Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)

Издание:

Константин Константинов. Приказки за тебе. Избрани приказки и разкази

Златна библиотека. Избрани творби за деца и юноши

Под редакцията на Дамян Дамев

Двадесет и трета книга

Издателство „Народна младеж“, София, 1972

Редактор: Христиана Василева

Художник: Иван Кьосев

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Елена Иванова


Мръкваше. Из улиците скрибуцаха пълните с грозде кораби и влизаха в разтворените порти. В дворищата лумнаха огньове. Берачите шетаха около наслаганите софри. Замириса на топла гозба и шира. Една гъдулка проточено се обади, после изведнъж почна ситно-ситно.

Савата се развъртя из двора, събра дружината и рече:

— Подире ми!

До фенера на портата се събраха четири глави. Арап заскача и завъртя опашка наоколо им.

— Слушайте, момчета! — почна Савата. — Утре гроздоберът свършва. Туйто. Пак догодина…

Четири дълбоки въздишки се разнесоха под фенера. Савата продължи:

— Сега внимавайте! Утре ще се обират необраните лозя. Пък аз зная едно лозенце — ей такова е, две педи го кажи, дето и утре ще остане необрано. Тая работа тъй не може. Нас чака тя. Ще отидем ние да го оберем…

— Как тъй, бе бате Сава — продума Гочо Пумпалът. — Чуждо лозе, пък ние да го берем?…

— Ей тъй на, чуждо не чуждо, ще го оберем. Няма да го оставим я!

— Ама значи, ще крадем, а?… — обади се и Коста.

— Ех, хубостници такива! Който не ще, да си стои в къщи. Пък който иска, утре рано да чака до воденицата. Кога сте сбърквали, като сте ме слушали, бре лалугери?… А сега кръгом — всеки у тях и аз у дома!

Дружината се разотиде. Нощта бе покрила вече всичко. Звездите блестяха като светли зърна. Около огньовете мърдаха сенки и гъдулката тихичко пееше на два гласа:

Снощи си, мамо, поминах

край студен бистър кладенец…

* * *

Призори дружината се събра при воденицата. Савата бе довел Марко с два големи коша. В единия кош влезе Асен, в другия — Диньо. На самара седна Коста, а отзад Гочо Пумпалът. Савата със зелената кутия и Арап тръгнаха пеш. Пътят ехтеше от коли, кораби и берачи. Стигнаха до Гочовото лозе. Момчетата разбраха за кое лозе говореше бате им Сава. Запалиха огън. Извадиха от кутията хляб и сирене, хапнаха и се пръснаха между лозите с косерчета и кошнички в ръце. Марко вързаха за дряна. Слънцето изгря и едрите зърна на гроздовете блеснаха като учудени очички.

Сребърни паяжини се носеха из въздуха. Пожълтялото поле там долу простираше целия си гръб на слънцето. И навред из лозята се носеше глъч и смях.

Тъкмо по това време до пъдарницата на срещния връх достигна запъхтян бай Теньо налбантинът. Рунтавият Арап заръмжа и пъдарят скочи.

— Добър ден, Чауш! — поздрави налбантинът и седна да си почине.

— Дал ти Господ добро, бай Теньо! — отвърна пъдарят. — Е, най-после ще береш и ти лозето! Думам си, закъсня човекът, ще го опоскат гаргите и циганите, за цяр няма да оставят… Нейсе, нали си дошел…

— Остави лозето, Чауш… Нали знаеш, сиромах човек за нищо не е… Берачи трябва, пък не мога да платя. Да беше жива жената, Бог да я прости, пак щяхме да го оберем — барем малко петмез за Гоча, моя малкия, да приготвим… Ами сега друга беля имам и затуй съм тръгнал. От отзарана ходя като луд — Гочо се е загубил. Рекох, дали не си го виждал тъдява…

— Гледай, гледай, за бой деца! — поклати глава пъдарят. — Няма го насам, бай Теньо. Ами я чакай… Там нещо из твоето лозе мърда… Де беля де! Циганите са. Нали ти думам — за цяр няма да оставят. Хо-хо-хо!… — викна пъдарят с все сила. — Хо-о-о!… Виж ги ти, поразниците! Чакай да ги пропъдя! — и хукна нататък. Тръгна подире му и бай Теньо.

Като стигна до синора, пъдарят спря една минута и пак извика:

— Хо-о-о! Да се пръждосвате, че като дойда, знам ли!…

— Хо-о! — обади се някой откъм лозето. — Че ела де!

— Ах, поразници такива! Ще ви науча аз как се краде грозде! — хукна отново пъдарят. И бай Теньо подире му.

Изведнъж насреща им изникнаха ухилени Коста, Асен и Диньо. А пред всички се мъдреше Гочо. Отстрани Савата се доближи до пъдаря и сърдито се обади.

— Чауш, вземи си думите назад! Кога си чул ти моята дружина да е крала?

— Ами ти що щеш тука, бре? — викна зарадван бай Теньо към Гоча.

— Заедно сме, бай Теньо — извика Савата. Нали знаем, че у вас няма кой — решихме ние да оберем лозето ви и да ти го донесем в къщи. Я погледни!

Марко, натоварен с два пълни коша, мърдаше здравото си ухо и чакаше да тръгнат.

Бай Теньо избърса чело и въздъхна:

— Да сте живи и здрави, моите момчета! Зимъс с Гочо заедно ще ви гощавам!

— Де гиди, малки юнаци! И мене объркахте! — викна разсмян пъдарят.

— Ур-р-ра! Да живее бате Сава! — извика дружината.

— С-с! Стига! изкомандва Савата. — Ходом марш! Сега вече гроздоберът може да свършва!

Край
Читателите на „Гроздобер“ са прочели и: