Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (18)

Глава XVIII

Два дни по-късно някой почука на входната врата на къщата му и Люк отиде да отвори. Държеше чаша с кафе в едната си ръка, а мислите му бяха заети с проектите, които преглеждаше на компютъра си. По начина, по който Зийк си размърда ушите, Люк вече бе разбрал, че който и да стои от другата страна на вратата, той е приятел. Това ограничаваше възможностите до двама души: Кати или брат й.

Надяваше се да е Кати.

Но беше Мат. Беше стиснал ръцете си в юмруци и лицето му бе почервеняло от гняв. Очите му гледаха обвинително.

— Ти спиш със сестра ми! — почти извика той.

Люк отстъпи назад и задържа вратата отворена.

— Заповядай вътре, Мат!

С една крачка момчето влезе в малкото коридорче. Раменете му бяха настръхнали от напрежението да предизвика по-възрастния мъж.

— Ти спиш с нея!

— Тя ли ти каза това? — попита Люк и се запъти към кухнята.

Мат го последва с нежелание.

— Няма защо да ми го казва. Сам се досетих, след като вие двамата се върнахте от Сиатъл. Господи, за глупак ли ме вземаш? — възкликна Мат и удари с юмрук по хладилника. — Смяташ, че понеже съм само на седемнайсет, не знам какво става между вас, така ли?

— Не. Но не смятам, че това е твоя работа — отговори Люк и седна на масата, като прибра част от папките, които бе разхвърлял.

— Тя е моя сестра и аз трябва да се грижа за нея. Много я бива в работата и в куп други неща, но не разбира нищо от мъже. Или поне не от мъже като теб.

— Какво не ми е наред?

Мат трескаво прекара пръсти през косата си и се отпусна на един стол.

— Казвал съм ти вече — ти не си нейният тип!

— А пък аз съм ти казвал, че ще се грижа за нея.

— Знам, но я видях каква беше вчера, след като двамата се прибрахте — каза Мат сърдито. — Нима ще отречеш, че спиш с нея?

— Няма. Просто ти напомням, че ти дадох честната си дума, че ще се грижа за нея, и ще изпълня обещанието си — каза Люк и се вгледа в разтревоженото изражение на момчето. — Какво й беше на сестра ти вчера? Защо си се загрижил за нея толкова внезапно?

— Тя плака, по дяволите! А тя почти никога не плаче. Но аз я видях… беше в стаята си — обясни Мат и пъхна ръце в джобовете на джинсите си. — Дори не знае, че я видях.

— И според теб Кати плаче заради мен? Защото аз съм й причинил нещо, така ли?

— Да.

— Кое те кара да мислиш така?

— Тя ми е сестра — изръмжа Мат — и аз я познавам по-добре от всеки друг. Последния път, когато плака скрита в стаята си, бе, когато оня тъпанар Нейт Атууд я разкара и почна да излиза с Идън.

Люк стисна устни. Сравнението с Атууд му беше неприятно.

— Мат, обещавам ти, че няма да постъпя с нея така, както е направил Атууд.

— Напротив! Ти ще постъпиш с нея още по-гадно. Тя ще се измъчва заради теб. Атууд поне не я беше вкарал в леглото си. Тя ми призна това, когато я попитах.

— Ти май си доста любопитно малко братче. Кое, по дяволите, ти даде право да й задаваш този въпрос?

— Ако го беше сторил, аз също щях да направя нещо — твърдо каза Мат.

— Какво например?

— Не знам — потиснато отговори момчето. — Нещо. Кати ми каза, че не бива да му правя нищо. Без значение дали я е прелъстил, или не. Защото Атууд и без друго бил достатъчно наказан.

Люк изгледа момчето напрегнато.

— Така ли? Какво е било наказанието му?

— Тя каза, че той ще си получи заслуженото, щом се жени за една Джилкрайст.

Люк нервно почна да барабани с пръсти по масата.

— Да, това си е типична реплика на сестра ти — призна той.

За момент в кухнята настана тишина. Зийк влезе с чинийката си в уста. Изгледа двамата мъже, застанали начумерени от двете страни на масата, пусна я на пода и сложи глава на коляното на Мат, за да му предложи безмълвното си съчувствие. Мат разсеяно го погали зад ушите.

