Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L'Échappée belle, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Весела Шумакова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,9 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- анонимен (2014)
- Разпознаване и корекция
- egesihora (2014)
Издание:
Анна Гавалда. Един подарен ден
Френска. Първо издание
ИК „Унискорп“, София, 2011
ISBN: 978-954-330-327-4
История
- — Добавяне
Мили мой Симон, съжалявам, че те карам да търпиш това…
Следващия път ще се организирам по друг начин, обещавам ти.
Ще се оправям по-добре… Ще си лягам рано. Вече няма да пия. Няма да играя на карти.
Следващия път ще бъда по-силна, да знаеш… Ами да. Ще открия някой. Някое добро момче. Бяло. Единствен син. Някой, който има шофьорска книжка и екологична „Тойота“ на раница.
Ще си хвана някой, който работи в пощата, защото нейният баща се труди в пощата и си отработва двайсет и осемте часа, без да боледува. И непушач. Именно това уточних във формуляра си за запознанства в сайта Мистик. Не ми ли вярваш? Ами ще видиш. Защо се хилиш, идиот такъв?
Така няма да ти досаждам повече в събота сутрин, за да ида на село. Ще кажа на моя скъп любим от телеграфо-пощенската служба: „Ей! Любими мой! Ще ме заведеш ли на сватбата на братовчедка ми с прекрасния си джипиес, който обхваща дори Корсика и отвъдморските територии на Франция?“ — и хоп! — въпросът ще е уреден.
И защо се смееш глупаво сега? Мислиш, че не съм достатъчно оправна, за да се справя като другите? Да си хвана някой послушко със светлоотразителна жилетка и стикер на „Ниглоленд“[1]. Някой годеник, за когото ще купувам боксерки „Целио“ през обедната си почивка? О, да… Само като си помисля за това, вече започвам да се вълнувам… Симпатяга. Прям. Скромен. Снабден с батерии и с книжка от Спестовна каса.
И който никога няма да досажда. И който няма да мисли за нищо друго, освен да сравнява цените по рафтовете с тези от каталога, и ще докладва: „Не се тревожи, скъпа, разликата между «Касто» и «Лероа Мерлен»[2] в действителност е само в обслужването…“
И ще минаваме винаги през сутерена, за да не цапаме антрето. И ще оставяме обувките си в началото на стъпалата, за да не цапаме стълбището. И ще бъдем приятели със съседите, които ще бъдат толкова симпатични. И ще имаме масивно барбекю и децата ще имат късмет, защото кварталът ще бъде напълно безопасен, както пояснява моята снаха, и ще…
О, какво блаженство!
Беше прекалено ужасно. Заспах.