Прочетох и двете книги…., честно казано под „класика“ разбирам нещо друго.
В първата част не си направих труда ,да преброя колко пъти е използвана думата пръдня, и други нейни деривати.
По принцип много харесвам книги , в които автора ни приобщава към повествованието, и главния си герой, пишейки в първо лице единствено число сегашно време.
Това донякъде успя да ме държи „auf trab“, също и kool сравненията, и лафовете в стил Филип Марлоу.
Очаквах повече и от втората част, която според преисловието трябваше да е „мрачната сестра“
Мрачна беше, но по един лично за мен малко тягостен начин (и то не в добрия смисъл), както казах по горе съмнителна ми се стори приликата с
великия Марлоу на Чандлър (та чак до съмнение в плагиатство)
Сладникавите любовни мъки , и душевни терзания на героите също не допринесоха за „харесване“ на книгата.
Сума сумарум лично за мен старнна смесица от сестрите Бронте , и Чандлър, подозирам и опит на автора да блесне като ерудит с безкрайните му исторически, литературни, и полтически препратки.
На някой може и да му харесва постоянно да чете под черта, за средновековни автори, и никому неизвестни испански функционери ( аз го намирам за особено дразнещо) общото впечатление в края на краищата е за излишна претрупаност, като натруфена рокля, или кичозна торта.
Бързам да кажа , че споделям строго лично впечатление, и далеч не държа да обидя някого, или да натрапя нещо!
Но понякога наистина се чудя дали рецензентите са наистина последната инстанция в оценката на една книга.
Според мен всеки е длъжен сам да направи изводите си, най малкото, за да се съгласи, или не с една рецензия, човек трябва поне да прочете книгата,което е и „sinn der sache“
Както и друг път съм казвал
— Не оставяйте други да мислят заради вас!
За мен двете книги са далеч от каквато и да е класика!
БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ НА ХОРАТА РАБОТЕЩИ В „МОЯТА БИБЛИОТЕКА“
ОБИЧАМЕ ВИ!!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.