— Защо дойде при мен, Мат? — внимателно попита Люк.

— Да те предупредя да не причиняваш болка на Кати.

— И как предлагаш да не правя това?

За момент Мат се поколеба. После отново се намуси.

— Поне я помоли да се омъжи за теб. Така тя няма да остане с чувството, че си я използвал.

Люк осмисли казаното.

— Значи ти искаш аз да я помоля да се омъжи за мен, така ли?

Мат се изправи на стола с решително изражение на лицето.

— Така е. Смятам, че трябва да го направиш.

Люк почувства как от плещите му се смъква страхотен товар.

— Добре. Ще го направя.

— Наистина ли? — изгледа го момчето с неприкрит скептицизъм.

— Да — отвърна Люк със сериозен глас, когато погледите им се срещнаха. — Ти си неин брат и предполагам, че наистина имаш право да знаеш какви са намеренията ми. Давам ти думата си, че те са абсолютно почтени.

— Наистина ли? — Мат бе шокиран от готовността, с която мъжът се съгласи да изпълни обещанието си.

— Честна дума — тържествено повтори Люк. — Но отсега те предупреждавам, че проблемът не е в моите намерения, а в тези на сестра ти.

— Какво?

— Не съм убеден, че намеренията на Кати спрямо мен са почтени — спокойно обясни той. — Не съм убеден, че тя иска да се омъжи за мен.

— Да, това го зная — с облекчение каза Мат. — Просто смятам, че трябва да й предложиш да се ожените, това е всичко. Тя обаче едва ли ще иска да се омъжи за теб. Все пак ти си Джилкрайст.

Люк стисна зъби.

— Да не мислиш, че е лесно?

— Да си Джилкрайст ли? Сигурно си прав — усмихна се момчето. — Значи ще я попиташ?

— Да.

— Добре, тогава всичко е наред — кимна доволно Мат, очевидно смятайки мисията си за приключена. — Хей, а какво ще кажеш да дойдеш с мен в салона и да си направим една тренировка? Можеш да ми помогнеш да упражня някои хвърляния.

— Разбира се, защо не — съгласи се Люк.

„Това си е добър начин да се освободя от напрежението“ — помисли си той.

 

 

Кати видя Зийк да я гледа от прозорците на Люк, когато мина покрай къщата на път за плажа. Голямото куче бе опряло нос в стъклото, застанало в странна поза. Може би беше заради чинийката, която, както винаги, бе захапало между зъбите си. Клепоухият Зийк проследи Кати с любопитен поглед. Тя се поколеба, защото съжали животното, че е останало само. Мат и Люк бяха отишли в спортния клуб на Драгън Бей преди около час. После реши, че всъщност кучето не е толкова самотно и съвсем спокойно може да бъде без компания известно време. Но Зийк продължи да я гледа с очакване. „Вероятно разбира, че съм тръгнала към плажа“ — помисли си тя. Зийк обичаше да се разхожда по морския бряг.

— Добре, добре — промърмори Кати.

Отвори вратата с ключа, който Люк й беше дал, и Зийк се появи с вечната си купичка. Тръгнаха надолу към брега.

Кучето стигна преди Кати и се втурна напред, за да изследва вълнуващите миризми, останали след отлива. Кати бавно го последва.

Тя съзнаваше, че днес е в странно настроение. Всъщност то бе такова, откакто се беше върнала от Сиатъл с Люк. Дори миналата нощ плака в стаята си. Слава богу, че Мат не я беше чул. Щеше да е загрижен и би разпитвал какво не е наред. А не можеше да му даде ясен отговор. Едва ли можеше да обясни на брат си, че е влюбена в Люк и че любовта й няма никакво бъдеще.

Знаеше това от самото начало; знаеше, че най-голямата глупост, която можеше да направи, бе да обикне Люк Джилкрайст. Но беше се подчинила на своите чувства. Призна си, че е била подготвена за тях още от мига, когато го видя за първи път. „Най-доброто, което мога да направя, е да не мисля какво ще се случи след тези няколко месеца.“ Искаше да изживее това, което Люк й предлага, докато все още е в Драгън Бей. И трябваше да е подготвена, че след тези шест месеца той ще си отиде.

