Джек Лондон
Белю Пушилката (4)

I

— Чудна работа, ти никога не играеш карти, — забеляза една вечер Малчо на Пушилката в „Еленовия рог“. — Комарът не е в кръвта ти, а?

— В кръвта ми е — отговори Пушилката. — Но статистиката ми е в главата. Не обичам да хвърлям парите си на вятъра.

Огромното помещение на бара ехтеше от звънтенето, тракането и бръмченето на десетина игрални маси, около които облечени с кожи и обути е мокасини мъже опитваха късмета си. Пушилката ги обгърна всички с едно движение на ръката.

— Виж ги. — каза той. — Най-простата сметка ще покаже, че тая вечер те ще загубят повече, отколкото ще спечелят, а голяма част от тях губят и сега, в момента.

— Много си силен в сметките. — с уважение промърмори Малчо. И по начало си нрав. Ама има и такова едно нещо, дето се казва „факти“. А един такъв факт е късметът. Зная: по някой път се случва така, че всеки дъртак, който играе, печели; нали и аз съм играл и съм виждал да фалира не една банка. Искаш ли да спечелиш на комар, трябва да стоиш и да чакаш, докато ти дойде предчувствие, че ей сега ще имаш късмет, и тогава да залагаш и мило, и драго.

— Това изглежда много просто — възрази Пушилката, — толкова просто, че не разбирам как могат хората да губят.

— Там е лошото, че в повечето случаи предчувствието лъже — призна Малчо. Случвало се е и мене да ме излъже. Чисто и просто трябва да се опиташ и да провериш.

Пушилката поклати глава.

— Това е също статистика, Малчо. Повечето хора се убеждават, че предчувствието ги е излъгало.

— Ама ти никога ли не си усещал ей такова едно нещо, че стига да заложиш и ще спечелиш?

Пушилката се засмя.

— Много ме е страх, че процентно взето, по-голяма е вероятността да загубя. Но знаеш ли какво ще ти кажа, Малчо? Ей сега ще сложа един долар на карта и ще видим дали ще изкараме по една ракия.

Пушилката вече се беше запътил към масата, къде то играеха на карти, но Малчо го хвана за ръката.

— Чакай! Пак имам едно ей такова предчувствие. Я заложи тоя долар на рулетката.

Те отидоха при рулетката близо до бара.

— Недей залага, докато не ти кажа — посъветва го Малчо.

— На кой номер? — попита Пушилката.

— Избери си го сам. Но чакай, докато ти кажа да заложиш.

— Да не искаш да ме увериш, че където и да заложа на тази маса, шансът ми да спечеля е все същият? — възрази Пушилката.

— Все същият, както и на тоя дъртак до тебе.

— Но по-малък, отколкото е шансът на банката?

— Почакай и ще видиш — настояваше. Малчо. — Сега! Залагай!

Крупието беше току-що пуснал топчето от слонова кост да обикаля до гладкия ръб над въртящия се диск с цифрите. Пушилката, застанал в долния край на масата, посегна през главата на един играч и наслуки хвърли долара си. Монетата се хлъзна по гладкото зелено сукно и се задържа на „тридесет и четири“.

Топчето спря и крупието обяви:

— Печели „трийсет и четири“!

Той събра парите и струпа до монетата на Пушилката тридесет и пет долара. Пушилката ги прибра, а Малчо го тупна по рамото.

— Ето на, това си беше истинско предчувствие, Пушилка! Как го усетих? И аз не знам. Чисто и просто разбрах, че ще спечелиш. Ами че на който номер и да паднеше, твоят долар пак щеше да спечели. Когато предчувствието не лъже, не може да не спечелиш.

— Да предположим, че беше спечелила „двойна пула“? — попита Пушилката, когато двамата се запътиха към бара.

— Тогава и твоят долар щеше да бъде на „двойна нула“ — отговори Малчо. — От късмета си не можеш да избягаш. За твое здраве! Хайде да се върнем при масата. Предчувствам, че след като ти помогнах да спечелиш, мога да избера някой и друг номер и за себе си.

