Ридли Пиърсън
Подводни течения (24)

24

Вятърът виеше откъм пролива и във въздуха се носеха тежки солени пръски като мъгла, които мокреха лицето на Болд, който беше вдигнал яката и плътно закопчал ризата си. Застанала до минифургона, осветена в профил от синьо-белите светлини на нейната кола, Боби се бореше с вятъра, който непрестанно й вдигаше полата. С приближаването на Болд, силен порив на вятъра вдигна полата й до раменете и той можа да зърне нейните чорапогащи.

Тя оправи полата си и го забеляза. Вдигна ръце, показвайки как танцува полата й на вятъра.

— Хубава нощ, само за поли! Тъкмо подавах вечерята.

— Какво всъщност имаме? — попита тя със съвсем делови тон.

— Колата е оставена тук преди около десет дни. Предполагали са, че е арестувана. Проверихме за документи и те се оказаха все още тук. Замесен е контрактор за теглене на коли. Имам камион, който ще дойде, за да я изтегли до нашия гараж.

Болд се обади по радиотелефона и помоли Чък Ейбрамс да се срещнат в гаража след трийсет минути. Взе сигнално фенерче от куфарчето си и се върна при фургона.

— Ейбрамс ще ни срещне в гаража — каза.

— Да имате парче плат? — Той повдигна рамене и светна с фенерчето. Тя го обикаляше полунаведена, като събираше полата си на топка в едната ръка. — Какво търсим? — попита.

— Ключове — отвърна Болд. Той се огледа на два пъти под колата. После отиде отпред, освети бронята и окачването, пак се върна към задната част и повтори цялата операция. — Ето ги — каза.

Извади книжна торбичка от джоба си, отвори я несръчно, все още лежейки под колата, използва писалката си, за да освободи магнитната кутия за скриване на ключовете. Остави я да падне свободно в торбичката. Той се изправи, грижливо запечата торбичката и на светлината на фенерчето, което държеше Боби, се опита да отвори кутията, както си беше в торбичката. Кутията се плъзгаше като мокър сапун и не се отваряше. Той я насили в единия ъгъл и дръпна палеца си.

— Сигурно е ръждясала, което означава, че едва ли тя е държала ключовете си в нея.

Подаде торбичката на Боби, взе фенерчето и отново се пъхна под колата отзад. Помоли я да угаси фаровете на колата си, които му пречеха. Продължи да търси, но напразно. Нямаше друг комплект ключове. Намокри се и се изцапа.

Отдалеч забеляза идването на колата за теглене по мигащите оранжеви светлини. Шофьорът беше свикнал да работи с детективи. Той постави бързо теглича, без да докосва фургона и да оставя каквито и да било отпечатъци, или да унищожава такива. Десетина минути по-късно те бяха вече на път.

Гаражът се намираше под сградата на „Обществена безопасност“, добре осветяван от няколко редици лампи, окачени на тавана. Маслени петна по циментовия под го правеха да изглежда като леопардова кожа. Болд погледна през страничното стъкло на фургона.

— Вътре няма нищо — каза на Боби. — Няма нито дрехи, нито принадлежности — нищо! Извикайте Монтроуз! Разберете дали знае нещо за ключовете. В зависимост от това, което ще каже, проверете в склада за вещите. Вижте дали водолазният костюм има вътрешни джобове и няма ли комплект ключове, които сме пропуснали при огледа.

— Сега ли?

— А кога мислите, че трябва? Нали имаме неговия домашен телефон?

Тя се забърза към сградата.

Пристигна друга кола. Беше Чък Ейбрамс. Той каза на Болд:

— Предполагам, знаете, че е време за вечеря, нали? — Като започна веднага изпълнението на задачата си по напръскването на специалния прах за откриване на отпечатъци от пръсти, Ейбрамс добави: — Криминологичната лаборатория изпрати данните за онази пепел при нас по някакви съображения. Не съм сигурен, че тези тъпаци ще се научат някога да разчитат резултати.

— Е?

— Смес от полиестери и капчици неопрен.

— Какво означава това?

— Вие сте в очарователно настроение тази нощ.

— Какво значи това, Чък?

— Това означава — каза Ейбрамс с необичайна суровост в гласа, — че вероятно плувен комплект и един непромокаем водолазен костюм са били изгорени с малко пента, всичко това, което намерихте във варелите.

— Пента?

— Пентахлорфенол — червеното вещество във варелите. Използва се за повърхностна обработка на дървени повърхности, като импрегнация. В този случай е използван за обработка на коловете на оградата против гниене. Що се отнася до дрехите, помолих щатската лаборатория по инфраспектрография, тъй като не смятах, че бихте могли да се ориентирате сами. Може би ще помогне да се открият производните, както и оригиналните цветове.

— Фантастично!

— И още нещо — добави Ейбрамс, — хартията от горната част на оня обгорен куп е от два четиридесет и пет килограмови чувала за сух цимент. Портланд цимент, произведен извън Брементън. От него може да се намери в целия град.

— Цимент?

— Да, цимент!

Болд погледна към празния фургон.

— О, Исусе!

— Имам чувството, че всичко това не е добре, Лу!

Болд поклати глава, все още с поглед към фургона.

— Проверете задната част за ръжда или прах от цимент, моля ви!

— Мислите, че я е возил отзад?

