Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (41)

40.

Въпреки увещанията на Лорън да остане в леглото и да си почине, на следващата сутрин Пит се надигна рано и се облече за работа. Тялото го болеше повече, отколкото предишния ден, и се наложи да се движи бавно, докато ставите му се отпуснат. Мина му през ум да изпие една текила с портокалов сок, за да притъпи болката, но се отказа. Болките започваха да изчезват по-бавно с годините, помисли си и наруга влиянието на времето върху тялото си.

В банята Лорън почисти раната на главата му и сложи нова превръзка.

— Косата ти поне я покрива — успокои го и погали старите белези по гърдите и гърба му. Множеството сблъсъци със смъртта в миналото бяха оставили по него доста физически, както и някои психически следи.

— Ударът поне не беше силен — каза той.

— Дано ти дойде акълът от него — отвърна тя и го прегърна. Пит й бе разказал за събитията в Онтарио, но не беше обяснил, че свлачището не е случайно. Тя го целуна леко по превръзката и му напомни, че й е обещал да я заведе на ресторант.

— Ще те взема по обед — обеща й той.

В осем беше в кабинета си и остана на няколко кратки заседания. После позвъни на Дан Мартин, който се зарадва, че му се обажда.

— Дърк, предположението ти от вчера се оказа добро. Имаше право. Службата по почистване в университета „Джордж Вашингтон“ работи и нощем. Прегледахме видеозаписите от лабораторията и открихме добра снимка на твоя чистач. Отговаря напълно на описанието ти.

Докато седеше в летищния терминал на Елиът Лейк, Пит бе успял да свърже човека с кафявия костюм с чистача, с когото се беше разминал секунди преди експлозията в лабораторията.

— Разбрахте ли кой е?

— След като установихме, че не е от поддръжката и чистачите, пуснахме снимката му в архива за установяване на самоличността. Там съвпаденията никога не са стопроцентови, нали знаеш, но имаме списък от заподозрени, един, от които е твърде близък. От нашата страна на границата се води като Робърт Форд от Бъфало, щата Ню Йорк. Вече установихме, че посоченият от него адрес е фалшив, както и името.

Пит повтори в ума си името — Робърт Форд, — после си помисли за другото измислено име, Джон Бут, използвано в Блайнд Ривър. Имаше прекалено много съвпадения. Джон Уилкс Бут беше човекът, застрелял Линкълн, а Робърт Форд беше убиецът на Джеси Джеймс.

— Май е фен на историческите убийци — каза той.

— Може би това му е професията. Съпоставихме записките си с канадските власти и според тях там той е отбелязан като Клей Зак.

— Смятат ли да го задържат?

— Биха го направили, ако знаеха къде е. Заподозрян е от двайсет години за убийство в една канадска никелова мина. Оттогава никой не знае местонахождението му.

— Никелова мина? Това може би е свързано със сегашната употреба на динамит.

— Ще стигнем и до това. Канадците може и да не го открият, но стъпи ли отново на наша територия, има голяма вероятност да го заловим.

— Хубави новини, Дан. Постигнали сте много за кратко време.

— Хубавото беше, че ти си го спомни. Още едно нещо би могло да те заинтересува. Асистентът на Лиза Лейн — Боб Хамилтън. Успяхме да получим разрешение да проверим банковата му сметка. Току-що е получил петдесет хиляди долара от някаква офшорна компания.

— Подозирах, че нещо с него не е наред.

— Ще поровим още малко и в края на седмицата ще го приберем за разпит. Ще видим дали по някакъв начин е свързан, но нещата за момента изглеждат обещаващи.

— Радвам се, че разследването е потръгнало. Благодаря ти за труда.

— Аз ти благодаря, Дърк. Много ни помогна.

Пит се зачуди докъде ли са стигнали нещата в собствената му агенция и слезе до компютърния център на десетия етаж. Откри Йегър на командния пулт да разговаря отново с Макс. На големия екран бе показана карта на земното кълбо с десетки светещи точици из океаните. Всяка светлинка показваше мястото на шамандура, предаваща данни за морето и времето по сателита до главната квартира.

— Да не би системата от шамандури да ти създава някакви проблеми? — попита Пит, докато се настаняваше до Йегър.

— Имаше някаква неизправност с наземните предаватели — отвърна Йегър. — Накарах Макс да им направи софтуерна проверка и да види какво им е.

— Ако последното им софтуерно оборудване е било проверено, преди да се задейства, не би трябвало да имаме проблеми — намеси се Макс. Каза добрутро на Пит и погледна главата му. — Какво е станало?

