Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (13)

Глава XIII

Беше петък и брат й щеше да се прибере чак в дванайсет. Цялата вечер бе на нейно разположение и въпреки че се беше върнала от Сиатъл твърде късно, отиде в библиотеката на Драгън Бей, за да размишлява на спокойствие. Трябваше да намери най-правилния подход, за да каже на Люк. Той щеше да избухне, когато му каже за неприятностите на Идън. „Експлозията ще е разрушителна като при всички Джилкрайстови. Люк ще кипне, преди да успея да му обясня как стоят нещата.“

Когато мина покрай дома му на път към имението, забеляза, че навсякъде е тъмно. Беше доволна. Все още нямаше готовност да се срещне с него.

В десет вечерта Кати се отдаде на единственото средство против стреса, което й бе помагало през последните години — отиде да поплува в басейна на имението. Не си направи труда да запали лампите в старата зала и я отключи в тъмното. Прозрачната нежна синева на подводното осветление й бе достатъчно. Пробиваше си път между многобройните палми и папрати. Когато стигна до басейна, хвърли хавлията и дрехите си на шезлонга и се потопи във водата.

Отправи се към другия край на басейна с облекчение. Както винаги усети как я завладява чувството на опиянение от свободата, която чувстваше във водата. Пореше повърхността на басейна със силни и уверени движения и продължаваше да мисли какво точно трябва да говори пред Люк.

Вярно бе, че той се справи със затруднението, в което бе изпаднал Дарън, но нещастието на братовчед му бе много по-малко, сравнено с неприятностите около Идън. Дарън бе жертва на мошеник. Изнудването и отклоняването на средства обаче правеха проблема на Идън много труден за разрешаване, Кати разбираше това. Но така или иначе това си беше семейна работа. Искаше й се Люк да разбере, че този път действията му трябва действително да са тактични. Идън със сигурност никога не би навредила умишлено на компанията. Тя защитаваше други хора. Навярно имаше начин, който да накара Люк да разбере мотивите й. Кати трябваше да успее. „Ще бъда дипломатична, ще използвам благоразумието и логиката си.“

Стигна края на басейна и се обърна под водата, за да поеме обратно. Вече усещаше как напрежението й постепенно изчезва. Нищо не освобождаваше така от стреса, както плуването. Нищо друго не можеше да я накара да се чувства толкова спокойна. „По-рано трябваше да дойда тук“ — помисли си тя.

Докосна стената на басейна и спря, за да си поеме дъх. Видя тъмната фигура, която изникна между палмите, и замръзна.

— Къде, по дяволите, се губиш през целия ден? — попита Люк с опасно кротък тон.

Намеренията на Кати да бъде дипломатична се разсеяха като дим, когато долови очевидното предизвикателство в гласа му. И без друго беше достатъчно изнервена. Тази вечер нямаше нужда от нови Джилкрайстови дивотии.

— Взех си почивен ден — каза тя, потопи се отново във водата и заплува към другия край на басейна. После се обърна по гръб и се отпусна лениво на повърхността.

Люк продължаваше да стои в сянка и я изчакваше с хищническо търпение.

— Искам да говоря с теб! — извика той.

— По-късно, когато приключа с плуването си — отговори Кати, улови се за ръба на басейна и се приготви да се отблъсне от облицованата с плочки стена за пореден път. Чувстваше как гневът клокочи в Люк. Усещаше как вълните на неговата ярост я заливат.

„Сега определено не е най-подходящият момент да разискваме последните проблеми на семейство Джилкрайст“ — заключи мислено.

— Казах, че искам да говоря с теб. Сега! — настоя Люк, направи няколко крачки напред и седна в шезлонга до басейна. Сините отблясъци на подводното осветление отразяваха елегантните, напрегнати черти на лицето му. Очите му светеха със стаена ярост.

— Не можем ли да отложим разговора за сутринта? Уморена съм.

Той не обърна внимание на думите й.

— Къде беше през целия ден? Защо не отговори на съобщенията, които ти оставих?