— Имаш ли някаква система в играта? — попита Пушилката след десет минути, когато неговият другар бе загубил стотина долара.

Малчо с възмущение поклати глава, сложи жетони на „три“, „единадесет“ и „седемнадесет“, а останалия четвърти жетон хвърли върху „зелено“.

— Преизподнята сигурно е претъпкана с дъртаци, които са играли по разни системи — заяви той, докато крупието загребваше парите.

Пушилката, който дотогава наблюдаваше с безразличие, изведнъж се увлече и започна да следи внимателно всяка подробност на играта, от завъртването на топчето до залаганията и изплащането на печалбите. Обаче не играеше, а се задоволяваше само да гледа, и въпреки това беше се така заинтересувал, че Малчо, след като заяви, че му стига толкова, с мъка успя да го дръпне от масата.

Крупието върна на Малчо торбичката със златния нисък, която беше депозирал, за да има право да играе, а заедно с нея му даде и листче, на което беше надраскано: „Да се извадят 350 долара“. Малчо занесе торбичката и листчето на касиера, който седеше пред големи везни за златен пясък в другия край на кръчмата. Той отмери от торбичката на Малчо триста и петдесет долара и ги сипа в касата на съдържателя.

— Твоето предчувствие също влезе в статистиката — подигра му се Пушилката.

— Че нали трябваше да играя, за да го провери! — сопнато му отвърна Малчо. — Е, малко се поувлякох само за да ти докажа, че има такова нещо като предчувствие.

— Няма значение, Малчо — отговори му Пушилката. Точно сега имам предчувствие, че…

Очите на Малчо заблестяха и той нетърпеливо се провикна:

— Какво предчувствие? Че хайде де, залагай веднага!

— Не е от този род, Малчо. Виждаш ли, аз имам предчувствие, че някой ден ще изработя система, която ще опропасти тази маса.

— Система! — изпъшка Малчо и след това изгледа другаря си с безгранично съжаление.

— Пушилка, послушай приятеля си и остави системата на мира. Системите винаги водят към загуби. В системите няма предчувствия.

— Тъкмо затова ги харесвам — отговори Пушилката. — Системата почива върху статистика. Напипаш ли правилна система, не можеш да загубиш и в това се състои разликата между нея и предчувствието. Човек никога не знае дали предчувствието му не го лъже.

— Аз пък зная много системи, които са лъгали, и никога не съм видял система, дето да печели. — Малчо позамълча и въздъхна… Виж какво, Пушилка, ако се побъркаш на разни системи, тука не е място за тебе, пък и време ни е вече пак да тръгваме на път.

II

За няколко седмици след това двамата другари не можеха да се разберат. Пушилката искаше да прекарва времето си в „Еленовия рог“, за да наблюдава играта на рулетката, докато Малчо не отстъпваше и искаше да тръгнат на път. Най-после, когато се заговори за търсене на злато двеста мили надолу по Юкон, Пушилката сложи край на пререканията.

— Виж какво, Малчо — каза той, — аз няма да дойда. Това пътуване ще трае десет дена, а дотогава надявам се окончателно да подредя системата си. Аз съм горе-долу готов да спечеля с нея и сега. И въобще за кой дявол ме мъкнеш насам-натам?

— Трябва да се грижа за тебе, Пушилка — отговори му Малчо. Напоследък малко нещо си се побъркал. Ще те замъкна в пъкъла или на Северния полюс, ама няма да те оставя до игралната маса.

— Не ти се сърдя, Малчо. Но помни, че съм достигнал пълнолетието и съм от тез, дето ядат месо. Че ще трябва да мъкнеш, ще трябва, но не мене, а златния пясък, който ще спечеля с тази моя система, и сигурно ще трябва да го мъкнеш с кучешки впряг.

Малчо му отговори със стон.

