Деби Макомбър
Първо се ожениха (8)

Осма глава

Жанин седеше на предната седалка до Зак. Беше облечена в розов костюм и носеше широкопола шапка същия цвят. В ръцете си стискаше сватбения букет. Макар да беше подготвена само за седем дни, сватбата мина както трябва. Зак беше организирал кратко сватбено пътешествие. Можеше да отдели само три дни и затова тя с желание прие да отидат на вилата му в Оушън Шорс — крайбрежен град на два часа и половина път с кола от Сиатъл.

— Значи ме намираш хубав — попита Зак, без да отмества поглед от пътя. Откакто тръгнаха, почти не бяха проговорили.

— Ако го бях казала, щеше да се възгордееш — отговори тя. След това прикри с ръка една дълга прозявка.

— Уморена си.

— Винаги ли си толкова проницателен?

— А ти — кисела?

— Не исках да прозвучи така — извини се тя. Беше на крак от пет часа сутринта, а и цяла седмица не бе могла да спи добре. Не беше най-доброто начало за брак, още повече за меден месец. Меденият месец предполагаше едно ново затруднение — Зак бе дал да се разбере, че възнамерява да направи сватбата им истинска, но едва ли това включваше незабавното споделяне на брачното ложе. А може би точно това е имал предвид? Не знаеше как да повдигне този деликатен въпрос.

— Поспи малко — предложи Зак. — Ще те събудя, като стигнем.

— Колко път ни остава?

— Още петнадесетина минути.

— Тогава няма да спя. — Тя нервно стисна букета. Подаръкът на Пам бе изострил нервите й. Не можеше да отлага повече. — Зак… ще правим ли… онова? — заекна тя и се почувства като глупачка.

— Ако имаш предвид онова, което си мисля и аз, отговорът ми е отрицателен. Така че се успокой.

— Отрицателен? — Не беше нужно да отговаря така небрежно, като че ли не го е грижа.

— Защо питаш? Нещо друго ли си решила?

— Не. Изпитвам някои съмнения.

— Недей! Като му дойде времето, ще видим. Най-малко искам да упражняваме взаимен натиск.

— Прав си — отговори тя с облекчение.

— Нужно ни е известно време, за да свикнем един с друг. Едва ли е необходимо да бързаме с интимната страна на брака.

— Така е — съгласи се тя бързо, може би прекалено бързо, защото Зак се намръщи.

А иначе, ако го слуша човек, ще реши, че изобщо не държи да прави любов. Както й беше казал, бракът им няма да бъде изпълнен с големи страсти. Засега това беше вярно. Пет минути по-късно Зак отби от магистралата и навлезе в курортния град Оушън Шорс. Отмина търговската част и пое по една странична улица право към брега на океана. Слънцето залязваше, когато той сви към една от къщите и изключи двигателя.

Жанин беше толкова очарована от къщата, че не можа да намери думи.

Излязоха от колата и вятърът ги връхлетя яростно. Без да изпуска цветята, Жанин задържа шапката си, а с другата ръка се хвана за Зак. Слънцето хвърляше розови и златни отблясъци върху пясъчните хълмове.

— Няма нищо по-хубаво от дома — каза Зак и я побутна да влезе.

Входната врата се отвори и се появи спретнат мъж на средна възраст.

— Здравей, Зак. Добре ли пътувахте? — посрещна ги на верандата с широка усмивка той.

— Да.

— Всичко е готово. Вечерята е приготвена. Дървата са подредени отстрани до къщата, хладилникът е пълен.

— Великолепно, Хари! Благодаря ти! Това е съпругата ми Жанин — каза Зак. — Оженихме се днес следобед.

— Съпругата?! — повтори Хари, силно изненадан. — Ама това е чудесно! Честито!

— Благодаря ви — учтиво отвърна Жанин.

— Хари Глийсън наглежда къщата в мое отсъствие.

— Радвам се да се запознаем, Хари.

— Значи и ти се ожени, Зак! — Хари потърка брада, все още невярващ. — Направо не мога да…

— … не ти завидя — продължи мисълта му Зак и намръщен поведе Жанин към входа.

— Тъй де — каза Хари. — Не мога да не ти завидя!

Все още придържайки шапката си, Жанин отметна глава назад, за да огледа модерната и обширна едноетажна къща.

— Ти влизай — нареди й Зак. — Аз ще взема багажа.

На Жанин й се прииска да му припомни, че младоженецът трябва да пренесе булката през прага на общия дом и се спря нерешително.

— Какво има? — Зак озадачено я погледна.