— Бях заета. Когато се прибрах, беше късно и нямаше за кога да преглеждам кой ме е търсил. Реших, че нещата могат да почакат до утре сутринта.

— Къде беше днес?

— За бога, Люк, това си е моя работа! Само защото ти и аз сме свързани по един определен начин не означава, че имаш правото да ме разпитваш всеки път, когато отида някъде самостоятелно.

— Свързани, така ли? Така ли го наричат вече? Госпожице, ние не само спим заедно…

— Правили сме го само два пъти — прекъсна го Кати. — Това едва ли предполага силна и трайна връзка.

— Ние не само спим заедно — повтори Люк със стиснати зъби, — но освен това ти работиш за мен. Това ми дава право да те попитам къде си била през деня и какво си правила.

— Не, не ти дава такова право — отговори Кати, изплува до края на басейна и се оттласна, за да седне върху плочките. — Тази вечер очевидно имаш намерението да се караме, но на мен ми писна да участвам в драматичните изпълнения на Джилкрайстови. Благодаря много, дойде ми до гуша от вас!

— Какво означава това? — изправи се на крака Люк и тръгна към нея.

— Нищо. Обикновен коментар — каза Кати, грабна халата си и бързо го завърза около кръста си. Огледа се наоколо за обувките си. Бяха под шезлонга. Знаеше, че няма да успее да ги вземе достатъчно бързо и да избяга от залата.

Люк стана и се изправи пред нея.

— Чакам отговора ти, Кати.

— Е, няма да го получиш! Поне не тази вечер — отговори му тя и свали плувната си шапка. Разтърси косите си. — Не ме интересува как се чувстваш.

— Така ли? Съветвам те да промениш намерението си, защото няма да те пусна да се прибереш у дома си, преди да проведем един хубав, дълъг разговор.

Кати прокара пръсти през косата си.

— Казах, че нямам желание да разговаряме сега.

— Жалко. Днес оставих три съобщения на Лиз. Ти не отговори на нито едно от тях.

— Сега вече знаеш как се чувства човек, когато оставя съобщения, на които никой не си дава труда да отговаря — вирна брадичка Кати. — Спомни си за всичките ми съобщения, които записвах на телефонния ти секретар, когато се опитвах да те накарам да поемеш задълженията си. Спомни си за препоръчаните писма, които ти изпращах. Спомни си за телеграмите. Аз също не получих нито един отговор от теб.

— Сега не говорим за далечното минало. Става въпрос за днес.

— Съжалявам, нямам желание да говоря за него. Спри да ме дразниш, губя търпение и ще се нервирам.

— Искаш да ме стреснеш ли? Нека ти кажа нещо, Кати. Гледката на нервирания ангел-хранител много ми напомня за фойерверките по време на Четвърти юли. Забавно е, но няма никаква заплаха.

Това преля чашата на търпението. На Кати й се събраха твърде много Джилкрайстови за един ден. Може би по принцип бе дошло времето да се отърве от тях. Нещо в нея се скъса. Тя вдигна ръце, направи крачка напред и силно блъсна Люк в гърдите. Завари го съвършено неподготвен. Смътният блясък на водата в басейна отрази изненадата на лицето му, когато той полетя надолу.

Кати бе не по-малко изумена от собствената си агресивност. Люк падна в дълбокия край на басейна със страхотен плясък и бавно продължи да потъва към дъното му. Стресната от постъпката си, тя бързо отиде до ръба на басейна и погледна надолу във водата. Сигурна бе, че Люк може да плува. Нервно хапеше долната си устна, докато го наблюдаваше как се издига към повърхността.

След няколко секунди Люк изплува от водата. Превъзходните му бели зъби блеснаха в опасна усмивка.

— Мамка му! От теб ще излезе отличен Джилкрайст.

Той отиде до края на басейна и опря ръце в плочките, опасващи ръба му. Кати бързо се отдръпна назад, когато Люк се издигна нагоре и излезе от водата. Изправи се на крака и тръгна към нея. Черните му панталони и сако бяха подгизнали от водата, а обувките му издаваха странни звуци. Изражението на лицето му бе хитро и разбойническо.