— И не искам да се тикаш и ти да играеш — продължи Пушилката. — Печалбата ще я делим, но ще ми трябват всичките ни пари, за да започна играта. Тази система още не е узряла и не е изключено, докато я оправя, няколко пъти да се препъна и да падна.

III

Най-после, след дълги часове и дни, прекарани в наблюдаване на играта, настъпи вечерта, когато Пушилката заяви, че е готов, а Малчо, в мрачно и черногледо настроение, сякаш отиваше на погребение, придружи другаря си до „Еленовия рог“. Пушилката купи цял куп жетони и се настани близо до крупието. Топчето се завърташе отново и отново и другите играчи печелеха или губеха, но Пушилката не залагаше. Малчо започна да губи търпение.

— Играй де, играй! — подканваше го той. — Хайде, че да сложим край на това погребение! Какво ти е? Да не си се уплашил?

Пушилката поклати глава и продължи да изчаква. Минаха десетина игри и тогава, изведнъж, той сложи десет еднодоларови жетона на „двадесет и шест“. Номерът спечели и крупието плати на Пушилката триста н петдесет долара. Минаха още десет игри, двадесет, тридесет игри и едва тогава Пушилката заложи десет долара на „тридесет и две“. И този път получи триста и петдесет долара.

— Това е предчувствие — високо пошепна на ухото му Малчо. Карай! Карай!

Мина се половин час, през който Пушилката стоеше бездеен, после заложи десет долара на „тридесет н четири“ и спечели.

— Предчувствие! — пошушна Малчо.

— Нищо подобно — отвърна му шепнешком Пушилката, — Това е системата. Не е лоша, а?

— На мене ще ги разправяш! — възрази Малчо. Предчувствията идват по какви ли не начини. Може да мислиш, че е система, пък то не е. Няма никакви системи. И не може да има. Това си е чисто и просто предчувствие и то ти подсказва как да играеш.

Пушилката започна да играе другояче. Сега залагаше по-често, с единични жетони, пръснати тук и там, й по-често губеше, отколкото печелеше.

— Спри — посъветва го Малчо. — Прибери си парите. Ти улучи три пъти и спечели хиляда долара. Не бива да продължаваш.

В този миг томчето се завъртя и Пушилката сложи десет жетона на „двадесет и шест“. Гончето спря, на „двадесет и шест“ и крупието пак му плати триста и петдесет долара.

— Щом си толкова пощурял и си толкова сигурен в себе си — каза Малчо, играй на най-голямата сума. Заложи другия път двайсет и пет долара.

Мина се четвърт час, през който Пушилката ту печелеше, ту губеше с малки, пръснати на разни места суми. Сетне със същата стремителност, с която залагаше големи суми, сложи двадесет и пет долара на „двойна нула“ и крупието му плати осемстотин седемдесет и пет долара.

— Събуди ме, Пушилка, аз сънувам! — изстена Малчо.

Пушилката се усмихна, погледна бележника си и се задълбочи в изчисления. Той непрекъснато вадеше този бележник от джоба си и от време на време записваше някакви цифри.

Плътна тълпа наобиколи масата, а играчите се мъчеха да залагат на същите номера, на които залагаше той. Тогава в играта му настъпи обрат. Десет пъти наред той заложи по десет долара на „осемнадесет“ и загуби. Това накара и най-упоритите да го изоставят. Пушилката промени номера и спечели още триста и петдесет долара. Незабавно всички играчи започнаха да залагат на същите номера и се отказаха отново след редица загуби.

— Спри, Пушилка, спри — съветваше го Малчо. — Не може все да не те лъже предчувствието, всяко нещо си има край, ето и твоят край идва. За тебе няма вече големи печалби.

— Ще се опитам още веднъж и тогава ще си прибера парите — отговори Пушилката.

В течение на няколко минути той ту печелеше, ту губеше, като залагаше, където му падне, а после хвърли двадесет и пет долара на „двойна нула“.

— Дайте ми сега сметката — рече той на крупието, след като спечели.

