Робърт Лъдлъм, Ерик Лустбадер
Присъдата на Борн (15)

Тринадесета глава

Щом видя мъжа с черния шлифер да си проправя път към него от другия край на вагона, Борн изпита неприятно чувство на клаустрофобия. Докато стигнат следващата станция, ще е заклещен в това ограничено пространство. След първоначалното облекчение от шоколада Борн почувства отпадналост, която пълзеше нагоре по левия му крак, докато серумът влизаше в кръвообращението му. Той разкъса обвивката на един шоколад и го изгълта. Колкото по-бързо успееше да усвои захарта и кофеина в организма си, толкова по-добре тялото му щеше да се бори срещу въздействието на наркотика. Но този ефект щеше да е само временен, а после кръвната захар рязко щеше да падне и да изсмуче адреналина от организма.

Влакът достигна Федералния триъгълник и вратите с плъзгане се отвориха. Голяма тълпа от хора слезе, а друга се качи. Черния шлифер използва краткото разреждане на пътниците, за да напредне към мястото, където стоеше Борн, обгърнал една хромирана дръжка. Вратите се затвориха. Влакът ускори. Огромен мъж с татуировки върху опакото на ръцете препречи пътя на Черния шлифер. Той се опита да се промъкне напред, но татуираният го изгледа кръвнишки и отказа да помръдне. Черния шлифер можеше да използва своята служебна карта, за да отмести хората от пътя си, но не го направи, без съмнение за да не създава паника. Но дали беше от АНС или от ЦРУ, оставаше загадка. Като се опитваше да възстанови зрението си, Борн се взря в лицето на своя нов неприятел. Търсеше знаци, които загатват към кого принадлежи. Лицето на Черния шлифер беше квадратно, безинтересно, но с особената безчувствена жестокост, която военните изискваха от своите тайни агенти. „Сигурно е от АНС“, реши Борн. Въпреки замъгленото си съзнание той беше наясно, че трябва да се справи с Черния шлифер преди мястото на срещата във „Фоги Ботъм“.

Две деца залитнаха към Борн, докато влакът се накланяше на един завой. Той ги задържа прави и ги върна при майка им, която му се усмихна в знак на благодарност. Влакът с грохот влезе в „Метро Център“. Борн видя моментен проблясък от временни прожектори — група работници поправяха ескалатор. От другата му страна млада блондинка на ушите със слушалки, които водеха до MP3 плейър, притисна рамо в неговото, извади евтина пластмасова кутийка с пудра и провери състоянието на грима си. Като сви устни, тя пъхна пудрата обратно в чантата си и изрови ароматен блясък за устни. Докато момичето си слагаше блясъка, Борн взе пудрата и бързо я скри в дланта си, а на нейно място сложи двайсетдоларова банкнота.

Вратите се отвориха и Борн излезе навън с малка тълпа хора. Черния шлифер, хванат между вратите, изскочи от вагона и успя да стъпи на платформата точно навреме. Като лъкатушеше из забързаното множество, той последва Борн към асансьора. Повечето хора се насочваха към стълбите.

Борн провери местоположението на временните прожектори. Отправи се към тях с умерено бърза крачка, за да може Черния шлифер да навакса част от разстоянието между тях. Предполагаше, че той също има оръжие със стрелички. Ако някоя стрела улучеше Борн, където и да е, дори в крайник, това щеше да е краят. С кофеин и без кофеин, той щеше да изгуби съзнание и от АНС щяха да го хванат.

Възрастни хора и инвалиди, някои от тях в колички, чакаха асансьора. Вратата се отвори. Борн се втурна напред, сякаш да успее да се вреди, но в мига, в който стигна блясъка на прожекторите, той обърна и насочи огледалото на пудриерата под ъгъл, който отрази светлината в лицето на Черния шлифер.

Моментално заслепен, Черния шлифер спря и вдигна ръка с дланта навън. Борн мигновено стигна до него. Заби ръка в главния нервен сноп зад дясното ухо на Черния шлифер, изтръгна оръжието със стрелите от ръката му и стреля в бедрото му.

Мъжът залитна на една страна, Борн го подхвана и го издърпа до стената. Няколко души извърнаха глави, за да зяпат, но никой не спря. Забързаната край тях тълпа леко забави крачка, преди да поеме пак с пълна скорост.

Борн остави Черния шлифер там и се промъкна през почти плътната преграда от хора обратно към Оранжевата линия. Четири минути по-късно беше изял още два шоколада. Пристигна друг оранжев влак 6 за „Виена“ и като хвърли последен поглед през рамо, Борн се качи. Знаеше, че сега най-много има нужда от вода, колкото може да поеме, за да изхвърли медикамента от организма си час по-скоро.

Две спирки по-нататък той излезе на „Фоги Ботъм“. Изчака в края на платформата, докато не слязоха всички пътници.

После тръгна след тях нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж в опит да проясни съзнанието си.

Първото вдишване на студен нощен въздух беше дълбоко и ободряващо. Освен лекото гадене, вероятно предизвикано от продължителното замайване, той се чувстваше по-добре. Щом се появи от изхода на метрото, наблизо се запали двигател; включиха се фаровете на тъмносиньо ауди. Той пъргаво отиде до колата, отвори предната врата и се пъхна вътре.

— Как мина? — Професор Спектър си проправи път с колата и влезе в задръстването.

— Получих повече, отколкото се бях спазарил — каза Борн, като опря глава на облегалката. — И има промяна в плана. Ще има хора, които със сигурност ще ме търсят на летището. Тръгвам с Мойра, поне да стигна до Мюнхен.

По лицето на професора се изписа дълбока загриженост.

— Смяташ ли, че това е разумно?

Борн извърна глава и се загледа през прозореца към преминаващия град.

— Няма значение. — Той мислеше за Мартин и Мойра. — Преминах разумната граница преди време.