Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Марк Гирланд (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whiff of Money, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
hruSSi (2014)
Корекция
Kukumicin (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Мирис на пари

ИК „Гуторанов и син“, София, 1992

Английска. Първо издание

Художник: Пенко Гелев

ISBN: 954-507-005-6

История

  1. — Добавяне

V

Марк Гирланд се върна в стаята си след полунощ. Вечерта беше забавна: вечерята — тежичка, но вкусна, ресторантът — великолепен, Джилиан и Роснолд — добри компаньони. Ако не беше Дорей с неговите тъпи поръчения, мислеше той, докато се събличаше, би могъл дивно да си прекара времето с тази двойка. Но като си спомни за десетте хиляди на Шерман, той реши още утре да се заеме с тези филми. Именно в замъка на графа ще уцели момент, за да поговори с малката насаме. Той взе един душ, легна и запали цигара. Джилиан му беше направила силно впечатление. Тя беше сама по себе си хубава, весела, чувствена. Но не му се вярваше, че е могла да се снима в онзи филм, който той, впрочем, беше гледал със собствените си очи.

Роснолд също е много забавен. Гирланд не беше лицемер, какво пък, ако този тип печели насъщния си, снимайки порно-филми, то това си е негова работа. Това беше философията на Марк. За него по-важни бяха хората сами по себе си, а не онова, с което се занимават.

Той смачка фаса си в пепелника и вече се канеше да угаси лампата, когато телефонът звънна и го накара да скочи. Той вдигна слушалката.

— Да.

— Аз съм.

Той позна плавния глас на Джилиан и настръхна.

— Добър вечер… С какво мога да ви бъда полезен?

— Чувствам се самотна.

— Аз също съм сам в стаята си, странно, нали?

— Бихме могли да споделим нашите самотности.

— Но тогава бихме били вече не толкова самотни. Каква ти самота, когато сме двама?

— Да, наистина… — Последва дълга пауза, по време на която Гирланд питаше тавана на стаята дали беше добра тази маневра. — Аз съм в 462-ра. Това е в самия край на коридора — каза Джилиан.

— И на вас ви харесва да бъдете в самия край на коридора?

Тя тихичко се засмя.

— Това е покана, идиот такъв, а не урок по география.

Гирланд предпочете да се откаже. Джилиан принадлежеше на Роснолд, а той не беше свикнал да се вре на някого пред краката.

— Това е твърде далеч — строго каза той. — Спете.

И затвори.

Не му се наложи да чака дълго. Вратата безшумно се отвори. Джилиан в леко нощно бельо и сатенени пантофки изглеждаше великолепно. Като затвори тихичко след себе си вратата, тя се промуши в стаята.

— Ей, добър вечер — каза Марк. — Все така ли сте самотна?

Тя се приближи до леглото му. Очите й мятаха мълнии.

— Вие просто сте негодник! Поканих ви и вие трябваше да дойдете!

— Посъветвах ви да си легнете. Но ако не ви се спи, то със същия успех и вие бихте могли да дойдете. Знам едно чудесно средство против безсъние.

Той отметна завивката и се отдръпна, правейки й място да легне.

— Ако си мислите, че ще спя с вас, то можете единствено да се оближете. Дойдох само да ви кажа, че сте негодник.

Гирланд върна завивката на място.

— Вашето заявление е прието. Аз съм негодник. Лека нощ.

Той протегна ръка и изключи нощната лампа. Стаята потъна в мрак.

— Запалете! Та как ще си изляза в тъмното! — възмути се Джилиан.

— Внимавайте да не съборите мебелите. Аз спя. Лека нощ. До утре.

Тя пипнешком заобиколи леглото му и Гирланд, усмихвайки се в тъмното, отново отметна завивката. За миг се възцари тишина, после той чу леко шумолене, това беше нейното бельо, което се плъзна на килима.

Той протегна ръце, пръстите му се плъзнаха по голия гръб и я привлече към себе си.

Не помръдна, докато тя се мъчеше с копчетата на пижамата му. След това прокара длани по кръглите и стегнати бедра нагоре. Тя протяжно въздъхна в екстаз, устните й търсеха устните на Марк.

Гирланд познаваше жените. Във всеки случай си мислеше, че ги познава достатъчно добре. Но в любовната игра всяка от тях беше непредсказуема. Понякога биваше разочарован, понякога удовлетворен, но тази нощ с Джили като че ли му отвори очите.

След това те си почиваха, все още треперейки, и Гирланд не можеше да си припомни никоя, която поне веднъж да беше събудила у него такава чувственост и да беше го накарала да се отдаде с такава сила.

Лунната светлина, прониквайки през щорите, рисуваше на пода светлосини стъпалца. Нарядко по пътя преминаваха коли. Някъде от много далеч, от среднощно кафене, се носеха звуци на музика.