— О, няма нужда да ми я показваш — каза Малчо, когато двамата се запътиха към седналия пред везните касиер. — Аз държах сметка. Трябва да си спечелил към три хиляди и шестстотин. С колко съм сгрешил?

— Три хиляди шестстотин и тридесет — отговори Пушилката. — А сега трябва да занесеш златния пясък а къщи. Такова ни беше споразумението, нали?

IV

— Не си играй с късмета си — замоли се Малчо на другата вечер в хижата, когато забеляза, че Пушилката се готви отново да отиде в „Еленовия рог“. — Ти спечели от многото си предчувствия, ама няма вече да ти върви. Ако отидеш там пак, като нищо ще загубиш всичко, дето го спечели.

— Нали ти казвам, че това не са предчувствия, Малчо. Това е статистика. Система. С нея не мога да загубя.

— По дяволите системата ти. Няма такова нещо като система. Веднъж спечелих седемнайсет пъти наред на зарове. Да не е било система? Ами! Чисто и просто идиотски късмет, само че ме хвана страх и не посмях да играя докрай. Ако бях продължил, вместо да се дръпна след третата игра, щях да спечеля повече от трийсет хиляди срещу двата долара, с които бях почнал.

— И въпреки всичко, Малчо, моето си е истинска система.

— Ами! Трябва да ми го докажеш.

— Аз ти го доказах. Ела с мен сега и ще ти го докажа пак.

Когато влязоха в „Еленовия рог“, очите на всички се устремиха към Пушилката, а хората около масата му направиха път, за да заеме старото си място до крупието. Играта му съвсем не приличаше на играта от предишната вечер. В течение на час и половина той игра само четири пъти, но всеки път залагаше по двадесет и пет долара и всеки път печелеше. Накрая той прибра три хиляди и петстотин долара и Малчо занесе златния пясък в хижата им.

— Сега му е времето да спреш — съветваше го Малчо, докато си събуваше мокасините, седнал на края на одъра си. — Спечелил си седем хиляди. Човек трябва да е смахнат, за да продължава да си играе с късмета!

— Малчо, трябва да си безнадеждно луд, за да не се напечелиш докрай от система като моята.

— Пушилка, зная, че си умно момче. Свършил си колеж. Ти схващаш за една минута повече, отколкото аз мога да схвана за четирийсет хиляди години. И въпреки това съвсем си на погрешен път, когато наричаш късмета си система. Доста съм скитал и доста съм видял и без заобикалки, по приятелски, с пълна сигурност ще ти кажа, че няма такава система, която може да излезе наглава с рулетката.

— Нали ти доказвам, че има. Моята система е чудо.

— Нищо не ми доказваш, Пушилка. Това е чуден сън. Аз спя и сънувам. Току-виж, че съм се събудил, запалил съм огъня и съм почнал да готвя закуската.

— Добре, драги невернико, ето го златния пясък. Виж дали тежи.

С тези думи Пушилката метна натъпканата със златен пясък торба в скута на другаря си. Тя тежете тридесет и пет фунта и Малчо хубаво усети удара и, когато се стовари отгоре му.

— Това не е сън! — продължаваше да му набива в главата Пушилката.

— Ами! Виждал съм и съвсем истински сънища в живота си. Насън всичко е възможно, ама в живота не може да има система. Е, да, аз не съм ходил в колеж, ама имам пълно право да смятам тази наша комарджийска оргия за сън и нищо друго!

— Хамилтоновият „Закон за ограничената вяра“! — изсмя се Пушилката.

— Никога не съм чувал за тоя дъртак, ама добре го е измъдрил. Аз сънувам, Пушилка, а ти само ми се бъркаш в съня и ме измъчваш с някаква система. Ако ме обичаш, ако наистина ме обичаш, ще ми креснеш: „Малчо! Събуди се!“ И аз ще се събудя и ще започна да готвя закуската.

V

На третата вечер, когато Пушилката заложи за първи път, крупието бутна обратно към него петнадесет долара.