— Нищо! — Тя нямаше основание да се оплаква. Едва ли спазването на подобен ритуал имаше някакво значение. Преглътна разочарованието си и влезе.

Още от вратата се учуди от размерите на всекидневната. Три дълги канапета и няколко фотьойла запълваха две от стените, третата беше заета от огромна тухлена камина, а четвъртата стена беше всъщност прозорец с изглед към океана. Привлечена от пейзажа, Жанин се загледа в могъщата сила на вълните, разбиващи се в брега, сякаш искаха да накажат пясъка за някакво въображаемо зло.

Зак я последва с багажа. Не обърна никакво внимание на великолепната гледка.

— Хари отиде да паркира колата.

— Тук е невероятно! — посочи Жанин с жест около себе си.

Тя свали шапката си и я остави до цветята на масичката за кафе. Тръгна подир Зак и откри един коридор, който водеше към четири спални, всяка със собствена баня. В дъното откри спортен салон, кабинет и една модерно обзаведена кухня. В голямата трапезария на една дълга маса от полиран махагон беше сервирано за двама. От терасата се откриваше прекрасен изглед към океана. Тя откри малък басейн с топла вода и бутилка френско шампанско в кофичка с лед. Жанин се върна в кухнята точно когато и Зак влезе. Настана напрегната тишина.

— Сложих куфарите ти в голямата спалня! — рязко каза той и пъхна ръце в джобовете си. — Аз съм в отсрещната.

Тя кимна и преглътна надигащото се разочарование. В края на краищата, бяха се разбрали да отложат първата брачна нощ.

— Гладна ли си? — попита той. Отиде до печката и повдигна капака на тенджерата.

— Малко. Мислех да се топна в басейна, освен ако не искаш първо да вечеряме.

— Не. Както искаш ти.

Жанин намери банския си костюм в багажа и бързо се преоблече. Искаше по-скоро да се отпусне в топлата вода. Метна през ръка една дебела плажна хавлия и влезе в кухнята. Зак не беше там. Без да го чака, тя излезе на терасата и внимателно се потопи в басейна. Водата я обгърна успокояващо и тя се отпусна. Зак се появи на терасата минута по-късно, все още облечен в костюма си. Спря се изведнъж, когато я видя.

— Не знаех, че ще се приготвиш толкова бързо. — В погледа му се четеше откровено възхищение. Той пое дълбоко въздух и започна да отваря бутилката шампанско. Щедро си наля една чаша и я изгълта, след това наля още една за Жанин.

— Идваш и ти, нали? — попита тя, поемайки кристалната чаша.

— Всъщност, не — отряза той. — Няма да мога. Останаха ми две-три неща, които не можах да свърша тази седмица и мислех да прегледам няколко документа. Ти се забавлявай сама.

През първата им вечер като семейство той възнамеряваше да работи? Но Жанин знаеше, че няма право да се сърди и реши да прикрие горчивото си разочарование.

— Водата е чудесна! — опита се да вложи бодрост в гласа си тя с надеждата, че ще го убеди да се присъедини към нея.

— Сигурно. — Зак кимна, но погледът му я отбягваше.

Той си тръгна, стигна края на терасата, прокара пръсти през косата си и се обърна към нея. Канеше се да каже нещо, но се отказа. Слисана от странното му поведение, Жанин остави чашата с шампанско и се измъкна от басейна.

— Не е нужно да го казваш — отрони тя, излезе от водата и взе хавлията.

— Да казвам кое?

— Ти ме предупреди преди сватбата, така че аз съвсем съзнателно влязох в играта. Не, не се безпокой! Разбрах намека ти още щом пристигнахме тук.

— За какво говориш? — Зак отново пресуши шампанското си.

— Няма значение! — Тя ожесточено триеше ръцете си с хавлията.

— Има! — нетърпеливо изръмжа той. — Искам да ми кажеш.

Без да може да се сдържи, тя посочи с трепереща ръка към предната врата:

— Ти се съсипа да ми обясняваш колко ме „одобряваш“ и как нямало да има големи страсти. Добре. Отлично, даже страхотно! Съгласих се с тези условия и въобще нямам какво да кажа, но все пак…

— Все пак какво? — настоя той.

— Все пак всяка младоженка заслужава поне да бъде пренесена на ръце през прага! — Тя се напрегна в очакване на неговия контрааргумент.

— През прага ли? — изгледа я той така, сякаш тя се нуждаеше от психиатър. Отстъпи две крачки назад и след това рязко се обърна. — Шегуваш се, нали?