Джили галеше гърдите му. Тя прошепна:

— Знаех си, че всичко ще бъде хубаво, но не мислех, че си толкова способен.

— Без коментари, моля. Спете.

Тя се притисна до него, преметна крачето си върху бедрото му, прилепи лице до бузата му. Лекият й дъх гъделичкаше шията му.

Заспаха.

Първите лъчи на слънцето събудиха Гирланд. Той отвори очи и се прозя. Джили лежеше до него, възхитителна в своята непринудена голота. Тя тихичко сумтеше. Слънцето целуваше розовите зърна на гърдите й.

Гирланд лекичко се докосна до бедрата й. Без да отваря очи, тя с лек стон се обърна към него, за да го прегърне. В дрямката нейните прегръдки не бяха толкова страстни, както първия път, но затова бяха по-меки и по-нежни. Само веднъж, като се изви на дъга, тя щастливо извика и омекна в любовна тръпка.

И те отново заспаха.

Като се събуди, Гирланд погледна часовника си. Беше 9:20. Той нежно разбуди Джилиан.

— Трябва да си ходите. Минава девет.

— Е, и какво от това — въздъхна тя, протягайки своето възхитително тяло. — Прегърни ме.

Въпреки че Гирланд не знаеше до колко часа спи Роснолд, все пак не му се искаше да рискува.

Той излезе изпод завивката и отиде под душа. Преди да отвори крана, той извика:

— Хайде, размърдайте се! Ще се видим след час долу.

След като се изкъпа, той се върна в спалнята. Беше си отишла. Той се чувстваше бодър и в прекрасна форма. Поръча си кафе, препечени сандвичи, портокалово сладко, след това се облече и излезе на балкона. Гледаше отвисоко минувачите, сновящи нагоре-надолу по своите си работи и дълбоко вдишваше свежия въздух. Великолепна майска утрин.

* * *

В скромния хотел срещу Алпенхофе Малик излезе от стаята си, леко бутна вратата в стаята на Лабрей и влезе.

Ви се гримираше по сутиен и бикини пред огледалото. Лабрей си лъскаше обувките.

— Да, разбира се, влезте! — раздразнено викна Ви, скачайки в пенюара си. — Не са ли ви учили да чукате, преди да влезете?

Малик не отговори. Той хвърли паспорта на Ви на леглото и направи знак на Лабрей да излезе. В коридора му каза:

— Вие повече не ми трябвате. Можете да се върнете в Париж. Доволен съм от вашата работа. Доложете на Ковски, че аз следя Гирланд и нищо повече. Ясно ли е всичко?

Малик измъкна от стария си оръфан портфейл няколко банкноти по сто марки и ги протегна на Лабрей. Последният ги взе, зарадван от възможността да отведе Ви до Париж. Тази нощ не беше лека.

— А тя? — той кимна към вратата.

— Дайте й част от парите. Тук има напълно достатъчно и за двама ви. И заминавайте по-бързо.

Той остави Лабрей и слезе при Ленц, който го чакаше на една масичка на терасата.

— Плати ли сметката? — попита го той, присядайки.

— Да, разбира се. Освободих онези двамата. Те само биха ни пречили.

— А какво ще правим ние? — попита Ленц.

— Тези двама типа и момичето днес сутринта трябва да заминат за Обермитен Шлос — отговори Малик, запалвайки цигара. — Ще тръгнем след тях. Всичко това прилича на главоблъсканица, но възелчето се затяга. Научих кое е това момиче. Джилиан Шерман — дъщерята на бъдещия президент на САЩ. Всичко това е някак си взаимосвързано. Тя е любовница на Пиер Роснолд. Той снима порнофилми. Момичето не е с много чиста репутация. Готов съм да се хвана на бас, че тя се е снимала при него. Шерман е мъкнел със себе си прожекционен апарат, Дорей е предал този апарат на Гирланд. Очевидно е, че момичето шантажира баща си. Сега в играта влиза и фон Холц, племенник на Радниц. Радниц и Шерман са свързани с една връвчица. Ако Шерман стане президент, Радниц ще получи огромен контракт. Значи, Радниц е заинтересуван да попречи на момичето да оказва натиск върху баща си. Роснолд, Гирланд и тя са поканени в замъка на Радниц… Защо?… Познавайки Радниц, може да се предположи, че той ги е примамил там, за да…

— Нас какво ни засяга? — попита Ленц.

— Ние трябва да им попречим. И за това има маса причини, които не смятам да обсъждам с теб.

След половин час Лабрей и Ви излязоха от хотела. В ръцете си Лабрей носеше куфар. Той дойде при Малик да се сбогува.

— Ние си заминаваме. Ако още ви трябваме…

— Не, повече не ни трябвате. Вървете.

Ви трудно повярва, че може да си замине. Вървеше по улицата зад Лабрей и се боеше, че всеки момент ще ги повикат…

— Хубавичко момиче — забеляза Ленц по повод нейните крака.