— Чукнах малко колата по един лош път — обясни той.

— Проучихме данните за номера от опашката на самолета, които ни изпрати — каза Йегър.

— Това не е спешно. По-важно е да се оправят данните от шамандурите.

— За мене не е нищо да изпълнявам по няколко задачи едновременно — с известна обида реагира Макс.

— Тя провежда един тест, който ще продължи двайсетина минути — обади се Йегър. — Може да я поупражним с другото, докато излязат резултатите. — Извърна се към холографския образ: — Макс, изкарай данните за канадската машина.

— Самолетът е чисто нов Гълфстрийм G650, осемнайсетместен, произведен през 2009 година. Според канадските архиви с номер C-FTGI е регистрирана „Тера Грийн Индъстрис“ от Ванкувър, Британска Колумбия. „Тера Грийн“ е частна компания, председателствана от някой си Мичъл Гоайет.

— Това обяснява инициалите ТГИ на опашката — обади се Йегър. — Поне не са инициалите на собственото му име, каквито използват повечето от богатите собственици на реактивни самолети.

— Гоайет — замислено каза Пит. — Той не е ли един от големците в движението за зелена енергия?

— Притежател е на вятърни, геотермални и водни електростанции, както и на няколко обекта със слънчеви батерии — докладва Макс.

— Частните собственици обикновено прикриват някои неща — намеси се Йегър, — така че ние поровихме малко. Открихме над двайсет други предприятия, които се оказват собственост на „Тера Грийн“. Оказа се, че част от тях са свързани с природния газ, петрола и минното дело особено в областта Атабаска в Албърта.

— Излиза, че „Тера Грийн“ не е чак толкова зелена — заяде се Пит.

— Още по-лошо. Друга дъщерна фирма на „Тера Грийн“ явно е собственик на наскоро откритото газово находище в пролива Мелвил. Стойността му навярно превишава стойността на всичките останали. Попаднахме и на интересна връзка с нашата агенция. Изглежда, че през последните няколко години „Тера Грийн“ е договаряла строежа на няколко големи ледоразбивача в корабостроителницата „Мисисипи Гълф“, както и на няколко превозвача за втечнен природен газ и на шлепове с голяма вместимост. Това е същата корабостроителница, която изгради и нашия нов изследователски кораб — той се забави, ако си спомняш, заради обвързаността им с „Тера Грийн“.

— Да, корабостроителницата Лодън в Ню Орлиънс — спомни си Пит. — Видях един от шлеповете на сух док. Беше наистина огромен. Чудя се какво ли превозват.

— Не съм се опитвала да засека плавателните съдове, но ако искате, мога да го направя — предложи Макс.

Пит поклати глава.

— Вероятно не е толкова важно. Макс, можеш ли да провериш дали „Тера Грийн“ прави някакви изследвания, свързани с изкуствената фотосинтеза, или в други области на борбата с емисиите на парникови газове?

Макс остана неподвижна, докато проверяваше базите си данни с публикувани доклади и новинарски бюлетини.

— Не попадам на връзка между „Тера Грийн“ и изкуствената фотосинтеза. Изследователската им дейност е съсредоточена върху слънчевата енергия, а имат и някои проучвания за преработката на въглеродните отпадъци. Всъщност компанията току-що е открила фабрика за въглеродни продукти в Китимат, Британска Колумбия. Известно е, че тя преговаря с канадското правителство за разрешение да построи неизвестен брой допълнителни въглеродни предприятия из цялата страна.

— Китимат? Току-що получих съобщение от Съмър, която ми пише от там — обади се Йегър.

— Да, хлапетата явно са спрели там за няколко дни по пътя си към Вътрешния пролив, за да вземат проби за киселинността на морето — обясни Пит.

— Мислиш ли, че заводите за преработка на въглеродни отпадъци могат да са мотив за спиране на проучванията на Лиза Лейн? — попита Йегър.

— Не съм сигурен, но не е изключено. Вече е ясно, че Гоайет е по следите на рутения. — Разказа за посещението си в миньорската кооперация и за случайната си среща с човека, когото беше видял при лабораторията в университета „Джордж Вашингтон“. Преразказа частта от дневника, която беше прочел, и подаде на Йегър бележките си.

— Макс, като разговаряхме последния път, ти спомена, че рутений се добива съвсем малко, всъщност дори никак — припомни той.

— Така е, добива се само малко количество нискокачествена руда от една мина в Боливия.

— Имаш ли някакви данни за евентуални залежи в Арктика?

Макс остана неподвижна за миг, после поклати глава.