Кати въздъхна. Нямаше да й е лесно. Тя бе свикнала с дългосрочни планове и връзки. Бе свикнала да гледа напред в бъдещето. А Люк живееше в миналото.

— Кати!

Тя изненадано се обърна. Зийк също вдигна нос от пясъка, където ровеше, и погледна по посока на гласа.

— Фрейзър! — Фрейзър Станфийлд слизаше надолу по скалистата пътечка. — За бога, какво търсиш тук?

— Идвам да се сбогувам. Вчера нямах тази възможност.

— Мислех, че вече си на летището.

Фрейзър мрачно се усмихна.

— Нима не разбра какво стана? Джилкрайст ме изрита от сградата. Беше ме уволнил.

— Уволнил те е? Не мога да повярвам! Защо го е направил?

— Просто бизнес — изкриви уста в горчива усмивка Фрейзър. — Без никакви лоши чувства помежду ни.

— Не мога да го проумея! За какво става въпрос?

— Джилкрайст се опасява, че съм твърде близко до вътрешния кръг на властта в компанията. Решил е, че съм потенциална заплаха, затова се отърва от мен.

— Но единствената причина, поради която ти бе толкова вътре в управлението на компанията, е, че Джъстийн те натовари да ни помагаш да се оправяме с нещата.

— Не се притеснявай, Кати, аз съм голямо момче. Знам какви са правилата на играта.

— Но ако това, което казваш, е вярно, то е ужасно… нечестно! — Кати беше изумена. — Това е несправедливо! Незабавно ще говоря с Люк. Няма да му позволя да те уволни само защото си ми помагал да крепим положение пред Джъстийн.

— Няма смисъл, Кати. Вече всичко свърши. Никога няма да промениш решението на един Джилкрайст. И двамата сме работили за Джилкрайстови достатъчно дълго, за да знаем, че те винаги постигат това, което са наумили.

— Но това не е честно!

Фрейзър се засмя горчиво.

— Винаги си била малко наивна по отношение на етиката в бизнеса! Спри да мислиш за мен. Ще стъпя отново на крака, винаги съм го правил.

— Това е ужасно! Чувствам се отвратително, защото вината отчасти е и моя. Ти толкова ми помагаше в работата.

Очите на Фрейзър потъмняха.

— Честно казано, единственото, заради което съжалявам, е, че ние двамата все нямахме възможност да се опознаем. Но мисля, че ситуацията може да се промени.

И най-неочаквано я сграбчи за ръката, преди тя да осъзнае какви са намеренията му. Кати се дръпна и се опита да се освободи, но не успя. Въпреки това възвърна самообладанието си и го изгледа студено.

— Пусни ме, Фрейзър!

— Не. Още не — каза той и впи пръсти през ръкава на тениската в плътта й. — Наистина си права за едно нещо, Кати. Много си ми задължена!

— Вече ти обещах, че ще говоря с Люк.

— Разговорите с Джилкрайст са губене на време — отговори той и я разтърси. — Аз инвестирах много в тази операция. А сега ще изгубя цяло състояние, защото ти ме издъни.

— Какво според теб трябваше да направя? Не знаех, че Люк ще те уволни.

Фрейзър се надвеси над нея.

— Нали си спомняш, че очаквах от теб да ме информираш за плановете му? А ти изобщо не ми каза за проклетото му компютърно разследване.

Кати задържа дъха си.

— Не ми беше разрешено да споменавам за това.

— Така ли? Мислех, че съм ти приятел. Но ти май не си много лоялна към приятелите си. Цялата ти лоялност е запазена за проклетите Джилкрайстови!

— Какво искаш от мен, Фрейзър? — спокойно попита тя.

— Достъп до компютрите на компанията за следващите няколко месеца. Можеш да го направиш, Кати! Ще ми даваш новите пароли и информацията, която ми е необходима, за да вляза в компютрите и да обработвам част от данните.

— Защо? — изумено попита Кати.

— Защото съм задействал някои планове, които ще успеят, ако им дам възможност. Вече съм стигнал почти до края, Кати. Не мога да се откажа точно сега. Помогни ми и ще те включа в сделката с процент от печалбата.

— Каква сделка? Какво си направил, Фрейзър?

