таблото, където името на Алика Страфо бе в списъка със завоевания на Уилямс.

— Ще бъде интересно.

„Кой за кого какво знае?“, запита се тя и се замисли за Алика и детето. Как да разбере това, без да хвърли шокиращата истина в лицата на невинните?

Може би Страфо имаше право да разбере, че жена му е вдигала полата си за плужек като Уилямс. Но не бе нейна работа да изобличава една лекомислена съпруга, освен ако е важно за приключването на случая.

— Стъпихме върху минирано поле — промърмори Пийбоди, докато вървяха към стаята за разпити.

— Какво те безпокои?

— Трябва да пристъпваме много внимателно — обясни тя.

— Не можем да свършим работата си, без да засегнем нечии чувства.

— Така е. Мините вече са заложени, но не бива да рискуваме да избухнат.

— Пълни глупости. Кого го е грижа за някакви мини? — сопна се Ив. — Но разбирам. Да вървим.

Веднага забеляза, че Уилямс е възвърнал самочувствието си. Всеки опитен адвокат би успял да вдъхне увереност на клиента си, виновен или невинен. Страфо седеше в консервативна поза с идеално скроения си костюм и скръстени на масата ръце.

Не каза нищо, преди Ив да даде начало на записа.

— Един от партньорите ми ще се погрижи съдебната ви заповед да бъде анулирана и обискът — обявен за незаконен.

— Не се надявай на това.

Той се усмихна, но изразът на сивите му очи остана суров.

— Ще видим. Междувременно, опитите ви да свържете клиента ми с убийството на Крейг Фостър са смехотворни. Сексуалната разкрепостеност не е престъпление и не говори за склонност към убийство.

— Сексът и убийството вървят ръка за ръка като влюбени гълъбчета, Страфо. И двамата го знаем. Фостър е бил наясно с „разкрепостеността“ на клиента ти. И то на територията на училището, в учебно време. Както знаеш, това е незаконно.

— Просто нарушение на професионалната етика.

— И основание за уволнение. Дори, както проверих, за отнемане на правото да упражнява професията си в този щат. Самозащитата също е силен мотив за убийство.

— Та ти нямаш дори най-незначителни косвени улики, Далас! Само подозрения за поведение, което може да се нарече неуместно или неразумно. Нямаш доказателства, че клиентът ми и жертвата са се карали някога. Всъщност мога да предоставя показания на техни колеги, че дори са били в приятелски отношения. И ще го направя. Няма никаква връзка между оръжието на убийството и клиента ми. Никакви свидетели, които да са го видели да влиза в класната стая на Фостър през въпросния ден. Защото всъщност не е припарвал там.

— Не се знае къде се е намирал през времето, когато убитият учител е бил извън класната си стая. Тъй като всички са били в час, не е имало кой да забележи влизането му.

— Не е бил сам в този отрязък от време и ако е необходимо, ще ви съобщим името на лицето, което го е придружавало. Все още не съм се свързал с него и предпочитам, както и клиентът ми, да не го оповестяваме на този етап. Но сме уверени, че ще потвърди показанията на господин Уилямс.

— Имал си предостатъчно време да влезеш и излезеш от класната стая — обърна се Ив към Уилямс. — И достатъчно сериозен мотив.

— Аз…

— Рийд! — строго го прекъсна Страфо. Уилямс замълча. — Всичко, което имаш, лейтенант, са съмнителни улики, събрани при съмнителен обиск. Не сте открили нищо, което да свързва клиента ми с убийството.

— Няма нищо нередно в обиска и събирането на уликите. Възмутителните навици на клиента ти са накарали жертвата да го притисне в ъгъла. Самият той заяви при запис, че Фостър е научил за тези негови навици и го е упрекнал.

— Обсъдили са положението, след което са продължили приятелските си взаимоотношения. — Страфо затвори папката, в която не бе надникнал нито веднъж по време на разговора. — Ако това е всичко, с което разполагате, искам незабавно анулиране на заповедта. Настоявам клиентът ми да бъде прехвърлен в подходящо помещение за задържане до освобождаването му.

— Твоето момиченце учи в това училище и е едно от децата, които са намерили Фостър. Видя ли снимките от местопрестъплението? А ти седиш тук и защитаваш човек, заподозрян в престъпното деяние.