— Пачавра, но може да ни бъде полезна.

— Точно така — изхили се Ленц. Малик се намръщи.

Около обяд в двора на Алпенхофе влезе черен мерцедес и спря пред вратата. От колата излезе малък набит човек в зелена ливрея и влезе в хола. След няколко минути той се върна, съпроводен от Джилиан, Гирланд и Роснолд. Портиерът и слугата на графа носеха куфарите им.

— Заминават — промърмори Малик. — Върви да свалиш куфарите.

* * *

Граф Ханс фон Холц седеше в старинно кресло с висока облегалка. Срещу него на кожено канапе се беше изтегнал Лю Силк. От сводестата зала през широкия прозорец се откриваше великолепна гледка към грижливо гледаните поляни и гората.

Графът беше племенник на Радниц. Ако не беше чичо му, фон Холц сега би излежавал доживотна присъда за изнасилване и убийство на австрийска студентка. Благодарение на своите връзки и пари Радниц беше откупил фон Холц от правосъдието и сега графът беше щастлив да изпълни всяко поръчение на Радниц. На двадесет и пет години младежът беше останал без родители и чичо му му беше предложил да се засели във великолепния замък в Бавария, в едно от своите владения. Радниц от време на време го навестяваше в Обермитен Шлос, осведомяваше се как племенникът му управлява стопанството, ловуваше и си заминаваше. Понякога фон Холц получаваше нареждане да замине за Западен Берлин, за да се срещне с някакви малко привлекателни хора. Той получаваше от тях писма и колети за Радниц. Веднъж летя до Пекин и донесе оттам някакво загадъчно сандъче. Но подобни пътешествия бяха редки. Той беше щастлив. И как не! Да живееш в разкошен замък, да ходиш на лов, да приемаш приятели и жени, и в мечтите си да си представяш, че цялото това богатство ти принадлежи!

Предишния ден той получи писмена инструкция от Радниц и за пръв път, откакто беше започнал да му служи, заповедта на чичо му го хвърли в ужас.

Радниц пишеше:

„Необходимо е на всяка цена да се измъкнат от това момиче трите останали филма. Да се убеди да ги даде. Изпращам ти Лю Силк, който ще се заеме с нея. Не бива с нищо да му пречиш. Силк е професионалист и на него може да се разчита. Твоята задача е да получиш филмите и докато ти не я изпълниш, Лю Силк ще изчака…“

— Опростил съм ви задачата — каза той, посръбвайки от своето шампанско. — Те ще пристигнат в замъка. Оттук не могат да се измъкнат. Аз ще взема от девицата филмите, а след това вие ликвидирайте цялата банда.

Силк вдигна глава.

— Съгласен съм. Та нали аз съм безработен, докато касетите не са у вас — и като помисли малко, добави: — За това, че те ще пристигнат тук, знаят в хотела. Вероятно са съобщили, че заминават за замъка.

Фон Холц вдигна рамене.

— Ваша си работа. Моята задача са филмите.

— Обичам подобни главоблъсканици — усмихна се Силк и стана. — Аз няма да им се показвам пред очите. Бъдете внимателен с Гирланд. Онези двамата са безопасни, но с този трябва да сме нащрек.

— Чичо ми ме предупреди.

Силк се изкачи по масивната стълба на третия етаж, премина по дългия коридор, с окачени по стените всевъзможни средновековни оръжия, влезе в своите апартаменти: голяма зала и спалня. Заключи вратата, затвори прозореца, гледащ към терасата и парадната стълба, и потъна в тъмно мълчаливо очакване, като паяк, предвкусващ жертвата си.

* * *

Обермитен Шлос изглеждаше величествено: огромно владение, заобиколено от седемметрова гранитна стена със стоманени шипове отгоре. Масивната желязна решетка се вдигна пред редицата коли. Гирланд с учудване забеляза, че на вратите на замъка сияеха златни букви „Х Р“.

Защо не „Х Ф Х“? Шофирайки зад черния мерцедес през алея, обградена с огромни дървета, много стара алея, Гирланд предусети нещо лошо. Той още не си даваше сметка за това, но тъмната гора и замъкът, обградени с могъщата стена, силно напомняха клетка. Той искаше да се отърве от своите предчувствия и да се надсмее над себе си, но тягостното усещане не го напускаше.

Приближавайки се до замъка, гората оредя и след пет километра се разстлаха зелени полянки, украсени с бликащи фонтани, тревни площи с лалета и рози. Назъбените кули на замъка изглеждаха много внушително на фона на светлосиньото небе. Разкошна мраморна тераса с не по-малко разкошна парадна стълба, водеща до огромна сводеста врата, в която свободно можеха да влязат два камиона.

— Това е божествено! Фантастика! Никога нищо подобно не съм виждала! Потресаващо!

Тримата слязоха от колата. Роснолд ошашавено въртеше глава. Явно не беше на себе си.

