Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (1)

Благодарности

Често ме питат дали колкото повече пиша, толкова по-лесно ми се удава писането. Бих искала да е така, но то просто не е. Всяка история е едно ново предизвикателство, нов пейзаж, който трябва да бъде запълнен със събития и герои. Затова съм толкова благодарна на хората, които са винаги с мен, особено когато започвам да се съмнявам дали наистина ще мога да разкажа историята по начина, по който бих искала.

Радостта ми е особено голяма, защото след като завърших историята, която ще прочетете, празнувам с моите най-близки и най-скъпи хора — децата и внуците ми и, разбира се, с него — моя чудесен съпруг Джон Конхийни.

А сега, скъпи мои читатели, надявам се да се насладите на онова, което ще се случи по време на смъртоносната среща по случай двадесет години от завършването на випуска в гимназията „Стоункрофт“ в прекрасната долина на река Хъдсън.