Жанин навири гордо глава и отказа да го погледне в очите.

Мъчеше се да преглътне надигащите се сълзи и не посмя да му отговори.

— Не, ти си сериозна. Ти не се шегуваш! — Зак беше напълно смаян. — Ако е толкова важно за тебе, ще бъда повече от щастлив да го сторя!

Сълзите напираха, но напрегнала волята си, Жанин все още ги сдържаше.

— Ти си последният човек, на когото бих позволила да ме носи някъде! По-скоро бих се хвърлила оттук върху скалите, отколкото да ти позволя да ме докоснеш!

— Браво! Правиш скандал. Предполагам, че сега ще подадеш молба за развод и ще поставиш рекорд за най-къс брак в историята на щата Вашингтон.

Жанин пребледня. „Развод“ звучеше така ужасно! Подейства й като плесница. Въпреки усилията, очите й се напълниха със сълзи, които се затъркаляха по бузите й. Събра цялото си достойнство и влезе в къщата, оставяйки мокра диря след себе си.

— Жанин! — извика Зак и я последва в кухнята. Изпревари я и препречи пътя й. — По дяволите! Жанин, най-малко от всичко искам да се карам с тебе!

Все така, с изправена глава, тя се загледа покрай него в една картина с жълти цветя. Когато сълзите в очите й замъглиха съвсем образа, тя сърдито ги изтри.

— Извинявай! — прошепна той и посегна към нея, сякаш искаше да я прегърне, да я докосне. Но изведнъж ръцете му рязко се отпуснаха. — Трябваше да се досетя, че за тебе сватбените ритуали са много важни. Честно казано, съвсем забравих за носенето през прага.

— Не е само това! Тези упорити усилия да се върнеш към работата си. Колко други мъже си вземат работа за медения месец? Чувствам се като излишен багаж в живота ти, а няма и ден, откакто сме женени! — Не че очакваше Зак да падне на колене пред нея в изблик на страст, но поне не биваше да я кара да се чувства отблъсната.

— Какво общо има това с желанието ми да посвърша малко работа? — объркано попита той.

— Значи ти нямаш и най-малката представа, колко невъзможен си всъщност? — Въпросът я раздразни още повече.

Той не отговори веднага. Изглежда обмисляше отговора си.

— Просто си помислих, че може да отделя малко време да прегледам някои документи — изрече бавно той. — Очевидно това ти е неприятно.

— Да, неприятно ми е! — Жанин сложи ръце на кръста.

— След като вече се разбрахме да отложим първата брачна нощ, какво предлагаш да правим през следващите няколко дни? — Зак се намръщи.

— Защо не се опитаме да прекараме по-весело? За да се опознаем по-добре.

— Няма съмнение, че ти гледаш на мен като на непознат. Нищо чудно, че си нервна.

— Не съм нервна! Изморена съм. И се старая да не кажа или да не направя нещо, което ще те накара да решиш, че ти… опявам.

— Да ми опяваш? — потресен повтори Зак. — Жена като тебе е неспособна на подобно нещо. Истината е, че едва се сдържам да не те гледам непрекъснато.

— Така ли? — Хавлията й незабелязано се беше свлякла на пода. — А ми беше казал, че не си по романтичните признания.

— Нима това беше романтично?

— И много мило! Бях започнала да си мисля, че не ме намираш за… привлекателна.

— Ти се шегуваш! — Зак я погледна сразен.

— Ни най-малко.

— Да, следващите няколко дни наистина ще бъдат трудни — каза той. — Ще ти трябва доста търпение и те моля да го проявиш.

— Добре. — Тя се почувства значително по-добре.

— Искаш ли да сервирам вечерята, докато се преобличаш?

— Страхотно!

Когато тя отново влезе в кухнята, облечена в черни панталони и пуловер с цвета на праскова, Зак вече беше сложил яденето и сипал виното. Той учтиво застана до стола й, готов да й сервира.

— Преди да седнем, има нещо, което трябва да свърша.

Изведнъж той я вдигна. Тя тихичко извика от изненада и погледът й смаяно срещна неговия.

— Какво правиш?

— Ти спомена нещо за носене през прага.

— Да, но ти го вършиш точно наопаки. Трябва да ме носиш отвън навътре, а не обратното!

— Досега в брака ни нямаше нищо традиционно — не се смути Зак. — Защо да започваме тепърва?

Като се престори, че краката му се подгъват от тежестта й, той се заклатушка през всекидневната.

— Това е сериозен ритуал! — укори го тя, но не успя да сдържи смеха си.