— Не може да се залага повече от десет — рече той. — Максималният залог е намален.

— Започвате да издребнявате — подметка Малчо.

— Никой не е длъжен да играе на тази маса, щом не иска — отвърна крупието. — Пък и аз нямам нищо против да го кажа открито пред всички, че бихме предпочели вашият другар да не играе на нашата маса.

— Страх ви е от неговата система, а? — предизвикателно каза Малчо, докато крупието отброяваше триста и петдесет долара.

— Не бих казал, че вярвам в някаква система, защото не вярвам. Никога не е имало система, която да бие рулетката или някоя друга хазартна игра. Но въпреки това съм виждал хора с необикновен късмет и стига да мога, няма да допусна фалирането на банката.

— Не ви стиска.

— Хазартът, приятелю, е търговска работа, както и всички други видове търговия. Ние не сме филантропи.

Вечер след вечер Пушилката продължаваше да печели. Всеки път играеше по друг начин. Най-различни познавачи, стълпили се около масата, записваха колко и на кои номера залага и напразно се мъчеха да проумеят неговата система. Те се ядосваха, че не могат да намерят ключа за разгадаването й и се кълняха, че това е чисто и просто късмет, най-редкият късмет, който са виждали.

Объркваше ги разнообразието на похватите му. Понякога се съветваше с бележника си или се задълбочаваше в дълги изчисления и не залагаше но цял час. Друг път за някакви пет-десет минути спечелваше по три най-големи залога и прибираше хиляда и повече долара. После пък прибягваше към тактиката да пръска с изумителна щедрост единични жетони по цялата маса. Той правеше това в течение на десет до тридесет минути и сетне, когато топчето се завърташе последните няколко пъти, неочаквано залагаше най-голямата позволена сума едновременно на колона, цвят и номера и спечелваше и трите. Веднъж, за да внесе пълен смут в умовете на тези, които се стремяха да отгатнат тайната му, загуби четиридесет сложени наслуки залога, всеки от по десет долара. Но всяка вечер, колкото Пушилката и да променяше начина на играта, Малчо отнасяше в хижата по три хиляди и петстотин долара, спечелени от другаря му.

— Това не е никаква система — заяви Малчо при едни от вечните им спорове, когато си лягаха да спят. Аз все те следя и следя, но нищо не ти се разбира. Ти никога не играеш два пъти по еднакъв начин. Когато си поискаш, избираш номерата, дето печелят, пък когато не искаш, нарочно не ги избираш.

— Може да си по-прав, отколкото предполагаш!, Малчо. Понякога просто ми се налага да избирам номера, които губят. Това влиза в системата.

— По дяволите системата! Аз съм приказвал с всички комарджии в града и всички до един са съгласни, че няма такова нещо като система.

— И въпреки това през цялото време аз им доказвам, че има.

— Виж какво, Пушилка… — Малчо се позабави, както се беше надвесил над свещта, за да я духне. — Наистина ме е яд. Ти може да си мислиш, че това е свещ. Не е. И аз не съм аз. Аз съм някъде на път, лежа завит с одеялата, по гръб, с отворена уста и го сънувам всичко това. Този, дето говори, не си ти и тази свещ не е свещ.

— Чудно тогава как мога да сънувам заедно с тебе — настоя Пушилката.

— Не, не си ти. Ти си просто част от моя сън и толкова. Много хора съм чувал да ми говорят в сънищата ми. Искам да ти кажа едно нещо, Пушилка. Аз вече се побърквам, полудявам. Ако този сън продължи още дълго, ще си прехапя вените и ще започна да вия.

VI

На шестата вечер от играта максималният залог в „Еленовия рог“ бе намален на пет долара.

— Няма значение — каза Пушилката на крупието. — Аз искам и тази вечер три хиляди и петстотин долара, както обикновено, и вие само ме принуждавате да играя по-дълго. Ще трябва да подбера два пъти повече печелещи номера и толкова.