Отвориха се високите, украсени с резба и барелефи врати, и на терасата излезе фон Холц. Той направи жест на покана и каза, усмихвайки се:

— Добре дошли!

Двама слуги с ливреи се заеха с багажа.

— Какво чудесно място! — възкликна Джили. — Нима живеете тук сам? Та тук има минимум петдесет стаи?

Това простодушно възклицание поласка фон Холц.

— В замъка има сто петдесет и седем стаи. Абсурд, разбира се, анахронизъм. Но аз го обожавам. Живея тук почти двадесет години и не бих искал да го напускам.

Гирланд оглеждаше градинската мебел. Всяко столче беше украсено със златна емблемка с инициали „Х Р“. Той недоверчиво погледна графа, който покани Роснолд и Джилиан да влязат, и тръгна след тях.

— Фриц ще ви покаже вашите стаи. Вие, разбира се, искате да дойдете на себе си след пътешествието, да се огледате. Ако не възразявате, ще обядваме след половин час. Наредил съм да приготвят стаи за вас на втория етаж. Не е трудно да се заблудиш в този лабиринт — добави той със смях.

След двадесет минути Джилиан влезе в огромната спалня на Марк, гледаща към парка. В стаята царуваше легло с гигантски колони. Джилиан се беше преоблякла в проста бяла рокля, от украшенията си беше избрала скромна огърлица от едри бели и светлосини камъчета.

— Възхитително — възкликна тя, приближавайки се към отворения прозорец. — А ти само погледни това легло, та то е създадено единствено за любов! Съседната стая е моята… Ще дойда при теб през нощта — прошепна тя.

Гирланд вдигна вежди:

— Нещо не си спомням да съм те канил.

— На мен не ми трябват покани, Дон Жуане. Зная, че ти ме желаеш… даже и сега… Но аз ще дойда довечера.

Тя наистина изглеждаше дяволски съблазнителна.

— Ти знаеш по-добре — проговори той. — Къде е Роснолд?

— В стаята си… Да тръгваме, умирам от глад.

Преди да излязат в коридора, тя хвана Марк за ръка и го погледна в очите, прошепвайки…

— Прегърни ме…

Едва той я взе в обятията си и на вратата се почука. Отдръпнаха се един от друг и Гирланд отвори вратата. Роснолд втренчено го изгледа и се обърна към Джилиан:

— А аз се чудех къде ли си се дянала?

— Е, ето, че ме намери. Дойдох да погледна стаята му… Това е фантастика, погледни само леглото му — без ни най-малко да се сконфузи, каза Джилиан.

Роснолд огледа стаята и поклати глава.

— Потресаващ барок. Дявол знае колко струва всичко това!

Възрастен слуга леко се покашля.

— Обядът е сервиран. Моля, последвайте ме.

Обедът беше сервиран в огромна сводеста зала, която би поместила близо двеста гости. Слуги, изпълнени с готовност, в зелени със златно ливреи, почтително стояха отзад на всеки от тях. Имаше предястие, хайвер, ледена водка, дива патица, за десерт сладкиш с шампанско, ягоди и златиста медена пита.

И отново Гирланд забеляза загадъчните инициали „Х Р“, сега вече на приборите за хранене.

Когато преминаха в салона, за да пият кафе с ликьор, той попита:

— Кой е този Х Р?

В погледа на фон Холц проблесна неприязън, но той се усмихна.

— А, вие сте забелязали инициалите. Да си кажа честно, този замък е собственост на моя чичо.

В салона разговорът стана непринуден. Фон Холц говореше, по-често обръщайки се към Джилиан, но не отминаваше с вниманието си нито Роснолд, нито Гирланд.

— Великолепен обяд. Вашият готвач си разбира от работата. Той може да конкурира най-добрите кухни на Франция — каза Роснолд, като се облегна удобно в креслото.

— Той е французин — уточни стопанинът на къщата.

Фон Холц приседна на коприненото канапе до Джилиан. Един от слугите донесе кафето, фон Холц се обърна към Гирланд.

— Ние говорехме за моя чичо, вие го познавате, струва ми се.

Гирланд запали цигара. Струваше му се, че фон Холц започна този разговор съвсем не случайно.

— Наистина ли?

— Да, това е Херман Радниц.

Марк вежливо се усмихна. Точно така, това беше капан.

— Наистина. Веднъж вече сме се срещали. Как е той?

— Прекрасно.

— Ще можем ли да се видим с него?

— Не.

Фон Холц отпи глътка кафе, кръстоса крака и замислено го погледна.

— Мисля, че е безсмислено да си губим времето, господин Гирланд. Вие навярно разбирате, че сте попаднали в капан.

Марк постави чашката си от кафето на масичката, взе чашата си с коняк и съвършено невъзмутимо произнесе:

— Ако Радниц е имал нещо предвид, когато ни е канил тук, то действително може да се случи всичко възможно.