Изражението на Страфо стана още по-сурово и гласът му прозвуча по-хладно:

— Не е нужно да изтъквам факта, че всеки има право на защита. Познавам господин Уилямс повече от три години. Вярвам в неговата невинност.

— Открихме „Проститутка“ и „Зайче“ в нощното му шкафче. Всеизвестен е със сексуалните си похождения в училището, докато дъщеря ти е там.

— Според нечии твърдения…

— Какви твърдения, мамка му! — избухна Ив. — Нима ти харесва такъв човек да бъде учител на детето ти?

— Този разговор е неуместен, лейтенант. Разпитът приключи. — Страфо стана и затвори куфарчето си. — Искам клиентът ми да бъде отведен в помещението за задържане и да чака разглеждането на молбата.

Ив го погледна право в очите.

— Пийбоди, отведи този боклук. Знаеш ли, Страфо, понякога човек получава точно каквото заслужава.

 

 

Молбата бе отхвърлена. Ив отиде в съда и проследи битката между Страфо и Рио. Съдебната заповед остана валидна, конфискуването на вещи бе законно, както и арестът за притежание и разпространение на наркотици.

Страфо надделя, когато се стигна до въпроса за задържане под стража или освобождаване под гаранция.

Когато излязоха от съдебната зала, Рио присви рамене.

— Аз не му се дадох за заповедта, а той не се предаде за задържането. Мисля, че резултатът е равен. Намери ми достатъчно доказателства за обвинение в убийство, Далас, и ще вкарам този жалък червей обратно в килията.

— Работя по въпроса.

— Страфо ще поиска споразумение за притежанието на наркотици и шефът ми ще се съгласи. — Рио вдигна ръка, очаквайки Ив да възрази. — Така става, Далас, и двете го знаем. Трябва да докажеш, че е пробутвал от онези гадости на жени без тяхното знание и съгласие. Иначе ще се отърве с глоба, сеанси при психолог и полицейско наблюдение.

— А правото да упражнява професията?

— Наистина ли искаш да бъде лишен от него?

Ив си спомни сълзите на Лейна Санчес в кухнята.

— Да, искам.

— Ще проуча въпроса — кимна Рио. — Знаеш ли, време е да тръгваш. След два часа си в ефир.

— По дяволите! — изруга Ив.

 

 

Докато тя с неохота се придвижваше към студиото на канал 75, Рурк разчистваше бюрото си и се готвеше да се отправи в същата посока. Надяваше се присъствието му да й даде кураж.

Не знаеше и не можеше да предвиди как ще мине предаването, а това го вбесяваше. Ив не бе предсказуема жена. Настроенията й, жестовете й, тембърът на гласа й — всичко зависеше от ситуацията.

Но в мислите му сега образът й бе някак смътен.

Искаше отново да го върне на фокус, както винаги досега. Но проклет да бе, ако допуснеше компромис със собствения си образ, за да потуши въображаемата обида, която тя таеше в себе си.

Предупреждаваше го, разпитваше го… „Като заподозрян!“, помисли си той в пристъп на гняв. Съмнението й го караше да се чувства виновен, макар че не бе сторил нищо нередно.

Спомни си за ръката на Магделана върху бедрото си и поканата, която му бе отправила. Е, веднага я бе отрязал, нали! Да не храни никакви надежди!

При всякакви други обстоятелства би признал пред Ив за тези ходове и биха се посмели заедно. Но бе повече от очевидно, че в този случай е по-добре да го запази за себе си.

А това, по дяволите, наистина го караше да изпитва чувство за вина.

„Проклятие! Няма да загубя доверието й“, зарече се той. Стана и отиде до огромния прозорец. С почти всичко друго би допуснал компромис, но не и с това. Плъзна ръка в джоба си и заигра с нейното сиво копче, което винаги носеше със себе си.

Бе разбрал, че си принадлежат още в първия миг, когато я видя. Никоя жена не го бе вълнувала като нея. Спомни си я как стои срещу него в ужасния си сив костюм и го гледа с проницателните си очи на ченге. В онзи миг го бе покорила. Завинаги.

Всичко друго бе допустимо. Бе готов да се раздава още и още и винаги намираше нов източник, от който да черпи. Защото тя го зареждаше, отново и отново.

