Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (73)

72

След като напусна кабинета на Рич Стивънс, Сам слезе в кафенето на съда и си поръча кафе и сандвич с шунка и сирене за из път.

— Имате предвид „обут“ — каза му новият барман с усмивка. Като забеляза физиономията на Сам, изразяваща пълно недоумение, той обясни. — Вече не се казва сандвич за из път, а „обут сандвич“.

Можеше да прекара остатъка от живота си, без да знае това, помисли си Сам, докато се връщаше към своя офис. Извади сандвича от книжната кесия и го сложи върху бюрото си, след което включи компютъра. След по-малко от час, когато сандвичът бе изяден и последната глътка кафе бе изпита, той имаше пред себе си всичката информация, която успя да намери за Лора Уилкокс.

Трябваше да признае, че човек наистина може да открие много неща в интернет, но и да загуби много време. Беше търсил разни подробности от миналото й, които евентуално не бяха намерили място в официалната й биография, но въпреки това не бе успял да попадне на нещо, което да му свърши работа.

Тъй като имаше потискащо дълъг списък със справки за Лора Уилкокс, той започна да отваря онези, които му се струваше, че може да се окажат полезни. Първият брак на Лора, когато е била на двадесет и четири, е бил с Доминик Рубироза, пластичен хирург в Холивуд.

— Лора е толкова красива, че в нашия дом талантът ми е безполезен — беше казал той след сватбената церемония.

Сам направи гримаса. Колко трогателно, особено след като бракът им бе продължил точно единадесет месеца. Какво ли е станало с Рубироза? — запита се Сам. Може би все още поддържа връзка с Лора. Реши да го потърси и намери статия, която включваше снимка с втората му жена и думите му след сватбата им. „Моника е толкова красива, че няма да има нужда от моите професионални умения“ — беше изявлението на Рубироза него ден.

— Малка вариация, но не достатъчна. Какъв негодник! — произнесе на глас Сам и се върна към първата сватба на Лора.

Имаше снимка на родителите й — Уилям и Евелин Уилкокс от Палм Бийч. Когато в понеделник Лора не се появи, Еди Заро изпрати съобщение до телефона им с молба да се свържат със Сам. Тъй като те не отговориха, той помоли полицията в Палм Бийч да отиде до дома им. Една осведомена съседка клюкарка бе помогнала на полицая с информацията, че са на пътешествие по море, но не е сигурна точно къде.

Жената бе добавила, че те много се грижели за себе си, според думите й „били ексцентрични стари хора“ и имала впечатлението, че са сърдити на дъщеря си заради някои глупости, излезли във връзка с втория й развод.

На корабите се получават новини, помисли си Сам. При целия медиен шум, който се вдигна около Лора през последните дни, би трябвало родителите й да се заинтересуват, да се обадят отнякъде. Беше странно, че от тях нямаше никаква вест. Ще трябва да разбере дали полицията в Палм Бийч не може да се поразрови по-надълбоко и да открие на какво пътешествие са. Твърде е възможно Лора да им се е обадила, за да не се тревожат за нея.

Той вдигна глава, когато Джой Лако влезе в кабинета му.

— Шефът току-що ме отстрани от следствието за убийствата — рече тя. — Изпрати ме да работя с теб. Каза, че ще ми обясниш.

По лицето й можеше да прочете, че не е особено щастлива от тази смяна.

Раздразнението й обаче премина веднага, след като Сам я запозна с онова, което бяха научили за Джийн Шеридан и нейната дъщеря Лили. Фактът, че човекът осиновил Лили, беше генерал-лейтенант, и откритието, че е невъзможно Лора Уилкокс да е изпратила последния факс до Джийн, в който твърдеше, че стои зад заплахите, бяха причината за тази промяна.

— Аз все още не мога да повярвам, че пет жени, които са седели на една и съща маса в „Стоункрофт“, са мъртви по реда, по който са седели на нея — завърши Сам. — Ако това не е някакъв невероятен обрат на съдбата, то означава, че Лора е обречена да бъде следващата, която ще умре.

— Така. Имаш две изчезнали знаменитости, което може да бъде, но може и да не бъде рекламен трик. Имаш едно момиче — кадет в Уест Пойнт, което е осиновено от генерал и е заплашвано от неизвестно лице. Имаш и пет жени, които са умрели по реда, в който са седели на масата за обяд в училище. Не се изненадвам, че Рич смята, че се нуждаеш от помощ — направи обобщение Джой.

— Аз наистина се нуждая от помощ — потвърди Сам. — Намирането на Лора Уилкокс е от първостепенна важност. Първо, защото очевидно е в опасност, ако може да се докаже, че петте смъртни случая са убийства, и второ — защото тя може да е знаела за Лили и да е казала на някой друг за нея.

— Нещо за семейството й? Близките приятели? Говори ли с агента й? — Лако извади бележник и с молив в ръка зачака отговорите на Сам.

— Задаваш точните въпроси. В понеделник потърсих агента й. Оказа се, че самата Алисън Кендал е движела работите на Лора. Тя е мъртва от месец, но никой друг от агенцията не е пожелал да я поеме.