Кати затаи дъх от притеснение. После се обърна и се опита да избяга към изхода.

Успя да направи само няколко крачки, когато той я хвана, ласкаво засмян, и я обърна с лице към себе си.

— Остави ме! — настоя Кати решително.

— Ти първа започна — каза той и я понесе обратно към басейна.

— Не е вярно. Люк, какво правиш? — извика тя, когато разбра, че няма да спре на ръба. — Спри! Моля те, недей. Моля те.

Мислеше, че той ще я хвърли във водата. Вместо това Люк скочи, без да я изпуска от прегръдките си. Двамата се потопиха в басейна, разплискаха го и потънаха.

Ръката му я придържаше през кръста, докато изплуваха на повърхността. Тя отметна мократа коса от лицето си и вдигна поглед към него. Видя, че я съзерцава с ясно изразени сексуални намерения и очите й се разшириха.

— Люк, престани да ме гледаш по този начин — каза тя, като се опитваше да се отдръпне настрани от него и да се освободи от прегръдката му. — Знам какви са намеренията ти.

— Така ли?

— Знам ги със сигурност, но не можем да го направим. Не тук, за бога!

Люк я стисна още по-силно и отново я извъртя с лице към гърдите си. Двамата отидоха на плиткото и спряха, когато той усети дъното под краката си. Доближи устни до ухото й.

— Брат ти ще се прибере чак в полунощ. Никой не идва тук нощем. Джъстийн и госпожа Игърсън отдавна са си легнали.

— Знам, но това не означава, че можем да вършим тези неща тук. На това място…

— Сериозно ли говориш? — попита той и смъкна халата й. По лицето му се изписа усмивка, когато видя как зърната на гърдите й се очертават под тънкото трико на банския. Погали едната малка твърда пъпчица.

Цялата ярост и енергия, породени от спора им, бързо се превръщаха в желание. Никога досега Кати не бе изживявала толкова бързо превъплъщение. В един момент бе полудяла от гняв, в следващия бе възбудена и полуприпаднала от страст и желание. Погледна към Люк с широко отворени, все още невярващи очи.

— Още ли ми се сърдиш? — попита тихо.

Той я целуна дълбоко, нежно, после вдигна глава.

— Ти как мислиш?

— Възможно ли е да променяш настроението си толкова бързо? — облиза устните си тя.

Люк се разсмя.

— Първо, аз изобщо не бях ядосан. Просто се тревожех, защото не можах да се свържа с теб през целия ден. Ти беше тази, която драсна клечката на фойерверките.

— Точно така, обвинявай ме — промърмори тя.

— Ще го направя, не бой се. — Ръцете му се плъзнаха от кръста й нагоре, за да обгърнат гърдите й. — И освен това ще ти изкажа благодарността си.

Кати потръпна при докосването му, както винаги, когато той правеше това. Тялото й сякаш винаги бе готово да се отдаде всеки път щом Люк я вземеше в ръцете си. Неговата сексуална и физическа мощ дразнеха сетивата й. Но тя вече знаеше, че дисциплината и контролът, които той си самоналагаше над тази мощ, бяха нейната най-голяма слабост.

За нея моментът на обуздаване на огъня винаги щеше да е свързан с магията, а Люк бе вълшебникът, който знаеше заклинателните думи за тайнството.

Обгърна с ръце врата му и не се възпротиви, когато той свали от тялото й прилепналия бански. След малко вече плуваше гола във водата и усещането й за свобода бе хиляди пъти по-вълнуващо и по-силно от всякога.

Топлина обгърна тялото й. Тя се усмихна с треперещи устни на Люк и свали сакото от раменете му. Той не обърна внимание, че скъпата дреха потъна надолу. Бе насочил настойчивия си поглед към Кати, а тя почна да разкопчава ризата му. Съблече го и почна да гали гладките му мускулести гърди. Обзета от сладко и горещо желание, плуваше около Люк и докосваше тялото му с гърдите си, които се подаваха над водата.

