Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (86)

86.

На горната палуба Джордино си имаше свои неприятности. След доста дълго бездействие забеляза трима нови стрелци, които се приближаваха по дефилето. Докато чакаше да му дойдат на мушка, откъм брега се чуха изстрели. Джордино нямаше представа кой и защо стреля, но забеляза, че изстрелите изобщо не разтревожиха тримата, които идваха към кораба. Остави ги да се приближат достатъчно, преди да стреля по първия, но той го видя и бързо залегна, така че куршумът изсвистя над него. След секунди тримата откриха прикриващ огън и започнаха да се приближават на прибежки. Джордино тичаше зад перилата на кораба, появяваше се и стреляше от различен ъгъл, после се скриваше. Успя да рани единия нападател, но другите двама вече бяха почти до кораба. Джордино изпразни последния от заредените мускети. Защо се бавеше Пит? Погълнат от собствената си стрелба, не бе обърнал внимание на изстрелите в кораба.

— Дърк, трябва да ми се презаредят мускетите — извика той надолу, докато ги пускаше в отвора, но не получи отговор. Грабна ловната пушка и приготви двата пистолета. Ако Пит не се появеше скоро, след няколко изстрела щеше да е безпомощен.

Висок мъж тихо прекрачи през мускетите и погледна нагоре. Джордино стоеше на три метра над него, погледът му бе прикован в перилото. И да беше погледнал надолу, едва ли би забелязал Зак, който го наблюдаваше от слабо осветения коридор. Зак за миг си помисли дали да не остави на охранителите си да довършат работата, но реши, че ще е по-разумно самият той да убие Джордино. Премести корабния дневник в лявата си ръка, стъпи по-стабилно и насочи автоматичния си пистолет към Джордино.

Не чу стъпките зад себе си. Потрепна обаче, когато в коридора изведнъж отекна силен вик тъкмо когато се готвеше да натисне спусъка.

— Ал!

— Зареждай по-бързо — отвърна Джордино, без да се обръща. — Идат!

Зак се обърна изумено. Под фенера със свещта, на шест метра от него, като олицетворение на смъртта, стоеше Дърк Пит. Лицето му представляваше кървава маска от порязванията от стъклата, а на челото му лилавееше грозна цицина. Десният му ръкав беше мокър и червен, също като левия крак. По коридора след него беше останала кървава следа. Нямаше оръжие. Беше стиснал зъби от болка, но гледаше Зак самоуверено и предизвикателно.

— Ти си следващият — изръмжа Зак и отново вдигна пистолета към Джордино. Някакъв неясен проблясък го стресна. Обърна се към Пит и видя, че е хвърлил по него фенера със свещта. „Слаба работа“, помисли си, като видя, че фенерът пада далече от него, и се изсмя, когато се пръсна на пода.

Само че хвърлянето не беше слабо. Фенерът удари палубата точно където Пит искаше — на сантиметри от бурето с черен барут, с който презареждаха мускетите. Посипана с разпилян барут, палубата представляваше ад, готов да се разрази. Счупеният фенер веднага го подпали и в краката на Зак светнаха искри. Убиецът инстинктивно се сви и се отдръпна, без да знае, че се приближава към бурето с барут още повече. След миг бурето избухна с оглушителен взрив.

Гърмежът разтърси кораба и от отвора за стълбата блъвна дим и огън. Пит беше отхвърлен назад, но дебелите му дрехи го спасиха. Той изчака минута димът да се разсее, после закуцука към отвора, като кашляше от парещите остатъци във въздуха. Страничните стени бяха избити и в пода зееше голяма дупка към най-долната палуба, но останалите поражения не бяха големи.

Забеляза до дупката един ботуш — откъснатият крак още беше в него. Вдигна глава и на метър нагоре видя и останалото от трупа.

Взривът бе запратил Клей Зак в отвора за стълбата и разкъсаното му тяло се бе размазало по стъпалата. Висеше надолу с главата, празните му очи се взираха в нищото. Пит го изгледа без капка съжаление.

— Заслужаваше си го — каза на трупа.

Но какво беше станало с Джордино?