— Уредил съм една много сладка сделчица. Трябваше само да направя нещата да изглеждат така, сякаш ресторантът „Джилкрайст Гумей“ е пред фалит. Всичко се уреждаше прекрасно, благодарение на факта, че бях във вътрешните кръгове на властта.

Кати усети как я обзема ярост.

— Ти си саботирал корпорацията, така ли? Значи Люк е бил прав от самото начало, че виновният е вътрешен човек.

— Не може да докаже абсолютно нищо и той го знае. Разполага само с подозрения. Ето защо вчера ме уволни, вместо да заведе дело срещу мен. Но ти ще ми помогнеш да довърша започнатото, Кати.

— Не!

— Да. Решил съм да си отмъстя. Джилкрайст да не си въобразява, че може да се държи с мен по този начин и това да му се размине безнаказано. Ще го принудя да продаде „Джилкрайст Гумей“. С твоя помощ, разбира се. Мога да го направя.

— Не ставай идиот. Никога няма да ти помогна за такова нещо.

— Ще ми помогнеш и още как. Ако откажеш, ще направя нещата да изглеждат така, сякаш „Джилкрайст Гумей“ е бил пред фалит през последните месеци по твоя вина, не по моя. Ще изпратя доказателствата право на Джъстийн.

Кати бе ужасена.

— Какви доказателства? Ти нямаш никакви доказателства. Никога не съм направила нещо във вреда на компанията.

— Когато свърша, ще разполагам с цял куп доказателства. Мога да заложа компроматите в компютрите и да се снабдя с необходимата документация. И Джилкрайстови ще ми повярват, без да се усъмнят в достоверността на информацията. Знаеш ги що за хора са.

— Това е лъжа! Джъстийн ще ми повярва. Както и Люк.

— Никой Джилкрайст не се доверява никому напълно, това ти е известно. Особено пък Джъстийн. Тя лесно ще повярва на най-лошото. В края на краищата, ти вече не си й необходима — скъпоценният й внук се завърна.

— Фрейзър, проклет да си, мислех, че си ми приятел! — извика Кати и отметна развятата от вятъра коса от лицето си. — Как можеш да ми причиниш такова нещо?

— Просто бизнес, скъпа.

— Засрами се от постъпката си. Това, което правиш, е непростимо.

— Спести ми лекцията, нямам настроение да я слушам. Или ще ми помагаш, или ще изпратя на Джъстийн анонимна информация. В нея всичко ще изглежда така, сякаш единствено ти си се опитвала да доведеш „Джилкрайст Гумей“ до фалит. Това е, Кати. Нямаш друга възможност.

— Върви по дяволите! — отговори Кати и отново се опита да освободи ръката си от хватката му.

Фрейзър я стисна още по-силно и я блъсна. Кати се спъна и падна на пясъка. Фрейзър я вдигна и извика с мрачен поглед:

— Слушай, кучко, ще правиш това, което ти казвам! Тук играят твърде много пари.

Ръцете му стиснаха раменете й и Кати изпищя.

Зийк изтърва чинийката си и хукна към тях.

— Какво е това, по дяволите? — Фрейзър рязко се изправи, когато видя как кучето се носи към него в безмълвен, но зловещ бяг. — За бога, спри го! — извика той, отдръпна се назад и се спъна в купчина изхвърлени на брега водорасли. — Кажи му да спре!

Бързо възвърна равновесието си, обърна се и хукна да бяга.

Кати се изправи на крака тъкмо когато Зийк профуча край нея и се нахвърли върху гърба на Фрейзър. Масивните челюсти на кучето се разтвориха широко, то захапа шлифера му и го раздра. Фрейзър извика и задърпа към себе си скъсаната дреха. Зийк не отслабваше захапката на зъбите си, докопа и сакото му. Той се спъна и падна, като крещеше от ужас.

— Зийк, спри! — обади се Кати, когато кучето скочи върху гърдите на Фрейзър. — Достатъчно, Зийк. Спри!

Кучето я погледна, размаха опашка и се озъби, сякаш молеше за разрешение да се вкопчи в гърлото на мъжа.

— Разкарай го от мен! — изсъска той.

— Всичко е наред, Зийк — каза Кати и предпазливо тръгна към тях. — Добро куче. Добро куче! Успокой се. Ти си добро куче.