— Не. Не откривам никакви сведения сред записаните молби за концесии, повечето от които са от 60-те години.

Пит погледна бележките си и съобщи:

— Аз разполагам със запис от 1917 година, че известно количество рутений, наричан черна коблуна, е добито шейсет и осем години преди това от инуити, живели на полуостров Аделаида. Това говори ли ти нещо, Макс?

— Съжалявам, сър. Не попадам на никакви минни документи, свързани с това. — В прозрачните очи на Макс се четеше обида.

— А на мене никога не ми казва сър — промърмори тихо Йегър.

Макс пренебрегна Йегър, тъй като се готвеше да поднесе на Пит допълнение към отговора си.

— Полуостров Аделаида е разположен на северното крайбрежие на Нунавут, на юг от остров Кинг Уилям. В наши дни се смята за ненаселен, а исторически в отделни сезони е бил обитаван от отделни групи мигриращи инуити.

— Макс, какво означава „черна коблуна“? — попита Йегър.

Макс се позабави, докато се свързваше с лингвистичната база данни на Станфордския университет. После обърна глава към Йегър и Пит. Изглеждаше объркана.

— Изразът е противоречив.

— По-подробно, ако обичаш — настоя Йегър.

— Коблуна е инуитският израз за бял човек. От тук идва и противоречието в значението — „черен бял човек“.

— Противоречиво е наистина — съгласи се Йегър. — Може би означава бял човек, облечен в черно, или обратното.

— Кой знае — замисли се Пит. — Става дума за откъсната част от Арктика. Не съм сигурен дали по онова време там изобщо е стъпвал бял или черен човек. Така ли е, Макс?

— Почти прав сте. Първоначалните проучвания и картографирането на канадската част на Арктика са резултат от търсенията на северозападен проход към Тихия океан, вдъхновени от англичаните. Голяма част от източните и западните райони на Канадска Арктика към средата на XIX век вече са картографирани. Средните райони, включително проливите около полуостров Аделаида, всъщност са едни от последните картографирани обекти.

Пит погледна бележките си от миньорската кооперация и каза:

— Според записките инуитите са открили рутения през или около 1849 година.

— Историческите документи сочат, че една експедиция под егидата на компанията „Хъдсън“ е проучвала част от северноамериканското крайбрежие в тази област между 1837 и 1839 година.

— Това е по-рано, отколкото ни интересува — подхвърли Йегър.

— Следващите известни стъпки в това отношение са направени от Джон Рей през 1851 г., когато е търсел оцелели от експедицията на Франклин. Говори се, че той е пътувал по югоизточното крайбрежие на остров Виктория, който все пак е на повече от 150 километра от полуостров Аделаида. Областта се посещава отново едва през 1859 година, този път от Франсис Макклинтък, като той отново посещава остров Кинг Уилям, на север от Аделаида, при поредното търсене на Франклин.

— Това пък е малко късно за нашите събития — прецени Йегър.

— Тук обаче става дума за Франклин. — Пит се мъчеше да си припомни подробностите. — Кога идва той в тия води и кога изчезва?

— Експедицията на Франклин отплава от Англия през 1845 година. Първата зима прекарват на остров Бийчи, после поемат на юг, докато не засядат в ледовете около остров Кинг Уилям. Експедицията изоставя корабите през пролетта на 1848 година, а целият екипаж след време измира на брега.

Пит почувства, че датите, почват да се объркват в главата му, така че благодари на Макс за информацията. Холографната жена кимна и се извърна, за да продължи изчисленията си по теста за софтуера.

— Щом хората на Франклин са изоставили корабите си през 1848 година в северната част на полуострова, някак си не се връзва да са влачили и минерали — отбеляза Йегър.

— Не е изключено инуитите да са сбъркали датите. — Пит вдигна рамене. — Другият момент, който можем да имаме предвид, е коментарът на Макс, че странстващите инуити са използвали полуостров Аделаида за междинна спирка. А не може да се твърди, че инуитите са открили минерала на острова само защото знаем, че понякога са лагерували там.

— Добре казано. Мислиш ли, че случаят има някаква връзка с експедицията на Франклин?

— Може би това е единствената ни реална връзка — отвърна Пит.

— Но нали чу какво каза Макс? Целият екипаж е загинал. Това слага кръст на всичките ни надежди да намерим отговора там.

— Надежда има винаги — заяви Пит и очите му просветнаха. Погледна часовника си и се надигна от стола. — Всъщност, Хайрам, имам сериозни очаквания да изляза на верния път още днес следобед.