— Ти гориш дори във водата, ангелче — каза той и я привлече към бедрата си.

Задържа я в това положение и я накара да обгърне с крака кръста му. После я надигна към себе си, наведе глава и пое едното й зърно между зъбите си. Кати тихо изстена. Пръстите му бавно проникнаха в нея. Тя задържа лицето му в дланите си и почна да го целува с нарастваща настойчивост. Той влезе по-навътре в нея и нежно продължи да я гали. Кати извика, нададе слаб стон на женско задоволство, от който Люк остана очарован.

— Точно така, ангелче — целуна той извитата й назад шия. — Позволи ми да гледам как ще полетиш.

— Но ти още не си готов! — Кати се опита да възвърне контрол върху себе си. — Още не си събул панталона си.

— Няма нищо. Аз ще литна след малко.

— Но, Люк…

Беше твърде късно. Пръстите му отново почнаха да я разтварят и Кати се предаде. Разпадна се на хиляди трептящи парченца. Свободата никога не й се бе струвала толкова сладка.

Когато всичко свърши, Кати бавно почна да се отпуска надолу във водата.

— Никъде няма да ходиш — усмихнат й каза Люк, обви ръце около кръста й и отново я повдигна до гърдите си. — След като извършихме част от предварителната подготовка, дойде време да си поприказваме.

— Ако това е била предварително замислена от теб сделка, ще те удуша — отвърна Кати. — Не искам да свикваш с идеята, че можеш да ме манипулираш чрез сексуалното си въздействие върху мен.

— Успокой се, мила. Дай ми да си поема дъх. Да се бориш с ангели не е шега работа — каза Люк и тръгна към стъпалата на басейна, носейки я със себе си.

— Говоря сериозно, Люк. Сексът не е начин за разрешаване на проблемите.

— А на мен ми се струва, че върши добра работа.

Кати се чудеше какъв подходящ отговор да измисли, когато я сепна хриплив вик на изненада, идващ от сенчестите растения. След секунда осветлението в залата бе включено и тя бе заслепена от него.

— Какво, за бога, става тук? — попита госпожа Игърсън със страховити нотки в гласа си.

— По дяволите! — промърмори Люк и застана пред Кати, за да не може икономката да види голото й тяло.

Въпреки шока, който изпита смутената Кати, при вида на изненадата, изписана върху лицето на госпожа Игърсън, тя не можа да се сдържи и за свой ужас се разсмя.

— Изгасете осветлението и вървете да си лягате, госпожо Игърсън — нареди й Люк спокойно. — Това не ви засяга.

— Засрамете се! Вижте се, вие двамата. Вие сте полугол, а Кати дори е съблякла банския си.

— Много сте наблюдателна, госпожо Игърсън. Предлагам ви да изгасите проклетите лампи и да се махате оттук — повтори Люк и почна да се изкачва по стълбите.

Икономката изпищя и загаси осветлението.

— Не вярвам на очите си — промърмори тя и остана на мястото си.

— Желаете ли да ни кажете още нещо, госпожо Игърсън? — попита Кати.

— Да, желая. Брат ви е на телефона. Казва, че било важно.

— Мат? — извика Кати и последните следи от смущение изчезнаха от гласа й. — Какво е станало? Той добре ли е?

— Предполагам — отсече икономката. — В края на краищата говори по телефона и звучи така, сякаш нищо му няма. Не успял да се свърже нито с вас, нито с господин Джилкрайст, затова ви потърсил тук. Помоли ме да проверя дали случайно не плувате в басейна. Кой би могъл да предположи, че и двамата с господин Джилкрайст ще сте във водата, а вие ще сте чисто гола!

— Госпожо Игърсън — студено каза Люк, — ако ви е останала капчица здрав разум, веднага ще се върнете в леглото си и ще забравите, че изобщо сте идвала тук. На сутринта цялата история ще ви се струва като сън.

— Точно така ще направя! — вирна глава икономката. — Можете да поемете разговора по деривата. Аз си тръгвам.

— Чудесно — отговори Люк.

