Ангел Попов
Корени (акростих)

Бърза ли бърза, бистра реката,

Рожба на щедри, райски земи,

Арка прохладна сплита гората,

Цялата в трепет, щом загърми.

 

Извори златни денем милуват

Горди балкани, жадни нивя,

Облаци звездни нейде пътуват

Вечер с незнайни рой същества.

 

Огнени сили влива в сърцата

Родствено близка звездната нощ,

Обич неземна чувства душата

Даром живяла в този разкош.

 

Набор любими стари портрети

Острата памет свидно цени,

Ласкави думи, вехти предмети,

Юлските сенки в жарките дни.

 

Будният месец вечер изгрява,

Орлово вгледан в чудната шир,

Вятърът сънен нежно припява

Приказна песен в нощния мир.

 

Родната къща предано чака

Искрени думи, глъчка и смях,

Ехото живо вика от мрака

Минали гости, станали прах.

 

Има ли чаша вино за тях?