— Защо не се забавлявате на някоя друга маса? — ядно го попита крупието.

— Защото ми харесва тази. — Пушилката погледна към печката, която бумтеше само на няколко стъпки от тях. — Освен това тука няма течение и е топло и приятно.

На деветата вечер, след като занесе златния пясък в къщи, Малчо изпадна в истерия.

— Аз се отказвам, Пушилка, отказвам се — започна той. — Аз зная, когато нещо ми стига. Аз не сънувам. Аз съм съвсем буден. Система не може да има, но ти пак си измислил система. Простото тройно правило е вятър и мъгла. От календара не е останало нищо. Светът е хвръкнал по дяволите. Няма вече нищо правилно и установено. Таблицата за умножението се е побъркала. Две е осем, девет е единадесет, а две по две е осемстотин четиридесет и шест… и… половина. Нещо е всичко, нищо е нещо, а два пъти всичко е крем за лице, млечен коктейл и басмени коне. Ти си измислил система. Сметките бият пресмятането. Туй, дето не е, а това, дето го няма, трябва да го има. Слънцето изгрява на запад, луната е касова бележка, звездите са консервирано месо, скорбутът е божия благословия, умрелият рита, скалите плуват, водата е газ, аз не съм аз, ти си някой друг, пък може и да сме близнаци, ако не сме мусака от загорели картофи, за пържена със син камък. Събудете ме! О, няма ли някой да ме събуди!

VII

На другата сутрин при тях дойде посетител. Пушилката го познаваше — беше Харви Моран, собственикът на всички игрални маси в „Тиволи“. В ниския му груб глас прозвуча нотка на молба, когато заговори за какво е дошъл.

— Въпросът стои така, Пушилка — започна той. — Ти ни озадачи всички. Аз идвам от мое име и от името на деветимата други собственици на игрални маси във всичките кръчми на града. Ние не разбираме. Ние знаем, че рулетката никога не се е подчинявала на никаква система. Всички специалисти по математика от университетите са ни казвали на нас, комарджиите, все това. Те казват, че рулетката е сама по себе си система, едничката и единствена система, и следователно никоя система не може да я бие, защото това би значило, че математиката се е чалнала.

Малчо поривисто закима с глава.

— Щом една система може да надвие на друга система, тогава няма такова нещо като система — продължи комарджията. — Тогава всичко става възможно: едно нещо може да бъде едновременно на две места или две неща да бъдат едновременно на едно място, което може да побере само едно нещо.

— Нали сте ме видели да играя? — рече предизвикателно Пушилката. — Щом смятате, че само ми е провървяло, тогава защо се тревожите?

— Точно там е бедата. Ние не можем да не се тревожим. Ти имаш някаква система, макар и да сме убедени, че това е невъзможно. Аз те наблюдавам от пет вечери насам и единственото, което можах да разбера, е, че имаш предпочитание към някои номера и непрекъснато печелиш. Та ние, десетте собственици на игрални маси, се събрахме и решихме да ти направим едно приятелско предложение. Ще сложим една рулетка в задната стая на „Еленовия рог“, ще обединим силите си срещу теб и ще те оставим да ни надиграваш. Ще си играем спокойно и без чужди хора. Само ти, Малчо и ние. Какво ще кажеш?

— Предлагам тъкмо обратното — отговори Пушилката. — Ако искате, елате вие да ме видите. Довечера ще играя в бара на „Еленовия рог“. Нищо не ви пречи да ме наблюдавате там.

VIII

Същата вечер, когато Пушилката зае обикновеното си място на масата, крупието прекъсна играта.

— Играта е привършена — обяви той. — Нареждане на господаря.

Обаче събралите се собственици на игрални маси не искаха да се откажат. След няколко минути те се съюзиха, всеки даде по хиляда долара и поведоха играта.

— Хайде, надиграй ни! — предизвикателно рече Харви Моран, когато крупието завъртя топчето за първи път.