Подаде ръка на Кати и й помогна да излезе от водата. Чуха как икономката тръшна вратата зад гърба си.

— Дано всичко е наред — каза Кати, грабна една хавлия от шезлонга и я загърна около тялото си. — В съблекалнята има още хавлии — продължи тя, след което вдигна телефона. — Мат, ти ли си?

— Да.

— Всичко наред ли е?

— Ами, горе-долу.

— Как така горе-долу? — попита Кати и стисна слушалката.

Наблюдаваше как Люк смъква мокрите дрехи от тялото си, вади сух халат от кабинката на съблекалнята и го завързва на кръста си. Той слушаше разговора й с Мат, а на челото му се появи дълбока бръчка.

— Нали помниш, че ти казах как тази вечер ще ходим на дискотека в Уотърфрант Парк? — колебливо попита Мат.

— Помня. Мат, какво се е случило? Кажи ми.

— Кати, това няма да ти хареса. Сбихме се.

— Боже мой! Сбили се. Ти ранен ли си?

— Не е страшно.

— Не било страшно! Голяма ли е раната? Мат, лошо ли си наранен?

— Само няколко синини. Добре съм, Кати, честно ти казвам. Няколко момчета, които не са от града, се опитаха да провалят танците. Доста досаждаха на местните момичета, нали разбираш.

— Сигурен ли си, че нищо ти няма?

— Да. Ченгетата се появиха и прекъснаха боя. Проблемът е в това, че прибраха някои от нас в управлението. Така че в момента съм в ареста.

— В ареста? — извика Кати и й прималя. Краката й не я държаха и тя падна върху най-близкия стол. — В ареста ли?

— Казаха, че това не било точно арест, но не можем да си тръгнем, ако не дойде да ни вземе някой от родителите ни.

— Боже мой!

— Казах им, че родителите ми са починали. Ще ме пуснат, ако дойде някой по-възрастен.

— О, господи! — възкликна Кати и изгледа Люк, който бе застанал пред нея.

Люк взе слушалката от ръцете й.

— Мат? — спокойно се обади той. — Люк е на телефона. Какво е положението? — Няколко минути слушаше внимателно разказа на момчето, после продължи: — Добре, разбирам. Идвам след малко. Дай ми да говоря с някое от ченгетата.

Кати бавно се изправи, докато Люк говореше с полицая. Трудно се възстановяваше от първоначалния шок. Сети се, че Люк отново поема всичко в свои ръце, и нещо дълбоко в нея се възпротиви при тази мисъл.

Той затвори телефона и се обърна към нея.

— Спокойно, Кати. Нищо страшно не се е случило.

— Да не си полудял? Мат се е забъркал в някакъв скандал. Арестуван е!

— Нищо му няма и не е арестуван. Просто ченгетата се опитват да стреснат хлапетата, които са заловили тази нощ. Ще отида в полицейското управление и ще освободя Мат вместо теб.

— Не! Аз ще отида и ще си го прибера! Той е мой брат.

Люк хвана брадичката й с пръстите си и я повдигна към лицето си.

— Чуй ме, любима. Това е мъжка работа. Остави я на мен.

— Какво идиотско твърдение! — извика Кати вбесено. — Става дума за брат ми, който има сериозни неприятности в момента.

— Знаеш ли как да се справиш с млад мъж, попаднал в такава ситуация?

— Не, но скоро ще се науча.

— Повярвай ми, сега той има нужда от мъж, не от сестра си. Сигурен съм, че щом отидеш там, ще се поддадеш на емоциите си. По дяволите, може би дори ще се разплачеш. А това е последното нещо, от което Мат се нуждае в момента.

Тя усещаше, че Люк има право, но бе твърде разстроена, за да приеме увещанията му безпрекословно.

— А ти пък откъде знаеш толкова много за тези проблеми? Какво си мислиш, че можеш да направиш?

— Ще направя точно това, което стори баща ми в нощта, когато дойде да ме изведе от затвора.