След доста преструвки, той успя да отвори входната врата и театрално пристъпи през прага. Бавно я постави на земята, но я задържа в прегръдката си. Очите му станаха сериозни.

— Така — нежно каза той. — Да не съм забравил нещо?

„Нищо няма да ти стане, ако ме целунеш!“ — помисли Жанин, но не каза нищо. Искаше Зак да я целуне, когато сам се досети.

— Жанин?

— Благодаря ти. Всичко е наред.

— Не, не е всичко! — Той я обърна с лице към себе си и покри устните й със своите. Жанин потрепери, обви с ръце врата му и се отдаде напълно на удоволствието. Усети как я изпълва топлина. Това беше най-хубавата им целувка досега, а тя си мислеше, че това е невъзможно. Нямаше представа какво значи всичко това.

Зак рязко се дръпна, но остана със затворени очи. Видимо бе усилието му да се овладее. Жанин потисна една въздишка при мисълта за неясното бъдеще.

 

 

Следващите два дни отлетяха като миг. Жанин и Зак правеха дълги разходки по брега, събираха раковини. Състезаваха се с мотопеди по плажа. Пускаха пъстри хвърчила и се радваха на причудливия им летеж. А в деня, преди да си тръгнат за Сиатъл, Зак обяви, че ще сготви специална вечеря. Незабавно след това я информира, че трябва да се отиде до града за продукти. След първата вечер Зак беше дал отпуска на Хари и Жанин приготвяше по нещо, като огладнеят.

— Какво ще бъде това ястие? — попита тя, когато спряха на паркинга до единствения супермаркет в града. — Кажи ми, за да мога да избера подходящо вино.

— Вино… — измърмори той. — С това ядене вино не върви. — Тя го последва, но като я забеляза до себе си в магазина, той я хвана за раменете и я изтласка навън. — Аз съм артист и изисквам самостоятелност в работата си.

Жанин едва се сдържа да не се разсмее на глас.

— За да направя вечерята възможно най-съвършена, трябва да се концентрирам изцяло върху избора на продуктите. А ти, сладка моя съпруго — натисна той с показалец върха на носа й, — непрекъснато ме разсейваш. Приятно ми е, но не в момента.

Жанин се усмихна, сърцето й запя. Зак не бе щедър на комплименти и тя ценеше всеки от тях.

Докато Зак пазаруваше, Жанин се разходи из града. Купи си една керамична чайка, направена като истинска, и набързо я кръсти Честър. След това купи един лосион за почерняване, в случай че решат да правят тен.

Когато се върна при колата, Зак вече я чакаше. Тя ближеше един двоен шоколадов сладолед и се чувстваше неизмеримо щастлива.

— Успя ли майстор-готвачът да намери всичко необходимо? — попита тя и с мъка се сдържа да не надникне в двете торби с покупки.

— Вечерята ще е такава, че дълго ще я помниш!

— Радвам се да го чуя. — Тя протегна фунийката със сладолед към него. — Искаш ли да си близнеш?

— Искам!

Вместо да поеме сладоледа, той се наведе към нея и я целуна. Тя погледна в дълбоките тъмни очи и сърцето й ускори ритъма си. Изпита внезапен и силен копнеж. Не беше сигурна какво става между тях, но каквото и да бе, струваше й се прекрасно.

Макар и кратка, целувката предизвика тръпка по тялото й. Стояха неподвижни и мълчаха. Закачливостта в очите му изчезна. Още бяха прегърнати, а Зак дишаше бързо и тежко.

— Не помня друг път шоколадът да ми е носил повече наслада! — Небрежният му тон не можа да я заблуди. Целувките въздействаха и на него. Колкото и да се мъчеше да го прикрие.

Двамата бяха неприсъщо мълчаливи на връщане. Преди тази целувка бяха прекарали времето си като приятели, които се наслаждават на взаимната си компания. Изведнъж, само за няколко секунди всичко се беше променило.

— Ограничен ли е достъпът до кухнята? — попита Жанин с изкуствено весел глас, когато се прибраха.

— Не съвсем — изненада я отговорът на Зак. — Ще ми трябваш по-късно, за да измиеш съдовете.

Жанин се разсмя и извади от чантата си лосиона. Докато Зак се мотаеше вътре, тя облече банския и се изтегна в един шезлонг под последните слънчеви лъчи.

Скоро дойде и Зак с голяма чаша изстуден чай.

— Май имаш нужда тъкмо от това.

— Благодаря. Ако знаех колко си сръчен в кухнята, щях да ти отстъпя задълженията си още онзи ден.