— Качете залога на двадесет и пет долара — предложи им Пушилката.

— Дадено, карай!

Пушилката веднага заложи двадесет и пет жетона на „двойна нула“ и спечели.

Моран избърса потта от челото си.

— Продължавай — каза той. — Имаме десет хиляди долара в банката.

След час и половина десетте хиляди принадлежаха на Пушилката.

— Банката е във фалит! — обяви крупието.

— Стига ли ви толкова? — попита Пушилката.

Собствениците на игралните маси се спогледаха. Те бяха смаяни. Те, затлъстелите галеници на законите на случая, бяха победени. Бяха се сблъскали с човек, който познаваше тези закони по-отблизо или който бе създал по-висши, несънувани дотогава закони.

— Ние спираме играта — каза Моран. — Нали, Бурке?

Големия Бурке, собственик на хазартните игри в кръчмата „М и Г“, кимна.

— Невъзможното се е случило — рече той. — Този човек, Пушилката, наистина е открил система. Ако го оставим да продължава, ние ще сме всички разорени. Единственото, което можем да направим, според мене, ако искаме играта на масите да продължава, е да намалим залога на един долар или десет цента, или един цент. При такъв залог той няма да спечели много за една вечер.

Всички изгледаха Пушилката. Той сви рамене.

— В такъв случай, господа, ще трябва да наема хора, които да играят на всичките ви маси. Мога да им плащам по десет долара за четиричасова смяна и да печеля пари.

— Тогава ще спрем играта на масите си — отговори Големия Бурке. — Освен ако… — Той позамълча и изгледа подред другарите си, за да провери дали са съгласни с него. — Освен ако си съгласен да преговаряш. Колко искаш за системата си?

— Трийсет хиляди долара — отговори Пушилката. — Ще се падне по три хиляди на човек.

Те си поприказваха и кимнаха.

— И ти ще ни кажеш системата си?

— Да.

— И ще обещаеш никога вече да не играеш на рулетка в Доусън?

— Не, драги — решително отвърна Пушилката.

— Ще обещая да не играя вече по тази система.

— Боже мой! — избухна Моран. — Да не би да имаш и други системи?

— Чакайте! — извика Малчо. — Искам да поговоря с другаря си. Ела малко тука, настрана, Пушилка.

Пушилката се запъти подир него към едно тихо ъгълче в бара под погледа на стотици любопитни очи, устремени към него и Малчо.

— Виж какво, Пушилка — дрезгаво зашепна Малчо. — Може и да не е сън. В такъв случай ти продаваш системата ужасно евтино. Ами че ти си хванал целия свят за дъното на гащите. В тази работа има милиони! Използувай случая! Използувай го както трябва!

— Ами ако е сън? — меко го попита Пушилката.

— Тогава умолявам те зарад съня и зарад всичко свято да ги оскубеш тия комарджии здравата. Какъв смисъл има да сънуваш, ако не изкараш съня до истински хубав, безпогрешен, непроменим край?

— За щастие това не е сън, Малчо.

— Тогава, ако продадеш системата за трийсет хиляди, никога няма да ти простя!

— Като я продам за трийсет хиляди, ти ще ми се обесиш на врата и ще се събудиш само за да разбереш, че въобще не си сънувал. Това не е сън, Малчо. Няма да се минат и две минути и ще разбереш, че си бил съвсем буден през цялото време. Нека ти кажа, че щом я продавам, правя го, защото трябва да я продам.

Пушилката се върна при собствениците на игралните маси и им заяви, че предложението му е още в сила. Те му подадоха разписки по три хиляди долара всяка.

— Настоявай да ти дадат златен пясък — подшушна му Малчо.

— Тъкмо се канех да спомена, че предпочитам да ми се отмери златен пясък — каза Пушилката.

Съдържателят на „Еленовия рог“ осребри разписките и Малчо прибра златния пясък.