— Няма да ти позволя да го биеш, ясно ли ти е? Да не си посмял да го докоснеш. Няма да ти го позволя.

Устните на Люк се изкривиха в усмивка.

— За бога, Кати, няма да го бия. Къде е здравият ти разум? Да набиеш едно хлапе не е най-педагогичния начин, по който ще го откажеш в бъдеще да не се забърква в нови побои.

— Но ти наби братовчед си — напомни му Кати.

— Ситуацията бе доста по-различна — търпеливо поясни той. — Не се опитвах да му втълпя как да се пази от побоища. На него му дадох друг урок.

— Опитваш се да ми кажеш, че насилието е допустимо като подход в някои случаи, а в други не върши работа, така ли? — попита тя с недоверие.

Люк обмисли въпроса й за миг.

— Да, предполагам, че в резюме това звучи именно по този начин.

— Извини ме — обади се Кати с ледени нотки в гласа си, — но не подозирах, че в общуването между мъже съществуват толкова фини нюанси на тайнственото.

— Така е. Но тъй като си жена, не очаквам да ги разбереш. А за тази нощ ще те помоля да ме оставиш да се оправя с брат ти, разбра ли?

— Люк, ще полудея от притеснение!

— Няма защо да се тревожиш за брат си. — Той й се усмихна окуражително. — С него всичко е наред. Ако наистина искаш да откачиш от нерви, почвай да мислиш как ще се оправяш с госпожа Игърсън, когато я видиш следващия път.

— О, боже! — прошепна тя.

— На първо време ти препоръчвам да извадиш банския си от басейна. Нали не искаш да запуши тръбите? Помисли си как ще реагира човекът по поддръжката, когато го намери сутринта.

— О, боже! — повтори пак Кати.

 

 

Мат имаше на лицето си изражение на войнствено и мрачно предизвикателство, когато Люк влезе в полицейското управление. Видът на момчето събуди спомени в душата на Люк. Той се сети за нощта, когато по същия начин стоеше в затвора и чакаше баща си да дойде, за да го освободи. Хиляди мрачни мисли минават през главата на човек в подобни моменти.

Мат не беше заключен в килия. Седеше на една пейка с цял куп други момчета, начумерени и смутени като него. Беше се облегнал на стената, опитваше се да се държи гордо и невъзмутимо сред хаоса, който цареше наоколо.

Няколко разтревожени майки се суетяха из помещението. Устните на някои от тях бяха гневно стиснати, други плачеха. Вече бяха почнали да гълчат питомците си, а една-две се караха с младите полицайчета.

Люк забеляза, че няма бащи. Това го разтревожи. Всяко момче имаше нужда от баща си в такава ситуация. Къде, по дяволите, бяха техните бащи? Предположи, че отговорът на глупавия му въпрос се крие в статистиките за огромния процент разводи. „Ако моят син бе затворен тук — каза си, — лично щях да дойда и да си го прибера, сигурен съм в това.“ Осъзна колко много би искал да има свой син. Или дъщеря. За бога, той бе на трийсет и шест, а все още не беше създал семейство. Винаги беше искал да има деца „Къде отлетяха изминалите години?“ — учудено се питаше Люк. Сякаш бе потънал в някаква летаргия след смъртта на Ариел.

В този момент Мат вдигна поглед към вратата. Очите му срещнаха тези на Люк. Мат въздъхна с облекчение, след което изражението на мрачна войнственост отново взе връх. Люк разбра настроението му. Мъжът при всички обстоятелства трябваше да се държи гордо, каквото и да му струва това.

Кимна на един от младите полицаи, който успокояваше разплакана майка, чудейки се как да се отърве от нея. Когато го видя да се приближава, за да говори с него, полицаят бе явно облекчен, че ще говори с друг мъж. Люк се представи.

— Сериозна ли е работата? — попита спокойно.

— Не е толкова страшна, колкото изглежда. Въпреки че ако съдите по реакциите на майките, няма да ми повярвате — също толкова спокойно отвърна полицаят. — Нямало е оръжия или ножове. Просто групичка момчета от малко градче от глупост са се забъркали в тази каша. Виждал съм и по-лоши неща. Преди време работех в Сиатъл. Дойдох тук, за да се махна от големите неприятности.

