Брайън Сибли, Джон Хоу
Карта на Толкиновата Средна земя (2)

Карта на Средната земя

Важни места в Средната земя

АНГМАР, магьосническото кралство на север, управлявано някога от Повелителя на Назгулите, пръв слуга на Мрачния владетел Саурон.

АНДУИН, Великата река, където Единственият пръстен (отсечен от Сауроновата ръка) се изплъзнал от пръста на Арагорновия предтеча Исилдур и изчезнал в дълбините. Дълго след това го открило същество на име Деагол, но било убито от Смеагол, който взел пръстена. По-късно Смеагол заживял под МЪГЛИВИТЕ ПЛАНИНИ и станал известен с прозвището Ам-гъл. Когато бойците от Задругата на пръстена напуснали ЛОРИЕН, те поели на юг с лодки по тази река, преследвани тайно от Ам-гъл (който плавал върху прогнил дънер).

БАРАД-ДУР, Черната кула, крепостта на Саурон в страната МОРДОР.

БРЕЕ, където Фродо и неговите спътници отседнали в хана „Танцуващото пони“; Фродо неволно използвал пръстена и станал невидим; стопанинът Пиволей Мажирепей предал на Фродо закъсняло послание от Гандалф; в този хан четиримата хобити срещнали Бързоход.

БРУИНЕНСКИ БРОД, бродът на река Шумноструйка, където Фродо бил преследван от деветте Черни конници в отчаяното си бягство към ЛОМИДОЛ.

БУРНИЯТ ВРЪХ, на който някога се издигала древна стражева кула. Там Бързоход (Арагорн) и хобитите открили послание, надраскано върху камък от Гандалф, а малко по-късно били нападнати от Черните конници.

ВЕТРОКЛИН, древната гора, където Мери и Пипин (след бягството си от орките) срещнали Дървобрад и другите енти — пастири на дърветата, които сами приличали на дървета. Дървобрад свикал Ентосбор и повел армия от енти и хуорни срещу Сарумановата крепост ИСЕНГАРД. Пак там, върху хълма на Дървобрад, Арагорн, Гимли и Леголас се събрали отново с Гандалф Белия.

ГОНДОР, Южното кралство в Средната земя, основано през Втората епоха от Дунеданците, пристигнали от Задмория.

ГРАФСТВОТО, земеделска област на Ериадор, населявана от хобити. Графството било разделено на четири околии, а столицата му била в Голям дълбалник.

ДОЛ АМРОТ, крайбрежната цитадела, откъдето принц Имрахил се притекъл на помощ на ГОНДОР.

ДОЛ ГУЛДУР, бивша крепост на Саурон в южния край на МРАКОЛЕС. Когато Белия съвет го прогонил оттам, Мрачният владетел избягал в МОРДОР. Крепостта обаче си останала твърдина на Сауроновите сили по време на Войната за Пръстена, докато накрая я унищожили елфите от ЛОРИЕН, предвождани от Владетелката Галадриел.

ЕДОРАС, столица на РОХАН, където в Златния замък Медуселд вълшебникът Гандалф за пръв път потърсил помощ от Теоден, крал на Ездитните предели. По-късно Гандалф се завърнал, за да разкрие на краля заплахата от страна на Саурон и предателството на кралския съветник Грима, известен с прякора Змийския език. В планините на югозапад от Едорас се намирала твърдината Черноден, където жените и децата от Пределите били изпратени да се приютят под ръководството на кралската племенница Еовин; оттам Арагорн тръгнал по Пътя на мъртвите под Планината на призраците Дуиморберг.

ЕМИН МУИЛ, скалистата област около езерото Нен Хитоел над водопада РАУРОС. След разпадането на Задругата Фродо и Сам минали през източната страна на областта към МЪРТВИТЕ БЛАТА и започнали пътешествието си към МОРДОР.

ЕРЕБОР, Самотната планина, някогашна твърдина на джуджешкия владетел Таин, наричан Краля под Планината. В „Хобитът“ се разказва как там Билбо разговарял с дракона Смог; пред портата на подземния дворец се провела Битката на петте армии, в която елфи, хора и джуджета (подпомагани от Беорн, Великите орли на севера и един хобит) се сражавали срещу гоблини и диви вълци.