Можеше да понесе гнева помежду им. Избухливият нрав бе част от същността и на двамата. Но не бе напълно сигурен, че ще се справи с това напрежение. Трябваше да намерят начин да го преодолеят.

Когато се обърна, линкът на бюрото му запиука. „Вътрешната линия“, забеляза той.

— Да, Каро.

— Съжалявам, зная, че трябва да тръгвате след секунди. Но тук е госпожа Пърсъл и държи да се види с вас. Казва, че е по личен въпрос. Съжалявам, но е убедила охраната да я пусне. Сега е при мен и ви чака.

Хрумна му да помоли Каро да я отпрати. Ако някой можеше да разкара Магделана, това бе Каро. Но реши, че е нечестно да използва една жена за параван пред друга заради глупавата подозрителност на трета.

Проклет да бе, ако позволеше да бъде воден за носа по този начин дори от жената, която обича.

— Добре, можеш да й кажеш да влезе. Колата ми да е готова след десет минути.

— Добре. А, предайте на съпругата си, че ще я гледаме тази вечер.

— Ще й спомена чак след като мине предаването. Цялата тази работа й се струва досадна. Благодаря, Каро.

Приглади косата си и плъзна поглед из офиса. „Твърде далеч от това, което е било някога“, помисли си той. Във всяко отношение.

Време бе да стане кристално ясно за жените, които сега го притискаха от двете страни, че няма връщане към миналото. Не изпитваше желание да измине този път.

Тя влезе, преметнала върху ръката си златисто кожено палто, със секси поразрошени коси и лице, сияещо от енергия. И веднага му напомни за миналото. Нямаше начин да го избегне.

След като метна палтото си на един стол, Магделана се завъртя в кръг.

Рурк срещна погледа на Каро, кимна и тя се оттегли. Затвори вратите.

— Бърлога на световен магнат, лъскава и шикозна! — възкликна красавицата. — Обзаведена с вкус и идеална за един стопроцентов мъжкар. Сам си проектирал всичко, нали?

Запристъпва към него с протегнати напред ръце. Той ги хвана, но за кратко. Нямаше начин да избегне това, без и двамата да се почувстват неловко.

— Как си, Маги?

— Невероятно впечатлена! — Тя хвърли поглед към бюрото. — С какво точно се занимаваш тук?

— С доста неща, които трябва да бъдат свършени. Здравословна доза дела, които върша по собствен избор. Какво мога да направя за теб?

— Предложи ми питие. — Магделана седна на страничната облегалка на едно кресло, кръстоса дългите си крака и отметна коси. — Бях по магазините и съм капнала от умора.

— Съжалявам. Тъкмо се канех да тръгвам.

Устните й леко се нацупиха:

— Бизнес, предполагам. Винаги си си падал по това. Никога няма да проумея как е възможно да ти харесва да работиш. Все пак… — Стъпи на пода, изправи се и застана до прозореца, отвъд който на длъж и шир се простираше Ню Йорк. — Това има някои чудесни предимства. — Извърна се и го погледна. — Признавам, че винаги съм си те представяла в Европа, да проправяш свой път в Стария свят.

— Ню Йорк ми подхожда повече.

— Очевидно. Исках да ти благодаря. Вече имах няколко срещи с хора, към които ме насочи. Рано е да се каже, но мисля, че нещата ще се уредят идеално. Нямаше да зная откъде да започна без твоята помощ.

— Досега си се справяла сама. Не си губиш времето — добави той. — Пазаруване, делови срещи, посещение при жена ми в полицейската централа.

Магделана потръпна. Обърна се и застана на фона на огромния град.

— Значи ти е казала. Страхувах се от това. Не зная какво съм си мислила… Е, добре. Просто бях любопитна да я опозная. Не се получи.

— Така ли? — иронично повдигна вежди Рурк.

— Сгафих, няма спор. Преди да прекрача прага, вече ме ненавиждаше, а когато се успокоих и седнах да ближа раните си, напълно я разбрах. Пристигам аз… — Усмихна се чаровно и разпери ръце — някогашната amorata на съпруга й, влизам при нея и предлагам да я почерпя питие, с куп приятелски любезности и усмивки. Сигурно й се е искало да ме зашлеви.

— Рядко го прави. По-присъщи са й юмручните удари.