— Разкарай го — повтори Фрейзър и се опита да се надигне под лапите на Зийк.

Кучето изръмжа предупредително и Фрейзър застина неподвижен.

— Господи — прошепна той, — проклетото псе ще ме разкъса!…

Кати не беше много сигурна какво ще направи Зийк в следващия миг. Тя пристъпи несигурно още една крачка напред с намерението да го сграбчи за нашийника. Тогава кучето вдигна глава и погледна към пътеката, която водеше към брега. Излая високо, сякаш приветстваше нечие подкрепление.

— Люк! — Кати побягна към него и се хвърли в прегръдките му. — Слава богу, че си тук. Не знаех какво да правя!

Люк плътно я обгърна с ръце. Обърна се към кучето си през рамото на Кати:

— Зийк, кротко, момчето ми. Това е. Вече можеш да го пускаш да си ходи, аз ще се погрижа за останалото.

Зийк послушно слезе от гърдите на Фрейзър и тръгна към Люк.

— Мат, прибирайте се у дома с Кати и Зийк. Аз ще се оправя тук.

— Да, сър. Хайде, Кати! — Момчето незабавно се подчини на нареждането, казано с невероятно деликатен тон.

— Чакай! — Кати се отдели от прегръдката на Люк. — Искам да обясня какво стана тук.

— Ясно ми е какво е станало — отговори Люк, приковал поглед в лицето на Фрейзър. — Тръгвай с Мат!

Кати съзна, че е твърде разстроена, за да спори. Във всички случаи усилията й щяха да са безплодни. Люк вече бе поел нещата в свои ръце. Без да каже и дума повече, тръгна нагоре по пътеката заедно с Мат. Зийк изтича до брега, взе чинийката си и се втурна да ги догони.

Когато стигнаха до върха, Кати се обърна да види какво става на брега.

— Надявам се да няма неприятности заради тази история — каза тя.

— Повярвай ми, ще има неприятности — ухили се Мат. — Но не за теб. Люк ще се погрижи за всичко.

 

 

След малко Люк влезе в дома на Кати. Тя тъкмо пъхаше магданоз и босилек в миксера. Зийк се беше проснал по средата на кухнята, оставил чинийката до себе си в очакване да бъде напълнена. Той поздрави Люк с кратко размахване на опашката си, но не свали поглед от бръмчащия миксер.

— Какво става тук? — попита Люк и се опита въпросът му да прозвучи ведро, но пресилената веселост в тона му заглъхна бързо. Очите му на магьосник светеха със студен блясък. — Вече за вечеря ли се приготвяме?

Мат се беше облегнал на барплота с чаша газирана вода в ръка.

— Кати готви за Зийк — отговори той и погледна към Люк. — Каза, че цялата тенджера била за него.

— Цялата тенджера ли? — възкликна Люк и погали кучето зад ушите. — Зийк ще си помисли, че е умрял и душата му е отлетяла в кучешкия рай.

— Заслужава си го — мило каза Кати. — Държа се като истински герой. — Тя отново включи миксера и добави останалите съставки.

— Да — с одобрение потвърди и Мат, — той е истински герой. Зийк, ти си добро момче!

Зийк прие хвалебствията с ново потупване на опашката си, но не откъсна очи от миксера.

Кати се осмели да погледне Люк. Зелените му очи опасно искряха, а изражението на лицето му бе непроницаемо.

— Люк, какво стана долу на брега? Какво направи на Фрейзър? — попита тя.

— Нищо особено.

— Какво означава това? — Кати изключи миксера и цялото съдържание от купата бе сипано в чинийката на Зийк. Беше разтревожена. — Надявам се, че не си сторил нещо необмислено.

— Не съм — отговори Люк и устните му леко се усмихнаха, докато наблюдаваше как кучето опустошава порцията си. — Мат, има ли още сода?

— Разбира се — посочи Мат към хладилника.

Кати остави купата в мивката и попита:

— Люк, истина ли е това, което ми каза Фрейзър? Вярно ли е, че си го уволнил, защото си подозирал, че той е в основата на саботажа на „Джилкрайст Гумей“?

— А-ха — отвърна Люк и извади кутийка кола от хладилника. Движенията му бяха предпазливи като на рис — напълно контролирани, но излъчваха заплаха за мигновена агресия.