ЕРЕХ, хълмът, където Арагорн събрал армията на мъртвите, наречени Клетвопрестъпници, преди да нападне вражеския флот край ПЕЛАРГИР.

ЕСГАРОТ, Езерният град, построен над Дългото езеро. В „Хобитът“ се разказва как Билбо и джуджетата посетили този град след бягството си от подземния дворец на елфическия крал. По-късно драконът Смог нападнал и унищожил Есгарот, но бил убит от стрелеца Бард.

ИСЕНГАРД, огромен скален пръстен, обкръжаващ черната каменна кула Ортанк, цитадела на Саруман Белия, по-късно Саруман Многоцветния. Когато станал съюзник на Саурон, Саруман затворил в Ортанк вълшебника Гандалф. Господарят на орлите Гуаихир спасил Гандалф от високата кула и го отнесъл в ЕДОРАС.

ИСЕНМАУТ в МОРДОР, където Фродо и Сам успели да избягат от оркската армия, която ги водела към Удун.

ИТИЛИЕН, областта между АНДУИН и планините на МОРДОР. Там Фродо и Сам срещнали Фарамир, брата на Боромир, който ги отвел в укритие зад водопада Хенет Анун, „Прозорец към залеза“.

ЛОМИДОЛ, наричан още Последният удобен дом източно от Морето — дом на Елронд Полуелф. Посетен от Билбо, който след време отишъл да живее там, а по-късно и от Фродо, който участвал в Съвета на Елронд, където била създадена Задругата на пръстена.

ЛОРИЕН (ЛОТЛОРИЕН), горското кралство на елфите, където растели най-високите и най-красиви дървета в Средната земя — дървета със сребърна кора и златни листа. Елфът Халдир отвел със завързани очи бойците от Задругата до елфическия град Карас Галадон, построен върху тези дървета. Там ги посрещнали Владетелят Келеборн и Владетелката Галадриел, в чието Огледало (каменен купел, напълнен с вода) Фродо и Сам зърнали видения за събития далеч извън златните гори на Лотлориен.

МИНАС МОРГУЛ, някога наричан Минас Итил (Кула на изгряващата луна), месторазположение на един от палантирите (всевиждащите камъни), използван по-късно от Саурон. От близкия Моргулски път Ам-гъл повел Фродо и Сам към паяжините в бърлогата на Корубана. Охраняваният от Корубана проход водел към кулата Кирит Унгол, първоначално построена от ГОНДОР, за да охранява МОРДОР. Ужилен от Корубана, Фродо попаднал в плен на орките и бил спасен от Сам.

МИНАС ТИРИТ, тоест Стражевата кула, наричана по-рано Минас Анор (тоест Кула на залязващото слънце) — столица на Гондор. Сред седем пръстена от стени се издигала Цитаделата с кралския дворец и Бялата кула Ектелион, където последният гондорски Наместник Денетор, баща на Фарамир и Боромир, използвал палантира (всевиждащия камък). Подведен от Саурон, Денетор обезумял и повярвал, че Мрачният владетел ще превземе града. Ала макар и обсаден, Минас Тирит не паднал. В Битката сред Пеленорските поля, където загинал крал Теоден, съюзниците отблъснали пълчищата на Мордор. Еовин (преоблечена като мъж) убила летящия звяр на Предводителя на Назгулите, но била тежко ранена и само героизмът на Мери я спасил от гибел. За ранените се полагали грижи в Домовете на изцелението, но обезумелият Денетор взел оттам умиращия си син Фарамир и запалил погребална клада. Гандалф успял да спаси Фарамир, а Денетор загинал в пламъците. Именно в Минас Тирит след рухването на МОРДОР Арагорн бил коронован за крал и се оженил за лейди Арвен, дъщеря на Елронд от ЛОМИДОЛ.

МИНДОЛУИН, висок връх на Белите планини, който се издигал над МИНАС ТИРИТ. На север, в пурпурната сянка на планините, се намирал Друаданският лес, където живеели возите — древни диви племена, които помогнали на съюзниците да разкъсат обсадата около ГОНДОР.