— Ще се изненадаш от изобилието на таланти у мен.

Един от тях явно беше целуването. Няколкото целувки предизвикаха у нея копнеж за още. Ако беше хитра и опитна, не би имала никакъв проблем да се озове отново в прегръдките му. Щеше да изглежда така просто и естествено! Той ще я целуне, тя ще му отвърне и преди да разберат какво става, щяха да са станали истински съпрузи.

Жанин лежеше по гръб със затворени очи и мечтаеше. Колко хубаво би било, ако Зак я вземеше в обятията си и й дадеше цялата си любов…

Тя трепна и се събуди. Изтича вътре. Тъкмо се преоблече и Зак обяви, че вечерята е готова. Беше сервирал върху градинската маса на терасата.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита тя, като се опитваше да надзърне в кухнята.

— Не. Сядай, преди да е изстинало. — Той я настани удобно на стола.

— Дал си ми само лъжица. — Тя разстла салфетката върху скута си. Беше сбъркал с приборите.

— Нужна ти е само лъжица! — извика той от кухнята.

— И цялата тази подготовка е била само заради една супа? — игриво го попита тя.

— Спокойно, ще видиш. Ей сега идвам.

Беше толкова сериозен, че Жанин с мъка сдържаше усмивката си. Подготви си наум списък от думи, с които да похвали усилията му: „уникално вкусно“, „страхотно“, „ново и различно“… В този момент Зак се появи с един тиган и щипци за сервиране.

— Майчице мила! Какво е това? — ужасено попита тя.

— Вечерята — отговори той. — Готвил съм единствено, когато бях скаут през детските си години.

Той постави димящия тиган пред нея, сякаш й предлагаше деликатес с омари. Жанин се наведе напред и с известен страх погледна съдържанието на съда.

— Боб от консерва. И нарязани кренвирши — гордо обяви той.

— Как можах да се усъмня в способностите ти?

Съмненията й наистина изчезнаха, когато опита специалитета. Бобът беше много вкусен. Зак я изненада още веднъж, като поднесе десерт, приготвен от диетични бисквити, залети с шоколад и украсен с плодове. Сервира бисквитите върху поставка за торта.

Жанин изяде четири „ощемалковчета“, както ги нарече Зак. Той й обясни, че всеки, който ги е опитвал, иска „още малко“.

— Чудя се как си успял да избегнеш брака досега — закачи го тя, забравила за миг, че вече са женени. — Ако се беше разчуло за твоя готварски талант, жените щяха да стоят на опашка пред вратата ти.

Зак се разсмя с доволен вид. Една нова мисъл се появи в главата на Жанин и я изпълни с любопитство. Учуди се, че никога не беше питала Зак дали е имало други жени в живота му. Наивно би било да се вярва, че не е имал любовни приключения. Тя самата бе имала връзка с Брайън; не може да не е имало някоя жена и в миналото на Зак. Тя изчака удобен момент. Пиеха вино и слушаха класическа музика пред камината. Зак седеше спокойно, а Жанин лежеше по корем, загледана в огъня.

— Бил ли си влюбен някога? — Опита се гласът й да прозвучи безразлично.

— Ще ревнуваш ли, ако се окаже, че е така? — Зак забави отговора си.

— Не. — Отговорът й съдържаше увереност, каквато тя не изпитваше.

— Така си и мислех. А ти?

Беше неин ред да не избързва с отговора. Беше мислила, че е влюбена в Брайън. Едва по-късно, след като той я бе изоставил, тя беше осъзнала, че любовта й към него е била измислена.

— Не. — Отговорът й се стори напълно честен. Онова, което изпитваше към Зак, бе хиляди пъти по-силно от всичко досега. Не знаеше как да му го каже, затова избягна темата.

— Аз първа попитах — напомни му тя.

— Аз съм семеен човек. Естествено, влюбен.

— Не забравяй, че ме „одобряваш“.

— Мразиш тази дума, нали?

— Да. Но не заобикаляй въпроса. Бил ли си някога влюбен до уши? Не е нужно да навлизаш в подробности. Кажи просто да или не.

— Отчаяни страсти и така нататък?

— Да. — Нетърпението й нарастваше. — Не ми се присмивай и не ми предлагай списък на жените, които си „одобрявал“.

Мълчанието му бе толкова напрегнато, че усмивката й започна да се топи. Тя седна и прегърна коленете си.

Зак я гледа дълго. В очите му се появи изражение на остра болка. Жанин почувства как сърцето й се стегна в очакване.

— Да — дрезгаво прошепна той. — Влюбвал съм се.