— Защо не ми каза истината? — Кати усети как я обзема ярост. — Защо се опита да ме измамиш, че уж напускал, поради това че си е намерил нова работа?

Люк отвори кутийката си. Безизразните му очи срещнаха ядосания й поглед.

— Защото не исках за пореден път да влизам в спор с теб. Знаех, че ще се опиташ да защитиш този тип.

Кати замислено захапа долната си устна.

— Сигурна съм, че е имал основание за постъпките си. Не мога да повярвам, че Фрейзър би направил подобно нещо, ако е нямал съществена причина за това.

— Причините му наистина са били много съществени — кратко отвърна Люк. — Щял е да спечели куп пари от сделката.

— Може да е имало нещо повече от това… Може да е бил насила въвлечен в играта или нещо подобно.

Люк неразбираемо промърмори нещо под носа си, преди да продължи:

— Станфийлд е нагаждач. Когато Джъстийн е прекратила всекидневния си контрол над компанията, се е образувал вакуум. Тогава тя е възложила на Станфийлд по-голяма отговорност и му е дала да разполага с повече правомощия. И той сграбчил шанса, откриващ се пред него.

Кати въздъхна.

— Не мога да го проумея! Ти трябваше да ми кажеш истината за уволнението му, Люк.

— Може би си права. — Той сви безразлично рамене. — Но тогава ми се струваше, че нещата ще бъдат по-лесни, ако ти не се замесваш в тях.

— Но аз наистина бях замесена, Фрейзър ми беше приятел. Или поне аз смятах, че ми е такъв. Много разчитах на него през последните няколко месеца. Помощта му бе неоценима.

— Използвал е властта, дадена му от Джъстийн и от теб, за да отслаби „Джилкрайст Гумей“ — отсече Люк категорично. — Искал е да предаде ресторанта на консорциум от инвеститори на нищожна цена. За което е щял да прибере част от печалбата. Чиста работа!

Кати се намръщи.

— Може би го е направил, защото е съзнавал, че няма надежда за издигане в кариерата, докато служи в компанията „Джилкрайст“. Давал си е сметка, че никога няма да стигне до висшите етажи на властта в една семейна фирма.

— По дяволите, Кати, точно по тази причина не ти казах онзи ден, че съм уволнил кучия син! Не исках да слушам как намираш оправдания в негова защита.

— Не му намирам оправдания! Просто искам да разбера защо е постъпил по този начин.

— Глупости!

Кати забеляза, че Мат ги слуша. Зийк бе привършил макароните и лежеше до празната чинийка, местейки поглед ту към Кати, ту към Люк.

— Намираш му оправдания — настоя Люк, — а аз нямам намерение да ги слушам! Има време и място, за да се правиш на ангел-хранител. Сега моментът не е такъв!

— Може би имаш право. Той се е опитал да причини вреда на компанията — съгласи се тя. — Днес той ме причака, за да ме изнудва да му помогна да довърши започнатия план.

— Зная — каза Люк и отпи от колата си.

— Той ли ти каза това? Заплаши ме, че ако не му помогна — Кати притеснено прибра косата си зад ушите, — ще изпрати на Джъстийн лъжлива информация. Щял да я поднесе така, сякаш аз съм тази, която е саботирала „Джилкрайст Гумей“ през цялото време.

— Да.

— Той и това ли ти каза? — изгледа го Кати с недоверие.

— Разбира се! Но той никога нямаше да изпълни заканата си.

Тя погледна през прозореца и неуверено отрони:

— Може би все пак нямаше да го стори…

— Това е без значение — нежно й отвърна Люк. — Но дори да беше изпратил информацията на Джъстийн и дори тя да беше повярвала на лъжите му, това все пак щеше да е безполезен ход. Нали не си забравила, че Джъстийн вече няма думата? Аз съм шефът.

— Така е — усмихна се слабо Кати. — А ти никога нямаше да му повярваш, нали?

— Не, за бога — усмихна се Люк и белите му зъби блеснаха за миг. — Та нали ти си ангел-хранителят на Джилкрайстови. Ти си последният човек на света, който умишлено би причинил вреда на семейството ни.

— Бих желала да спреш да ме наричаш ангел — промърмори тя. Но вярата му в нейната преданост я изпълни с топлина.

