Ангел Попов
Зимна приказка

Потъна в зимен сън реката,

наметна бял кожух брегът,

без листи мръзнеща гората

загръща предано снегът.

 

Заспаха дебрите дълбоко,

настъпи звездна тишина,

застанал месецът високо

разлива зимна светлина.

 

Белеят снежните поляни,

под преспи кълновете спят,

като вълшебни великани

елхите сребърно блестят.

 

Сънува приказка реката:

южнякът преспите стопил

и златни вейки във водата

оглежда дрянът подранил.