— Нали вече мога да прибера Уейд?

— Разбира се. Достатъчно ги стреснахме и вече ще мислят за в бъдеще. С Уейд всичко е нормално. Опитал да се прави на герой, когато един от натрапниците почнал да закача момичетата от града.

— Ще го изведа оттук — кимна Люк.

Полицаят се усмихна с любопитство.

— Той син ли ви е?

— Не. Баща му почина. За него се грижи единствено сестра му. Аз съм приятел на семейството.

Полицаят го изгледа замислено и после кимна.

— Взимайте го — разреши той.

Мат се изправи несигурно, когато Люк застана пред него.

— Здравей — каза момчето и извърна поглед встрани. — Къде е Кати?

— Къса си нервите вкъщи — небрежно отговори Люк. — Предположих, че не би искал тя да се появи тук и да почне да истеризира пред цялата тази тълпа.

Мат премигна и погледна Люк в очите.

— Така е. Благодаря ти.

— Няма проблеми. Какво ще кажеш да се омитаме оттук? — попита Люк и забеляза моравото петно под лявото око на Мат. — Боли ли те?

Мат се изчерви.

— Да. Малко. Да вървим.

Излязоха навън в нощта и се качиха в колата. Никой не продума, докато Люк караше през града. Когато зави по пътя, който водеше към имението на Джилкрайстови, Мат най-сетне се обади.

— Кати сигурно е много притеснена.

— Тя е жена — отбеляза Люк, — естествено е да е притеснена.

Мат се облегна на седалката и отново потъна в мрачни размишления.

— Ще ми крещиш ли?

— Не.

— Ще накараш ли шефа ми да ме изхвърли от ресторанта?

— Не. Струва ми се, че не си направил нищо лошо, Мат. Попаднал си в определена ситуация и си се опитал да я разрешиш по начина, който ти се е сторил най-подходящ. Случват се такива неща.

— Един от ония задници удари приятелката ми. Тя е много срамежлива. Уплаши се до смърт.

— Разбирам.

— Всъщност, аз не се сбих първи. Побоят просто стана ей така, от само себе си. В един момент казах на оня пуяк да остави Джени на мира, а в следващия цялото заведение се обърна с главата надолу.

— При побоите обикновено става точно така. Бомбата избухва, преди да си се усетил.

— Така е — съгласи се Мат.

— Едно от нещата, които всеки мъж трябва да научи, е как да подбира побоите, в които решава да вземе участие.

— Е, не може да се каже, че аз подбрах този побой — промърмори Мат.

— Другото нещо, което трябва да знае всеки мъж, е как да избягва побоите, в които няма смисъл да взема участие или просто не си струват усилието.

— Не можех да избегна този побой! — В тона на Мат отново се доловиха войнствените нотки.

— А когато реши да участва в някой побой — спокойно продължи Люк, — трябва да знае как да ограничи вредите от него до минимум. Трябва бързо да си свърши работата. И най-важното — мъжът винаги трябва да контролира ситуацията и собствените си действия.

— Така ли? — Мат намръщено гледаше навън в мрака, едновременно заинтригуван и настръхнал. — И как става тоя номер?

— Тренира се, както всичко останало на този свят.

— И как мога да се тренирам, за да държа под контрол ситуация като тази?

— Както го направих аз преди време — каза Люк. — В местния гимнастически салон сигурно има инструктор по бойни изкуства. Утре сутринта ще отидем да разговаряме с него. Ако прилича на човек, който разбира от работата си, ще те запишем в неговия клас. Ако не ми вдъхне доверие, сам ще се заема с теб.

— Сериозно?

— Да — обеща Люк. — Как ти звучи?

— Мамка му — възкликна Мат със задоволство. — Кати ще откачи, когато чуе за намеренията ни.

— Защо?

— Защото не одобрява насилието.

— Не бери грижа за Кати. Аз ще се оправя с нея.