— Сега не искам да се събуждам — ликуваше той, като претегляше с ръка различните торби. — Едно на друго този сън прави седемдесет хиляди долара. Много скъпо ще ми излезе да си отворя очите, да се измъкна от одеялата и да захвана да готвя закуската.

— В какво се състои системата ти? — попита Големия Бурке. — Ние ти платихме за нея и искаме да ни я разкриеш.

Пушилката ги заведе при масата.

— Сега, господа, имайте малко търпение. Това не е обикновена система. Надали бихме могли изобщо да я наречем система, единственото й достойнство е, че дава резултат. Аз имам известни подозрения, но предпочитам да не казвам нищо. Наблюдавайте. Господин крупие, пригответе се с топчето. Чакайте; ще спра избора си на „двайсет и шест“. Смятайте, че съм заложил на този номер. Пригответе се, господин крупие… Хайде!

Топчето се завъртя.

Забележете — продължи Пушилката, — че „девет“ е точно насреща.

Топчето се спря на „двадесет и шест“.

Големия Бурке изруга с дълбок гръден глас; всички чакаха.

— За да се спечели на „двойна пула“, тя трябва да е срещу „единадесет“. Опитайте се сами и ще видите. Но в какво се състои системата? — нетърпеливо попита Моран. — Ние знаем, че умееш да избираш печелещи номера и знаем кои са тези номера, но как ги избираш?

— Чрез наблюдаване на тяхната последователност. Случайно забелязах, че топчето се завъртва, когато насреща му е „девет“. И двата пъти спечели „двайсет и шест“. После видях да се случи същото още веднъж. Тогава започнах да търся други подобни съвпадения и ги открих. Когато насреща е „двойна нула“, печели „двайсет и шест“, а когато е „единайсет“, печели „двойна нула“. Това не се случва винаги, но обикновено те съвпадат. Забележете, че казвам „обикновено“. Както споменах и преди, аз си имам известни подозрения, но предпочитам да не казвам нищо.

В момент на внезапно прозрение Големия Бурке посегна е ръка, спря колелото и започна внимателно да го разглежда. Главите на другите девет собственици на игрални маси се наведоха над колелото и те също започнаха да го изследват. Големия Бурке се изправи и хвърли поглед към горящата наблизо печка.

Дявол да го вземе! — заговори той. — То не било никаква система. Масата е сложена близо до огъня и проклетото колело се е изметнало. А ние бяхме загубили и ума, и дума. Нищо чудно, че му се е харесала тази маса. На друга маса нямаше да спечели дори и киселица!

Харви Моран дълбоко въздъхна от облекчение и си избърса челото.

— Е, слава богу — рече той, — дори и тази цена е малка, можахме да се убедим, че не е било никаква система. — Лицето му се посгърчи, след това той избухна в смях и тупна Пушилката по рамото. — Пушилка, малко остана да ни опропастиш и толкова се зарадвахме, че ще оставиш масите ни на мира! Слушайте, аз имам малко истинско шампанско и ще го отворя, ако дойдете всички в „Тиволи“.

После, когато се върнаха в хижата си, Малчо тихичко пак прехвърли и претегли с ръце торбите със златния пясък. Най-сетне той ги трупа на масата, седна на края на одъра и започна да си събува мокасините.

— Седемдесет хиляди! — за пресмята той. — Това нещо тежи триста и петдесет фунта. И всичко благодарение на едно изметнато колело и едно остро око! Пушилка, ти ги изяде сурови, ти ги изяде живи, ти ги закопа, ти ме накара да си глътна езика, но въпреки всичко аз знам, че това е сън! Хубавите неща се сбъдват само насън. Съвсем не ми се ще да се събудя. Дано никога да не се събудя!

— Успокой се — отговори му Пушилката. — Няма да се събудиш. Много специалисти по философия смятат, че всички хора са сомнамбули. В компания си попаднал.

Малчо се изправи, отиде при масата, избра най-тежката торба и я прегърна като бебе.

— Може и да живея насън — рече той, — но както казваш, аз наистина в много добра компания съм попаднал.