Джилиан недоумяващо слушаше тази размяна на реплики.

— Може ли аз също да се посмея? — попита тя.

— Какво пък? — отговори Гирланд. — Чичото на нашия граф е най-богатият и най-съмнителният човек в света. Ако той не беше така богат, със сигурност би лежал в затвора. Истинското му име е Хенрих Кюнцли. Направил е състояние, продавайки на нацистите и японците сапун, торове, и барут. В това няма нищо осъдително, само че следва да уточним, че нацистите и японците са му доставяли суровината: кости, коси, мазнина и зъби на хора, убити в концлагерите. Любезният чичко на графа е изковал приказен капитал от труповете на евреи и други жертви от последната война. Прав ли съм, скъпи приятелю? — попита той, усмихвайки се на графа.

Фон Холц се озъби.

— Да… Това е стара история. Твърде често си пъхате носа, където не ви е работа, Гирланд.

Гирланд кимна, посръбвайки коняк.

— Не сте първият, който ми го казва. Но повярвайте, това никак не ми пречи спокойно да спя нощем.

— В края на краищата — възкликна Джилиан — какво означава всичко това?

— Позволете да ви обясни — фон Холц направи предупредителен жест. — Вие шантажирате своя баща. Заплашвате го, че ще изпратите на неговите политически противници филмите, разбирате за кои филми става дума… ако той не оттегли кандидатурата си. Аз пък искам вие да ми дадете тези филми и вие ще ми ги дадете.

Джилиан скочи. Кръвта нахлу в лицето й и се отдръпна веднага. Тя пребледня, очите й горяха с гняв.

— Няма да ги получите! — викна тя. — Пиер, да заминаваме! Няма да останем тук нито секунда повече. Тръгвай!

Роснолд погледна фон Холц. Той се усмихваше, греейки в дланите си коняка и неговата усмивка накара фотографа да потръпне. Той премести погледа си към Джилиан.

— Седни и млъкни! Ти какво, не виждаш ли, че сме в клопка?

— В клопка? Той няма да посмее да ни задържи! Ако на теб ти се иска, можеш да останеш… А аз…

Тя се затича към вратата, дръпна я към себе си и се устреми към портите. Те бяха заключени. Тя трескаво се хващаше и дращеше масивния катинар под безразличните погледи на шест гиганта в ливреи. В бясно изстъпление тя изтича в салона и видя вратата към терасата. На площадката пред терасата стоеше огненият триумф. С жалостив вик се хвърли към него по мраморната стълба и изведнъж се спря като закована. Две огромни немски овчарки, черни и свирепи, заръмжаха, оголвайки зъбите си, а видът им би довел до ужас не само едно слабо момиче. Треперейки като в треска, тя гледаше бавно приближаващите се кучета. После рязко се обърна и се понесе към салона.

— Там има кучета — задъхвайки се, викна тя и млъкна, заглушена от смеха на фон Холц.

— Седнете най-после. Няма да си отидете… Да, там са кучетата. И те ще ви разкъсат на части. Къде са филмите?

Джили се обърна към него с бледото си обезумяло лице.

— Вие все едно няма да ги получите! Пиер, направи нещо! Ама не стой така, де!

Роснолд седеше също бледен. Виеше му се свят.

— Аз те предупреждавах. Аз предчувствах… Излизам от играта.

За Гирланд като че ли бяха забравили всички. Под заинтересувания поглед на фон Холц между Джилиан и Роснолд се разиграваше бурна сцена.

— Той няма да ги получи! — крещеше Джилиан, стискайки юмруци. — Няма да посмее! Няма да ме застави! Не! Не!

— Грешите — изпъшка Холц — когато аз искам нещо, постигам целта си. Винаги. Искате ли да ви покажа как умея да убеждавам?

— Вървете по дяволите! — зарева Джилиан. — Вървете по дяволите! Ако не ме пуснете, аз… аз ще извикам полиция!

Фон Холц я гледаше като капризно и порядъчно омръзнало му дете.

— Вие сте твърде млада и твърде глупава.

В отчаяние тя се хвърли към Марк.

— Ами вие? Защо мълчите? Мислех, че сте мъж, а седите като истукан? Помогнете ми да се измъкна оттук!

— Нашият скъп граф има в ръцете си четири аса — замислено отговори Гирланд: — При такова съотношение на картите аз съм пас. Дайте му филмите.

Тя разочаровано се обърна.

— Няма да ги получите — повтори тя на фон Холц. — Разбрахте ли? Никога!

Немецът с жест я спря и се обърна към Роснолд.

— Може би се съмнявате, че при мен ще се намери средство да ви заставя да говорите, вас двамата? Не ме принуждавайте да правя това! Къде са филмите?

Роснолд облиза пресъхналите си устни.