— Онези колове във варела зад гаража са могли да бъдат и в друг варел.

— Ще проверим грунда за наличие на пента също.

Болд кимна. Ако някой е убил Бетси Норвак, което ще рече, ако е изгорил нейните дрехи, както и самата нея, после я е набутал във варел двайсет и пет галона и го е допълнил с цимент и боклуци, то тогава чие ще да е тялото на брега при Алки Пойнт? Просто съвпадение ли е това, че в задния двор на Норвак водолазен костюм и плувен комплект са изгорени — същите два елемента на облеклото на Джейн Доу? Каква е връзката? Всичко това си помисли Болд, а после каза:

— Прочетох вашия доклад за следите от стъпки.

— Съжалявам, Лу. Знам, че се надявахте нещо да излезе от това, но нищо не може да послужи за пред съда.

— Защо не?

— Само частични следи; една снимка на контури върху неравен циментов под би обърнало нещата срещу нас. Защитата ще ни разкъса на парчета. Но същевременно, аз бих казал, че отпечатъците са почти сходни. Изглежда са от една и съща обувка. Същият човек.

— Но не и за пред съда.

— Правилно!

— Проклятие! — Болд наблюдаваше как Ейб покриваше с черния прах стъклата на колата. Следственото управление използваше бял или черен прах в зависимост от цвета на предметите. Черната пудра беше ужасна — проникваше навсякъде и правеше дрехите ви на каша.

— Виждам част от палец върху външното огледало — каза Ейбрамс.

Болд пристъпи по-близо и Ейбрамс му показа мястото на отпечатъка.

— Частичен, но добър отпечатък. Ляв мъжки палец. Това е много лошо.

— Защо?

— Защото отпечатъкът, с който разполагаме от книжната чинийка, е от дясната ръка. Същият частичен отпечатък, който снехме от изгорените материали, съвпада с този при Крой. Знаем вече, че последните два не са идентични.

— За кой случай говорите? Какво стана с отпечатъците върху моя портфейл?

— Вашият приятел Монтроуз не е бил на скара с Норвак, ако това имате предвид. Отпечатъците върху мукавените чинийки са различни.

— Моят щастлив ден.

— Какво мога да ви кажа?

— Искате ли да знаете в какво се състои работата, Ейб? — Болд продължи преди Ейбрамс да отговори. — Разполагаме с труп, който беше изхвърлен от водата при Алки Пойнт. Пръстите, оглозгани от морските животни до костите; дори и да снемем отпечатъци от нейни принадлежности, няма с какво да ги сравним. Същото е и със стъклата. Няма начин да идентифицираш един запис с бебешки глас. Ето защо аз имам сътрудници, които проверяват отново донесенията за изчезнали хора. Намираме следа от обувка, която може да съвпадне с друг случай на убийство, а горелият варел, доколкото разбирам, съдържа дрехи, които са били запалени и изгорени с определена цел. Сега откриваме липсващия фургон на жената, който изглежда много добре почистен; единствено този, който последен е шофирал този фургон, вероятно е нагласявал външното огледало — разсъждаваше Болд спокойно, но изведнъж очите му заблестяха. — Моля ви, направете ми една услуга. Нека преценим височината на шофьора по ъглите на двете огледала. Това може да помогне.

Ейбрамс хареса идеята. Той продължи своята работа по външната страна на каросерията.

Боби се появи през вратата в другия край на гаража и след малко се приближи до Болд.

— В кухината до капачката на резервоара — каза тя. — Монтроуз твърди, че винаги е оставяла ключовете в тази кухина, когато е ходила на уиндсърфинг.

Болд провери веднага.

— Няма ги — каза. — Искам да говорите утре сутринта с бреговата охрана, дали нямат някакви сведения за почистване на боклуци от сърфистите при Каркийк.

— Няма проблеми.

— След това бих искал да се срещнете с… — Той се мъчеше да си спомни едно име, дадено му от Дикси преди няколко дни. — Бейнбридж… не, не… — Той се премести на по-светло и прелисти бележника си. — Ратлидж. Доктор Байрон Ратлидж от отдела по морски науки в университета.

— Мога ли да попитам защо?

Той кимна.

— Дикси каза, че той би могъл да ни каже какво е направил проливът с тялото на Джейн Доу през петнайсетте дни преди да я намерим. Ние намерихме фургона на Норвак при Каркийк, а тялото й при Алки Пойнт. Искам да бъда сигурен какво означава това.

— Мислите, че няма смисъл? Ако се съди по вашия тон.

— Слушайте, Ейбрамс дойде с някои доказателства, които предполагат възможност за наличие на голяма игра.

— Например?

— Например тялото на Норвак да е на дъното на пролива в няколко кубически ярда бетон. — Той погледна часовника си.

— Колко е часът? — попита тя.

— Имам среща — отвърна той.

— И аз също — каза тя, като му показа отново, че отдавна е облечена.

— Моята е с треньор по гимнастика — каза Болд.

— А моята среща е с Джеймс Ройс.

Той не се изненада.

— Бъдете внимателна с него. Видях особения му поглед към вас онзи ден.

— Добре, татенце! — пошегува се тя. — Обещавам ви, че няма да кажа на никого за срещата ви с треньора. — Тя се обърна и тръгна, като се кикотеше. — Но аз бих казала, че вие трябва да се тревожите много повече от мен!