Джилкрайстови не се доверяваха лесно на хората, бе изпитала това на гърба си. Самият факт, че Люк бе сигурен в лоялността й, означаваше много за нея.

За миг в кухнята настъпи тишина.

— Добре, че се появихме навреме — небрежно подхвърли Мат.

— Повтарям си го непрекъснато — усмихна се Кати. — Нямах представа как бих накарала Зийк да пусне Фрейзър. Вече си представях съдебни дела и всякакви такива проблеми.

— Станфийлд вече няма да ни създава никакви проблеми — прекъсна я Люк.

Нещо в пресилено спокойния му глас притесни Кати. Веждите й се сключиха тревожно.

— Люк, надявам се, че не си действал с насилие, нали?

Той я погледна право в очите и отговори:

— Не, по дяволите! Знам, че не одобряваш насилието като аргумент. Дадох му суров урок по бизнес етика и го стреснах със сериозно предупреждение.

Мат внезапно се задави със содата си. Той се задъха, почна да плюе и се сви на две, опитвайки се да се изкашля. Остави кутийката на барплота, но тя се обърна и содата се разля.

— Мат, добре ли си? — Цялото внимание на Кати вече беше насочено към него.

— Всичко е наред — изкашля се Мат и взе гъбата, за да избърше. Погледна Люк, който също изрази учтива загриженост. — Ами… ние със Зийк ще излезем на разходка. Ще се видим по-късно. Хайде, Зийк! — подкани го Мат. — Да вървим, момче.

Зийк послушно захапа чинийката си и тръгна след него.

Кати изчака вратата да се затвори и настоятелно се обърна към Люк:

— По въпроса за Фрейзър — наистина смятам, че трябваше да ме държиш в течение, Люк.

Той остави кутийката с кола и протегна ръце към нея. Облегна се на вратата на хладилника, разтвори крака и я притегли към себе си. Кати почувства топлината и силата, излъчвани от тялото му, и реагира както винаги — малко нервно и превъзбудено. Когато го погледна в очите, в изумрудения му поглед се четеше потисната напрегнатост.

— Имаш ли представа как се почувствах, когато ви видях долу на брега и разбрах какво е станало? — попита той, а гласът му беше по-остър и от скалите, в които се разбиваше морето долу на брега. — Знаеш ли какво можеше да се случи, ако Зийк не беше с теб?

Кати беше трогната от грубоватата му загриженост. Нежно погали лицето на Люк с топлите си пръсти и каза:

— Всичко е наред, Люк. Не мисля, че Фрейзър наистина би ми причинил болка. Просто беше много разтревожен и сърдит. Искаше да ме принуди да му помагам, но не смятам, че щеше да използва сила, за да постигне успех.

— Ангелче, понякога ме плашиш до смърт! Как, по дяволите, си оцеляла досега, без да имаш свой ангел-хранител?

Преди тя да успее да отговори, Люк я целуна с потиснатата страст, която Кати вече бе забелязала в погледа му. Тя чувстваше напрежението в него и разбираше, че каквото и да се е случило между Люк и Фрейзър, то не е било съвсем цивилизовано. Но вече нищо не можеше да направи. Люк никога не би й казал цялата истина. „А може би и аз не искам да науча всички подробности“ — помисли си тя и се отдаде на настойчивото желание в целувката на Люк. Топлината и нежността й стопиха яростта, които святкаше в очите му.

— Люк? За какво си мислиш? — попита Кати, когато напрежението изчезна.

— За нещо, което Станфийлд ми каза няколко минути преди да си тръгне.

— И какво е то?

— Попитах го за името на човека, който стои зад консорциума от инвеститори. Тези, които се опитваха да купят на безценица „Джилкрайст Гумей“.

— Той каза ли ти го? — изненада се тя.

— Май съвестта му заговори и реши да ми помогне. Каза, че всъщност никога не се е срещал с онзи тип, но името му било Майло Найл.

— Но това е името на човека, който се опита да въвлече Дарън в онази бъркотия! — възкликна Кати. — Господин Найл със сигурност обича да създава неприятности.

— Така е — разсеяно се съгласи Люк, очевидно погълнат от мислите си, — той е точно такъв.