— Ако му кажеш, ще те убия! — зарева Джилиан. — Той не може…

Фон Холц скочи и с такава сила отхвърли Джилиан, че тя, като прекатури сервираната масичка, отлетя до вратата и се пльосна по гръб.

Гирланд закри с длан очите си. Неговото време да действа още не беше дошло. Той знаеше, че и най-малкото му движение ще послужи като знак за тренираните слуги на фон Холц. Роснолд се спотаи в креслото.

— Извинете ме — обърна се графът към Роснолд — ненавиждам сцените, но, струва ми се, тази идиотка отказва да разбере каквото и да е. Къде са филмите?

— В Париж, в моя сейф в банката.

— Измет! — изрева Джилиан. — Страхливец! Говедо!

Тя се хвърли към фотографа, но Гирланд вече беше на крака и успя да я прихване. Извъртайки се от юмручетата й, той я притисна към себе си.

— Спокойно — шепнеше той — не бива така да се нервничи. С това нищо няма да постигнете.

Тя внимателно го погледна в очите, след това се освободи от прегръдката му и уморено се затътри в отдалечения ъгъл на салона.

Гирланд седна на подлакътника на креслото и запали цигара.

— Ще напишете до своята банка пълномощно на предявителя, господин Роснолд. В този шкаф ще намерите перо и хартия. Когато моят пратеник се върне от Париж, ще можете да си заминете.

Роснолд се колебаеше. После той стана, приближи се до шкафа-секретар. С треперещи ръце, бял като хартията, той написа пълномощното и го подаде на графа.

— Прекрасно. Радвам се, че се разбрахме. След 48 часа вие ще можете да си заминете, а засега си починете. На вашите услуги са басейн и билярд. Но не ви съветвам да излизате в парка. Кучетата са много опасни, а в останалото се чувствайте като у дома си. Ще се видим на вечеря.

Като се усмихваше самодоволно, графът излезе от стаята. Гирланд стана.

— След такъв великолепен обяд бих искал да си почина — обяви той. — Ако искате, ще се срещнем след два часа в басейна.

* * *

В четири часа Гирланд излезе от спалнята си по шорти и с пешкир през рамо.

Басейнът със затоплена вода се намираше на задната тераса. Слънцето се отразяваше в светлосинята вода. Двадесетметровият басейн беше снабден със стълбички, наоколо стояха шезлонги, масички, слънчеви чадъри.

Гирланд се гмурна, преплува под водата всичките двадесет метра, отблъсна се от другата стена и се разпери на повърхността на топлия светлосин басейн.

След няколко минути се появи Джилиан. Беше в бели бикини. Тя също се гмурна и с енергичен кроул преплува покрай Гирланд. Той я изпрати с поглед, тя се гмурна, обърна се и още веднъж пресече басейна. Плуваше много технично. Като доплува до бордчето, тя излезе от водата. Марк, без да бърза, заплува към нея.

— Успокоихте ли се? — попита той, като се усмихваше.

— Оставете ме на мира! Никак не е смешно! Какво ще стане с нас сега?

Той я хвана за глезена и я дръпна във водата. Тя падна, като вдигна фонтан от пръски.

— Следят ни — промърмори той, поддържайки талията й. — От третия етаж, прозореца в средата.

Джилиан направи курс до бордчето и обратно.

— Кой е това?

— Аз зная за това не повече от ваша милост. Да идем, да се, ох, попечем на слънце. Да поговорим спокойно, без нервни. Но без да забравяме за прозореца на третия етаж.

Те поставиха два шезлонга един до друг.

— Надявам се, че сте разбрали в каква беда сме попаднали всички — снижавайки глас, каза Марк.

— Заинтригувахте ме. Каква роля играете в тази работа?

Джилиан се обърна към него.

— Баща ви ми поръча да взема тези филми — тихо отговори Гирланд, облягайки се назад и гледайки в светлосиньото небе. — Мен повече от всичко ме удивлява и огорчава фактът, че сте се снимали в такава евтиния.

— Вие работите за баща ми?

Тя вече почти беше скочила, но потисна гнева си и отново се облегна в шезлонга.

— Аз работя за онзи, който плаща повече. На мен не ми харесва баща ви. И вас също не обичам. За мен това е работа… и нищо повече.

— Вие не ме обичате? Хайде, стига лъжи, а какво се случи миналата нощ? — възмути се Джили, изгаряйки го с поглед.

— Когато едно момиче влиза в моята спалня и ми се хвърля на шията, още повече, когато е такова хубавичко като вас, аз обикновено не отказвам. Но това не означава, че обичам това момиче или че то ми харесва.

— Защо пък да не ви харесвам?

— Защото не обичам изнудвачките.

Джили се обърна към него. Беше бледа, с пресъхнали устни.

— Аз… аз ли съм изнудвачка? Но как иначе бих могла да попреча на баща си да стане президент? Пука ми за себе си… Аз съм свършен човек вече, но ще направя всичко възможно, само и само да му попреча.

— Но защо?

— Защото той не заслужава такава чест. Защото той е слаб, тщеславен, глупав човек. Защото и той, и моята майка мислят само за себе си и за своята власт.

Гирланд дълго я разглеждаше, като че ли я виждаше за пръв път.

— Това си е вашата гледна точка… Не бих казал, че не е вярна. Ето, вие работите с Роснолд и с тази пацифистка организация „Долу войната“, насериозно ли го правите?

— А защо не?

— Това е стара история, Джили. Всеки човек иска да бъде първа птичка в своето блато. На Роснолд и на неговата организация сте нужни не вие. С вас те се занимават само затова, че можете да попречите на баща си да стане президент. Но дори и това не ги вълнува толкова много. На Роснолд му е необходим скандал, за да може неговото име да привлече повече привърженици. А от тях той, не се и съмнявайте, ще отхапе голямо парче. Мислили ли сте за това? И дали не затова и вие сте заинтересувани от тази организация, защото тя ви позволява да шантажирате баща си?

— Мислете си каквото искате, пука ми. Може да се разсъждава и така, и не така. Но те първи ми изгадниха живота, а аз не обичам да оставам длъжна!

— Вие уверена ли сте, че именно те са изгаднили живота ви? Не сте ли мислили, че сама сте им помогнала за това?

— Шегувате ли се? — викна тя побесняла. — Моите родители въобще не са ме искали. Те са се старали да се отърват от мен. А сега, когато аз мога да ги насоля, мислите, че ще се спра ли? Чуйте, можете да не ми вярвате, но аз не исках да се снимам. Пиер ми каза, че ако направим това, баща ми никога няма да стане президент, и аз се съгласих.

— Но и вие не искате да ми повярвате — не се сдържа Гирланд. — Отворете си зъркелите. Вие сте просто курва. Идеите на тази пършива организация са ви размътили главата. Харесва ви мисълта, че сте необходима, че е във ваша власт да попречите на някого. Но без Роснолд и неговата банда вие сте безсилна.

— А вие сте отвратителен! Мразя ви! — крещеше му тя в лицето. — Добре де, ще ми вземат тези филми, но аз ще се снимам в други веднага щом се върна в Париж. Никога баща ми няма да стане президент!

— Веднага щом се върнете в Париж? — замислено повтори Гирланд. — Кой ви е казал, че ще се върнете в Париж?

Тя ококори очи:

— Как… Какво искате да кажете с това…

— Невъзможно е — прошепна Марк, съзерцавайки малкото облаче. — Не се самозалъгвайте. Когато фон Холц получи филмите, той ще се погрижи никой от нас да не се измъкне извън пределите на замъка. И нито Роснолд, нито вие вече някога ще можете да се занимавате със своята порнография.

Джилиан омекна. Тя помълча за минутка, след това се опита да възрази, но съвсем неубедително.

— Той няма да направи това. В края на краищата той обеща, че веднага щом получи филмите, ще можем да си заминем. А в Париж ще си снимаме нови.

— Тъжно е, че вие никога повече няма да видите Париж.

Джилиан с труд намираше думите.

— Да не би да мислите…

— Да, да… Определено, веднага щом касетите бъдат тук, вашият очарователен граф ще се избави от нас. — Марк вдигна глава и обгърна с поглед широките поляни и тъмната гора наоколо. — Тук има достатъчно скрити местенца за три трупа.

— Ще ни убие… Не, не ви вярвам.

— Ако с тази работа се е заел неговият чичо, а в това няма нужда да се съмняваме, той няма да се замисли дали да убие или да не убие един комар.

— Но… ама не може да се убият трима души просто така?! — простена тя. — Не. Не! В хотела знаят, че сме тук. Ако изчезнем, ще се вдигне шум… Полицията… Не, това е невъзможно, той няма да посмее.

— Преди да сляза тук, от своя прозорец видях нещо интересно — отсечено отговори Марк, примижавайки срещу слънцето. — Един от слугите на фон Холц замина на вашия триумф, а другият — на моята кола. Струва ми се, че ще върнат триумфа на паркинга на летище Мюнхен, а моята ще я захвърлят все едно къде. Да, разбира се, полицията ще пристигне тук, но фон Холц е много важна птица по тези места. Той ще каже, че сме прекарали при него нощта, а след това сме заминали за Париж и че той е неприятно изненадан от нашето внезапно заминаване. Да не би да си мислите, че полицията ще претърси всеки квадратен метър на това исполинско владение, за да намери нашите трупове?

Джилиан трепна.

— Все едно, не ви вярвам… Вие просто искате да ме сплашите, защото ме мразите.

Гирланд вдигна рамене.