МОГИЛНИТЕ РИДОВЕ, където, изгубени из мъглата, Фродо, Мери, Пипин и Сам били подмамени между два високи побити камъка към погребалните зали на ужасяващата могилна твар — премеждие, от което ги спасил Том Бомбадил.

МОРАНОН, Черната порта, изградена от гондорците, за да охраняват МОРДОР в началото на Третата епоха след падането на Саурон. Плътно затворените огромни железни врати под навъсена каменна арка преграждали Кирит Горгор, Проходът на призраците. Охранявана от двете кули Кархост (Зъбната крепост) и Нархост (Огненият зъб), наричани понякога Зъбите на Мордор. Пред тази порта Гандалф водил преговори с Устата на Саурон, а Арагорн събрал армията си за Моранонската битка.

МОРДОР, черната страна на ужаса, наречена тъй, понеже била отровена и опустошена от Мрачния владетел Саурон. Из нея се издигали купища сгурия, натрошени камъни и пръст.

МРАКОЛЕС, злокобна гора от вековни дървета, обрасли с бръшлян. В „Хобитът“ се разказва как там джуджетата били нападнати от огромни паяци и омотани в техните паяжини. Билбо ги спасил, като използвал пръстена, с който можел да става невидим. В югозападния край на гората се намирал ДОЛ ГУЛДУР.

МРАКОЛЕСОВИ ПЛАНИНИ, близо до тях край Горската река се намирал дворецът на елфическия крал, където джуджетата били задържани и Билбо им помогнал да избягат с бурета до ЕСГАРОТ.

МЪГЛИВИТЕ ПЛАНИНИ, под които на север се простирал гоблинският град, посетен от Билбо в „Хобитът“. Дълбоко в тунелите под града Билбо срещнал Ам-гъл и намерил Единствения пръстен. От източната страна на тези планини били Орловите гнезда, където Господарят на орлите отнесъл Билбо и неговите спътници след нападението на уаргите. Над южното разклонение на тази верига се издигали три величави върха: Карадрас (Червеният рог), Келебдил (Среброзъб) и Фануидхол (Мъглоглав). Участниците в Задругата на пръстена възнамерявали да минат през прохода Портата на Червения рог, но снеговалежите им попречили. Тогава минали през ПОРТАТА НА МОРИЯ, прекосили древното подземно царство на джуджетата Хазад-дум и излезли през Голямата порта в СМУТНОЛЕЙСКАТА ДОЛИНА. Върху най-високото разклонение на Келебдил, наречено Зиракзигил, се разиграла последната схватка между Гандалф и Балрога.

МЪРТВИТЕ БЛАТА, мочурище на запад от древното бойно поле Дагорлад. Ам-гъл превел Фродо и Сам през тези коварни блата, където лежали загиналите в древното сражение и техните мъртвешки свещички пръскали призрачна светлина.

ОРОДРУИН (виж СЪДБОВНИЯТ ВРЪХ).

ОСГИЛИАТ, Крепост на звездите — гондорски град, построен през Втората епоха на Средната земя, през който минавала река АНДУИН. Унищожен от враговете на ГОНДОР, той бил изграден наново от Денетор като отбранителна крепост на МИНАС ТИРИТ. През последните дни от Войната за Пръстена Денетор изпратил сина си Фарамир на поход до Осгилиат, при който Фарамир бил тежко ранен.

ПЕЛАРГИР, пристанище на река АНДУИН, където Арагорн заедно със Сенчестата армия на Мъртвите превзел черния флот на Корсарите от Умбар. След това Арагорн дал най-сетне покой на мъртъвците и повел своите войници с кораби към МИНАС ТИРИТ.

ПОЛЯ НА КЕЛЕБРАНТ, място на древна битка между хората от Запада и източните люде, които се били съюзили със Саурон.

ПОРТАТА НА МОРИЯ, наречена още Врата на Дурин, върху която било изписано: „Говори, приятелю, и влез“. Вратата се отворила пред Задругата на пръстена едва когато Гандалф изрекъл паролата „мелон“ — тоест „приятел“ на елфически език. Пред тази порта имало мрачно езеро, в което се спотайвало зловещо същество с множество пипала, наречено Пазителят на водите.

