Ангел Попов
Миниатюри

Океанът

Где сте мили, где сте скъпи,

спомняте ли си за мен?

Корабът челото къпе

в океана устремен.

Самота

Пак съм буден и гледам небето:

запламтяли, далечни звезди,

а тъгата се спуща в сърцето

и засява дълбоки бразди.

Делата

Човекът греши

от слабост човешка,

но който руши

е грях, а не грешка.

Смях и тъга

От всяка грешка

се ражда смешка,

но всеки грях

е млъкнал смях.

Алчност

Защото алчният

царува,

затуй престъпният

върлува.

Рай и ад

Прости, Българийо, прости,

земя божествена си ти:

за някой Рай си несравним,

за други — Ад непоносим.

Приятелството

Приятелството

помага на слабия

да не стане роб.

Миражи

Не губи кураж,

често и пустинята

също е мираж.

Късметът

Късметът на другите

е радост за щедрите

и мъка за лудите.

Омир

О, мир — възкликнал

поетът сляп и беден

и станал Омир.

Азът

Не хленчи Азът,

дори и да го газят,

затуй го мразят.

Дините

Трудно се носят

две дини под мишница,

но лесно ядат.

Пътят

Чрез добруване,

без враждуване, можем

да векуваме.

Ламтежи

Богатства ламтят

обществата човешки,

затуй се рушат.

Урок по история

Всяко царуване

почва с хитруване

и свършва с гладуване.

Животът

Животът личен,

но не егоистичен

е свят космичен.

Снегът

Снегът отъпкан

забрави красотата

на снежинките.

Урокът

Страданието

учи как да страдаме

утре по-малко.

Спартак

Дори безправен,

духът свободен горд е,

иначе е роб.

Мярката

Мярка за всичко —

подобие Божие —

е човечността.