Ангел Попов
Зимна привечер

Блести снегът. Градината е бяла.

Дори боли от тази белота.

Горят очите ми, душата цяла

потръпва в преспите от самота.

 

Сред този кът фонтаните къде са?

Нима замръзнахте, о звукове?

Как жадно вслушвам се защото търся

затрупаните ваши светове!

 

Жадувам звън, но всеки звън зимува.

Сълзите топли стичат се без звук.

Така безмълвно е, че ми се струва

самият аз ще зазвъня напук.

 

Да, сякаш сън. А всичко е наяве.

Аз крача сам и вслушвам се по здрак

как болно скърцат и хруптят наздраве

при всяка крачка преспите от сняг.