— Това е необикновено — рече Джой. — Мисля, че да спечелиш актьор, е едно от първите неща, за което се избиват.

— Причината може да е, че Лора им е длъжница. Давали са й аванси. Алисън може и да е дундуркала Лора и да й е прощавала, но новият изпълнителен директор — едва ли. Обещаха да ми се обадят, ако се чуят с нея. Но не разчитай на тях. Имам чувството, че агенцията не се интересува особено от Лора.

— Тя не се е появявала в нищо по-значително след „Окръг Хендерсън“ и не е на екрана от няколко години. При всички новоизгряващи като пуканки двадесетгодишни звезди сигурно вече я смятат за стара според холивудските стандарти — отбеляза сухо Джой.

— Вероятно си права — съгласи се Сам. — Опитваме се също да открием родителите й, за да разберем дали не се е свързала с тях. Вече говорих със следователя в Калифорния, който е разследвал смъртта на Алисън Кендал, и той каза, че е нямало никакви свидетелства или доказателства за отмъщение или убийство. Но аз не съм доволен. Когато съобщих на Рич Стивънс за масата, на която момичетата са обядвали, той издаде заповед до всички полицейски управления, които са водили разследванията, да ни доставят досиетата за смъртта им. Най-старото е с двадесетгодишна давност, така че, докато получим всички, събирането на информация може да се проточи до края на седмицата. Сетне ще трябва да ги прегледаме под лупа и да видим какво ще изскочи от тях.

Той изчака, докато Джо приключи да записва в бележника си, и продължи.

— Искам да влезеш в уебсайта на вестниците, където са били отразени така наречените три нещастни случая, и да видиш дали на времето са възникнали някакви въпроси във връзка със смъртта на момичетата. Първата е умряла в колата си, когато е паднала в река Потомак. Втората е изчезнала в лавина в Сноубърд. Третата е загинала, когато самолетът, който е пилотирала, катастрофирал. Алисън е четвъртата. Накрая искам да видиш какво е написано за предполагаемото самоубийство на петото момиче от масата.

Сам предугади следващия въпрос на Джой и отговори, преди да го е задала.

— Имам имената, датите и къде са умрели. Тук. — Той посочи напечатания лист върху бюрото си. — Може да го копираш. След това искам да откриеш какво пише в интернет за Роби Брент, може да ни бъде полезно. Предупреждавам те, Джой. Дори и двамата да се скъсаме от работа, ще ни отнеме доста време.

Той стана и се протегна.

— Когато свършим с всичко това, ще се обадя на вдовицата на доктор Конърс и ще й кажа, че искам да я посетя. Жена е на лекаря, изродил бебето на Джийн Шеридан. Джийн се е срещнала с нея преди ден и определено останала с чувството, че крие нещо. Нещо, което я изнервя. Може би аз ще успея да го изкопча от нея.

— Сам, аз съм много добра в търсенето на информация по интернет и вероятно съм сто пъти по-бърза от теб. Остави тази работа на мен, а ти иди да се видиш с жената на доктора.

— Вдовицата на доктора — поправи я той и се учуди защо сметна за необходимо да я поправи. Може би защото Кейт беше в главата му през целия ден. „Аз не съм съпругът на Кейт — помисли си Сам. — Аз съм вдовец. Има разлика колкото между деня и нощта.“

Ако Джой бе изненадана от забележката, поне не го показа, а просто взе списъка от масата.

— Ще видя какво ще открия. Ще ти се обадя по-късно.

Дороти Конърс нямаше желание да се види с Джийн, а когато й се обади Сам, твърдо отричаше, че има никаква информация, която би могла да му бъде от полза. Детективът осъзна, че ще се наложи да бъде твърд с нея, затова заяви:

— Госпожо Конърс, оставете на мен да реша дали можете, или не можете да помогнете на разследването. Ще отнема не повече от петнадесет минути от времето ви.

Тя неохотно се съгласи да се види с него в три същия следобед.

Телефонът му иззвъня в мига, в който го остави на бюрото си. Беше Тони Гомес, шеф на полицията в Корнуол. Бяха стари приятели.

— Сам, познаваш ли някакво хлапе на име Джейк Перкинс? — попита го той.

„О, Боже! Дали го познавам?“ — въздъхна Сам, като завъртя очи към тавана, където се предполагаше, че се намират небесата и резиденцията на Господ Бог.

— Да, Тони. Какво е направил?

— Обикаля из града и снима къщи. Получих оплакване от няколко души, които подозират, че се кани да ги обере.

— Това са глупости, забрави — успокои го Сам. — Той е безвреден. Въобразява си, че е криминален репортер.

— Май има доста развинтено въображение. Казва, че работел върху изчезването на Лора Уилкокс като твой специален помощник. Ще го потвърдиш ли?

— Мой специален помощник ли? За Бога! — Сам се разсмя от сърце. — Я го тикни зад решетките — предложи той. — И когато го направиш, опитай се да загубиш ключа. Ще ти се обадя, Тони.