— Толкова съжалявам. Направих огромна грешка. А тя беше толкова… сурова. Побързах да се оттегля. Не зная как да изкупя вината си. Създадох ли ти неприятности у дома?

— Казах ти, че няма да си допаднете.

— И излезе прав, както обикновено. Странно е, че си могъл да обикнеш две толкова различни жени. Във всеки случай съжалявам. Предполагам, че по свой начин съм търсела контакти, връзки. Приятелства. Надявах се да намерим общ език. Все пак онова, което имахме ти и аз, е далечно минало. — Съблазънта отново се прокрадна в очите й и гласът й прозвуча тихо, изкусително. — Дали наистина е така, Рурк?

— Да.

— Е, добре. Може би тя си въобразява, че миналото може да се повтори. Признавам, че и аз се надявах. Не мисля, че й дължа извинение.

— Не е нито необходимо, нито разумно. Желая ти всичко хубаво, Маги. Ако търсиш повече контакти, връзки и приятелства чрез мен, трябва да те разочаровам. Това дразни съпругата ми.

— О! — възкликна тя. Веждите й рязко се повдигнаха, а за миг на устните й се появи самодоволна усмивка. — Ако не ставаше дума за теб, а някой друг, бих казала, че те е превърнала в послушно кученце.

— Вместо да скоча или да приема тези думи с примирение, ще кажа, че тя ме кара да се чувствам щастлив. Трябва да тръгвам, Маги.

— Да, вече ми го каза. Отново се извинявам за неприятностите, които ти създадох, и благодаря за помощта в бизнеса. — Гласът й затрепери, но едва доловимо. — Не биваше да те задържам. — Върна се до стола и взе палтото си. — Щом тръгваш, можем да слезем заедно.

— Разбира се — отвърна Рурк. Когато му подаде палтото си, той й помогна да го облече и взе своето. — Имаш ли кола, или се нуждаеш от превоз?

— Имам, благодаря. — Магделана поклати глава. — Искам само да кажа още веднъж, че съжалявам. И ще призная, точно тук, преди да тръгнем, че не мога да не съжалявам за онова, което никога не ще се повтори.

Стисна ръката му и се отдръпна.

Рурк се обади по служебния линк на администраторката, за да й каже, че е приключил за деня и ще придружи госпожа Пърсъл до изхода на сградата. После застана до страничната стена и натисна с палец бутон, скрит под облицовката. Отвори се вратата на личния му асансьор.

— Колко удобно! — засмя се Магделана като жена, готова за вълнуващо приключение. — Винаги си си падал по техническите джаджи. Чух, че домът ти бил разкошен.

— Много е удобен за нас. Приземен етаж — даде команда той и асансьорът плавно се плъзна надолу.

— Не се и съмнявам. Сигурно на жена ти й харесват… удобствата.

— Всъщност й беше нужно известно време, за да свикне с тях. — На лицето му се изписа топлота. — Понякога все още я смущават.

— Чувала съм, че някои хора се паникьосват от привилегиите на богатството. Но не мога да си представя аз да изпитвам нещо подобно.

— За нея парите не означават това, което са за нас двамата.

— Така ли? — Магделана вдигна влажните си очи. — А какво означават за нас?

— Свобода, разбира се, власт и удобство. Но зад всичко… — Той я погледна с лека усмивка. — Зад това е просто тръпката да бъдем в играта, нали?

Тя отвърна на усмивката му с израз на съжаление:

— Винаги сме се разбирали.

— Не, не мисля.

Рурк излезе от асансьора, машинално я хвана под ръка и я поведе през просторното мраморно фоайе с магазинчета и море от живи цветя.

Отвън до тротоара плавно спря първо неговата, а после нейната лимузина. Когато я изпрати до колата й, тя се обърна. Сълзите в очите й проблеснаха.

— Може би не сме се разбирали. Вероятно си прав. Но имахме щастливи моменти заедно, нали? Много щастливи.

— Имахме.

Магделана повдигна ръце към лицето му. Той хвана внимателно китките й и за миг останаха така на студа и вятъра.

— Сбогом, Маги.

— Сбогом, Рурк.

По миглите й все още блестяха сълзи, когато се качи в топлата си лимузина.

Той проследи с поглед лъскавото бяло возило, което се понесе сред океана от коли.

После се качи в своята, за да отиде при съпругата си.