— Аз не изпитвам омраза към вас, Джили. Просто си мисля, че вие сте едно бедно комплексирано момиче. Към такива изпитвам жал. Чуйте ме, пратеникът ще бъде в Париж довечера около десет часа, утре сутринта ще получи касетите и ще излети със самолета в 14 часа за Мюнхен. Към осемнайсет часа трябва вече да се е върнал. Значи, дотогава ние трябва да намерим начин да се измъкнем оттук живи и по възможност невредими.

— Наистина ли мислите, че този човек ще ни убие?

Гирланд й се усмихна като на момиченце, дошло при него с детски въпрос.

— На негово място бихте ли постъпили по друг начин? — произнесе той, стана и си отиде.

Джилиан излезе на широката полянка. Покрай гората тя забеляза две огромни черни кучета, които я гледаха, облегнали муцуни на лапите си.

Полазиха я тръпки. Тя се загърна в хавлията си и тръгна след Марк.

* * *

Като се върна, Гирланд почувства, че в стаята е имало някой. Той ни най-малко не се учуди, че графът беше наредил на своите хора да му пребъркат куфара. След като заключи вратата, той изтръска цялото му съдържание на кревата. Слугите на фон Холц не бяха професионалисти в тази работа. Той натисна невидима пружинка, отваряща двойното дъно. Там беше скрито всичкото му оръжие: осемзаряден автоматичен пистолет „Валтер“, двустранно остър финландски нож и плоска бомбичка със сълзотворен газ. Тръгвайки на пътешествие, Гирланд винаги вземаше със себе си целия комплект. Като се увери, че оръжието си е на мястото, той затвори двойното дъно и подреди багажа.

Привечер захладня. Гирланд се откъсна от съзерцанието на безупречно окосената поляна и фонтаните, и затвори прозореца. Взе си един горещ душ и се преоблече за вечеря. Тъкмо връзваше вратовръзката, когато изведнъж се отвори широко вратата и в стаята се втурна Джилиан с кръгли от страх очи. Лицето й беше мъртвешки бледо.

— Попречете му! — изстена тя, дърпайки Марк за ръката. — Той иска да избяга!

Гирланд действаше мълниеносно.

— Къде е?

— Слиза от балкона по водосточната тръба!

Марк излезе на терасата и видя долу Роснолд. В ръцете си държеше средновековна секира, която беше свил от стената на галерията.

— Роснолд, върнете се! — викна Гирланд.

Джили, дотичала след Марк, също започна да вика, но Роснолд не ги слушаше. Той се стопи в тъмнината. Тревата погълна шума от стъпките му.

Внезапно от покрива на замъка светна мощен прожектор. Лъчът светлина намери Роснолд. Мярнаха се бързите мълчаливи сенки на овчарките. Роснолд замръзна. Блесна секирата и едната овчарка се затъркаля по тревата с разсечена глава. Роснолд диво закрещя. Отново се хвърли да тича, но втората овчарка го настигна и му се хвърли на гърба. Роснолд изрева и се хвърли по корем. Песът отскочи и веднага отново се хвърли върху своята жертва. Този път фотографът беше готов за атака. Секирата се стовари върху звяра, песът изквича от болка, претърколи се през глава и се впи в осакатената си лапа.

Джили, сдържайки стоновете си, наблюдаваше сцената. Все още въоръжен с окървавената секира, Роснолд отскочи вдясно. За миг прожекторът го изгуби, но бързо го напипа отново. Роснолд с всички сили се носеше към гората. До спасителната тъмнина оставаха само пет-шест метра, когато щракна изстрел. Роснолд като заек подскочи и рухна на земята. Куршумът, калибър 22 му бе пробил тила и бе заседнал в мозъка.

Отчитайки бясното темпо на Роснолд и лошото осветление, Силк се поздрави с най-добрия изстрел за последната година по движеща се мишена.

Джилиан втренчено гледаше безжизненото тяло на Роснолд, осветено от прожекторите.

— Те го убиха! — простена тя. — Аз го предупреждавах, говорих му, но той беше обезумял от страх. Не искаше да ме слуша.

Без да й обръща внимание, Гирланд бързо отиде в стаята си, хвана куфара, изсипа дрехите и взе пистолета си. Напъха го в джоба на панталона, след това както му падна натъпка дрехите обратно и щракна ключалките.

Бледа и цялата трепереща в стаята дотича Джилиан.

— Успокойте се! — сурово й подхвърли Марк. — Точно така трябваше да стане.

Гирланд я хвана за раменете и я разтръска.

— Ш-ш-шт… Нито звук!

Той я побутна към стълбите и й каза да се качва. Един етаж по-нагоре огледа коридора и й посочи стълбите към горния етаж. В това време се чу тропот. Слугите на фон Холц се втурнаха на втория етаж.

Четвъртият етаж беше необитаем и тъмен. Гирланд се наведе през перилата. Слугите на фон Холц бяха обградили втория етаж. Един от тях извика:

— Няма го тук!

Явно бяха претърсили вече всички стаи на етажа. Разнесе се звън. Гирланд повлече Джили в тъмния коридор.