РАВНОСКАЛ, край тази скала в река АНДУИН се намирал домът на пчеларя Беорн, който умеел да се превръща в мечок и който в „Хобитът“ предложил на Гандалф, Билбо и джуджетата гостоприемството на своята грамадна къща от дървесни дънери.

РАУРОС, водопад в южния край на езерото Нен Хитоел. На югозападния му бряг се издигал Амон Хен (Хълм на Окото), където Фродо седнал върху Трона на Погледа и зърнал далече отвъд Средната земя Мрачната кула на Саурон. Наблизо, на поляната Парт Гален, Задругата се разпаднала, когато орките пленили Мери и Пипин, и убили Боромир. Фродо и Сам прекосили с лодка Нен Хитоел и навлезли в източната част на ЕМИН МУИЛ.

РОХАН, необятната степ на повелителите на конете, управлявани от крал Теоден, чийто златен замък се намирал в ЕДОРАС. Сред равнините на Рохан вълшебникът Гандалф открил и обяздил жребеца Снежногрив Велики.

САРН ГЕБИР, бързеи на река АНДУИН, където Задругата била атакувана от оркски стрелци и Леголас убил една от страховитите летящи твари, върху които яздели Назгулите.

СИВИТЕ ЗАЛИВИ, пристанище в залива Лун, от което носителите на пръстени (Фродо, Билбо, Гандалф, Елронд и Галадриел) поели на последното си пътешествие през Разделните моря към Безсмъртните земи.

СМУТНОЛЕЙСКАТА ДОЛИНА, където излезли бойците от Задругата на пръстена, след като напуснали подземията на Мория. От тамошното Огледално езеро (Хелед-зарам) извирала реката Сребропът, която се спускала надолу към ЛОРИЕН.

СТАРАТА ГОРА, където Фродо и неговите приятели станали пленници на Стария Върбалан и били спасени от Том Бомбадил, който приел хобитите в дома си и ги запознал със своята съпруга Златоронка.

СЪДБОВНИЯТ ВРЪХ, или Огнената планина (ОРОДРУИН), огромен масив от пепел и обгорени камъни върху платото Горгорот в МОРДОР. Там, в Самат Наур (Огнените зали), Саурон изковал Единствения пръстен. Върху склона на Съдбовния връх се намирали Съдбовните пукнатини, към които Фродо носел Пръстена и където след последната борба с Ам-гъл Пръстенът се завърнал в огъня. Това довело до края на МОРДОР. Обречени на гибел върху пламтящите склонове на ОРОДРУИН, Фродо и Сам били спасени от Гуаихир и неговите орли.

ТРОЛОВИ БЪРДА, където в „Хобитът“ Билбо и джуджетата срещнали троловете, които на разсъмване се превърнали в камъни. По-късно при своето пътешествие Фродо и неговите спътници минали край вкаменените тролове.

ФУКОВ КРАЙ, където преминало детството на хобита Фродо. За да заблуди враговете, в началото на своето пътешествие той се престорил, че отива да живее там (по-точно в Щурчов дол). По пътя към Фуков край Фродо и неговите спътници за пръв път разбрали, че ги преследват Черните конници; а малко по-нататък, в Горски край, срещнали Гилдор и другите елфи. Докато се опитвали да минат напряко, за да избегнат преследващите ги Конници, те навлезли в земите на фермера Чудоум, който предложил на хобитите великолепно пиршество с домашни гъби.

ХОБИТОВО отвъд Рекичката, село на хобити в ГРАФСТВОТО. На хълма се намирал Торбодън — хобитовата дупка на Билбо и Фродо Торбинс с кръгли врати и прозорчета, откъдето и двамата потеглили на своите пътешествия. В подножието на Хълма течала Рекичката, а наблизо било село Крайречкино, място на последната битка от Войната за Пръстена.

ШЛЕМОВО УСОЕ, укрепено убежище в клисурата на Усоевия ручей. Наречено тъй в чест на Шлем Тежкоръки, древен крал на РОХАН. По-късно пред крепостта Рогоскал в Шлемово усое се разиграла битката, в която Арагорн, Леголас, Гимли и кралският племенник Еомер отблъснали пълчищата орки.